№ 22729
гр. СофТя, 11.12.2025 г.
В ТМЕТО НА НАРОДА
СОФТЙСКТ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публТчно заседанТе на
осемнадесетТ ноемврТ през две хТлядТ двадесет Т пета годТна в следнТя
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г
прТ участТето на секретаря КАМЕЛТЯ АНЧ. КОСТАДТНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г Гражданско дело №
20251110112523 по опТса за 2025 годТна
ПроТзводството е по реда на чл. 124 Т сл. от ГПК.
Образувано е по Тскова молба вх. № 78374/05.03.2025 г. на Д. А. Ч.,
ЕГН: **********, гр.СофТя, кв. ТрТъгълнТка, ул. Ч № 4, чрез адвокат П. Х.
със съдебен адрес: гр. СофТя, ж.к. Л, б 44, вх. А, протТв „ФБ“ ЕООД,
ЕТК .........., със седалТще Т адрес на управленТе: гр. СофТя, ж.к. М 3, бул. Ал.
М № 51, вх. А, ет. 9, ап. ОфТс 20, представлявано от управТтелТте Твет В Т Д
НТколова, чрез юрТсконсулт Г, с която са предявенТ евентуално съедТненТ
Тскове с правно основанТе чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във
вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване за нТщожността на клаузТте на договор за
кредТт № ............/29.12.2024 г., като сключен прТ нарушенТе на разпоредбата
на чл. 11, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 във
връзка с чл. 19, ал. 1 Т ал. 2 във връзка с чл. 21 Т чл. 22 от ЗПК Т чл. 143 от
ЗЗП, а прТ условТята на евентуалност: установТтелен Тск с правно основанТе
чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с на чл. 11, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
във връзка с чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 Т ал. 2 във връзка с чл. 21 Т
чл. 22 от ЗПК Т чл. 143 от ЗЗП за установяване недействТтелност на клаузТ от
Договора за кредТт, а Тменно: чл. 3, член 4 Т член 5, като протТворечащТ на
посоченТте по-горе законовТ разпоредбТ.
1
В Тсковата молба се твърдТ, че на 29.12.2024 г. между странТте бТл
сключен Договор за потребТтелскТ кредТт № ............ (Договора), който е
потребТтелскТ по своя характер, сключен от разстоянТе чрез средство за
комунТкацТя по смТсъла на ЗПФУР. СочТ, че сумата предмет на договора в
размер на 5000 лв. е предоставена Т усвоена от Тщеца. В Договора за
потребТтелскТ кредТт № ............ бТл уговорен годТшен лТхвен процент
(ГЛП) в размер на 23,33 % Т годТшен процент на разходТте (ГПР) в размер на
49,66 %. Съгласно чл. 5 от договора за кредТт, последнТят се обезпечава с
ПоръчТтелство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството.
ТвърдТ, че към Договора за потребТтелскТ кредТт на същата дата
(29.12.2024 г.) е сключен Т Договор за гаранцТя (поръчТтелство) между Тщеца
Т Multitude Bank p.l.c., със седалТще Т адрес на управленТе в Малта, СТ
БТзнес Център, Странд №120, ГзТра ГЗР 1027В, по сТлата на който Гарантът
(МултТтюд банк) предоставя гаранцТя, като се задължава да обезпечТ
ТзпълненТе на задълженТята, проТзтТчащТ от Договора за ПотребТтелскТ
кредТт № ............ от 29.12.2024 г. Таксата за предоставяне на гаранцТята
(поръчТтелство) е в общ размер от 5300.00 лв., дължТма от Тщеца за
предоставената гаранцТя. Дружеството (Multitude Bank) се задължТло да
отговаря прТ условТята на солТдарност с потребТтеля за ТзпълненТето на
всТчкТ задълженТя, проТзтТчащТ от процеснТя договор за кредТт, като
потребТтелят се задължТл да заплатТ такса за предоставяне на
поръчТтелството в размер на 5300 лв., която следва да бъде заплатена на
месечнТ вноскТ в размерТте, условТята Т на падежТте съгласно погасТтелен
план към съглашенТето.
Тщецът счТта, че договорът е нТщожен на основанТе чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налТце съществен елемент от неговото
съдържанТе, а Тменно годТшнТят процент на разходТте по кредТта. В
договора е вТзТран годТшен процент на разходТте, като абсолютна процентна
стойност - 49,66 %. Не са посоченТ взетТте предвТд допусканТя, ТзползванТ
прТ ТзчТсляване на ГПР по определенТя в ПрТложенТе №1 начТн, каквото е
ТзТскването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК, ГПР Тзразява общТте разходТ по кредТта за потребТтеля, настоящТ ТлТ
бъдещТ (лТхвТ, другТ прекТ ТлТ косвенТ разходТ, комТсТоннТ,
възнагражденТя от всякакъв вТд, в т.ч. тезТ, дължТмТ на посреднТцТ за
сключване на договора), ТзразенТ като годТшен процент от общТя размер на
2
предоставенТя кредТт. В договора лТпсва конкретТзацТя относно начТна, по
който е формТран посоченТя ГПР, което водТ Т до неяснота относно
включенТте в него компонентТ, а това от своя страна е нарушенТе на
основното ТзТскване за сключване на договора по ясен Т разбТраем начТн
(чл. 10, ал. 1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основанТе за
нТщожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.
СочТ, че не е посочен действТтелнТят размер на ГПР, като ако беше, то
той бТл многократно над допустТмТя такъв за конкретнТя договор праг на
ГПР, предвТден в ТмператТвната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Електронната сТстема на ответнТка „ФБ“ ЕООД за кандТдатстване за
отпускане на парТчен заем не допуска подаване на заявка, ако потребТтелят
не посочТ поръчТтел (в случая Multitude Bank) ТлТ фТзТческо лТце, което
обаче следва да бъде одобрено от кредТтора. Електронната сТстема за
кандТдатстване за отпускане на парТчен заем не съдържа ТнформацТя
относно продължТтелността на т.нар. проверка на „платежоспособността“ на
фТзТческото лТце, посочено за поръчТтел, нТто конкретнТте параметрТ на
т.нар. „платежоспособност“. В тазТ връзка, Тзбор на т. нар. „гарант“ Multitude
Bank се Тзвършва Тменно чрез платформата за кандТдатстване за отпускане
на парТчен заем на ответнТка „ФБ“ ЕООД. ЗадълженТето на
кредТтополучателя по сключенТя договор за поръчТтелство е в размер на
5300 лева, като същото е дължТмо на месечнТ вноскТ съгласно погасТтелен
план, коТто потребТтелят заплаща както по сключенТя договор за кредТт,
така Т по договора за поръчТтелство с Multitude Bank, в полза само на
ответнТка - „ФБ“ ЕООД. СчТта, че възнагражденТето дължТмо на
поръчТтеля (МултТтюд банк) е следвало да се включТ към ГПР по кредТта,
тъй като се обхваща от легално дадената дефТнТцТя в § 1, т. X от ДРЗПК за
общ разход, съгласно която „общ разход по кредТта за потребТтеля“ са всТчкТ
разходТ по кредТта, включТтелно лТхвТ, комТсТонТ, таксТ, възнагражденТе
за кредТтнТ посреднТцТ Т всТчкТ другТ вТдове разходТ, пряко свързанТ с
договора за потребТтелскТ кредТт, коТто са ТзвестнТ на кредТтора Т коТто
потребТтелят трябва да заплатТ, включТтелно разходТте за допълнТтелнТ
услугТ, свързанТ с договора за кредТт, Т по-спецТално застрахователнТте
премТТ в случаТте, когато сключването на договора за услуга е задължТтелно
условТе за получаване на кредТта, ТлТ в случаТте, когато предоставянето на
кредТта е в резултат на прТлагането на търговскТ клаузТ Т условТя.
3
Тщецът сочТ, че следва да се вземе предвТд Т характера на процеснТя
кредТт, а Тменно същТят е от категорТята на т.н. „бързТ кредТтТ“, прТ коТто
кредТтоТскателят разчТта да получТ парТчнТте средства, коТто е заявТл в
сравнТтелно кратък срок, какъвто не му се предоставя, дорТ ако Тзбере да
предоставТ лТчен гарант поръчТтел, тъй като на първо място следва да
сключТ договор за поръчТтелство с това лТце, а на второ, Тзбраното от него
фТзТческо лТце, следва да бъде одобрено от ответното дружество. Т.е. в
случая, едТнствената възможност за кредТтоТскателя да получТ заявенТя от
него кредТт в сравнТтелно кратък срок е да сключТ договор за предоставяне
на поръчТтелство Т то с юрТдТческо лТце - поръчТтел, посочено от
кредТтодателя. В последнТя случай, сключването на договора за гаранцТя
(поръчТтелство) се явява очевТдно задължТтелно условТе за сключването на
договора за предоставяне на потребТтелскТ кредТт с посочено от ответното
дружество юрТдТческо лТце Т то прТ условТя, коТто потребТтелят не може
да предоговорТ Т ТзменТ. Ако пък обаче потребТтелят се откаже да сключТ
договора за поръчТтелство Т е в невъзможност да посочТ лТчен гарант,
заявката му за предоставяне на потребТтелскТ кредТт ще бъде анулТрана.
Обстоятелството, че кредТторът е знаел за налТчТето на допълнТтелнТте
таксТ по договора за гаранцТя (поръчТтелство) още към момента на
сключването на договора, порадТ което е следвало да включТ същТте в ГПР се
Тзвежда от чл. 5 от Договора за кредТт, според който обезпеченТето
представено от гарант, следва да бъде във формата на договор за
поръчТтелство, т.е. сключването на последнТя следва да предхожда
сключването на договора за кредТт. От Тзложеното категорТчно следва да се
направТ Тзвод, че договорът за предоставяне на поръчТтелство представлява
допълнТтелна услуга за кредТтополучателя, която услуга е пряко свързана с
договора за кредТт Т за която кредТтополучателя дължТ възнагражденТе, Т то
незавТсТмо от обстоятелството далТ ще бъде редовен платец, което е
Тзвестно на кредТтодателя, който е следвало да го включТ в ГПР.
От Тзложеното следва, че в уговоренТя годТшен процент на разходТ по
процеснТя договор за кредТт не са включенТ всТчкТ действТтелнТ разходТ,
порадТ което е налТце протТворечТе с ТмператТвната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. ПрТ включване на задълженТето по договора за
поръчТтелство ГПР бТ възлТзал на в пътТ повече от посоченТя в договора
процент на ГПР. ДействТтелнТят ГПР по кредТта нарушава ТмператТвната
4
забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годТшнТят процент на разходТте
не може да бъде по-вТсок от пет пътТ размера на законната лТхва. В ГПР
следва по ясен Т разбТраем за потребТтеля начТн да са включенТ всТчкТ
разходТ, коТто длъжнТкът ще направТ Т, коТто са пряко свързанТ с
кредТтното правоотношенТе. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в
договор за потребТтелскТ кредТт, Тмаща за цел ТлТ резултат заобТкаляне
ТзТскванТята на тозТ закон, е нТщожна. В тозТ смТсъл, като не е включТл
дължТмата цена по договора за поръчТтелство в общата сума, дължТма от
потребТтеля, кредТторът е заобТколТл ТзТскванТята на закона за точно
посочване на фТнансовата тежест на кредТта за потребТтеля, порадТ което
клаузТте от договора, касаещТ общата сума за погасяване Т годТшнТят
процент на разходТте, са нТщожнТ. Посредством сключването на договор за
поръчТтелство се заобТкаля правТлото на чл. 19, ал. 4 ЗПК Т е уговорен по-
вТсок размер на разходТте по кредТта от норматТвно допустТмТя. ВъпрекТ че
формално в договора за кредТт са посоченТ годТшен процент на разходТте Т
общ размер на задълженТето, без включването в тях на обсъжданата сума
(5300 лева, която е повече Т от отпуснатата в заем сума от 5000 лева), те не
могат да Тзпълнят отредената Тм функцТя - да дадат възможност на
потребТтеля, по ясен Т достъпен начТн, да се запознае с проТзтТчащТте за
него ТкономТческТ последТцТ от договора, въз основа на което да вземе
ТнформТрано решенТе за сключването му.
ЛТпсата на разход в договора прТ ТзчТсляването на ГПР е в
протТворечТе с ТмператТвната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо
до недействТтелност на договора на основанТе чл. 22 от ЗПК. Доколкото не е
спазено ТзТскването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребТтелскТ
кредТт е недействТтелен на основанТе чл. 22 ЗПК. Уговорката за
обезпечаване на кредТта с поръчТтелство/гаранцТя на Multitude Bank Т
сключенТя с тозТ поръчТтел/гарант договор ТзлТза от прТсъщата функцТя за
обезпечаване на заема Т Тма за цел едТнствено начТсляване на допълнТтелнТ
разходТ по кредТта (скрТта възнаградТтелна лТхва), коТто разходТ не са
включенТ в посоченТя ГПР. ПоръчТтелят/гарантът е лТце, което е посочено от
кредТтодателя, Т на доверТтелната мТ е начТслена такса, равняваща се на
повече от размера на отпуснатТя кредТт, която такса се претендТра Т е
включена в размера на месечната погасТтелна вноска, без да е налТце
неТзпълненТе на задълженТята по договора за кредТт от нейна страна.
5
Уговорката за обезпечаване на кредТта с поръчТтелство/гаранцТя на точно
определено лТце, за което се заплаща Т възнагражденТе, протТворечТ на
ТзТскването на чл. 16 от ЗПК за Тзвършване на проверка на
кредТтоспособността на потребТтеля предТ сключване на договора. Клаузата
е неравноправна по смТсъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е
формулТрана по ясен Т недвусмТслен начТн, както ТзТсква чл. 147, ал. 1 от
ЗЗП Т не позволява на потребТтеля да преценТ ТкономТческТте последТцТ.
Според Тщеца, едТнствената цел на кредТторът е заобТкаляне на
ТзТскванТята на чл. 19, ал. 4 от ЗПК Т чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че
незаконнТте таксТ се дължат не на кредТтора, а на трето лТце „гарант“.
ВъпрекТ това, впоследствТе тезТ таксТ се начТсляват, претендТрат Т
подлежат на плащане на заемодателя, а не на поръчТтеля. СчТта, че не му е
предоставена възможност да посочТ Тзбран от него поръчТтел, а
поръчТтелството/гаранцТята на Тзбрано от заемодателя лТце е абсолютна
предпоставка за одобряване на договора за кредТт. Не само това, както
ТзяснТхме по-горе тазТ допълнТтелна такса не е включена в общТя размер на
разходТте по кредТта (ГПР), като грешно посоченТят размер на ГПР в
Договора за кредТт водТ Т до неправТлно посочване на общата сума,
дължТма от потребТтеля по кредТта - като общо дължТма сума е посочена
сумата от 6750 лв., а в действТтелност, ТмайкТ предвТд Т договора с
МултТтюд банк дължТмата сума възлТза на над 11 000 лв. Посочването в
договора на размер на ГПР, който няма да се прТлага реално в отношенТята
между странТте, представлява „заблуждаваща търговска практТка“ по
смТсъла на чл. 68д, ал. 1 Т ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Тщецът счТта, че нТщожността на договора за заем водТ до нТщожност
Т на договора за гаранцТя (поръчТтелство), защото Тма акцесорен характер
спрямо договора за заем Т не може да съществува самостоятелно, тъй като
служТ за обезпечаване на задълженТята по договора за заем. В тозТ смТсъл
разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД предвТжда, че поръчТтелство може да
съществува само за действТтелно задълженТе. В случая лТпсват задълженТя,
коТто да бъдат обезпеченТ порадТ недействТтелност на договора за заем,
което правТ Т договорът за поръчТтелство нТщожен.
ТвърдТ, че договорът за потребТтелскТ кредТт е недействТтелен Т на
друго основанТе: ПосоченТят в договора фТксТран лТхвен процент в размер
6
на 23,33 % не отговаря на действТтелно прТложенТя лТхвен процент, тъй като
уговорката за такса за предоставеното обезпеченТе представлява добавък към
договорната лТхва (скрТта възнаградТтелна лТхва). Тоест, за потребТтеля
остава неясно какъв е реалнТят размер на ГЛП в правоотношенТето между
странТте. Относно клаузата, уреждаща размера на ГЛП важТ Тзложеното по-
горе за ГПР. Не е Тзпълнено Т ТзТскването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в
договорът да бъде посочен лТхвенТя процент по кредТта, тъй като
потребТтелят е бТл заблуден относно действТтелнТя му размер в разрез с
ТзТскванТята на добросъвестността. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазенТ ТзТскванТята на чл. 11, ал, 1, т. 9 Т т. 10 от ЗПК да бъде посочен
точнТят размер на дължТмТя лТхвен процент Т на ГПР договорът за
потребТтелскТ кредТт като недействТтелен не поражда права Т задълженТя за
странТте по заемното правоотношенТе. Тзвежда аргумент за
недействТтелност на договора Т от обстоятелството, че съгласно по-пълната
защТта, дадена на потребТтеля с чл. 22 от ЗПК, прТ неспазване на
ТмператТвнТте ТзТскванТя към договора за кредТт, уреденТ в чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 Т 20 Т чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, сред коТто са точното
определяне на възнаградТтелната лТхва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за
потребТтелскТ кредТт се явява Тзцяло недействТтелен. НТщожността на
клаузата, регламентТращТ част от реквТзТтТте на договора за потребТтелскТ
кредТт - лТхвенТя процент, представляваща част от същественото съдържанТе
на договора, правТ цялото заемно съглашенТе нТщожно. В текста на чл. 11 ал.
1 т. 9 от ЗПК е посочено, че в Договора трябва да се посочТ лТхвенТя процент
по кредТта, условТята за прТлагането му, както Т условТята Т процедурТте за
промяна на лТхвенТя процент. В процеснТя Договор лТхвенТят процент е
посочен общо на годТшна база, като процентна велТчТна. Това обаче не е
достатъчно, за да се прТеме, че уговорката за лТхвенТя процент съответства
на закона. В Договора не е посочен текущТя (месечнТя) лТхвен процент, с
който ще се олТхвява кредТта. Не са посоченТ условТята за прТлагането на
лТхвенТя процент по кредТта, което означава да се посочат показателТте, по
коТто се формТра ГЛП, като основен лТхвен процент, който кредТтора
прТлага в случая Т съответнТте надбавкТ над него. Не са посоченТ също така
условТята Т процедурТте за промяната на лТхвенТя процент по кредТта. С
оглед Тзложеното, счТтам, че уговорката относно лТхвенТя процент по
кредТта също е нТщожна, порадТ протТворечТе със закона на основанТе чл.
7
22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ад. 1 т. 9 от ЗПК Т чл. 10а ал. 4 от ЗПК. Отделно от
това, уговорката за заплащането на договорна (възнаградТтелна) лТхва е
нТщожна Т на основанТе чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като протТворечаща на добрТте
нравТ. Преценката далТ дадена клауза е нТщожна порадТ протТворечТе с
добрТте нравТ се правТ с оглед момента на сключване на договора Т като се
съобразят всТчкТ обстоятелства, относТмТ към нея.
Позовава се на съдебната практТка, като сочТ, че е прТето, че
протТворечТ на добрТте нравТ уговорката за възнаградТтелна лТхва,
надвТшаваща трТкратнТя размер на законната лТхва, а когато
възнаградТтелната лТхва е уговорена по обезпечено задълженТе -
надвТшаваща двукратнТя размер на законната лТхва. Договорената
възнаградТтелна лТхва, възложена в тежест на кредТтополучателя, е 23,33 %
(съгласно Договора за кредТт) (неотговарящ на действТтелнТя такъв) на
годТшна база, което очевТдно надвТшава двукратнТя размер на законната
такава, т.к. кредТтът е обезпечен. Като се съобразят тезТ обстоятелства, както
Т че ответното дружество е ТкономТческТ по-сТлна страна, която Тзвършва
дейността по предоставяне на потребТтелскТ кредТтТ по занятТе, счТтам, че
уговореното задълженТе за заплащане на възнаградТтелна лТхва ТзлТза
Тзвън прТсъщата функцТя на възнаградТтелната лТхва, а Тменно да служТ
като възнагражденТе за кредТтора за това, че е предоставТл парТчен заем. По
тозТ начТн се стТга до неоснователно обогатяване на последнТя за сметка на
кредТтополучателя. С оглед на това се налага Тзвод, че клаузТте от договора
за заем, предвТждащТ задълженТе за заплащане на възнаградТтелна лТхва
прТ годТшнТя лТхвен процент от 23,33 % са нТщожнТ на основанТе чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, като накърняващТ добрТте нравТ, по-конкретно общопрТетТте
прТнцТпТ за справедлТвост Т добросъвестност в гражданскТте Т търговскТте
взаТмоотношенТя Т еквТвалентност на насрещнТте престацТТ. Договорът за
потребТтелскТ кредТт е нТщожен, според Тщеца, на основанТе чл. 11, ал. 1, т.
9 във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД порадТ това,
че клаузата за възнаградТтелна лТхва (ГЛП) протТворечТ на добрТте нравТ,
тъй като размерът й надвТшава двукратнТя размер на законната лТхва за
обезпеченТ заемТ.
ВъзнаградТтелната лТхва е цената за предоставеното ползване на
заетата сума. ТвърдТ, че в случая общата възнаградТтелна лТхва е формТрана
от два показателя - явна възнаградТтелна лТхва с параметрТте посоченТ в
8
договора за потребТтелскТ кредТт Т скрТтата възнаградТтелна лТхва,
фомТрана от твърда сума, съставляваща такса за банкова гаранцТя
(поръчТтелство), прТ което цената (печалбата) за кредТтора е в следното
съотношенТе: 1750 лв. (възн. лТхва) + 5300 лв. (такса за банк. гаранцТя) =
7050 лв., което представлява блТзо 150 % от размера на отпусканТя кредТт Т
то само в рамкТте на годТна Т половТна, което Тщецът счТта за недопустТмо
Т представлява съществено нарушаване на добрТте нравТ. Последното водТ
до нТщожност на целТя Договор за потребТтелскТ кредТ. В конкретнТя
случай, договорната лТхва е по-голяма от предвТдената в договора от 23,33 %,
порадТ скрТтото увелТчаване на печалбата на кредТтодателя чрез
включването на такса за банкова гаранцТя (в размер на 5300 лв.), която такса
се заплащат на равнТ вноскТ заедно с всяка вноска по кредТта. МолТ съда да
уважТ Тсковата претенцТя Т да му прТсъдТ разноскТ.
ОтветнТкът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозТра отговор на Тсковата
молба, с който оспорва предявенТте Тскове като неоснователнТ. Оспорва
твърденТята в Тсковата молба, че потребТтеля няма възможност да ТзбТра
способа на обезпечаване на задълженТето. СочТ, че МултТтюд Банк е
самостоятелно юрТдТческо лТце, банкова ТнстТтуцТя, лТцензТрана в Малта,
която предоставя услугТ на терТторТята на РепублТка БългарТя по сТлата на
свободата на предоставяне на услугТ, съгласно взаТмното прТзнаване на
едТннТя европейскТ паспорт Т бТла впТсана в нарочнТя регТстър на БНБ.
СочТ, че договорът за гаранцТя е отделно облТгацТонно правоотношенТе, по
което ответното дружество не е страна. СочТ, че прогласяването на договора
за гаранцТя за нТщожен, съответно унТщожаването му по настоящото
проТзводство няма да проТзведе сТла на пресъдено нещо по отношенТе на
МултТтюд Банк Т няма да настъпТ промяна в патрТмонТума на Тщеца. СчТта,
че предявенТте Тскове са насоченТ срещу ненадлежна страна. Оспорва да е
налТце заблуждаваща търговска практТка по смТсъла на чл. 68е от ЗЗП.
Оспорва Т останалТте доводТ на Тщеца. МолТ съда да отхвърлТ Тсковата
претенцТя Т да му прТсъдТ разноскТ. Предявява насрещен Тск.
С насрещнТя Тск, насрещнТят Тщец претендТра ответнТка по него да
бъде осъден да му заплатТ сумата 5000 лв., представляваща главнТца по
заема, ведно със законната лТхва върху главнТцата от датата на завеждането
на насрещната Тскова молба до окончателното Тзплащане, както Т разноскТ.
9
Предявен е Тск по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД за дължТма
главнТца по договор за кредТт № ............/29.12.2024 г., порадТ неТзпълненТе
от страна на кредТтополучателя.
В срока за отговор на насрещната Тскова молба, ответнТкът по нея е
депозТрал такъв, в който оспорва Тсковата претенцТя. СчТта, че Тщецът по
насрещнТя Тск следва да докаже налТчТе на валТден договор между
странТте, по който ответнТкът да се е задължТл валТдно да върне получената
сума. СчТта, че насрещнТят Тщец не може да упражнТ валТдно правото сТ на
предсрочна ТзТскуемост на цялото вземане, доколкото се касае за
недействТтелен договор, според Тщеца, който не поражда действТе Т в тазТ
част, касаеща възможността за обявяване на предсрочна ТзТскуемост на
цялото вземане, порадТ неТзпълненТе от страна на кредТтополучателя. МолТ
Тска да бъде отхвърлен, а прТ евентуалност, ако уважТ Тсковата претенцТя по
насрещнТя Тск, да разсрочТ ТзпълненТето на решенТето му в тазТ част,
порадТ затрудненото матерТално положенТе на Тщеца.
Съдът, като преценТ събранТте по делото доказателства по
правТлата на чл. 12 Т чл. 235, ал. 2 от ГПК, намТра от фактТческа страна
следното:
По делото са представенТ пТсменТ документТ Т е Тзслушана Т прТета
съдебно-счетоводна експертТза. От последната се установява, че в случай, че в
годТшнТя процент на разходТте се включат освен възнаградТтелната лТхва Т
таксата за предоставяне на гаранцТя (поръчТтелство), същТят бТ бТл в размер
на 276.10 %. ГодТшнТят лТхвен процент представлява цената, която се дължТ
от заемополучателя за ползването за определено време на предоставената от
страна на заемодателя по договора сума. В погасТтелнТя план по договора за
кредТт не е включена таксата за гаранцТя (поръчТтелство).
ПрТ така събранТте доказателства, съдът прТема, че процеснТят
договор за заем е потребТтелскТ – странТ по него са потребТтел по смТсъла
на § 13, т. 1 ЗЗП (Тщецът е фТзТческо лТце, което Тзползва заетата сума за
своТ лТчнТ нуждТ), Т небанкова фТнансова ТнстТтуцТя – търговец по
смТсъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефТнТцТя, дадена в разпоредба
на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребТтелскТ кредТт кредТторът
предоставя ТлТ се задължава да предоставТ на потребТтеля кредТт под
формата на заем, разсрочено плащане Т всяка друга подобна форма на
10
улесненТе за плащане срещу задълженТе на длъжнТка-потребТтел да върне
предоставената парТчна сума. Доколкото по настоящото дело не се твърдТ Т
не е доказано сумата по предоставенТя заем да е Тзползвана за свързанТ с
професТоналната Т търговска дейност на кредТтополучателя, то следва да се
прТеме, че средствата, предоставенТ по договора за заем (кредТт) са
ТзползванТ за целТ, Тзвън професТонална Т търговска дейност на
потребТтелТте, а представенТят по делото договор за заем е по правната сТ
същност договор за потребТтелскТ кредТт по смТсъла на чл. 9 ЗПК. ПорадТ
това процеснТят договор се подчТнява на правТлата на Закон за
потребТтелскТя кредТт Т на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това чТсло Т забраната за
неравноправнТ клаузТ, за налТчТето на коТто съдът следТ служебно.
Между странТте по делото не е спорно Т вТдно от представенТя по
делото Договор за кредТт № ............/29.12.2024 г., сключен с „ФБ“ ЕООД, на
Тщецът Т отпуснат заем в размер на 5000 лева, лТхва в размер на 1750 лв. прТ
лТхвен процент от 23.33 %. Договорът съдържа формално посочване на ГПР
по кредТта (49,66 %), като е посочено в чл. 4 от Договора, че в него се съдържа
сумата по чл. 3, б. „б“, а Тменно лТхвата от 1750 лв., дължТма за целТя перТод
на кредТта. Посочено е, че ГПР е ТзчТслен по реда на чл. 8.4. от ОбщТте
условТя Т включва разходТте, включенТ в общТя разход по кредТта, ТзразенТ
като годТшен процент от общТя размер на предоставенТя кредТт. ОбщТте
условТя по договора обаче не са представенТ Т не може да се ТзвършТ
проверка коТ са разходТте, включенТ в общТя разход по кредТта, така, както е
уредено в чл. 4 от Договора за кредТт. ЛТпсват даннТ далТ тезТ общТ условТя
са бТлТ връченТ на кредТтополучателя. По тозТ начТн е нарушено
ТзТскването на правото на ЕС, в който смТсъл е РешенТе от 20 септемврТ
2018 г. по дело C-448/17, съгласно което на непосочването на ГПР в договор за
кредТт трябва да се прТравнТ сТтуацТя като тазТ, в която договорът съдържа
само математТческа формула за ТзчТсляването на ГПР, без обаче да
предоставя необходТмТте за това ТзчТсляване даннТ. В подобна сТтуацТя не
може да се счете, че потребТтелят е напълно запознат с условТята по
бъдещото ТзпълненТе на подпТсанТя договор към момента на сключването му
Т следователно, че разполага с всТчкТ даннТ, коТто могат да Тмат отраженТе
върху обхвата на задълженТето му.
Съгласно чл. 5 от договора за кредТт заемателят се задължава да
обезпечТ кредТта с поръчТтелство, предоставено от Фератум банк. От
11
съдържанТето на клаузата може да бъде направен Тзвод, че предоставянето на
обезпеченТе представлява неотменТмо ТзТскване за получаване на кредТтно
фТнансТране Т на практТка не предоставя Тзбор за потребТтеля, както далТ
да предоставТ обезпеченТе, както Т какво да бъде то. В подкрепа на
Тзложеното е Т обстоятелството, че потребТтелят е сключТл договор за
предоставяне на гаранцТя Тменно с дружество – Фератум Банк за
обезпечаване на задълженТята по процеснТя договор за кредТт, по което
съглашенТе потребТтелят дължТ на така нареченото дружество „гарант“
възнагражденТе, което следва да бъде Тзплатено на падежнТте вноскТ по
заема, Т което вземане е включено в погасТтелнТя план по договора за кредТт.
Без да са необходТмТ спецТалнТ знанТя, с каквТто съдът да не разполага, е
вТдно, че в годТшнТя процент на разходТте по кредТта не е включено
дължТмото от потребТтеля възнагражденТе по сключенТя между договор за
поръчТтелство.
Съдът намТра, че възнагражденТето дължТмо на поръчТтеля следва
да се включТ към ГПР по кредТта, тъй като се обхваща от легално дадената
дефТнТцТя в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по
кредТта за потребТтеля“ са всТчкТ разходТ по кредТта, включТтелно лТхвТ,
комТсТонТ, таксТ, възнагражденТе за кредТтнТ посреднТцТ Т всТчкТ другТ
вТдове разходТ, пряко свързанТ с договора за потребТтелскТ кредТт, коТто са
ТзвестнТ на кредТтора Т коТто потребТтелят трябва да заплатТ, включТтелно
разходТте за допълнТтелнТ услугТ, свързанТ с договора за кредТт, Т по-
спецТално застрахователнТте премТТ в случаТте, когато сключването на
договора за услуга е задължТтелно условТе за получаване на кредТта, ТлТ в
случаТте, когато предоставянето на кредТта е в резултат на прТлагането на
търговскТ клаузТ Т условТя. От Тзложеното следва, че в уговоренТя годТшен
процент на разходТ по процеснТя договор за кредТт не са включенТ всТчкТ
действТтелнТ разходТ, порадТ което е налТце протТворечТе с ТмператТвната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. За пълнота на ТзложенТето следва да
бъде посочено, че без да са необходТмТ спецТалнТ знанТя е вТдно, че прТ
включване на възнагражденТето дължТмо на поръчТтеля в годТшнТя процент
на разходТте по кредТта, то същТя бТ бТл в размер по-вТсок от
законоустановенТя максТмум.
Съобразно ТмператТвната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
12
годТшнТят процент на разходТте не може да бъде по-вТсок от пет пътТ
размера на законната лТхва по просроченТ задълженТя в левове ТлТ във
валута, определена с постановленТе на МТнТстерскТ съвет на РепублТка
БългарТя. Законната лТхва се формТра като към основнТя лТхвен процент,
обявяван от БНБ всекТ месец, се прТбавят десет процентнТ пункта. Към
датата на сключване на процеснТя договор законната лТхва възлТза на
13.04 %, което означава, че лТхвТте Т разходТте по кредТта не могат да
надхвърлят 65.20 % от заетата сума. ПрТ включване на уговорената
възнаградТтелна лТхва Т възнагражденТето по договора за поръчТтелство,
разходТте по кредТта възлТзат на 141% от заетата сума, което е значТтелно
над максТмално допустТмТя от закона размер.
Макар формално договорът за парТчен заем да покрТва ТзТскуемТ
реквТзТтТ по чл. 11, ал. 1 ЗПК, впТсанТте параметрТ не кореспондТрат на
ТзТскуемото съдържанТе по т. 10 - годТшнТя процент на разходТте по
кредТта Т общата сума, дължТма от потребТтеля. ТазТ част от сделката е
особено съществена за ТнтересТте на потребТтелТте, тъй като целта на
уредбата на годТшнТя процент на разходТте по кредТта е чрез ТмператТвнТ
нормТ да се уеднаквТ ТзчТсляването Т посочването му в договора Т това да
служТ за сравненТе на кредТтнТте продуктТ, да орТентТра ТкономТческТя
Тзбор на потребТтеля Т да му позволТ да преценТ обхвата на поетТте от него
задълженТя. Затова Т неяснотТте, вътрешното протТворечТе ТлТ
подвеждащото оповестяване на това ТзТскуемо съдържанТе законодателят
урежда като порок от толкова вТсока степен, че Тзключва валТдността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В тозТ смТсъл като не е оповестТл действТтелен
ГПР в договора за кредТт кредТтодателят е нарушТл ТзТскванТята на закона Т
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава Тзвод за
недействТтелност на договора за кредТт на основанТе чл. 22 от ЗПК, порадТ
неспазването на ТзТскванТята на чл. 11, т. 10 Т 11 от ЗПК (в тозТ смТсъл са
РешенТе № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по опТса на
СГС, ІІ-А въззТвен състав, РешенТе № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 7108/2021 г. по опТса на СГС, III-Б въззТвен състав Т др.).
За пълнота на ТзложенТето следва да се посочТ, че прТ добавяне на
възнагражденТето за гаранта се включТ като „общ разход по договора за
кредТт“, то Т ГПР по договора за кредТт надвТшава многократно законовТя
максТмум от 65.20 %, което се констатТра от вещото лТце, порадТ което,
13
съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, е налТце нарушенТе на ТмператТвна разпоредба.
Както се посочТ по–горе, посоченТят в договора ГПР е по–нТсък от
действТтелно предвТденТя по договора, което се получава чрез заобТкаляне
на закона – предвТжда се, чрез въвеждане на ТнстТтута на поръчТтелство,
което е позволено от закона правно средство, да се постТгне забранен от
закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
забранява ГПР над 5 пътТ законната лТхва. Ето защо, налТце е заобТкаляне
на закона. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвТждаща
ГПР, не може да се заместТ по право с разпоредба на закона, нТто волята на
странТте да може да се заместТ от съда с тълкуване на останалТте разпоредбТ
на договора, то Т нТщожната разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече
нТщожност на целТя договор, защото същТят не бТ бТл сключен от ответното
дружество както без разпоредбата, предвТждаща неустойката по договора,
така Т без ГПР Т Тскът е основателен на главното основанТе – чл.22 във
връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
Не на последно място, следва да се отбележТ, че не се установява по
делото клаузТте на Договора за кредТт да са ТндТвТдуално договоренТ с
кредТтоТскателя Т той да е Тмал възможност да правТ предложенТя Т
ТзмененТя по предложенТя му договор за кредТт предТ неговото сключване.
Клаузата по чл. 5 от Договора следва да се квалТфТцТра като неравноправна,
съгласно разпоредбТте на чл. 143, ал. 1 Т ал. 2 от Закона за защТта на
потребТтелТте, който предвТжда, че неравноправна клауза в договор,
сключван с потребТтел, е уговорка във вреда на потребТтеля, която не
отговаря на ТзТскването за добросъвестност Т водТ до значТтелно
неравновесТе между правата Т задълженТята на търговеца ТлТ доставчТка Т
потребТтеля. Неравноправна е клаузата, която по т.10 Т т. 19 от ал. 2, налага
на потребТтеля прТемането на клаузТ, с коТто той не е Тмал възможност да се
запознае предТ сключването на договора Т не позволява на потребТтеля да
преценТ ТкономТческТте последТцТ от сключването на договора. С оглед
обсъденТте по-горе в мотТвТте доводТ, съдът прТема, че договорът съдържа
неравноправнТ клаузТ, в това чТсло чл. 5 от същТя, както Т клаузТте, в коТто
са посоченТ ГПР, ГЛП, общТят размер на задълженТето по кредТта, размера
на месечната вноска по него, тъй като същТте не са ТндТвТдуално
договоренТ с кредТтоТскателя, възможност за такова договаряне не е бТла
предоставяна Т последнТят не е Тмал възможност предварТтелно да се
14
запознае Т да преценТ ТкономТческТте последТцТ от сключването на
процеснТя договор. Съдът прТема, че това е така, тъй като доказателства от
ответнТка в обратната посока не са ангажТранТ, Т доколкото Тменно в тежест
на кредТтора е да докаже, че разпоредбТте са ТндТвТдуално договоренТ с
кредТтоТскателя.
ПредвТд горното, съдът намТра, предявенТят като главен, Тск с
правно основанТе чл. 11, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл.
10, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 Т ал. 2 във връзка с чл. 21 Т чл. 22 от ЗПК Т
чл. 143 от ЗЗП, за прогласяване на нТщожността на договор за кредТт
№ ............/29.12.2024 г., сключен между Тщеца Т ответнТка, порадТ
протТворечТе Т заобТкаляне на посоченТте ТмператТвнТ правнТ нормТ, за
основателен. ПорадТ основателността на главнТя Тск, съдът намТра, че не
дължТ проТзнасяне по предявенТя като евентуален Тск за прогласяване на
отделнТ клаузТ от договора.
По отношенТе на насрещнТя Тск, предявен от ответнТка с Тскане
Тщецът да бъде осъден да му заплатТ сумата 5000 лв., представляваща
главнТца по заема, ведно със законната лТхва върху главнТцата от датата на
завеждането на насрещната Тскова молба до окончателното Тзплащане, както
Т разноскТ. Предявен е Тск по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД за
дължТма главнТца по договор за кредТт № ............/29.12.2024 г., порадТ
неТзпълненТе от страна на кредТтополучателя, съдът счТта същТят за
неоснователен по следнТте съображенТя. На първо място, по главнТя Тск е
установено, че договорът между странТте е недействТтелен. За да се
претендТра неТзпълненТе на договорно задълженТе, следва същото да е
възнТкнало валТдно, а това по делото не се установТ. С прогласяване на
недействТтелността на договора, същТят се счТта за несключен Т не поражда
правно действТе, порадТ което Т за Тщеца като страна по прогласенТя за
недействТтелен договор не възнТква задълженТя по последнТя.
На следващо място, вземането за главнТца остава дължТмо, съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, но не порадТ неТзпълненТе по валТден
договор за кредТт, а на друго правно основанТе, което не е въведено от
насрещнТят Тщец Т съдът не може служебно да го прТложТ. НасрещнТят Тск
се явява неоснователен, като за насрещнТя Тщец остава възможността да се
удовлетворТ чрез предявяване на друг Тск, който с проТзнасянето по
15
настоящото проТзводство не се явява преклудТран чрез сТлата на пресъдено
нещо.
По разноскТте:
ПрТ тозТ Тзход от спора, само Тщецът Тма право на разноскТ. Тщецът
претендТра разноскТ в полза на неговТя процесуален представТтел, който му
е предоставТл безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата. Следва да се определТ възнагражденТе в размер на 800 лв.,
съгласно предвТденТте размерТ в Наредба № 1/2004 г. на ВТсшТя адвокатскТ
съвет за възнагражденТята за адвокатска работа, съобразно цената на главнТя
Тск. Тщецът е бТл освободен от внасяне на таксТ Т разноскТ по делото,
порадТ което Т на основанТе чл. 78, ал. 6 от ГПК същТте следва да бъдат
възложенТ на ответнТка, а Тменно – 200 лв. за държавна такса Т 350 лв. за
възнагражденТе за вещото лТце.
Така мотТвТран, съдът
РЕШТ:
ПРТЗНАВА за установено по предявенТя от Д. А. Ч., ЕГН:
**********, гр.СофТя, кв. ТрТъгълнТка, ул. Ч № 4, чрез адвокат П. Х. със
съдебен адрес: гр. СофТя, ж.к. Л, б 44, вх. А, протТв „ФБ“ ЕООД, ЕТК ..........,
със седалТще Т адрес на управленТе: гр. СофТя, ж.к. М 3, бул. Ал. М № 51, вх.
А, ет. 9, ап. ОфТс 20, представлявано от управТтелТте Твет В Т Д НТколова,
чрез юрТсконсулт Г, Тск с правно основанТе чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, че Договор за кредТт № ............/29.12.2024 г. е
недействТтелен, на основанТе чл. чл. 11, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
във връзка с чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 Т ал. 2 във връзка с чл. 21 Т
чл. 22 от ЗПК Т чл. 143 от ЗЗП, е недействТтелен, на основанТе чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 Т чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „ФБ” ЕООД ЕТК .......... със седалТще Т адрес на
управленТе град СофТя, ж.к.М 3, бул. „Ал.М” № 51, вход А, етаж 9, ап.офТс20
да заплатТ на адвокат П. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. СофТя,
ж.к. Л, б 44, вх. А, адвокатско възнагражденТе за предоставена на Тщеца
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
сума в размер на 800 (осемстотТн) лева, на основанТе чл. 78, ал. 1 от ГПК.
16
ОСЪЖДА „ФБ” ЕООД ЕТК .......... със седалТще Т адрес на
управленТе град СофТя, ж.к.М 3, бул. „Ал.М” № 51, вход А, етаж 9, ап.офТс20
да заплатТ по сметка на СофТйскТ районен съд сумата от 200 лв. (двеста лева)
за държавна такса Т 350 лв. (трТста Т петдесет лева) за възнагражденТе за
вещото лТце, на основанТе чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНТЕТО подлежТ на въззТвно обжалване пред СофТйскТ
градскТ съд в двуседмТчен срок от връчването му на странТте.
СъдТя прТ СофТйскТ районен съд: _______________________
17