№ 2291
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100504865 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от К. Г., М. Г. и К. Г., ответници в
първоинстанционното производство, чрез адв. А., срещу решение № 13957 от
05.12.2022 г. по гр. дело № 74598/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
68-и състав, с което всеки от тях е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 196,70 лева, представляваща
стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 6, бл. ****1, за периода от
01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., сумата от 184,70 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019 г.
до 02.11.2021 г., сумата от 1,28 лева, представляваща цена на услугата
„дялово разпределение“ за периода от 01.10.2018 г. до 30.11.2018 г. и сумата от
2,67 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение“ за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г. заедно със
законната лихва върху всяка от двете главници от 196,70 лева и 1,28 лева от
датата на предявяването на исковата молба 30.12.2021 г. до окончателното
плащане.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон и необоснованост. СРС неправилно
се позовал на падеж на обща фактура за доставена топлинна енергия, а не на
1
падежа на начислените месечни вноски, определени по прогнозна консумация
на сградата. Вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. по 196,70
лева за всеки от наследниците били погасени по давност. Искът за мораторна
лихва върху тази главница бил неоснователен, защото ответниците изпадали в
забава след покана, а такава не била отправяна. Искането към СГС е
обжалваното решение да бъде отменено като предявените искове бъдат
отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация
София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. М., е
подала отговор на въззивната жалба. Счита, че тя била неоснователна, а
решението на СРС било законосъобразно. Искането към СГС е обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По
въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има изрично
законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в
тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността
на решението само по наведените в жалбата основания.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради
което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът
обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна
до следните фактически и правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на иска по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ се състои от установяване на валидно
облигационно правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД с предмет
доставяне на топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда, етажна
собственост, тяхното реално доставяне в претендираните вид, количества и
срок, както и стойността им.
С определение по чл. 146, ал. 1 ГПК, постановено в съдебно заседание от
11.11.2022 г., са обявени за безспорни между страните обстоятелствата за
доставка от ищеца на топлинна енергия за процесните имот и период и
заявените в исковата молба нейни количества и стойност. Въззивниците не
оспорват качеството на потребител на топлинна енергия на Робърт Георгиев,
фактът, че са негови наследници по закон, и че са задължени лица на
основание чл. 60, ал. 1 ЗН по отношение на претендираните суми при квота
1/3 за всеки от тях.
Спорът между страните във въззивното производство е фокусиран по
2
въпросите дали вземанията, които ответниците са осъдени да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД са погасени по давност, както и в кой момент те
са изпаднали в забава.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага
тригодишната давност. По аргумент от чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск. В случая исковата молба е подадена в съда на
30.12.2021 г., поради което задълженията, станали изискуеми преди 30.12.2018
г. биха били погасени по давност при липса на основания за нейното спиране
или прекъсване.
Този тригодишен период обаче обхваща и периодът на обявено
извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за
здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето
защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да
тече и е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г.
Настоящият състав намира, че независимо, че топлофикационното
дружество след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и
на изравнителната сметка е издало кредитни известия и накрая обща фактура,
давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който конкретното вземане за месеца е
станало изискуемо.
СГС приема, че задълженията за заплащане на стойността на топлинната
енергия за процесния период са възникнали като периодични, който извод
следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от приложимите Общи условия на
„Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. Нормата на чл. 33, ал. 1 от тях
предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В жалбата се твърди, че вземанията за месеците от май до ноември 2018 г.
са погасени по давност като съдът извърши анализ на тяхната изискуемост,
както следва:
Давността на вземането за доставена топлинна енергия за месец май 2018
на стойност 65,59 лева по фактура № ********** с падеж 14.07.2018 г., при
3
добавяне на 69 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., в който
давностният срок е спрял да тече, е изтекла на 23.09.2021 г., тоест преди
датата на предявяване на иска 30.12.2021 г. Възражението за изтекла
погасителна давност за това вземане е основателно.
Давността на вземането за доставена топлинна енергия за месец юни 2018
на стойност 66,82 лева по фактура № ********** с падеж 14.08.2018 г. при
добавяне на 69 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., е изтекла на
23.10.2021 г., поради което възражението за давност е основателно.
Същият извод е относим за фактура № ********** с падеж 14.09.2018 г.
на стойност 50,95 лева и № ********** с падеж 14.10.2018 г. на стойност
71,80 лева, чиято давност е изтекла съответно на 23.11.2021 г. и 23.12.2021 г.
Давността на вземането за доставена топлинна енергия за месец
септември 2018 на стойност 71,80 лева по фактура № ********** с падеж
14.11.2018 г. при добавяне на 69 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г., е изтекла на 23.01.2022 г., тоест след датата на предявяване на иска
30.12.2021 г. Възражението за изтекла погасителна давност за това вземане е
неоснователно.
Аналогично, неоснователно е възражението за давност по отношение на
вземанията за месеците октомври на стойност 77,52 лева по фактура №
********* и ноември на стойност 185,50 лева по фактура № **********,
тъй като техният падеж е след датата на предявяване на иска 30.12.2021 г.
В обобщение възражението за давност е основателно за вземанията на
„Топлофикация София“ ЕАД за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. на
обща стойност 255,26 лева и неоснователно за вземанията за периода от
01.09.2018 г. до 30.11.2018 г. на обща стойност 334,82 лева. Всеки един от
ответниците дължи една трета от тази сума или 111,60 лева.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия е предвиден падеж на вземанията, а
именно 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради
което на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД потребителят изпада в забава за
заплащането на задълженията си за цена на доставена топлинна енергия след
изтичане на посочения срок без да е необходимо отправянето на покана от
страна на топлофикационното дружество.
Неоснователно е възражението в жалбата, че тъй като общите фактури
били издадени след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ, то чл. 33, ал. 4 от
ОУ била неприложим и ответникът изпадал в забава след покана. Общата
фактура № ********** на стойност 1776,76 лева за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. е издадена на 31.07.2019 г., а общата фактура № ********** на
стойност 1655,76 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е издадена на
31.08.2020 г. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 от ОУ. В случая приложимата разпоредбата е чл. 32, ал. 3 от ОУ, защото
процесните фактури не са заплатени в срока по чл. 32, ал. 2.
Именно с цел защита правата на потребителите в 33, ал. 4 от ОУ е
4
предвидено да не се начислява лихва за забава върху фактурирани суми по
прогнозна стойност. Това задължение за клиента възниква едва след
измерване на реално доставеното количество топлоенергия на база
изравнителна сметка като неговата изискуемост се определя от издаването на
общата фактура за отчетния период. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ОУ следва
да се тълкува заедно с чл. 33, ал. 4 от ОУ и в смисъл, че щом е забранено да се
начислява мораторно обезщетение върху месечните прогнозни фактури, то 45-
дневният срок е относим към датата на издаване на общата фактура. Не може
да се сподели становището на жалбоподателя, че дружеството трябвало да
издаде общата фактура в този срок съобразно края на периода, за който тя се
отнася. В общите условия не е определен период след отчетния, в който
доставчикът да е поел задължение да издаде тази фактура, поради което не
може да се говори за забава на кредитора, който да дерогира задължението на
клиента да я плати в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ. По-късното издаване на
общата фактура е единствено в ущърб на комуналното дружество, защото
датата на нейното издаване определя нейния падеж, и не накърнява
интересите на клиента, а напротив, отлага във времето изискуемостта на
задължението му.
Така съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ падежът на общата фактура №
********** от 31.07.2019 г. е настъпил на 15.09.2019 г., а падежът на общата
фактура № ********** от 31.08.2020 г. е настъпил на 15.10.2020 г.
Въззивниците са платили част от сумата по двете главници в размер на
2863,84 лева на 09.05.2022 г. след предявяване на иска, а оставащата част в
размер на 334,82 лева не е платена.
На основание чл. 119 ЗЗД възражението за давност е основателно по
отношение на претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД за присъждане на
мораторна лихва върху погасеното по давност вземане от 255,26 лева,
представляващо стойността на доставената топлоенергия за периода от
01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК,
законната лихва върху сумата от 255,26 лева за периода от 15.09.2019 г. до
02.11.2021 г. е 55,47 лева, за която сума искът е неоснователен.
Претенцията за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021
г. върху главницата по общата фактура № ********** от 1521,50 лева
(получена като разлика между сумите от 1776,76 лева и сумата от 255,26
лева), представляваща стойност на доставена топлоенергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., е основателна. Изчислена от съда по реда на чл.
162 ГПК, законната лихва върху сумата от 1521,50 лева за периода от
15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. е 329,79 лева, за която сума искът е основателен.
Претенцията за мораторна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 02.11.2021
г. върху главницата по общата фактура № ********** от 1655,76 лева,
представляваща стойност на доставена топлоенергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г., е основателна. Изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК,
законната лихва върху сумата от 1655,76 лева за периода от 15.10.2020 г. до
5
02.11.2021 г. е 176,55 лева, за която сума искът е основателен.
Претендираната в исковата молба мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. върху главница от 3453,52 лева за доставена
топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 554,10
лева, докато съдът я изчисли по реда на чл. 162 ГПК на 561,81 лева. Ето защо
при спазване на принципа на диспозитивното начало от сумата от 554,10 лева
следва да се извади сумата от 55,47 лева като за получената разлика от 498,63
лева искът за мораторна лихва е основателен като всеки един от ответниците
следва да бъде осъден да заплати една трета от нея или по 166,21 лева.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съгласно чл. 36
от ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се
фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия. Разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда
и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Съдът приема, че
давността за тези вземания тече от тяхното възникване, тоест от
фактурирането им. Фактурата за месец октомври 2018 г. е издадена най-рано
на 01.11.2019 г. След добавяне на периода на спиране на погасителната
давност от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., който е 69 дни, давността на
вземането за такса дялово разпределение за месец октомври 2018 г. в размер
на 1,93 лева настъпва на 08.01.2022 г., която дата е след предявяване на иска.
Аналогично, не е погасено по давност вземането за такса дялово
разпределение за месец ноември 2018 г в размер на 1,93 лева., защото тя
настъпва на 08.02.2022 г. Ето защо искът срещу всеки един от ответниците за
вземането за сумата от 1,28 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.11.2018 г., е основателен.
Нормата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата
дялово разпределение. При нарочно оспорване от страна на ответника, че не
бил изпаднал в забава за плащане, по делото не са ангажирани никакви
доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията,
предвид на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по
делото не се установява изпадането на абоната в забава. Ето защо ищецът
следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването, като
предявеният иск за обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до
02.11.2021 г. в размер на 1,28 лева върху главницата за дялово разпределение
от 12,22 лева бъде отхвърлен като неоснователен.
В обобщение на изложеното и поради частично несъвпадение на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде
отменено спрямо всеки от въззивниците в частта, в която те са осъдени да
заплатят горницата над сумата от 111,60 лева до сумата от 196,70 лева ,
представляваща доставена и незаплатена топлоенергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. и горницата над сумата от 166,21 лева до
сумата от 184,70 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от
6
стойността на доставената топлоенергия за периода от 15.09.2019 г. до
02.11.2021 г. като исковете за тези горници бъдат отхвърлени.
Решението следва да потвърдено в частта, в която всеки от въззивниците
е осъден да заплати 1,28 лева такса дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.11.2018 г. Решението следва да бъде отменено в частта, в
която всеки от въззивниците е осъден да заплати сумата от 2,67 лева,
представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на всеки от въззивниците следва
да се присъдят своевременно поисканите и направени съдебни разноски в
производството пред СРС и в производството пред СГС, изчислени съобразно
отхвърлената част на предявените искове, както и да бъде намален размерът
на възложените им разноски в производството пред СРС. Всеки един от тях е
направил разноски за държавна такса за въззивното производство в размер на
50 лева и 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита
пред първата инстанция.
Във въззивното производство те са представлявани от адв. А. А. по реда
на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1 т. 3, пр. второ, ЗА. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа на
ВАдвС, съдът определи размера на адвокатското възнаграждение на 400 лева.
Във производството пред СГС „Топлофикация София“ ЕАД е подало
бланкетен отговор на въззивната жалба и не е осъществявано процесуално
представителство, поради което не следва да му се присъжда възнаграждение
за юрисконсулт.
След направени изчисления с оглед уважената част на предявените искове
всеки един от въззивниците следва да бъде осъден да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 122,85 лева разноски в
производството пред СРС. Решението следва да бъде отменено в частта, в
която всеки от тях е осъден да заплати на дружеството горницата над сумата
от 122,85 лева до присъдената сума от 133,33 лева.
„Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на всеки
от въззивниците съразмерно отхвърлената част на исковете сумата от 24,90
лева разноски пред СРС и сумата от 14,29 лева разноски пред СГС, а на адв.
А. А. сумата от 114,34 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 13957 от 05.12.2022 г. по гр. дело № 74598/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, в частта, в която К. М. Г.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД горницата над 111,60 лева до сумата от
196,70 лева, представляваща стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „****“ №
6, бл. ****1, за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., горницата над 166,21
лева до сумата от 184,70 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на доставена топлоенергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.,
и сумата от 2,67 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.,
както и в частта, в която е осъдена да заплати разноски над сумата от 122,85
лева до присъдената сума от 133,33 лева, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу К. М. Г., ЕГН **********, за сумата от 85,10 лева,
представляваща разликата над 111,60 лева до уважения от Софийски районен
съд размер от 196,70 лева, доставена и незаплатена топлоенергия за периода
от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „****“ № 6, бл. ****1, за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., сумата
от 18,49 лева., представляваща разликата над сумата от 166,21 лева до
уважения от Софийски районен съд размер от 184,70 лева, мораторна лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. и
сумата от 2,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 02.11.2021 г. върху цената за услугата дялово разпределение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13957 от 05.12.2022 г. по гр. дело №
74598/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, в частта, в
която К. М. Г. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
111,60 лева, представляваща доставена и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул. „****“ № 6, бл. ****1, за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018
г., сумата от 166,21 лева., представляваща мораторна лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. и сумата от 1,28
лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода
01.10.2018 г. – 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на К. М. Г., ЕГН **********, сумата от 24,90 лева
разноски в производството пред СРС и сумата от 14,29 лева разноски в
производството пред СГС.
ОТМЕНЯ решение № 13957 от 05.12.2022 г. по гр. дело № 74598/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, в частта, в която М. Р. Г.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
8
*********, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД горницата над 111,60 лева до сумата от
196,70 лева, представляваща стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „****“ №
6, бл. ****1, за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., горницата над 166,21
лева до сумата от 184,70 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на доставена топлоенергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.,
и сумата от 2,67 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.,
както и в частта, в която е осъдена да заплати разноски над сумата от 122,85
лева до присъдената сума от 133,33 лева, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. Р. Г., ЕГН **********, за сумата от 85,10 лева,
представляваща разликата над 111,60 лева до уважения от Софийски районен
съд размер от 196,70 лева, доставена и незаплатена топлоенергия за периода
от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „****“ № 6, бл. ****1, за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., сумата
от 18,49 лева., представляваща разликата над сумата от 166,21 лева до
уважения от Софийски районен съд размер от 184,70 лева, мораторна лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. и
сумата от 2,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 02.11.2021 г. върху цената за услугата дялово разпределение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13957 от 05.12.2022 г. по гр. дело №
74598/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, в частта, в
която М. Р. Г., е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
111,60 лева, представляваща доставена и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул. „****“ № 6, бл. ****1, за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018
г., сумата от 166,21 лева., представляваща мораторна лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. и сумата от 1,28
лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода
01.10.2018 г. – 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на М. Р. Г., ЕГН **********, сумата от 24,90 лева
разноски в производството пред СРС и сумата от 14,29 лева разноски в
производството пред СГС.
ОТМЕНЯ решение № 13957 от 05.12.2022 г. по гр. дело № 74598/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, в частта, в която К. Р. Г., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД горницата над 111,60 лева до сумата от
196,70 лева, представляваща стойността на доставена, но неизплатена
9
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „****“ №
6, бл. ****1, за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., горницата над 166,21
лева до сумата от 184,70 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на доставена топлоенергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г.,
и сумата от 2,67 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г.,
както и в частта, в която е осъдена да заплати разноски над сумата от 122,85
лева до присъдената сума от 133,33 лева, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу К. Р. Г., ЕГН **********, за сумата от 85,10 лева,
представляваща разликата над 111,60 лева до уважения от Софийски районен
съд размер от 196,70 лева, доставена и незаплатена топлоенергия за периода
от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „****“ № 6, бл. ****1, за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., сумата
от 18,49 лева., представляваща разликата над сумата от 166,21 лева до
уважения от Софийски районен съд размер от 184,70 лева, мораторна лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. и
сумата от 2,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 02.11.2021 г. върху цената за услугата дялово разпределение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13957 от 05.12.2022 г. по гр. дело №
74598/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, в частта, в
която К. Р. Г., е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
111,60 лева, представляваща доставена и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул. „****“ № 6, бл. ****1, за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018
г., сумата от 166,21 лева., представляваща мораторна лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г. и сумата от 1,28
лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода
01.10.2018 г. – 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на К. Р. Г., ЕГН **********, сумата от 24,90 лева
разноски в производството пред СРС и сумата от 14,29 лева разноски в
производството пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. А. Е. А., с
личен № **** към САК, сумата от 114,34 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за защита пред СГС.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна
„Далсия“ ООД (с предишно наименование „Бруната“), ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11