Р Е Ш Е Н И Е № 119
гр. В., 17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Андрей Дечев
Съдебни заседатели: ………...……...…
Членове:……...……………
при секретаря М.Петрова и в присъствието на
прокурора………………………………… като разгледа докладваното от
съдията Дечев…………… НАХД № 221……
по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от П.Д.Г., ЕГН **********, гр. В.,
гр. Г. О., обл. В. Т., ул. „С.“, бл. 26, вх. „А“, ап. 13, против Наказателно постановление № 25 –
0000024/0402.2019г. началника на ОО „АА“ в ГД „АИ“ – гр. В., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 27, § 2, изр. 1, предлож. 2 от
Регламент /ЕС/ №165/2014г. – „глоба” в размер на 1500 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Жалбоподателят
в жалбата си оспорва НП, като заема
становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно
постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната
страна в писмено становище на л. 2 по делото моли да се потвърди атакуваното
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 03.01.2019г. около 16:30 часа в гр. В., на
главен път Е-79, в посока В. – Д., жалбоподателят управлявал влекач от
категория N3 марка „Р.“ с рег. № СВ6682МА, оборудван с
дигитален тахограф /контролен уред/ Continental Automotiv 1381 №********** и полуремарке от категория O4 с
рег. № С8418ЕС собственост на ВФС България ООД, с който извършва обществен
превоз на товари от България за Германия,
видно от CMR от дата 07.12.2018 г., със завеР. копие от лиценз
на ЕО № *********, като при извършената от контролен орган – свидетеля Й.,
работещ като инспектор към ОО „АА“ в ГД „АИ“ – гр. В., проверка се установило, че водачът Г. използвал
карта на водача № 0000000143627000 за дигитален тахограф /контролен уред/
издадена на друго лице, а именно Георги Д., видно от направените разпечатки от
дата 03.01.2019г.
Така установената фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на
свидетеля И.Й. – актосъставител и административно-наказателната преписка.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
Съдът приема доводите в жалбата за неоснователни. Съгласно чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози водач,
който използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500
лв. Според чл. 27, § 2, изр. 1, предлож. 2
от Регламент /ЕС/ №165/2014г., даден водач може да е титуляр на не
повече от една валидна карта на водача и има право да използва само своята
собствена персонализирана карта на водача. Правната квалификация на нарушението
е в достатъчна степен обективно разбираема, поради което в случая не е налице
съществено процесуално нарушение, което да е засегнало правото на нарушителя да
разбере за какво нарушение му е наложено наказание и не е възпрепятствало
правото му адекватно да ангажира защитата си. По отношение на втория довод в
жалбата, че водачът е действал непредпазливо, съдът счита, че е видно наличието
на умисъл от констатираното поведение на водача по време на проверката, която е
установено нарушението, тъй като очевидно е знаел, че не той е титуляр на
процесната карта на водача.
Атакуваното
наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и
процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на
посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление административно нарушение, а именно по чл. 27, § 2, изр. 1, предлож. 2 от Регламент /ЕС/ №165/2014г., според която
разпоредба даден водач може да е титуляр
на не повече от една валидна карта на водача и има право да използва само своята
собствена персонализирана карта на водача.
Изпълнителното деяние се е изразило в използване на карта на водача № 0000000143627000 за
дигитален тахограф /контролен уред/ издадена на друго лице. Нарушението е
доказано от обективна и субективна страна. По делото безспорно
са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона
причинно-следствена връзка между деянието и общественоопасните последици, за което е наложена санкция в допустим от
закона размер, като наказанието е съобразено със степента на обществената
опасност на нарушението и нарушителя.
Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити,
описани в чл. 57 от ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва
да бъде потвърдено, а жалбата е
неоснователна и ще следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 –
0000024/0402.2019г. началника на ОО „АА“ в КД „АИ“ – гр. В., с което на
жалбоподателя П.Д.Г., ЕГН **********, гр. В., гр. Г. О., обл. В. Т., ул. „С.“,
бл. 26, вх. „А“, ап. 13, е наложено административно наказание на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 27, § 2, изр. 1, предлож. 2
от Регламент /ЕС/ №165/2014г. –„глоба” в размер на 1500 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :