Решение по дело №2301/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3887
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Диана Илиева Костадинова
Дело: 20195330102301
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3887                                  15.10.2019 година                             град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІ граждански състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТАДИНОВА

                                           

при участието на секретаря София Чаушева

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2301 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Н.Т.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода от 20.10.2015г. до 21.08.2018г. има задължения за предоставени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в общ размер на 676,13 лева, за ползван от него обект, находящ се в гр. П., ******. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на плащане, дължима сума и период, за който се дължи сумата. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, като в случая дължимото мораторно обезщетение възлизало на сумата от 70,87 лева за периода 31.12.2015 г. – 31.08.2018 г.  Твърди се, че ответникът фигурира в базата данни на оператора като потребител с № *****, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Отчетът в имота на потребителя бил извършван при условията на неизправно измервателно устройство. Задължение на всеки един потребител било да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са негова собственост, или които ползва. Начислявано било количество вода по тарифа по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател. Предвидено било завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. В имота на потребителя имало монтирано едно измервателно устройство, което фигурирало в картотеката при ищеца под номер *****. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното ч.гр.дело № 15895/2018 г. на ПРС, V бр. с-в, той в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи изпълнение на вземанията, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове за дължимостта на горните суми. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.10.2018 г. до окончателното й погасяване и разноските в настоящото и заповедното производство.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника Н.Н., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът Н.Н. е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. 

            В открито съдебно заседание, проведено на 09.10.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ищецът е формулирал искане на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

По отговорността за разноските:

С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество в размер на 75 лева за  заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.  В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 25 лева – платена държавна такса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 НЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо за исковото производство ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 125 лева. Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Т.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***  ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н. сумата от 676,13 лв. /шестстотин седемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/ - главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от  20.10.2015 г. до 21.08.2018 г.  за обект, находящ се в гр. П.,  ******; сума в размер на 70,87 лв. /седемдесет и лева и осемдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 8937 от 11.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 г. по ч.гр.д. № 15895/2018 г по описа на ПРС.

 

ОСЪЖДА Н.Т.Н. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н., следните суми: 125 лева /сто двадесет и пет лева/ представляваща разноски в исковото производство и 75 лева /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. № 15895/2018 г по описа на ПРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

 

            Вярно с оригинала

            С.Ч.