Решение по дело №320/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260045
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220200320
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

17.09.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №320 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „КАРАКАШ ЮЗГЮР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.А., ул.”.” №.., представлявано от управителя Г. Е. М. против Наказателно постановление №13-001814 от 29.01.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на дружеството за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 600 лева.

Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата, Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ” гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител поддържа, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и по съществото НЕОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение, затова, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително предписание по т.1 от Протокол №ПР1909365/28.03.2019 г. на гл.инспектор В.Д. със срок за изпълнени до 15.04.2019 г., а именно: „Работодателят да държи в обекта на контрол, на разположение на контролните органи от „Инспекцията по труда", екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работата, съгласно изискванията на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда.".

Нарушението било извършено на 16.04.2019 г., т.е първия работен ден, следващ срока за изпълнение на задължителното предписание.

Нарушението било констатирано при последваща проверка на 18.09.2019 г. в склад за бяла техника и други стоки втора употреба, стопанисван от „Каракаш Юзгюр“ ЕООД, находящ се в гр.Пазарджик, ул.”Никола Ламбрев” №24.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната  фактическа обстановка се установи от показанията наа свидетелите В. Д.-актоставител, А. М. и писмените докателства представени по делото.

Съдът намира, че са възлражението за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН, поради пропускане на давносния срок по чл.34 от ЗАНН е неоснователно.

Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението,

Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Хипотезите са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно-наказателно производство. Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на нарушението.

Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството.

Откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.

От представените по делото Протоколи от извършени проверки и показанията на свидетеля Данчева е видно, при проверка извършена на 22.03.2019 г., завършила с протокол от 28.03.2019 г. са дадени писмени задължителни предписания, едно от които в т.1 е процесното. Последващата проверка за изпълнение на предписанията е направена на 18.09.2019 г., при която със съставен констативен протокол /л.12/, при която при ново поискване не е представен правилника за вътрешен трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работата, както е  било предписано, екземпляр от същия да се съхранява в обекта на контрол ида бъде представян при поискване от контролните органи. Именно от тогава - 18.09.2019 г. е започнал да тече 3-месечния срок за образуване на административнонаказателно производство, когато е установено нарушението и нарушителя. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 01.10.2019 г., т.е. в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. 

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 01.10.2019 г., т.е. в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. 

Съгласно чл.403а, ал.1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Тази разпоредба освен, че е посочена цифрово в обжалваното НП, конкретното задължение кодифирано в посочената разпоредба, част от предписанието, което не е изпълнено е изписано максимално пълно и ясно, и словесно. Посочени са датата и мястото на извършване, както и нарушителя, в кочеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.

В тази връзка, възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, поради непълно и неясно описание на нарушението в НП е неоснователно. 

Видно от представения протокол Протокол №ПР1909365/28.03.2019 г., от инспектори в Дирекция „ИТ” гр.Пазарджик е извършена проверка относно спазване на трудовото законодателство и ЗЗБУТ в склад за търговия с бяла техника и други стоки втора употреба, стопанисван от „Каракаш Юзгюр“ ЕООД, находящ се в гр.П., ул.”…” №…. При проверката са дадени задължителни предписания, като по т.1 е предписано „Работодателят да държи в обекта на контрол, на разположение на контролните органи от „Инспекцията по труда", екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работата, съгласно изискванията на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда.".

От показанията на свидетеля Д. се установява, че при последващата проверка на същия обект на 18.09.2019 г. не са представени доказателства, че даденото предписание е изпълнено. Напротив отново, въпреки че е бил поискан не е представен  Правилник за вътрешен трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време.

При тези данни съдът счита, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Санкцията на чл.415, ал.1 от КТ е предвидена за проявено от страна на задълженото лице бездействие, водещо до неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В случая, от доказателствата по делото е безспорно установено, че дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател е проявило такова бездействие, като не е изпълнило в срок даденото предписание по т.1 от Протокола №ПР1909365/28.03.2019 г..Този факт обуславя ангажирането на административно-наказателната й отговорност по чл.415, ал.1 от КТ.

При определяне размера на санкцията наказващият орган не е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, че нарушението е извършено за първи път.

При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен, близък до установения в закона минимум за съответното нарушение, а именно 1 600  лв.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ИА „ГИТ“ София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на ИА „ГИТ“ София, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.1 от  Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

С оглед изхода на делото, претенцията на жалбподетеля за присъждане на разноски в размер на 300 лв. следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №13-001814 от 29.01.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „КАРАКАШ ЮЗГЮР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.А, ул.”” №, представлявано от управителя Генджабай Елмаз Местан за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 600 лева.

ОСЪЖДА КАРАКАШ ЮЗГЮР“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ИА „ГИТ“ София, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на „КАРАКАШ ЮЗГЮР“ ЕООД, ЕИК ********* да бъде осъдена ИА „ГИТ“ София да заплати на дружеството направените по делото разноски в раазмер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                         

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: