РЕШЕНИЕ
№ 16942
гр. С., 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110110642 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на М. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С......... срещу „...............“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. ..........
с която са предявени за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „...............“ ЕАД да заплати на ищеца М.
И. М. сумата в размер на 200,00 лева, представляваща неоснователно начислена и събрана
чрез директен дебит неустойка по т. 3 от Анекс № 1 към Правила за използване на
превозното средство на „...............“ ЕАД, представляващи неразделна част от Договор за
ползване на автомобил/превозно средство от 19.12.2023 г., за неизпълнение на задължение за
недопускане на пушене в превозното средство, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.02.2024 г., до окончателното плащане, и сумата в
размер на 4,71 лева (съобразно уточнение, направено с молба вх. № 167914/22.05.2024 г.) –
мораторна лихва върху главницата от датата на получаване на сумата от ответника –
21.12.2023 г. до 25.02.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2023 г., около 23:50 часа, в гр. С., ищецът М. И.
М. е наел с цел личен превоз електрически автомобил ............, марка „П.“, модел „.........“, с
регистрационен номер .........., от ж. к. „Р..... в района на болница „................", ул. „....“, с
посока на движение към ж. к. „.............. Излага твърдения, че е управлявал автомобила по
следния маршрут: бул. „В., бул. „............... и в края на пътуването си е паркирал автомобила
на ул. „................." в ж. к. „.............. През цялото време ищецът пътувал сам в колата, а след
приключване на пътуването, което минало без каквито и да било инциденти, заключил
електромобила съгласно указанията на доставчика на услугата и се прибрал. Твърди, че на
21.12.2023 г. получил уведомление, че по време на стартиран чрез личния му акаунт в
мобилното приложение на ответника период на използване на гореописания електромобил
ищецът е допуснал пушене вътре в превозното средство, като по този начин е нарушил
установената забрана за това в клаузата на чл. 4.3.3. от Правилата за използване на
1
превозното средство във връзка с чл. 4. 4. от Договор за ползване на автомобил/превозно
средство. Във връзка с това ответникът уведомил ищецът че дължи заплащане на сума в
размер на 200,00 лева, представляваща неустойка по т. 3 от Анекс 1 към Правилата,
неразделна част от Договора, която ответникът ще събере чрез директен дебит от банковата
карта на ищеца, регистрирана в личния му акаунт в мобилното приложение на ответника
поради установена причинно-следствена връзка между управлението на превозното средство
от негова страна, констатираното нарушение на установената забрана за тютюнопушене в
превозното средство по време на неговото използване и настъпилите негативни последици
за „..............." ЕАД. Ищецът твърди, че е непушач и не е пушил в превозното средство
стандартни или електронни цигари, нито пури, нито каквито и да е било електронни
изделия, вейп продукти, наргилета или каквото и да било друго от изброеното в чл. 4.3.3. от
Правилата за използване на превозните средства, приети от ответника. Уведомлението от
ответника било придружено със „сигнал за констатираното нарушение", представляващо
неясно по характера си измерване с логото на ........., без положен на същото подпис и/или
печат и изготвено на чужд език. На 22.12.2023 г. ищецът се свързал с ответното дружество,
като направил изрично изявление, че не е съгласен да бъда санкциониран за нарушение,
което не е извършил и към възражението си приложил и изследване от медицинска
лаборатория с отрицателен резултат за наличие на никотин в организма, което си направил
на 21.12.2023 г., незабавно след като получил уведомление от ответника. Независимо от
това, ответникът директно дебитирал сумата на неустойката от банковата сметка на ищеца,
без да му предостави възможност за по-нататъшно аргументиране и защита. Впоследствие
ищецът неколкократно се обръщал към ответното дружество с настояване за възстановяване
на неправомерно изтеглената от банковата му карта сума от 200,00 лева, но до момента на
завеждане на исковата молба това не било сторено. Твърди, че не е извършил, съответно не е
допуснал извършването на вмененото му нарушение на договора, състоящо се в пушене
вътре в превозното средство. Прави възражение, че редица клаузи в типовия договор за
използване на автомобил/превозно средство, ведно с Правилата и Общите условия, явяващи
се неразделна част от него, са неравноправни по отношение на потребителите, ползващи
услугите на ответника. Твърди, че в случая не се касае за индивидуални договорености
между страните, а за класически случай на договор при общи условия. Поддържа, че много
от разпоредбите на прилаганите от ответника Общи условия са неравноправни по смисъла
на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като например чл. 3.4. от ОУ, която предвижда, че ответникът има
право да дебитира/усвоява автоматично сумите на таксата за регистрация, дължимата цена
за използване на превозното средство, други дължими суми за услугите на ............,
включително дължими неустойки по договора от платежната карта на ползвателя, за което
последният предоставя своето изрично съгласие с приемането на Общите условия,
респективно със създаването на личния си акаунт в мобилното приложение или уебсайта. В
Анекс 1 („Списък с неустойки") към Правилата, неразделна част от договора, посочените
неустойки са уговорени единствено и само в полза на ответното дружество, като за
ползвателя няма предвидена нито една такава в случай на нарушение на договора от страна
на доставчика. Ищецът излага доводи, че подобна практика се намира в противоречие с
правилата за добросъвестност в търговията, а клаузата, която я допуска, води до значително
неравновесие в правата и задълженията на страните в така формиралото се правоотношение
между страните. Ищецът поддържа, че неустойката е прекомерна в сравнение с
претърпените вреди и при справка в интернет е лесно установимо, че услугата по вътрешно
почистване на лек автомобил не струва 200,00 лева, т. е. в конкретния случай ответникът,
едностранно определяйки такъв размер на неустойката, е излязъл отвъд обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функция на неустойката и я е превърнал в инструмент за
печалба, каквато не му се следва. При така изложеното моли за уважаване на предявените
искове и претендира присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен
2
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелство,
че на 19.12.2023 г. между ответника и ищеца е сключен договор за използване на
електрически автомобил с регистрационен номер .........., като поддържа, че ищецът е
декларирал, че се е запознал подробно с Правилата за използване на превозните средства,
Общите условия и инструкциите за използване на превозното средства, прочел ги е
внимателно и е разбрал съдържанието им и последиците от сключване, изпълнение,
неизпълнение, или неправилното или ненавременното изпълнение. Твърди, че през периода,
в който ищецът е използвал процесния електормобил, въпреки че е бил запознат с
установените забрани за допускане на пушене, е било отчетено пушене в използвания чрез
профила на ищеца автомобил с регистрационен номер .........., което е започнало от 00:08
часа и е продължило приблизително до 00:15 часа на 20.12.2023 г. Видно от електронно
създадения доклад при използването на превозното средство от ищеца, устройството за
улавяне на дим е отчело влошаване на качеството на въздуха в процесния електрически
автомобил, приблизително 20 единици над установената норма или сумарно за целия
период, през който ищецът е използвал превозното средство при нормални стойности
качеството на въздуха в автомобила от 24.31 ца/ш3 устройството е отчело влошаване
качеството на въздуха / дим на двойно по — големи стойности от 43.592.88 цр/m3. Това
доказва значителното отклонение от нормалните количества и свидетелства, че е в
превозното средство е допуснато пушене. От графиката на електронно създадената справка,
се вижда че в момента, в който ищецът е стартирал използването на автомобила с
регистрационен номер .......... – в 00:06 ч. на 20.12.2023 г., устройството е отчело, че
качеството на въздуха в превозното средство е в норми. Няколко минути след като е
започнало използването на електромобила чрез акаунта на ищеца устройството за улавяне на
дим е отчело значително влошаване качеството на въздуха в автомобила – наличие на дим в
значителни количества двойно над нормата за периода 00:08 часа до 00:14 часа. С оглед
отчетените значителни стойности на количествата дим и влошаване качеството на въздуха в
процесния автомобил, използван от ищеца, при това за некратък период от време,
отчитайки, че ищецът е бил запознат с наличието на устройството за улавяне на дим,
включително е бил запознат, че данните от посоченото устройство ще бъдат използвани за
констатиране нарушения на процесната забрана, изправността на работа на конкретното,
инсталирано в превозното средство с регистрационен номер .......... устройство, се налага
изводът, че по време на стартираната сесия чрез акаунта на ищеца в превозното средство е
било допуснато пушене. Ответникът твърди, че инсталираните ......... устройства за улавяне
на дим в превозните средства от услугата ............ притежават валиден сертификат
T...................... Ответникът излага доводи, че процесното уведомление и приложенията към
него, изпратени до ищеца на 21.12.2023 г., представляват електронно изявление с
възможност за тяхното възпроизвеждане, т. е. уведомлението, заедно с приложенията към
него представляват електронен документ, съдържащ електронно изявление. Твърди, че
съгласно констативен протокол № ......... г. устройство димен датчик с № .......... на посочената
в приложения протокол дата е било инсталирано в електрически автомобил марка „П.“
модел „.........“ с регистрационен номер ........... Излага доводи, че установената в т. 4.3.3 от
Правилата към договора забрана за пушене в електромобила не представлява самоцел на
дружеството, а е обусловена от обстоятелството, че услугата се използва от широк кръг
потребители, някои от които биха могли да страдат от различни видове заболявания, да
проявяват алергични реакции към определени вещества, да са развили хронична
непоносимост към определени аромати и други, което в определени случаи би могло да бъде
предпоставка за създаване на дискомфорт у клиента при използване на услугата или за
влошаване/застрашаване на неговото здравословно състояние. Твърди, че на пазара се
предлагат редица устройства и продукти за пушене, които не съдържат никотин, което
означава, че ищецът може да използва посочените продукти без да има следи от никотин в
организма. Поддържа, че не може да бъде прието, че чрез представеното изследване от
3
ищеца се потвърждава, че той е пушач или е непушач, или че не използва различни
продукти/устройства за пушене. По отношение на възражението за липса на уговорка между
ответника и ищеца по повод наличните устройства в процесния автомобил, твърди, че от
съдържанието на т. 4.3.3 от Правилата и с оглед изразената от ищеца воля за сключване
договора, става ясно че той е бил запознат, че в превозните средства са инсталирани
технически средства, които улавят дим и разполагат с възможността за констатиране на
пушене вътре в превозното средство. Излага доводи, че съгласно Закон за измерванията и
приложимите подзаконови нормативни актове устройството за улавяне на дим, инсталирано
в автомобила не попада в описаните категории продукти, които подлежат на задължителен
метрологичен и технически контрол/надзор. Поддържа, че в клаузите от Общите условия не
е поставено условие дебитирането на сумите да е след постигане на съгласие между
страните. Излага доводи, че договорната санкция цели да гарантира, че всеки един ползвател
ще изпълнява задълженията по договора при управлението на превозите средства от
услугата ............, респективно ще спазва изискванията на законодателя относно
правомерното движение по пътищата. Поради това, в случая уговореният размер на
неустойката не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкицонна
функции.
С протоколно определение от 18.06.2025 г. е прекратено производството по делото в
частта по предявения от М. И. М. срещу „...............“ ЕАД в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради извършен отказ от иска по реда на чл.
233 ГПК.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 800/08.01.2025 г. и обявен за
окончателен в открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2025 г., съдът е обявил за
безспорни между страните следните обстоятелства: 1./ на 19.12.2023 г. между М. И. М. и
„...............“ ЕАД е сключен договор за използване на превозно средство „............“, марка
............, модел ...........“, с рег. № ..........; 2./ по силата на този договор ищецът М. И. М. е
управлявал описаното МПС в периода 00:00 часа – 00:20 часа, 3./ ответникът „...............“
ЕАД е удържал от банковата сметка на ищеца сумата в размер на 200,00 лева като неустойка
за неизпълнение на задължение за недопускане на пушене в превозното средство.
С оглед на така отделените като безспорни обстоятелства и предвид съвпадащите в
тази насока изявления на страните в процеса – така и изявленията на ищеца в представена от
него с исковата молба имейл кореспонденция от 22.12.2023 г. (л. 28), съдът намира, че по
същество помежду им не се спори относно това, че към 19.12.2023 г. М. И. М. е бил
регистриран в мобилно приложение на „...............“ ЕАД, опериращо под търговското
наименование „............“, за наемане на превозни средства и така е приел сключването на
договори за наем при общите условия на ищеца. Съгласно посоченото в преамбюла на
договора за използване на превозни средства, неразделна част от него са Общите условия на
„...............“ ЕАД на линк .........................Правилата за използване на превозни средства и
Ценова листа, с чието съдържание наемателят се съгласява безусловно при регистрацията си
в мобилното приложение.
От приложената по делото имейл кореспонденция, неоспорена от страните, се
установява, че на 21.12.2023 г. ответникът е изпратил до ищеца електронно съобщение, към
което са приложени уведомление по т. 3 и сигнал от системата на дружеството по повод на
констатирано нарушение. От приложеното уведомление (л. 29) се установява, че със същото
„...............“ ЕАД информира М. М., че на 19.12-20.12.2023 г., по време на стартиран чрез
личния му акаунт в мобилното приложение период на използване е допуснал пушене вътре в
4
електрически автомобил ............, модел ...........“, с рег. № .........., с което е нарушил забраната
за това, установена в чл. 4.3.3 от Правилата за използване на превозното средство във
връзка с чл. 4.4 от договора, и поради това, на основание чл. 8.13 от Правилата за
използване на превозното средство към Договора във връзка с чл. 4.4 и чл. 5.4 от
договора дължи заплащане на неустойка по т. 3 към Анекс № 1 към Правилата в размер на
200,00 лева. Уведомен е, че на основание чл. 3.4 от Общите условия към договора във връзка
с чл. 3.9 от Правилата за използване на превозното средство и чл. 5.4 от договора,
дължимата сума ще бъде дебитирана от предоставената в личния му акаунт в мобилното
приложение платежна карта.
Съгласно чл. 4.4 от представения и приет по делото като писмено доказателство
Договор за използване на автомобил/превозно средство (л. 25), сключен между ищеца и
ответника, ползвателят се задължава да използва превозното средство добросъвестно,
правилно, внимателно и с дължимата грижа на добрия стопанин/собственик, да го използва
само по предназначение, без да нарушава изискванията, установени в клаузите на Правилата
и Общите условия. Съгласно чл. 4.5 ползвателят се счита уведомен, че при неспазване на
условията на договора, Правилата и/или Общите условия, могат да му бъдат наложени
неустойки, посочени в действащия Списък на неустойките, представляващ Анекс № 1 към
Правилата. Съгласно чл. 5.4 неустойки за неизпълнение (наложени санкции и лихви за
забава) и претърпени загуби, обезщетения и други дължими суми по този договор се
заплащат при условията и по реда, установени в Общите условия и Правилата.
Съгласно чл. 4.3.3 от представените с исковата молба и приети като писмено
доказателство Правила за използване на превозните средства (л. 15) пушенето в
превозното средство е строго забранено; следователно ползвателят е длъжен да осигури
необходимите гаранции, че няма да бъде допуснато тютюнопушене в превозното средство
по време на неговото използване. Съгласно клаузата на чл. 3.9 от Правилата ползвателят се
задължава да заплаща за периода на използване на превозното средство и други
предоставени услуги по тарифите, определени в действащата ценова листа, валидна към
датата на сключване на договора за използване на превозното средство, както и да заплаща
евентуално наложени, дължими неустойки от ............, поради лошо изпълнение или
неизпълнение на договора, Общите условия, Договора за използване на превозното средство
и тези Правила, и да заплати евентуално обезщетение за причинените вреди на ............ в
резултат на използване на превозното средство.
Съгласно чл. 3.4 от представените и приети като писмено доказателство Общи
условия (л. 8) ............ има право да дебитира/усвоява автоматично сумите на Таксата за
регистрация, дължимата цена за използване на превозното средство, други дължими суми за
услугите на ............, включително дължимите неустойки по договора от платежната карта на
ползвателя, за което ползвателят предоставя своето изрично съгласие с приемането на
настоящите Общи условия, респективно със създаването на личния си акаунт в мобилното
приложение или уебсайта.
Съгласно представения с исковата молба и приет като писмено доказателство Анекс №
1 – Списък с неустойки (л. 20-24) предвиденият размер на неустойката за пушене вътре в
превозното средство е в размер на 200,00 лева. Така определената стойност на неустойката е
обоснована с обстоятелството, че се налага премахване на аромата от пушенето чрез
извършване на професионално почистване на вътрешната част на автомобила.
Видно от представения и приет като писмено доказателство Констативен протокол за
предоставяне на услуги № ......... г. (л. 53) в лек автомобил марка „П.“, модел „............., с
номер на рама ..... GPS .........., е монтиран димен датчик .............
Съгласно представения в превод на български език Доклад за инцидент (л. 107-108) в
автомобил „Peugeot“, модел „......... GT“, с рег. № .........., в който е монтиран датчик с
идентификационен номер № ......................, на 20.12.2023 г., в 00:08 ч., е възникнал дим, като
5
при качество на фоновия въздух от 24,31 ug/m3, в автомобила е отчетено качество на
въздуха от 43 592,88 ug/m3.
Съгласно представено в превод на български език и прието като писмено доказателство
Писмо от Robert ......... GmbH относно отделянето на дим, събитие с идентификационен
номер ............ 20.12.2023 г ..... (л. 110-111) на 20.12.2023 г., в 00:08 ч., е регистрирано
събитие на отделяне на дим в превозно средство ................, с рег. № .........., устройство на
......... с идентификационен номер 6ebc. В писмото е посочено, че качеството на фоновия
въздух в превозното средство преди регистрирането на събитието на отделяне на дим е било
24,31 uq/m3, общото количество на регистрираните частици е било 43 592,88 up/3
(значително над количеството на фоновия въздух). Продължителността на събитието на
отделяне на дим е била 06:52 минути. Формата на графика на дима наподобява тази на
сходни случаи на пушене или вейпинг. Според анализа на функционалността, устройството
на ......... е работило с най-новата версия на софтуера 1.5.1, измервателното напрежение на
устройството е нормално (12.9V), устройството е с нормално поведение при рестартиране,
на устройството не са намерени съобщения за грешки или инциденти. Откриването на дим
от устройството на ......... работи по следния начин: устройството регистрира дим от цигара,
вейп или сходни продукти, който причинява повишено ниво на частици дим в превозното
средство за поне 30 секунди, повишеното ниво на частиците трябва да е значително, за да се
счита за следа от дим, а тази следа се проверява от алгоритъм за откриване на дим, за да се
предотвратят фалшиви показания; решението непрекъснато проверява въздуха в превозните
средства и установява качеството на фоновия въздух, поради което качеството на външния
въздух не влияе на надежността; клиентът бива уведомен, когато алгоритамът регистрира
събитие на отделяне на дим; устройството спира да измерва концентрацията на частици,
когато нивото на частиците дим спадне до установеното фоново ниво или изминат 10
минути от началото на събитието; събитие на дим, което продължи повече от 10 минути,
може да доведе до множество събития; откриването на дим на ......... е обучено на базата на
данни от вътрешни изпитания, както и данните от автопаркове на клиенти по целия свят.
Поради това, от ......... потвърждават, че регистрирането на събитие на отделяне на дим
наподобява реално събитие на пушене или вейпинг.
Съгласно представен и приет по делото като писмено доказателство Сертификат №
.................. (л. 114-115) от 02.02.2023 г., издадено от ............ /ООД/, сертифицираното
решение се състои от хардуер, софтуер и облачни услуги. То дава възможност за надеждно
откриване на дим в превозните средства, щети по екстериора и груби маневри при
шофиране. Продуктът е изпитан съгласно DIN ISO /IEC 25051:2014 (функционалност) и
........(ергономичност). Посочено е, че продуктът е изпитан на доброволна основа и отговаря
на основните изисквания, както и че сертификатът е валиден до посочената дата, освен
ако не се анулира по-рано. Посочено е, че сертификатът е валиден до 31.08.2023 г.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Медицинско
изследване, направено в „СМДЛ Рамус“ ООД на 21.12.2023 г. (л. 30), според което не е
установен никотин в урината на М. И. М..
Съгласно представено и неоспорено от страните извлечение от кореспонденция по
електронна поща (л. 27-28), на 22.12.2023 г. ищецът е поискал ответникът незабавно да му
възстанови удържаната сума като неустойка.
С писмения отговор на исковата молба се представят Правила за използване на
превозните средства (л. 56-62), видно от които е, че в тях се констатира разминаване в
съдържанието на чл. 4.3.3 спрямо съдържанието на същия текст в представените с исковата
молба Правила за използване на превозните средства. Според представените от ответното
дружество правила, клаузата на чл. 4.3.3 е със следното съдържание: „Пушенето в
превозното средство е строго забранено, както и използването на вейп продукти и/или
всякакви видове електронни наргилета. Следователно, Ползвателят е длъжен да осигури
6
необходимите гаранции, че няма да бъде допуснато тютюнопушене, пушене на пури и
всякакви видове цигари, използването на различни видове електронни цигари, вейп
продукти, електронни наргилета и въобще използването на всякакъв вид електронни
устройства, отделящи дим, ароматни пари или други вещества в превозното средство по
време на неговото експлоатиране. Със сключването на договора за използване на превозно
средство и приемането на настоящите Правила, Ползвателят е запознат, че в превозните
средства са инсталирани технически средства, които улавят дим и разполагат с
възможността за констатиране на пушене вътре в превозното средство“. В така
приложените от ответника Правила не се съдържа отбелязване на датата, на която те са
приети. При достъп до общодостъпния за трети лица електронен сайт на ответното
дружество, съдът установи, че съдържанието на публикуваните Правила /
.................. съответства на представения от ищеца вариант на същите.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове съответно с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно
за сумата от 200,00 лева, представляваща неоснователно начислена и събрана чрез директен
дебит неустойка по договор за използване на автомобил/превозно средство, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2024 г., до
окончателното плащане, и сумата от 4,71 лева – мораторна лихва върху главницата от датата
на получаване на сумата от ответника – 21.12.2023 г. до 25.02.2024 г.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Фактическият състав на неоснователното обогатяване, уреден в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е.
още когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице към имуществото на друго лице.
Основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца на следните материалноправни
предпоставки: 1./ предаване на нещо от един правен субект и 2/. получаването му от друг
правен субект. При доказване на тези обстоятелства от ищеца в тежест на ответника е да
докаже правно основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретиката на разглеждания
казус, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1./ факта на плащане на процесната сума – конкретно, че ответникът е
удържал от банковата му сметка сумата от 200,00 лева като неустойка за твърдяно от
ответника неизпълнение на задължението на ищеца за недопускане на пушене в превозното
средство; 2./ че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора с ответника;
3./ че клаузата за неустойка е нищожна на посочените в исковата молба основания.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане
на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, респективно да докаже
връщане на сумата; както и да докаже, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена.
От ангажираните от страните доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, съдът приема, че не се установи в процеса наличие на основание за
получаване от ответното дружество и задържане на получената сума.
Мотивите на съда за това са следните:
В конкретния случай, между страните по делото липсва спор, поради което и съдът е
отделил като безспорно в процеса обстоятелството, че на 19.12.2023 г. помежду им е
сключен Договор за използване на превозно средство „............“, марка ............, модел
7
...........“, с рег. № .........., въз основа на който ищецът М. И. М. е управлявал описаното МПС
във времевия интервал от 00:00 часа на 19.12.2023 г. до 00:20 часа на 20.12.2023 г. по
маршрут ж. к. „Р....., бул. „В., бул. „............... и в края на пътуването си е паркирал
автомобила на ул. „................." в ж. к. „..............
По делото е безспорно, че на 23.12.2023 г. ответникът е удържал от банковата сметка на
ищеца сумата от 200,00 лева като неустойка за неизпълнение на задължението за
недопускане на пушене в превозното средство на 19.12-20.12.2023 г. по време на стартиран
чрез личния му акаунт в мобилното приложение на „...............“ ЕАД период на използване на
електрически автомобил ............, модел ...........“, с рег. № ...........
При така отделените за безспорни обстоятелства, съдът намира за изпълнена
възложената на ищеца доказателствена тежест да установи в процеса предаването на
ответника на процесната сума от 200,00 лева.
Спорният по делото въпрос се концентрира в това дали ответникът е имал основание за
начисляване и удържане на неустойка по т. 3 от Анекс № 1 към Правила за използване на
превозното средство на „...............“ ЕАД, представляващи неразделна част от Договор за
ползване на автомобил/превозно средство от 19.12.2023 г., за неизпълнение на задължение за
недопускане на пушене в превозното средство.
Договорът за наем на МПС е неформална сделка, поради което същата може да бъде
сключена по електронен път, чрез подписването й с обикновен електронен подпис, като с
оглед на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма следва да се счита за
спазена. В представената по делото на хартиен носител разпечатка на сключен договор за
използване на превозно средство е налице клаузата на чл. 4.3, с която страните заявяват
изрично, че сключването на договора и потвърждаването на ОУ по електронен път има
същите правни последици като подписана на хартия версия на договора. С оглед на това
следва да се приеме, че с попълването на лични данни при регистрация в мобилното
приложение на ответното дружество (три имена, ЕГН, адрес, електронна поща и телефонен
номер) и потвърждаването на общите му условия, между страните е сключен валиден
договор за наем на електромобил – обстоятелство, което както се посочи по-горе не е
спорно. Неразделна част към договора за използване на превозно средство са приетите от
ответното дружество Общи условия, Правилата за използване на превозни средства и
Ценова листа, с чието съдържание наемателят се съгласява безусловно при регистрацията си
в мобилното приложение на „...............“ ЕАД.
Съгласно чл. 4.4 от Договора за използване на автомобил/превозно средство
ползвателят се задължава да използва превозното средство добросъвестно, правилно,
внимателно и с дължимата грижа на добрия стопанин/собственик, да го използва само по
предназначение, без да нарушава изискванията, установени в клаузите на Правилата и
Общите условия. Съгласно чл. 4.5 ползвателят се счита уведомен, че при неспазване на
условията на договора, Правилата и/или Общите условия, могат да му бъдат наложени
неустойки, посочени в действащия Списък на неустойките, представляващ Анекс № 1 към
Правилата. Съгласно чл. 5.4 неустойки за неизпълнение (наложени санкции и лихви за
забава) и претърпени загуби, обезщетения и други дължими суми по този договор се
заплащат при условията и по реда, установени в Общите условия и Правилата.
Съгласно чл. 4.3.3 от представените с исковата молба Правила за използване на
превозните средства пушенето в превозното средство е строго забранено; следователно
ползвателят е длъжен да осигури необходимите гаранции, че няма да бъде допуснато
тютюнопушене в превозното средство по време на неговото използване.
Видно от уведомление, приложено към електронно съобщение, изпратено от ответника
до ищеца на 23.12.2023 г., с последното „...............“ ЕАД информира М. М., че на 19.12-
20.12.2023 г., по време на стартиран чрез личния му акаунт в мобилното приложение период
на използване е допуснал пушене вътре в електрически автомобил ............, модел
8
...........“, с рег. № .........., с което е нарушил забраната за това, установена в чл. 4.3.3 от
Правилата за използване на превозното средство във връзка с чл. 4.4 от договора, и
поради това, на основание чл. 8.13 от Правилата за използване на превозното средство към
Договора във връзка с чл. 4.4 и чл. 5.4 от договора дължи заплащане на неустойка по т. 3
към Анекс № 1 към Правилата в размер на 200,00 лева. Следователно, конкретното
нарушение, във връзка с което на ищеца е била начислена и събрана чрез директен дебит
неустойка в размер на 200,00 лева, е допуснато пушене в превозно средство през време на
експлоатирането му.
Ищецът е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставено
ползването на електрическо превозно средство, което не е предназначено за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което той има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В случая, горепосочените клаузи са приложими директно
спрямо потребителя чрез изразяване на съгласие по електронен път чрез мобилно
приложение, което изцяло изключва възможността те да са били уговорени индивидуално –
те са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на ответника – в този
смисъл и практиката на СГС, обективирана в Решение № 103 / 08.01.2025 г. по в. гр. д. №
7624/2023 г. на СГС, II Б въззивен състав. По делото липсват данни включването на
спорните клаузи в договора да е в резултат на изричното им предварително обсъждане и
съгласие на потребителя по отношение на тяхното съдържание. Ето защо, ответникът
(наемателят) може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обявява, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези,
без изброяването да е изчерпателно.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на
сключването на договора, при вземане предвид вида на стоката или услугата – предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали
клаузи на договора или друг договор, от който той зависи, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Въпреки че не е индивидуално уговорена, съдът приема, че клаузата по т. 3 от Анекс №
1 е валидна, тъй като не създава такова неравновесие между права и задължения на страните,
което да обоснове извод за неравноправността й. Тази клауза не противоречи и на закона и
на добрите нрави, защото касае неизпълнение на задължение по договор и размерът на
уговорена нестойка не може да обоснове извод за нищожността й. Това е така, тъй като
валидността на клаузата за неустойка се преценява към момента на постигане на съглашение
за същата, като неустойката освен обезщетителна има и други функции - обезпечителна и
санкционна. При постигане на съглашението за неустойка конкретни вреди все още не са
настъпили, но могат да се предвидят потенциално възможните вреди, които ще настъпят от
неизпълнението и те са определящи при преценяването на валидността на клаузата. В
случая, неустойката за допуснато нарушение на забраната за пушене е обоснована с
необходимостта от извършване на професионално почистване на вътрешната част от
автомобила, което от своя страна имплицитно възпрепятства временното ползване на
съответното МПС по предназначение и извличането на граждански плодове от него.
Съобразявайки тези обстоятелства и уговореният размер на неустойката по т. 3 от Анекс №
1, съдът приема, че същата е валидно уговорена.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира за недоказано по делото
осъществяването на конкретното нарушение на договорно задължение, за което на ищеца е
9
била събрана чрез директен дебит неустойка в размер на 200,00 лева.
За доказване на обстоятелството, че ищецът е нарушил забраната за пушене в
превозното средство, поради което е налице неизпълнение на задълженията му по договора,
ответникът е ангажирал следните писмени доказателства: 1./ Констативен протокол за
предоставяне на услуги № ......... г., в който е отразено, че в лек автомобил марка „П.“, модел
„............., с номер на рама ..... е монтиран димен датчик № ............ 2./ Доклад за инцидент в
автомобил ............, модел „......... GT“, с рег. № .........., в който е монтиран датчик с
идентификационен номер № .........., съгласно който на 20.12.2023 г. в 00:08 ч. е възникнал
дим, като при качество на фоновия въздух от 24,31 цр/m3, в автомобила е отчетено качество
на въздуха от 43 592,88 цр/m3; 3./ Писмо от Robert ......... GmbH относно отделянето на дим,
събитие с идентификационен номер ............ 20.12.2023 г 00:08 GMT+2, в което е посочено,
че регистрираното събитие на отделяне на дим наподобява реално събитие на пушене или
вейпинг и 4./ Сертификат № ................ от 02.02.2023 г., издадено от ............ /ООД, в който е
посочено, че продуктът е изпитан на доброволна основа и отговаря на основните
изисквания, както и че сертификатът е валиден до 31.08.2023 г., освен ако не бъде анулиран
по-рано.
Съдът намира, че по своята правна същност представените от ответника документи
представляват частни свидетелстващи такива, които нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в тях не е нужно откриване
на производство по чл. 193 ГПК. Частните свидетелстващи документи не доказват нито
фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на
съставяне на документа. Тежестта на доказване на истинността пада върху страната, която ги
е представила. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение №
261/22.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2354/2013 г., III г.о.; Решение № 74/13.05.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 4426/2014 г., III г.о., и др.
При съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира за недоказано при условията на пълно и главно доказване монтирането в процесния
лек автомобил към 19.12.2023 г. на димен датчик № ............ За установяване на посоченото
обстоятелство, по делото е ангажиран Констативен протокол за предоставяне на услуги №
......... г. Съдът приема, че той не удостоверява по несъмнен начин монтирането на
посоченото техническо устройство. Това е така, тъй като в титулната част на така
представения документ се сочи, че той се съставя конкретно за удостоверяване на факта на
монтиране на GPS оборудване, който факт е и именно фактически удостоверен с подпис на
служител на сервиза – доставчик. Извършените след така положения подпис вписвания в
протокола не са удостоверени по надлежен начин с дата и подпис на техния автор, поради
което в частта досежно тях съдът приема, че представеният документ е неподписан и не
служи като надеждно доказателство за спорното между страните обстоятелство относно
монтирането на димен датчик № ............ Наред с това, дори да се приеме, че в процесния
автомобил е бил монтиран датчик за дим № ............и той е отчел задимяване по време на
управлението на автомобила от ищеца, то предвид обстоятелството, че към момента на
събитието датчикът за дим в автомобила е бил с изтекъл сертификат, то не може да бъде
формиран извод, че той е бил технически изправен и е отчел правилно нивата на дим в
автомобила. Макар действително датчиците за улавяне на дим в автомобил да не подлежат
на задължителен контрол за изправност, то предвид обстоятелството, че въз основа на
измерванията на датчиците за дим, поставени конкретно в автомобилите на ответника, се
начисляват и събират неустойки, съдът намира, че изискването за добросъвестност в
търговските взаимоотношения налага да бъде установено със сигурност, че те измерват
правилно нивата на дим в автомобила, и не генерират безконтролно сигнали за наличие на
такъв, създавайки по този начин предпоставки за неоснователно обогатяване на ответното
дружество.
10
Следователно, по делото не е доказано, че ищецът е пушил в управлявания от него
автомобил, съответно не е доказано, че е нарушил задълженията си по договора, а оттук и
наличието на основание за начисляването му на неустойка по т. 3 от Анекс № 1. Поради
това, неустойката за пушене в автомобила е начислена без основание и ответникът дължи
връщането й.
По отношение на доводите на ищеца за неравноправност на клаузата на чл. 3.4 от
Общите условия на ответника, предвиждаща възможност за автоматично дебитиране на
начислените на потребителя неустойки, съдът намира за нужно да отбележи, че същите за
неоснователни, доколкото цитираната клауза на попада в никоя от уредените в чл. 143, ал. 1
и ал. 2 ЗЗП хипотези. Възможността за автоматично удържане на начислени суми е уредена
от ответното дружество с оглед на факта, то по занятие предоставя на клиенти използването
за определен период от време на свое имущество срещу възнаграждение. В този процес е
нормално клиентите по едни или друг начин да увредят това имущество, за което нарушение
е предвидено заплащането на съответните неустойки. Ако се отрече възможността на
дружеството да автоматично да дебитира от банковата карта на клиента дължимата сума за
неустойка, при евентуално възражение от страна на клиентите, че не са причинили
посочените вреди, единственият път за събиране на дължимите суми би бил инициирането и
воденето на исков процес относно претендираните суми, което неминуемо би довело до
необосновано забавяне на отстраняването на причинените вреди по автомобилите и
съответно би затруднило изключително много търговската му дейност. В този смисъл
добросъвестността и професионалната компетентност изискват търговецът да посочи точно
в договора и общите условия към него всички изисквания за ползване на автомобилите,
както и условията за начисляване и събиране на дължимите неустойките, а волята на
потребителя дали да ползва или не предоставените от ответника услуги следва да бъде
формирана след запознаване с тези публично обявени условия – в този смисъл е и Решение
№ 12048/25.11.2021 г. на ВАС по адм.д. № 6735/2021 г.,VII отд.
Предвид изложеното, предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1/
съществуването и размера на главния дълг, 2/ изпадането на ответника в забава, и 3/ размера
на обезщетението за забава.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и предявения акцесорен
иск.
Между страните не се спори, че ответникът е удържал от банковата карта на ищеца
сумата от 200,00 лева на 21.12.2023 г.
Съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 5/21.11.2019 г. по т.д. № 5/2017 г., ОСГТК на ВКС, поради обстоятелството, че
задължението за връщане на даденото без основание е безсрочно, за да бъде поставен
длъжника в забава е необходима покана, поради което при връщане на даденото при начална
липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за
забава от поканата да изпълни.
Видно от представената кореспонденция по електронна поща между страните, която не
се оспорва от ответника, на 22.12.2023 г. ищецът го е поканил незабавно да му възстанови
удържаната сума. Поради това, последният е изпаднал в забава, считано от тази дата.
На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за законна лихва на
НАП, съдът изчисли, че размерът на законната лихва върху сумата от 200,00 лева за периода
от 22.12.2023 г. до 26.02.2024 г. възлиза на 5,02 лева. Предвид диспозитивното начало в
11
гражданския процес съдът не може да присъди по-голяма сума от поисканата, поради което
искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 4,71 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Същият доказва такива в размер на 100,00 лева за платена държавна такса (л.39) и
1 100,00 лева за платено адвокатско възнаграждение (л.143-145). Ответникът своевременно е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за основателно. Като отчете сравнително ниската правна и фактическа сложност на делото,
материалния интерес на спора и обстоятелството, че след даване ход на делото са се провели
две съдебни заседания, както и като съобрази решението по дело С-438/22 на СЕС, съдът
намира, че адвокатският хонорар следва да бъде намален на 600,00 лева. Поради това,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 700,00
лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...............“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
.......... да заплати на М. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С......... на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 200,00 лева, представляваща
неоснователно начислена и събрана чрез директен дебит неустойка по т. 3 от Анекс № 1 към
Правила за използване на превозното средство на „...............“ ЕАД, представляващи
неразделна част от Договор за ползване на автомобил/превозно средство от 19.12.2023 г., за
неизпълнение на задължение за недопускане на пушене в превозното средство, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2024 г., до
окончателното плащане, и сумата в размер на 4,71 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода от 22.12.2023 г. до 25.02.2024 г.
ОСЪЖДА „...............“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
.......... да заплати на М. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С......... на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 700,00 лева – разноски в производството по гр. д. №
10642/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12