№ 18902
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110126925 по описа за 2023 година
Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ
и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответника, че имат задължения към ищеца за заплащане на посочените от него суми
за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период, за
мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за плихва,
ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получил препис от исковата молба, е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави и
възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния топлоснабедн имот въз основа на договор за замяна,
обективиран в нотариален акт от 2002г./л.17-20 от делото/, като е подал заявление за
откриване на партида на нейно име/л.74 от делото/, в период, предшестващ процесния, а
именно още през 2003г., , поради което същият явява и потребител на процесната услуга,
1
респективно и носител на задължението за заплащане на нейната цена за спорния период.
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че
отчитането на постъпилата топлинна енергия за загравяване на топла вода се е извършвало
на база показанията на водомер, монтиран в имота, отчитано е и количество топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, като в имота е имало монтирани и 3 отоплителни
тела, респективно три топлоразпределители.
Съгласно заключението от ССЕ цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца
през периода м.12.2019г. г. до м.04.2019г. възлиза на сумата от 1581.10 лв
Съдът намира именно периода - м.12.2019г. г. до м.04.2019г за релевантен при
определяне на това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради
следното, а именно:
От ответниците е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност".
Заявлението е подадено на 13.02.2023г. поради което в този момент е прекъснато
теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 12.2019 г.. този срок е изтекъл на 14.02.2023г. г.., т.е. вземането за
цена на топлинна енергия за м.12.2019г. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.12.2019г. г. до
м.04.2019г. възлиза на сумата от 1581.10 лв., поради което искът следва да се уважи за целия
претендиран размер, като се отхвърли за периода 01.05.2019г.-м.11.2019г., вкл., като погасен
по давност.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.12.2019г. г. до
м.04.2019г.За вземането за м.12.2019г. г.. този срок е изтекъл на 14.02.2023.г., т.е, от
2
15.02.2020г. ответникът е изпаднал в забава.
С оглед принципа на диспозитивното начало и заключението от ССЕ, съгласно което
лихвата, текла за процесния период възлиза на сумата от 276.78 лв.., то този иск следва да се
уважи за сумата от по 276.78 лв..,. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
от 286.70 лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от ССЕ стойността на таксата за дялово разпределение,
начислена за процесния период възлиза на сумата от 47.67 лв../таблица № 3, ст. 5 от
експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните
от констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV,
т. 4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа,
коригирана съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
3
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 1062 лв двете производства.
В полза на процесуалния представител на ответника – адв. С. Д. следва да си
присъдят разноски за адвокат вобщ размер на 55 лв. за двете производства..
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между странити, че Т. С.” ЕАД, ЕИК .... има вземания към И. Б. Д. с ЕГН:
********** и адрес: адрес , за сумата от 1 581,10 лева (хиляда петстотин осемдесет и един лева и 10
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.12
.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за периода 01.05.2019г.-м.11.2019г., вкл.,; за сумата от 276.78 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.02.2023 г, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до
пълния предявен размер от 286.70 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., срещу И. Б. Д. с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 47,67лева (четиридесет и
седем лева и 67 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., , сумата 8,85 лева (осем лева и 85 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 05.03.2020 г. до 02.02.2023 г
ОСЪЖДА И. Б. Д. с ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК .... сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 1062 в двете производства.
ОСЪЖДА , „Т. С.” ЕАД, ЕИК .... да заплати на адв. С. Д. разноски за адвокат вобщ
размер на 55 лв. за двете производства..
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Д. ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5