Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 393, 04.11.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 438 по описа за 2020г. на РРС
Депозирана
е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 337.45 лв. главница за потребена
топлинна енергия за периода от 30.11.2018г.-08.07.2019г. за обект, находящ се в гр.Разград, **************, ведно със законната
лихва от 08.11.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 21.95лв.
мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 07.11.2019г. и разноските по
двете производства. Твърди, че е
доставял на ответника топлинна енергия за битови нужди, която ответникът не е
заплатил. Ищецът е продавал (доставял) на ответника топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация - Разград" АД на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени
от КЕВР и по цени, определени от КЕВР, в жилище - етажна собственост с
централно топлоснабдяване.
Ищецът е лицензиант за дейностите
производство и пренос на топлинна енергия за територията на Община Разград.
Съгласно чл.32, ал.6 от ОУ на ищеца и чл.86 от ЗЗД клиентът на топлинна енергия
следва да заплаща потребената енергия по утвърдената от КЕВР цена, като при
неплащане дължи обезщетение в размер на законната лихва (ОЛП+10 процента) за
всеки ден забава, считано от изтичане на 30-дневен гратисен период до
окончателното изплащане.
Ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в
жилище - етажна собственост, като за периода от 30.11.2018г.-08.07.2019г. той е
потребил топлинна енергия на обща стойност от 337.45лв. на адрес: гр.Разград, **************.
Това наложило подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Било образувано ЧГД №2238/19г. по описа на РРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение. По указание на съда и на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК ищецът
предявява настоящият установителен иск. Представя ОУ. Има искане за назначаване на ССЕ и прилагане на ч.гр.д. на
РРС.
Ответникът П.Р. Я. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.
Назначеният му особен представител първоначално оспорва исковете, но в с.з.
заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че исковете са
основателни.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното: През 1979г. Й. П. Я. е депозирала
молба до дружеството ищец, с която иска да бъде включена като редовен абонат за
ползване на централно топлоснабдяване на обект *********. Партидата на имота се
води на името на ответника. Видно от
представената справка от СВ при РРС ответникът притежава ½ ид.ч. от
имота.
По делото е назначена ССЕ, според което имота
е тополснабден, на ответницата е предоставен аб.№11523, включен в абонатна
станция №50. В имота има монтирани отоплителни тела с уреди за отчитане и уред
за отопление в банята-щранг лира.
Отоплителен сезон 2018/2019г. е започнал на 13.11.2018г. и е приключил на 25.04.2019г.
Подадената към абоната топлинна енергия е 3.064мВч на стойност 307.50лв. с ДДС,
от които 0.873мвч на стойност 87.71лв. са за отопление с щранг лира, 2.188мвч
на стойност 219.79лв. е отнесена като загуба сградна инсталация.
В
процесния период 30.11.2018г.-08.07.2019г. вещото лице е констатирало наличието на издадени
седем фактури, последната от които е изравнителна. Фактурите са осчетоводени,
като по тях липсват плащания до датата на изготвяне на заключението. Дължимата
главница за процесния период е 337.45лв., а лихвата е в размер на 22.05лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете
за допустими. Разгледани по същество същите се явяват основателни.
Съгласно пар.1
т.42 ДРЗЕ, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. А съгласно чл.153
ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал.6 клиентите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Следователно потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата
на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и
дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на
облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират
от закона. Ответникът е собственик на имота. Тъй като топлоснабдяването в ЕС не
е прекратено ответника дължи доставените количества топлинна енергия/ отопление
с отоплителни тела и загуба сградна инсталация/, установени от вещото лице.
Тъй като
ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична
престация, тя е изпаднала в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца
вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл.86
ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл. 32 ал.1 от ОУ е уговорено, че
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Дължимата
лихва за периода възлиза на 22.05лв., но искът следва да бъде уважен до размера
на 21.95лв./претенцията на ищеца/.
Ищецът
претендира разноски от заповедното /от 25лв./ и исковото производства /от 375лв./,
като представя списък. Предвид основателността на иска, ищецът има право на претендираните
разноски, както в заповедното, така и в исковото производства в пълен обем.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на П.Р.Я. ***, ЕГН **********, че дължи на
Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ********* сумата от 337.45лв./триста тридесет и седем
лева и четиридесет и пет стотинки/, потребена топлинна енергия за периода 30.11.2018г.-08.07.2019г. и сумата от 21.95лв. /двадесет и един лева и деветдесет
и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода 31.12.18г.-07.11.19г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2019г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№4571/11.11.19г. по ч.гр.д.№2238/19г. на РРС.
ОСЪЖДА П.Р.Я.
да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ********* сумата от 375лв./триста
седемдесет и пет лева/ съдебни разноски и сумата 25лв./двадесет и пет лева/
разноски по заповедното производство –ч.гр.д. № 2238/2019г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане в
сила на съдебното решение, копие от него да се изпрати на съдията-докладчик по
ч.гр.д.№2238/19г. на РРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: