Решение по дело №126/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260186
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20215600100126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……./18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на седми юни двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 126 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Т.М.В. е предявила против М.В.М. искове по чл. 27 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 336/11.10.2016 г. по гр. д. № 340/2016 г. на Окръжен съд - Хасково ищцата Т.М.В. е поставена под пълно запрещение, като със заповед на кмета на община Хасково от 14.12.2016 г. за настойник на същата е определен С. М.В.. На 26.05.2017 г. С. М.В. в качеството си на настойник на Т.М.В. без разрешение на районния съд по чл. 130, ал. 3 вр. чл. 165, ал. 4 СК се е разпоредил със следните недвижими имоти, собственост на Т.М.В.: 1) С НА №159, том I, рег. № 2830, н. д. № 152/2017 на В.С. – Нотариус № 079 продал на М.В.М. апартамент № 25 с площ от 73. 94 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и килер, намиращ се в гр. Хасково, п.к. 6300, ж.к. „Бадема“, вх. А, ет. 4, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, с  предназначение: Жилище, апартамент, съставляващ имот с идентификатор № 77195.717.78.1.25, ведно с прилежащите му Избено помещение № 25 с площ от 6.00 кв.м., както и 2.412 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота; 2) С НА №160, том I, рег.№ 2831, н. д. № 153/2017 г. на В.С. - Нотариус № 079 продал на М.В.М. апартамент № 69 с площ от 57.85 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, намиращ се в гр. Хасково, п.к. 6300, ж. к. „Орфей“ № 31, вх. В, ет. 6, представляващ самостоятелен обект в сграда-жилище, с предназначение: Жилище, апартамент, съставляващ имот с идентификатор № 77195.709.26.1.69, ведно с прилежащите му Избено помещение № 69 с площ от 4.00 кв.м., както и 1.041 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота; 3)  С НА № 161, том I, рег. № 2832, н. д № 154/2017 г. на В.С. - Нотариус № 079 продал на М.В.М. Поземлен имот с идентификатор № 77195.708.409 по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж. к. „Орфей“, с площ от 499 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.); 4) С НА №162, том I, рег.№ 2833, н. д. №155/2017 на В.С. - Нотариус № 079 продал на М.В.М. Гараж № 1 с идентификатор №77195.717.6.1, със застроена площ от 20 кв.м., с брой етажи - 1 бр. и предназначение: Хангар, депо, гараж, с адрес: гр. Хасково, п.к.6300, ж.к. „Бадема“. С влязла в сила Присъда № 73/ 07.11.2019 г. по НОХД № 544/2019 г. на Районен съд – Хасково С. М.В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал. 2 от НК, а именно за това, че на  26.05.2017 г. в качеството си на законен представител – настойник на поставената под пълно запрещение Т.М.В., съзнателно действал против законните интереси на представляваната от него, като се е разпоредил с описаните по-горе недвижими имоти, като от деянието са последвали значителни щети на стойност 114 500 лв. Предвид изложеното се иска на основание чл. 27 от ЗЗД да бъдат унищожени посочените договори покупко – продажба, както и на основание чл. 34 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да предаде владението на недвижимите имоти, предмет на договорите за покупко-продажба.

Ответникът М.В.М. чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове с доводи, че по наказателното дело е уважен предявения от ищцата граждански иск за паричната равностойност на имотите, предмет на престъплението.             

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят по описаната в исковата молба фактическа обстановка, а именно, че с Решение № 336/11.10.2016 г. по гр. д. № 340/2016 г. на Окръжен съд - Хасково ищцата Т.М.В. е поставена под пълно запрещение, като със заповед на кмета на община Хасково от 14.12.2016 г. за настойник на същата е определен С. М.В..

На 26.05.2017 г. С. М.В. в качеството си на настойник на Т.М.В. без необходимото разрешение на районния съд по чл. 130, ал. 3 вр. чл. 165, ал. 4 СК се е разпоредил със следните недвижими имоти, собственост на Т.М.В.:

1) С НА № 159, том I, рег. № 2830, н. д. № 152/2017 продал на М.В.М. апартамент № 25 с площ от 73. 94 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и килер, намиращ се в гр. Хасково, ж.к. „Бадема“, вх. А, т. 4, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, съставляващ имот с идентификатор № 77195.717.78.1.25;

2) С НА № 160, том I, рег.№ 2831, н. д. № 153/2017 г. продал на М.В.М. апартамент № 69 с площ от 57.85 кв. м., намиращ се в гр. Хасково, ж. к. „Орфей“ № 31, вх. В, ет. 6, представляващ самостоятелен обект в сграда-жилище, съставляващ имот с идентификатор № 77195.709.26.1.69;

3)  С НА № 161, том I, рег. № 2832, н. д № 154/2017 г. продал на М.В.М. поземлен имот с идентификатор № 77195.708.409 по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: гр. Хасково, ж. к. „Орфей“, с площ от 499 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.);

4) С НА №162, том I, рег.№ 2833, н. д. №155/2017 продал на М.В.М. Гараж № 1 с идентификатор №77195.717.6.1, със застроена площ от 20 кв.м., с брой етажи - 1 бр. и предназначение: Хангар, депо, гараж, с адрес: гр. Хасково, ж.к. „Бадема“.

С влязла в сила Присъда № 73/ 07.11.2019 г. по НОХД № 544/2019 г. на Районен съд – Хасково С. М.В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК, а именно за това, че на  26.05.2017 г. в качеството си на законен представител – настойник на поставената под пълно запрещение Т.М.В., съзнателно действал против законните интереси на представляваната от него, като се е разпоредил с описаните по-горе недвижими имоти, като от деянието са последвали значителни щети на стойност 114 500 лв. С присъдата е уважен предявения от особения й представител граждански иск за претърпените от престъплението вреди за сумата от 101 000 лв., представляващи паричната равностойност на недвижимите имоти.

Спорът е правен и се свежда до въпроса при уважен граждански иск в наказателния процес за паричната равностойност на имотите, предмет на престъплението по 217, ал. 4 НК, може ли пострадалият от деянието да иска  унищожаване на извършените разпоредителни сделки с тях на основание чл. 27 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 27 ЗЗД урежда възможността за унищожаване на договорите, сключени от недееспособни или техен представител без спазване на изискванията, установени за тях.

В случаите, когато извършеното от законния представител на недееспособния представлява престъпление по чл. 217, ал. 2 НК, както е в настоящия случай, пострадалият разполага с две възможности за защита на имуществените си права: да иска унищожаване на договора по реда на ГПК или да предяви иск по чл. 45 ЗЗД за претърпените от деянието имуществени вреди. Удовлетворяването на една от двете алтернативни претенции погасява другата, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване.  

Искът по чл. 45 ЗЗД е осъдителен и има за предмет притезателното право на пострадалия на обезщетение за претърпените от престъплението вреди. Съдебното решение, с което искът се уважава, от една страна, признава със сила на пресъдено нещо правото на обезщетение, като наред с това дава право да се изисква принудителното удовлетворяване на потвърденото притезание (изпълнителна сила). Уважаването на иска по чл. 45 ЗЗД потвърждава оспорваното от ответника притезание, но него удовлетворява.

Като притезателно право удовлетворяването му зависи от поведението на длъжника, като при липса на доброволно изпълнение ищецът може да пристъпи към принудителното му изпълнение. Удовлетворяването на вземането (пълно или частично) изключва възможността пострадалият да реализира другата възможност за защита на правата си чрез унищожаване на договорите. Докато не бъде упражнено правото на обезщетение чрез пълното му или частично удовлетворяване пострадалият може да се възползва от другата алтернативна възможност за защита на правата си чрез унищожаване на договора. Следва да се има предвид, че ищецът сам може да се откаже от възможността да иска принудително изпълнение на присъденото му вземане предвид финансовото състояние на длъжника, поради което за защита на имуществените си права за него остава възможността да иска унищожаване на договорите. Поради това независимо от уважения граждански иск по НОХД № 544/ 2019 г. на РС – Хасково, по което С. М.В. е осъден да заплати на ищцата Т.М.В. обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди в размер на 101 000 лв., след като присъденото вземане не е удовлетворено (изцяло или частично), за нея е налице правен интерес да иска унищожаване на процесните договори, което настъпва автоматично с влизане в сила на конститутивното съдебно решение. По делото са налице данни, че преди уважаване на гражданския иск подсъдимият С. М.В. е внесъл в полза на ищцата сумата от 13 500 лв.,  но няма данни това да е станало именно за удовлетворяване на исковата претенция, още повече че той е оспорвал обвинението и гражданската си отговорност.

В тази връзка следва да се отбележи, че унищожаването на договорите няма до доведе до неоснователно обогатяване на ищцата, тъй като с уважаването на конститутивния иск по чл. 27 ЗЗД ще се погаси правото й да търси паричната равностойност на процесните имоти поради удовлетворяване на нейния интерес. Дори и да пристъпи към принудителното изпълнение на съдебно потвърденото вземане по чл. 45 ЗЗД длъжникът може да се защити по реда на чл. 439 ГПК поради погасяване на вземането за обезщетение.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 27 ЗЗД за унищожаване на процесните договори - към момента на сключване на договорите на 26.05.2017 г. ищцата е била поставена под пълно запрещение, като продажбите са извършени от назначения й настойник без изискуемото по чл. 165, ал. 4 СК вр. чл. 130, ал. 3 СК разрешение на районния съд. По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът М.В.М. следва да заплати по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 591. 04 лв.    

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

УНИЩОЖАВА на основание чл. 27, предл. 1 ЗЗД сключения между Т.М.В. с ЕГН ********** чрез настойника си С. М.В. и М.В.М. с ЕГН ********** договор за покупко – продажба, оформен с №159, том I, рег. № 2830, н. д. № 152/2017 на В.С. – Нотариус № 079 на апартамент № 25 с площ от 73. 94 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и килер, намиращ се в гр. Хасково, п.к. 6300, ж.к. „Бадема“, вх. А, ет. 4, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, с  предназначение: Жилище, апартамент, съставляващ имот с идентификатор № 77195.717.78.1.25, ведно с прилежащите му Избено помещение № 25 с площ от 6.00 кв.м., както и 2.412 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота.

УНИЩОЖАВА на основание чл. 27, предл. 1 ЗЗД сключения между Т.М.В. с ЕГН ********** чрез настойника си С. М.В. и М.В.М. с ЕГН ********** договор за покупко – продажба, оформен с НА №160, том I, рег.№ 2831, н. д. № 153/2017 г. на В.С. - Нотариус № 079 на апартамент № 69 с площ от 57.85 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, намиращ се в гр. Хасково, п.к. 6300, ж. к. „Орфей“ № 31, вх. В, ет. 6, представляващ самостоятелен обект в сграда-жилище, с предназначение: Жилище, апартамент, съставляващ имот с идентификатор № 77195.709.26.1.69, ведно с прилежащите му Избено помещение № 69 с площ от 4.00 кв.м., както и 1.041 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота.

УНИЩОЖАВА на основание чл. 27, предл. 1 ЗЗД сключения между Т.М.В. с ЕГН ********** чрез настойника си С. М.В. и М.В.М. с ЕГН ********** договор за покупко – продажба, оформен с НА № 161, том I, рег. № 2832, н. д № 154/2017 г. на В.С. - Нотариус № 079 на поземлен имот с идентификатор № 77195.708.409 по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж. к. „Орфей“, с площ от 499 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.).

УНИЩОЖАВА на основание чл. 27, предл. 1 ЗЗД сключения между Т.М.В. с ЕГН ********** чрез настойника си С. М.В. и М.В.М. с ЕГН ********** договор за покупко – продажба, оформен с НА №162, том I, рег.№ 2833, н. д. №155/2017 на В.С. - Нотариус № 079 на Гараж № 1 с идентификатор №77195.717.6.1, със застроена площ от 20 кв.м., с брой етажи - 1 бр. и предназначение: Хангар, депо, гараж, с адрес: гр. Хасково, п.к.6300, ж.к. „Бадема“.

ОСЪЖДА М.В.М. да заплати по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 591. 04 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                   Съдия: