Решение по дело №1395/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 672
Дата: 1 ноември 2018 г. (в сила от 21 ноември 2018 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20181630101395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 672 / 1.11.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е

01.11.2018 година

град Монтана

 

                                        В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора……………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 1395 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

Ищцата Е.Г.Й. xxx твърди в исковата молба, че на 20.11.1977 година с ответника К.К.Й. сключили граждански брак, от който нямат непълнолетни деца. Поддържа също така, че от 2010 година живеят разделено един от друг и всички връзки между тях – духовни и физически са прекъснати. Заявява, че тя работи в И. и с ответника нямат никакви контакти. Счита, че бракът им е лишен от смисъл и съществува само на книга, а не в реалния живот. Твърди, че продължаването му е напълно безсмислено и безполезно, както за тях, така и за обществото. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49, ал. 1 от СК да прекрати с развод брака между тях, като дълбоко и непоправимо разстроен.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото К.К.Й. xxx не е депозирал отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 20.11.1977 година, от който нямат непълнолетни деца. Не се спори и относно това, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да се прекрати. Безспорен е и фактът, че са във фактическа раздяла от 2010 година, от когато и не поддържат каквито и да било контакти. Видно е и това, че ищцата работи в И., а ответникът живее в България.

Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени средства.

От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Установено е, че от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали каквито и да било усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо повече, и двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и двамата съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, при което по време на фактическата раздяла брачната връзка съществувала само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. По време на фактическата раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата на лични контакти и на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, при условията на чл.49 ал.1 от СК.

Съобразно този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавни такси, както следва: 25,00 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Предвид изложените по-горе мотиви съдът 

 

                                 Р    Е    Ш    И :

 

ДОПУСКА развод между Е.Г.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и К.К.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 20.11.1977 година с акт № 11/20.11.1977 година на О. В., поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ОСЪЖДА К.К.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                       

 

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ :