№ 83
гр. Харманли, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20215630101040 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от П. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.
Харманли, ***, чрез пълномощника си адвокат Надежда Колева против община Харманли,
Булстат *********, с адрес гр. Харманли, пл. „Възраждане“ № 1 иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника
правото й на собственост върху поземлен имот с идентификатор 77181.26.94 по КК и КР на
Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в
местността ГАЛЛИЯТА, незастроен, целият с площ от 1104 кв.м., с трайно предназначение:
земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 131.481, при съседи:
77181.26.321., 77181.29.92., 77181.26.108., 77181.26.96., 77181.26.95 и 77181.26.93 въз основа
на изтекла в нейна полза придобивна давност и наследство.
Ищцата твърди, че притежава правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 77181.26.94 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-
9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността ГАЛЛИЯТА, незастроен, целият с
площ от 1104 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по
предходен план 131.481, при съседи: 77181.26.321., 77181.29.92., 77181.26.108., 77181.26.96.,
77181.26.95 и 77181.26.93.
Посочва се, че повече от 35 години недвижимият имот е бил владян от ищцата със
съзнанието за своене на същия. Процесният недвижим имот бил владян от бащата на
ищцата, К.Д.Х., от 1960г. до 21.11.2001г., когато починал. От тогава до сега единствено
ищцата е упражнявала владение върху имота, ползвала го е и го е стопанисвала.
Правният си интерес от предявяването на иска ищцата извежда от обстоятелството,
че ответникът бил вписан като собственик на процесния недвижим имот в КК и КР на гр.
Харманли.
В съдебно заседание, ищцата редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Колева. Поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това
1
при анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да
постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита
същата за основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно представен
списък.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 909 от
27.10.2021г. на община Харманли наследници на К.Д.Х. са П. К. АЛ. и К.Д.К..
Видно от представената скица № 15-7747745 от 15.07.2021г. на СГКК-Хасково,
процесният недвижим имот с идентификатор 77181.26.94, находящ се в местността
„Галлията“, община Харманли е записан като собственост на ответника Община Харманли.
Същото обстоятелство се установява и от представената и приета по делото извадка от
кадастралния регистър на недвижимите имоти.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.В.Г. и
Е.И.Г. се установява, че процесният недвижим имот се ползва единствено от ищцата в
продължение на 20 години. Свидетелят Д.Г. уточнява, че този имот първо е бил собственост
на дядото на П.А., после бил на баща й – К.Х., а след смъртта му тя продължила да ползва
имота. По описанието и на двамата свидетели имотът представлявал лозе с циментови
колове с площ от около 1 дка с граници имота на свидетелите, път, дере и имота на Д.Г..
Двамата свидетели с категоричност заявяват, че единствено ищцата е обработвала
поземления имот и се грижила за засаденото лозе. Не били виждали никой друг да ползва
земята или изобщо да ходи до този имот. Свидетелят Г. уточнява, че още приживе
наследодателят на ищцата (дядо К.) казал, че ще й остави имота, тъй като тя си го
обработвала. Другият наследник на К.Х. неговият внук никога не бил виждан от
свидетелите.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни,
житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите
пресъздават личните си и преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и
главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически
факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на
твърдяното право на собственост на ищцата от ответника и правото на собственост върху
процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.
В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен
установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищцата твърди, че е собственик на
имот с идентификатор 77181.26.94, а в кадастралния регистър като собственик на този имот
е вписана община Харманли. По делото е безспорно установено и, че ищцата упражнява
фактическа власт върху имота към датата на исковата молба, поради което няма правен
интерес от използването на друг способ за защита на посесорните й права /ревандикационен
иск/.
От изложеното може да се направи обоснован извод, че ищцата има правен интерес
от предявяването на настоящия иск, следователно искът е допустим.
Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.
Ищцата се легитимира като собственик на процесния поземлен имот въз основа на
2
изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че от 1960 до 2001г. имотът се е
владял от наследодателя й К.Х., а след това имотът се е владял единствено от нея.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната последица придобиване на
вещното право е нормативно свързана с тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за
имуществата, за собствеността и сервитутите /отм./), а именно: да е постоянно –
фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са
израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от
шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта,
както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с
насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus
possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi
habendi). При държането фактическата власт се упражнява за друг държателят няма
намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца, според която
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС.
Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това
дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава
да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от
доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че
към настоящия момент ищцата владее процесния имот, а до датата на смъртта на
наследодателя й – същият е бил владян от него. Ищцата е манифестирала владението си
като е обработвала имота, засаждала е там лози и е обирала плодовете им, тоест владението
е било явно. Владението на наследодателя на ищцата и на ищцата е било постоянно и не е
било прекъсвано – имотът е обработван, като свидетелите посочват, че не е имало период от
време, в който ищцата и наследодателя й да не са стопанисвали тази земя, както и че никога
не са виждали друг да я използва. Няма данни и не се установява владението да е било
прекъснато и друг да е демонстрирал такова.
Едновременно с това владението, както на наследодателя на ищцата, така и на
ищцата е било установено спокойно - въз основа на наследяване.
След като се установява упражняването на фактическата власт върху вещта от
ищцата и наследодателя й и предвид липсата на осъществено от ответника обратно
3
доказаване по силата на оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е налице и
намерението за своене, тоест доказано е наличието на двата елемента на владението –
обективния и субективния.
За да се приеме, че в полза на ищците е възникнало правото на собственост въз
основа на изтекла придобивна давност, е необходимо владението да е осъществявано през
определен период от време и същото да не е спирано или прекъсвано. Съгласно чл. 82 от
ЗЗД владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.
За да може да стори това, между предишния и настоящия владелец следва да съществува
правоприемство – в настоящия случай наследяване – арг. удостоверение за наследници с
изх. № 909 от 27.10.2021г., издадено от община Харманли. Доколкото правоприемството е
общо, владението може да бъде само еднородно – само недобросъвестно или само
добросъвестно. В настоящия случай приложима е била общата 10 годишна давност, тъй като
няма данни наследодателя на ищцата да е владял вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена.
От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищцата е
владял имота от 1960г. до 2001г., а след датата на смъртта му – 21.11.2001г. фактическата
власт върху имота е упражнявана единствено от ищцата.
В периода на владение на имота не се установява наличието на законова забрана за
придобиването му по давност. Съгласно чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Такива забрани се съдържат
още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които
се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът
счита, че по делото не са налице данни процесният имот някога да е бил държавна или
общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не
са съществували законови пречки за придобиването му по давностно владение. Няма
никакви доказателства по делото процесният имот да е бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ.
Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото, че имотът е бил земеделска
земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят такива факти,
а и ответникът не представя такива доказателства, които да изключат правата на ищеца,
което е в негова доказателствена тежест. Съгласно решение №21 от 04.02.2011г.,
постановено по гр. д. №1327 по описа за 2009г. на ВКС, II г.о. при предявен иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната,
която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права
или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца
придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което
твърди, че е придобила спорното право, съответно наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца. В аналогичен смисъл е и постановеното решение № 798
от 16.11.2020г., постановено по гр. д. № 3303 по описа за 2008г. на ВСК, I г.о.
По делото липсват доказателства имотът да е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ
(отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същият е запазил статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че такъв имот
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъде
включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за общинска собственост.
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разглеждана
във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото на ползване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. А съгласно §4к, ал.1,
вр. ал.6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и план на
4
новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода на настоящото
производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства обосноваващи
извода, че процесният имот с идентификатор 77181.26.94 е бил предоставен за ползване и че
същият попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че
имотът попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Община Харманли не може да
придобие правото на собственост върху него на това основание.
Ето защо следва да се приеме, че няма пречка за процесния период в полза на ищцата
да е текла придобивна давност, доколкото нито една от законовите забрани не е приложима
за процесния имот.
Предвид установеното по делото наследствено правоприемство и доказаното
давностно владение върху имота от страна на ищцата, изразяващо се в продължило повече
от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическата власт
върху него, при това с намерение за държане на имота като свой собствен съгласно чл.79 от
ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС, съдът следва да приеме за доказано придобиването правото на
собственост върху имота на основание наследство и давностно владение от страна на
ищцата.
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски има ищцата. Такива са
били поискани, като се представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът счита, че в полза на
ищцата следва да се присъди сума в размер на 365,00 лева, представляващи сбор от 50,00
лева държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение, 5 лева държавна такса за съдебно
удостоверение и 10 лева такса за вписване на исковата молба. Останалите включени в
списъка по чл. 80 от ГПК суми не следва да се присъждат, доколкото не представляват
съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община Харманли, БУЛСТАТ *********, с
адрес гр. Харманли, пл. „Възраждане” №1, че П. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.
Харманли, *** е собственик на основание наследство и придобивна давност на поземлен
имот с идентификатор 77181.26.94 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-
18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността ГАЛЛИЯТА, незастроен, целият с
площ от 1104 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по
предходен план 131.481, при съседи: 77181.26.321., 77181.26.92., 77181.26.108., 77181.26.96.,
77181.26.95 и 77181.26.93.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Харманли, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. Харманли, пл. „Възраждане” №1 да заплати на П. К. АЛ., ЕГН
**********, с адрес гр. Харманли, *** сума в размер на 365,00 лева, представляваща
направените по делото разноски.
УКАЗВА на П. К. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, *** да отбележи
съдебното решение в шестмесечен срок от постановяването му, в противен случай
вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5