№ 77
гр. гр. Димитровград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200075 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Б. Д. Л. с адрес гр.Хасково, ул.“Липа“45, вх.Б, ет.1, ап.1, ЕГН
**********, е останал недоволен от наказателно постановление № 21-0254-
001022/17.12.2021г. на ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което
за това, че на 31.08.2021г. в 16:20 часа в гр.Димитровград, по ул.“Емилиян Станев“ - до
номер 2, водача Л. управлява собствения си лек автомобил „Волво“ с рег.№ ******, като при
извършената справка е установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация
на 11.08.2021г. по чл.143, ал.15, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6(шест) месеца.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за
неговата отмяна, като се сочат доводи, свързани с липсата на субективен елемент за
извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателят - редовно призован, не се явява.
Упълномощеният процесуален представител се явява и поддържа жалбата. Счита
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяна на същото.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат
1
представител и не вземат становище по жалбата.
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
На 31.08.2021 г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград - Н.В. и К.С.,
изпълнявали служебните си задължения. Около 16,20ч. същите били в гр.Димитровград,
когато спрели движещ се по ул.„Емилиян Станев“- до №2, л.а. „Волво“ с рег.№ ******. При
проверката установили, че водач на автомобила е настоящият жалбоподател Б. Д. Л.. При
проверката по документи и чрез служебния таблет в база данни установили също, че л.а. е с
прекратена регистрация - същия бил продаден на 09.06.2021г. с нотариално заверен договор
за покупко-продажба от Делян Николов Стоев и новият собственик Б.Л. не е изпълнил
задължението си да предостави МПС на службата по регистрация по местоживеене с копие
от договора в определения от ЗДвП срок. Поради което регистрацията на лекия автомобил
била прекратена по чл.143, ал.15 от ЗДвП и след дата 11.08.2021г. табели с рег.№ ******
били невалидни. Водачът Б.Л. заявил, че не е знаел, че л.а. е с прекратена регистрация, като
при извършване на проверката от полицейските служители разбрал за това.
Така на водача Л. бил съставен АУАН №424715, в което било описано адм.нарушение по
чл.140 от ЗДвП- управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като 2 бр.
табели с рег.№ ****** били демонтирани и изпратени в сектор ПП при ОД на МВР-
Хасково. Нарушителят подписал акта, без да отразява възражения.
На 17.12.2021г. било издадено № 21-0254-001022/17.12.2021г. на ВПД Началник РУ към
ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП на водача Л. му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца..
Наказателното постановление било връчено на жалб.Л. на 17.01.2022г. – видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена от адм.наказващия
орган на 20.01.2022г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 7-
дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани
с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
2
10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. В случая обаче, управляваният от жалб.Л. автомобил е с
описани регистрационни номера- т.е. един от елементите на нарушението не е налице.
Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение
е кумулативно, а не алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с
регистрационен номер. Липсата на единия от елементите не осъществява състава на
нарушението, както и не може да бъде пренебрегнат с описанието за хипотезата на
предложение първо от текста.
Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по време, място,
начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя, като при описание на самото
нарушение следва да бъдат установени и описани всички обстоятелства- имащи значение за
самото нарушение.
По преписката е приложено писмо от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, от което се
установява, че по електронен път на 11.08.2021г. регистрацията на лекия автомобил е била
прекратена служебно в централния сървър на „Пътна полиция“, за което не постъпва
уведомление към сектор „ПП“ - Хасково, както и към собственика на МПС, т.е. същият не е
уведомен за това обстоятелство. В тази връзка липсва каквато и да е информация за това
дали или кога и по какъв начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това,
че може да бъде дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да пререгистрира
закупения автомобил.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки,
че управлява дерегистриран лек автомобил. Наличието на досъдебно производство –
образувано във връзка с конкретния случай, не установява категорично знанието за
дерегистрация, доколкото последната се извършва от други държавни органи и не е предмет
на обследване и задължение на органите на досъдебното производство, още повече
задължение на последните да известяват участник в това производство.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да
бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил
състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било
данни за уведомяването му. Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за
прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.15 от ЗДвП гласи: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“. Т.е. тази дерегистрация се
извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин водачът. На практика липсват
данни да уведомен нарушителя за това обстоятелство, но също така това са обстоятелства,
подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно
производство. При липса на уведомяване и твърде близка дата, до която е следвало да се
извърши това действие от страна на водача, остава неясен въпросът за субективния елемент
за извършване на нарушението- а именно, че водачът е знаел за дерегистрирането на
3
автомобила му, знае за изтеклия законоустановен двумесечен срок и въпреки това е тръгнал
да го управлява.
Отделно от това следва да се отграничи като адм.нарушение неизпълнение на задължението
за регистриране на автомобила в законоустановения срок, и адм.нарушение за управление
на нерегистрирано МПС. Докато за първото са налице безспорни данни, то за второто
нарушение следва да се извлича информация допълнителна информация, която в случая не е
събрана и по този начин нарушителят се поставя в ситуация сам да доизяснява елементи от
адм.нарушение, които на практика няма как да установи.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това
определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено
или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното
нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото
му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил
по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така
направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата
от 500 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя
от административно-наказващият орган.
Водим от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0254-001022/17.12.2021г. на ВПД Началник
РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на Б. Д. Л. с адрес гр.Хасково,
ул.“Липа“45, вх.Б, ет.1, ап.1, ЕГН **********, за това, че на 31.08.2021г. в 16:20 часа в
гр.Димитровград, по ул.“Емилиян Станев“ - до номер 2, водача Л. управлява собствения си
лек автомобил „Волво“ с рег.№ ******, като при извършената справка е установено, че
автомобила е със служебно прекратена регистрация на 11.08.2021г. по чл.143, ал.15, с което
за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца - като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РУ-МВР- гр.Димитровград, на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН да заплати на Б.
Д. Л. с адрес гр.Хасково, ул.“Липа“45, вх.Б, ет.1, ап.1, ЕГН **********, направените
разноски по делото (АНД 75/2022г. по описа на РС-Димитровград) за настоящата съдебна
инстанция, в размер на 500 (петстотин) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5