№ 3430
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110168998 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. .., чрез пълномощника юрисконсулт Д. П., срещу П. И. Н. при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№3287/2023г. по описа на СРС, 169 състав, както следва: 3585,52 лева –
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.05.2014г.,
сключен с „..“ АД от ... като кредитополучател и П. И. Н. като поръчител,
ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023г. до изплащане на
вземането, 527,77 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.01.2020г. до
25.05.2022г., 634,45 лева – мораторна лихва за периода от 16.11.2020г. до
18.01.2023г.
Ищецът твърди, че ответникът подписал договор за кредит между „..“
АД и кредитополучател ..., в качеството си на поръчител, като се задължил
солидарно с кредитополучателя за връщане на заемната сума от 10 000 лева на
96 месечни вноски с краен срок 25.05.2022г. Кредитополучателят изпълнил
1
само част от задълженията си по договора, като останалата дължима сума
станала изцяло изискуема на 25.05.2022г. Излага, че на 31.01.2018г. бил
сключен договор за цесия, с който му било прехвърлено процесното вземане.
Длъжникът бил уведомен редовно за извършената цесия и поради неплащане
на дължимите суми, ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за част от дължимите суми, след което
подало и второ заявление, с което претендирало остатъка от главницата и
дължимите лихви. Ответникът подал възражение с твърдения, че не дължи
вземането. Ищецът твърди, че задължението не е погасено, поради което
предявил настоящата искова молба за установяване на вземането си.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва основателността на исковите
претенции. Твърди, че по делото не са представени доказателства за реалното
предаване на сумата, постъпили плащания по кредита, като сочи, че не са
налице предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането. Прави
възражение, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на
разпоредбите на чл.11 ЗПК. Възразява, че не е уведомен редовно за
извършената цесия. Сочи, че с ищеца са сключили извънсъдебно
споразумение за уреждане на отношенията им във връзка с процесните суми,
като ищецът е приел тяхното разсрочване, съобразно погасителен план,
приложен към споразумението. Твърди, че е изпълнявал задълженията по
споразумението и е изплатил дължимата сума, като прилага платежни
нареждания за доказване на изложеното. Оспорва дължимостта на
претендираните лихви за забава, като възразява, че не е съобразен Законът за
мерките и действията по време на извънредното положение. Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
От приложеното по настоящето дело ч.гр.д. №3287/2023г. на СРС, 169
състав, се установява, че в полза на „..“ ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми:
сумата от 3585,52 лева – главница по договор за предоставяне на
2
потребителски кредит от 27.05.2014г., сключен с „..“ АД от ... като
кредитополучател и П. И. Н. като поръчител, ведно със законната лихва,
считано от 20.01.2023г. до изплащане на вземането, 527,77 лева –
възнаградителна лихва за периода от 25.01.2020г. до 25.05.2022г., 634,45 лева –
мораторна лихва за периода от 16.11.2020г. до 18.01.2023г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в
законоустановения срок същият е подал възражение, че не дължи сумите по
заповедта, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.
Сключен е между „..“ АД като заемодател и ... като заемател и П. И. Н.
договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от
27.05.2014г., по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 10000 лв., а заемателят се задължил да
го върне в рамките на 96 месеца ведно с всички дължими лихви и такси чрез
ежемесечни равни погасителни вноски при годишен процент на разходите
11,34 %. Поръчителят се е задължил, в случай че кредитополучателят не
изпълни своите задължения, да отговаря за същите, така както са уговорени в
договора, в т.ч. и за разноските по събиране на вземането, като задължението
му става незабавно изискуемо при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Установява се от представения по делото договор за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.2018г., анекс №3 от 31.01.2018г., Приложение №3
и Приложение №1Б към него, че кредиторът „..“ АД е прехвърлил вземането
си срещу ... като длъжник и П. И. Н. като негов поръчител на „..“ ЕООД.
Представено е уведомление до длъжника за извършената цесия.
Представено е споразумение за разсрочване на парично задължение
между ищеца и П. И. Н. в качеството му на поръчител във връзка със
задължения, произтичащи от договор за кредит от 27.05.2014г., с което
ответникът се съгласил да заплати доброволно сумата от 4489,36 лева,
съгласно погасителния план, описан в Приложение 1 към същото. Посочено е,
че П. Н. е погасил доброволно сума в размер на 1282,68 лева, като кредиторът
е опростил 30% от оставащото задължение в размер на 6413,38 лева. Видно от
приложения погасителен план към споразумението вноските са уговорени с
3
падеж на плащане 28 число на месеците от м.06.2021г. до м.12.2021г.
Представените разписки за изпращане на документи не удостоверяват датата,
на която са получени същите.
По делото и изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и
кредитира изцяло. Вещото лице след проверка в счетоводството на ищеца е
установило, че по договор за потребителски кредит от 27.05.2014г. е била
усвоена сума в размер на 10 000 лева на 28.05.2014г. по сметка
BG23UBBS80021001104640 на .... За сумата от 2876,38 лева, дължими вноски
за периода 25.01.2018г. до 25.12.2019г., мораторна лихва 720,69 лева за
периода 25.01.2018г. до 15.11.2020г. била издадена заповед за изпълнение, по
която били изплатени изцяло сумите. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда размерът на задължението за главница възлиза на
3585,52 лева, мораторна лихва върху нея за периода 16.11.2020г. до
18.01.2023г. в размер на 781,26 лева, както и 527,77 лева – договорна лихва за
периода от 25.01.2020г. до 25.05.2022г. По делото е прието и допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че
ответникът е извършил плащания в общ размер от 4128,98 лева на следните
дати:28.04.2021г.; 28.05.2021г.; 30.06.2021г.; 27.07.2021г.; 01.09.2021г.;
01.09.2021г.; 30.09.2021г.; 28.10.2021г.; 01.12.2021г.; 29.12.2021г.; 28.01.2022г.
Плащанията са били осчетоводени по други задължения на ответника и не са
били отнесени към задълженията по сключеното споразумение. Ако бяха
отнесени към него, то дължима би останала сумата от 333,39 лева.
Други относими и допустими доказателства по делото не са
представени.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №3287/2023г. по описа на СРС, 169 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства, че сумата по
договор за кредит е усвоена от кредитополучателя. Не се установява към кой
4
момент същият е изпаднал в забава и кога е било обявено за предсрочно
изискуемо задължнието му, но ответникът е признал претендираното
задължение с подписаното от него споразумение за разсрочването му.
Сключен е договор за цесия между „..“ АД и ищеца по делото, с който
вземанията на кредитора по договора са прехвърлени на ищцовото дружество.
По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от
деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/.
Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението, извършено от
цедента. Единственото възражение на ответника е липсата на негово съгласие
за извършване на прехвърляне на вземането. Длъжникът не е страна по
договора за цесия, нито се изисква неговото съгласие, съобразно закона,
поради което съдът намира наведеното възражение за неоснователно.
По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на
вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че
ответникът е платил преди връчване препис от исковата молба на различно от
цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на
стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за
извършената цесия би имало значение.
В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е
упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. От
представените доказателства не се установява уведомлението да е достигнало
до длъжника, в установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение
№78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е
възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в
5
закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената
цесия, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за
цесията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред
които е и уведомлението за цесията.
По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за
потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен
договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените
в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на
ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и
др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т.
3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, срокът за погасяване на кредита, броя на месечните
вноски с равен размер, право да се откаже от договора. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
6
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за
недействителност на договора за заем, нито нарушение на която и да е
разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния
договор, поради което и същият е валидно сключен.
По вземането за възнаградителна лихва по договора съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Това е
така, тъй като размерът на отпуснатия кредит, който е бил усвоен е 10 000
лева, кредитът е отпуснат за срок от 96 месеца – не кратък период от време,
поради което съдът приема, че размерът на лихвата от 9,85% е съответен на
насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият, която в
случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност и на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото е единствения разход предвиден в ГПР.
Ответникът не оспорва и размерът на начислената договорна лихва, поради
което исковата претенция се явява основателна и по отношение на нея.
В тежест на ответника бе да докаже заплащане на вноските по
сключеното споразумение за разсрочване на задълженията по договор за
кредит от 27.05.2014г., като всички вноски са с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника. Ответникът е представил доказателства за
извършени плащания в размер на 4128,98 лева, като вещото лице е посочило,
че при отнасянето й към задълженията по споразумението, дължима би
останала сумата от 333,39 лева. Доколкото в представените платежни
нареждания, представени на лист 80-87, не е посочено основание за
извършените плащания, съдът намира, че следва да се съобрази разпоредбата
на чл.76 ЗЗД. Съгласно ал.1 на същата този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Вещото лице е
констатирало, че извършените плащания са отнесени към други задължения
на ответника, но ответникът не е представил доказателства за техния размер и
7
основание, за да може да бъде извършена преценка за правилното приложение
на чл.76, ал.1 ЗЗД и дали наистина погасените задължения са били по-
обременителни за ищеца, или в хипотезата по предложение второ дали е било
най-старото. Тъй като тези обстоятелства са останали недоказани, съдът
намира, че плащанията следва да бъдат отнесени към задълженията по
договор от 27.05.2014г. С оглед факта, че заплатената сума не е достатъчна, за
да покрие задълженията по него в цялост следва да се приложи чл.76, ал.2
ЗЗД. Видно от споразумението, сключено между страните за разсрочване при
неизпълнение на задължението за заплащане на някоя вноска изцяло или
частично, ищецът има право да претендира вземането си в пръвончалния му
размер. След като се отнесе към претендираните в настоящото производство
суми, съдът намира че след съобразяване на извършените плащания, дължима
остава главница в размер на 618,76 лева, до който размер искът е основателен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът е представил списък с разноски, в който претендира
заплащане на разноски в настоящото производство в размер на 350 лева за
депозит за вещо лице и 148,47 лева за държавна такса, както и 94,95 лева за
държавна такса в заповедното производство. Съразмерно с уважената част на
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за настоящото
производство в размер на 64,96 лева и в заповедното производство в размер
на 12,37 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска. Представен е списък с разноски като се
претендира сумата от 250 лева за внесен депозит за експертиза. Ищецът
следва да бъде осъден да му заплати 217,41 лева, съобразно отхвърлената част
от иска.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. ..., чрез пълномощника адв. .., срещу П.
И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ..., че П. И. Н. ДЪЛЖИ на „..“
8
ЕООД следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3287/2023г. по описа на СРС, 169 състав: сумата от
618,76 лева – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от
27.05.2014г., сключен с „..“ АД от ... като кредитополучател и П. И. Н. като
поръчител, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023г. като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове над сумата от 618,76 лева до пълния
предявен размер от 3585,52 лева – главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит от 27.05.2014г., сключен с „..“ АД от ... като
кредитополучател и П. И. Н. като поръчител, както и за сумите: 527,77 лева –
възнаградителна лихва за периода от 25.01.2020г. до 25.05.2022г., 634,45 лева –
мораторна лихва за периода от 16.11.2020г. до 18.01.2023г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. И. Н., ЕГН **********,
да заплати на „..“ ЕООД, ЕИК .., разноски по делото в размер на 64,96 лева,
както и разноски в заповедното производство в размер на 12,37 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „..“ ЕООД, ЕИК .., да
заплати на П. И. Н., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 217,41
лева.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №3287/2023г. по описа на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9