Решение по дело №61/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административно процесуалния кодекс АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на Б. Е. С. от гр. Костандово, [ЕГН], подадена чрез процесуален представител - адвокат срещу решение № 1012-12-317#1/22.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-881-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което С. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.02.2022 г. в размер на 8 325,54 лв. главница и 1 631,10 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като издадено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материално правни норми и несъответствие с целта на закона, по които се претендира отмяната му.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който устно и в писмена защита излага аргументи за нейната основателност. Те се покриват с посочените в жалбата.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез процесуален представител, устно и в писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата.

И двете страни претендират разноски.

Административен съд-Пазарджик, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателят Б. С. е подал заявление вх.№ Ф-01-436/31.08.2021 г. в Дирекция „Бюро по труда” - Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 26.08.2021 г. По искане на НОИ С. е представил: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период — „изтичане срока на договора”, копие от фишове за заплати – 3 броя и договор за работа за периода от 08.02.2021 г. до 30.09.2021 г., но не е представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001СВ № 246114/20.09.2021 г. и U003 № 249081/27.09.2021 г. от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периода и дохода от Ирландия.

На 27.09.2021 г. в ТП на НОИ-Пазарджик за Б. С. са получени структурирани електронни документи U017 и U004 с потвърдени: период на осигурена заетост от 01.06.2019 г. до 18.10.2019 г. и от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“ и доход за периода от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г. в размер на 15 611 евро брутен доход. При така постъпилата информация с разпореждане № 122-00-881-3 от 19.10.2021 г. на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО на Б. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.12.2021 г. /четири месеца/ в размер на 12 лв. дневно.

На 13.01.2022 г. Б. С. е депозирал в НОИ преносим документ U1, издаден на 17.12.2021 г. от компетентната институция на Ирландия по негово заявление с потвърдени: периоди на осигурена заетост от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта „изтичане срока на договора“ и доход за периода от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г. в размер на 2 332 евро месечно.

Предвид новите данни в предоставения преносим документ U1, с разпореждане № 122-00-881-4/03.02.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КCO са изменени размера и периода на отпуснато парично обезщетение за безработица на С., като е определен нов размер - 74,29 лв. дневно за периода от 26.08.2021 г. до 25.02.2022 г. /шест месеца/.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо от 20.06.2023 г. Б. С. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 26.08.2021 г., като такъв не е представен.

За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта от работодателя „Keelings Softfruits UC”. С писмо от 15.08.2023 г. работодателят е посочил, че Б. С. е бил нает като работник в градинарска ферма на срочен договор и е работил от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г., като е подал оставка и е напуснал преди изтичането на договора – 30.09.2021 г.

Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 691496/19.07.2023 г. и Н001 № 692065/19.07.2023 г. е изискано удостоверяване за периода от 08.02.2021 г. до 26.08.2021 г. на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост.

На 19.07.2023 г. в ТП на НОИ-Пазарджик за Б. С. са получени СЕД U002 № 692698 и Н002 № 692709 от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на заетост от 08.02.2021 г. до 26.08.2021 г. и причина за прекратяване на заетостта – „неизвестно“. Последвало е създаване на нов случай чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите - членки на ЕС, като отново е поискана информация за същите обстоятелства, получена на 17.08.2023 г. чрез структуриран електронен документ U002 № 717014 от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на заетост от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г. и причина за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“.

Предвид получения нов удостоверителен документ ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане № 122-00-881-5/20.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО отменя разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО на Б. С..

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. чл. 114, ал.1 КСО е издадено разпореждане № 122-00-881-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Б. С. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.02.2022 г. в размер на 8 352, 54 лв. главница и 1 631,10 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

За да потвърди разпореждането директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че същото е издадено при спазване на материално правните разпоредби, без да са допуснати съществени административно производствени правила. Посочил е, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят Б. С. е бил наясно, че трудовият му договор с работодателя не е изтекъл към 26.08.2021 г., но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представил в ТП на НОИ-Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото му правоотношение – „изтичане срока на договора“. Органът е приел, че с това му поведение недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер.

Към настоящото производство е приобщено адм. дело № 58/2024 г., като с решение № 2825/16.07.2024 г. Административен съд-Пазарджик е отхвърлил жалбата на Б. С. срещу решение № 1012-12-316#1/22.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърдените с него разпореждане № 122-00-881-5/20.09.2023 г. и разпореждане № 122-00-881-7/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на С. е отпуснато обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок – 12 лв. дневно за четири месеца.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, какъвто несъмнено е директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.

При издаването на решението са спазени административно производствените правила, като разпореждане № 122-00-881-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е постановено и оспореното решение.

Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. В ал. 2, т. 2 на същата разпоредба е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.

Съгласно чл. 54ж, ал. 3 КСО, длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С оспореното разпореждане № 122-00-881-6/15.11.2023 г. е разпоредено Б. С. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.02.2022 г. в размер на 8 325,54 лв. главница и 1 631,10 лв. дължима лихва

Посочено е, че е отпуснато обезщетение в размер на 74,29 лв. дневно по представен от С. преносим документ U1, издаден на 17.12.2021 г. от компетентната институция на Ирландия по негово заявление, в които е удостоверена причина за прекратяване на последната осигурена заетост „изтичане срока на договора“. Впоследствие е постъпила информация от работодателя и нов структуриран електронен документ U002 № 717014/17.08.2023 г., с който компетентната институция на Ирландия е удостоверила причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“.

Както вече се посочи, спорът относно издаденото разпореждане, с което е изменен размера и периода на отпуснатото обезщетение за безработица на Б. С. съответно от 74,29 лв. дневно за периода от 26.08.2021 г. до 25.02.2022 г. /шест месеца/ на 12 лв. дневно за периода от 26.08.2021 г. до 25.12.2021 г. /четири месеца/ е разрешен с влязло в сила на решение № 2825/16.07.2024 г. на Административен съд-Пазарджик, с което жалбата на С. е отхвърлена като неоснователна.

Установеното в чл. 54б, ал. 3 КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б КСО за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а КСО се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилага акт за прекратяване на правоотношението (т. 1). В процесния случай жалбоподателят не е приложил към подаденото от него заявление по образец акт за прекратяване на правоотношението си, но в заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от държава – членка на ЕС/ЕИП е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период — „изтичане срока на договора”. Такава причина е посочил и пред компетентната институция в Ирландия в заявлението за получаване на преносим документ U1 / л.199 делото, задната страна, най- долу/.

В процесния случай не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, доколкото при подаване на заявлението по образец Б. С. изрично е посочил, че причината за прекратяване на трудовата дейност е „изтичане срока на договора“ на 25.08.2021 г. Това обаче се опровергава по категоричен начин от представения по делото договор за работа /л.166, задна страна и сл. в делото/, с който страните са се уговорили С. да бъде нает на работа като работник в градинарство за периода от 08.02.2021 г. до 30.09.2021 г. Уговорени са били и клаузи по прекратяване на договора с и без предизвестие. Оттук следва извода, че трудовият договор е срочен, с конкретно фиксиран краен срок и не може напускането на служителя на 25.08.2021 г. да е по причина „изтичане срока на договора“. Това обстоятелство, преценено в съвкупност със сведенията от изменения СЕД U002 № 717014 сочи, че трудовото правоотношение между оспорващия и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане срока на договора.

С оглед нагорните съображения, доказателствата по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят Б. С. е знаел, че трудовото му правоотношение е с конкретен срок, който той не е спази, поради което не може да се приеме, че е действал добросъвестно. Ето защо съдът намира, че решение № 1012-12-317#1/22.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 122-00-881-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица са издадени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят Б. С. следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата от 100 (сто) лв. - разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Пазарджик,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Е. С. от гр. Костандово, [ЕГН] срещу решение № 1012-12-317#1/22.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 122-00-881-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

ОСЪЖДА Б. Е. С. с [ЕГН], адрес: гр. Костандово, общ.Ракитово, [улица], ДА ЗАПЛАТИ на Националния осигурителен институт сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.