Р Е Ш
Е Н И Е
№ 283 от 19.11.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 324 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
от „Т.- Б.д.” АД (до 18.08.2021 г. с правна форма ЕАД), с ЕИК ****, срещу Решение № 46/10.08.2021 г., постановено по административнонаказателно
дело (АНД) № 648/2021 г.
по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) №127/21.05.2021
г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ) – София към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). С
посоченото НП на „Т.- Б.д.” АД на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер
на 50 000,00 лева за нарушение по чл. 123в, т. 2 от същия закон. В жалбата
е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление.
Процесуалният представител по пълномощие на „Т.- Б.д.” АД – юрисконсулт Г. С., в съдебното заседание по делото поддържа жалбата,
като претендира евентуално намаляване
на размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
РИОСВ – София не се представлява в съдебното заседание по делото и не представя писмено
становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение за основателност на искането за намаляване на размера на наложената имуществена санкция до
предвидения в закона минимум.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 127/21.05.2021 г., издадено от директора на РИОСВ
– София към МОСВ. От фактическата страна на спора районният съд е установил, че
на „Т.- Б.д.” АД е издадено Комплексно разрешително (КР) № 45-Н4/09.04.2019 г. от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за
експлоатация на горивна инсталация за производство на електроенергия и инсталация за производство на водород. В условие 10.1.2.1
от това разрешително е посочено, че
притежателят му е задължен да зауства смесен поток отпадъчни води (производствени, охлаждащи,
битово-фекални и дъждовни) в река Разметаница (десен приток на река Джерман, поречие
на река Струма) при спазване на изискванията, посочени в таблица 10.1.2.1
от същото. В таблицата са определени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО), които операторът
следва да спазва при заустване на смесен поток отпадъчни води, описани
са точките на
заустване в река Разметаница и точките на пробовземане, като
са посочени и точните им географски координати. На
площадката на „Т.-
Б.д.” АД са разположени два колектора, които отвеждат смесен поток
отпадъчни води във водоприемника река Разметаница, със съответните точки на
пробовземане: пункт № 1 – изход водоотвеждащ канал след помпена станция за
избистрени води на площадка за предварително съхранение (ППС) „Ч. е.”, и пункт № 2 – изход водоотвеждащ стоманобетонен канал след
разпределителна шахта на площадката за утаяване на отпадъчни води на
територията на ППС „Ч. е.”. На 14.09.2020
г., във връзка с получен сигнал в РИОСВ – София с вх. № С-205/14.09.2020 г., е
извършена проверка от служители на РИОСВ – София и служители на ИАОС за
спазване на изискванията, посочени в таблица 10.1.2.1 от разрешителното. При
проверката е взета проба от една от
посочените в таблица 10.1.2.1 от комплексното разрешително точки на
пробовземане, а именно – пункт № 1, видно от Протокол за вземане
на извадка от води № 1733/14.09.2020
г. на ИАОС. По отношение на взетата водна проба е извършен физико-химичен
анализ, резултатите от който са отразени в Протокол от изпитване № 01-1934/25.09.2020
г. на Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност” към ИАОС. Според анализа
е налице значително превишение на индивидуалните
емисионни ограничения, определени в условие 10.1.2.1 от КР № 45-Н4/2019
г., съответно в таблица 10.1.2.1, по
показателите на водната проба, взета в точка на пробовземане пункт № 1, с
географски координати 42°16'39.24832" СШ и 23°02'25.49559" ИД, а
именно: активна (pH) реакция – резултат
от изпитване 11,45 ± 0,38, при
ИЕО 6,0-9,0; неразтворени вещества – резултат
от изпитване 416 ± 44 mg/dm³, при
ИЕО 50 mg/dm³; и желязо – общо – резултат от изпитване 15 ± 1
mg/dm³, при
ИЕО 1 mg/ dm³. За това неизпълнение на условие 10.1.2.1. от
КР № 45-Н4/2019 г. срещу „Т Б. д.”
АД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №204/23.11.2020
г. за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени
фактическите констатации по същия. Районният
съд е
приел от правна страна компетентност на административнонаказващия орган, липса
на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване
на наказателното постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано административно нарушение, законосъобразно наложена санкция и
липса на маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил
наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното
от „Т.- Б.д.” АД
касационно основание
настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесните
АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и
съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване и
връчване на акта, както и за връчване на наказателното постановление. Фактическите
обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, са
посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Обжалваното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводът
на районния съд, че „Т.- Б.д.” АД е
осъществило състава на процесното административно нарушение, е
правилен и обоснован, същият
не противоречи на събраните по делото доказателства и
се споделя от настоящия състав. От събраните по делото доказателства се
установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на
процесното деяние. Същото е под формата на бездействие във връзка с предвиденото в чл. 123в, т. 2 от ЗООС задължение
за оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното
разрешително. В случая се доказа неизпълнение на условие 10.1.2.1 от
КР № 45-Н4/2019 г. на
процесната дата – 14.09.2020
г. Отговорността на дружеството е обективна
(безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност
на деянието. „Т.- Б.д.” АД е нарушило нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във връзка
с което законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл. 164, ал. 1 от
ЗООС. Размерът на имуществената санкция е определен правилно на
50 000,00 лева. Административнонаказващият орган е съобразил тежестта на
нарушението съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, предвид отчетеното значително превишение на индивидуалните емисионни
ограничения.
С оглед характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 46/10.08.2021
г., постановено по АНД №648/2021
г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.