О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2022 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
ч.адм.дело № 1008 по описа за 2022год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано
е по молба на ТД на НАП-Варна за изменение на Определение № 1487/13.05.2022г. в
частта за разноските по съображения, че определеният размер за адвокатско
възнаграждение е прекомерно висок и не е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото.
Въпреки
предоставената възможност жалбоподателят не е изразил становище по направеното
искане.
Във
връзка с постъпилата молба по чл.248, ал.1 от ГПК, съдът намира следното:
С Определение № 1487/13.05.2022г.
съдът е уважил жалбата на „Ей Ди Логистик България“ ООД като е отменил Решение
към MRN 21BG002002062781RО/18.12.2021г. с рег.№ 32-114238/07.04.2022г. на
Директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК е
спряно производството по издаване на
решение по митническа декларация с MRN 21BG002002062781RО/18.12.2021г.
за декларираните стоки №№ 15, 36 и 38 и вземане под отчет на публичните
държавни вземания, до получаване на отговор по линия на международното
сътрудничество от митническите власти на Република Турция.
Съгласно
чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските.
В конкретния случай искането по
молбата на ТД на НАП - Варна за изменение на така постановеното определение в
частта за разноските, е мотивирано с прекомерност на размера на присъденото
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
Тъй като настоящото производство
не се провежда в открито съдебно заседание - до когато най-късно може да се
направи възражението по чл.78, ал.5 от ГПК и ответната страна не е изразявала
становище по жалбата. С писмо рег.№ 32-137545/28.04.2022г. на основание чл.152,
ал.2 и ал.3 от АПК само е представена жалбата, ведно с административната
преписка. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо да се направи по реда
на чл.248 от ГПК, поради което искането е допустимо.
Разгледано по същество искането е
неоснователно, тъй като изплатеното
и присъдено адвокатско възнаграждение е определено под предвидения по Наредбата
минимален размер.
Възнагражденията за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела са предвидени в
чл.8 от Наредбата, като тези по делата без материален интерес, са
регламентирани в ал.2 на с.р. Тъй като производствата по чл.54 ал.5, вр.чл.197
и сл. от АПК не са сред изрично посочените в чл.8, ал.2, точки 1-7, приложима е
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500лв., а
платеното в случая адвокатско възнаграждение е 360лв. с включен ДДС. Преценката относно размера на адвокатското възнаграждение
е комплексна, като се основана на конкретните обстоятелства по всяко дело.
Съгласно пар.2а от Наредба № 1/09.07.2004г.
за регистрираните по Закона за данък добавена стойност адвокати, дължимия данък
се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. Предвид на това върху така определеното възнаграждение от
300лв., правилно е начислен и ДДС в размер на 60лв., което
се явява неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения искането
за изменение на Определение № 1487/13.05.2022г. в частта за разноските следва
да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на ТД на НАП-Варна за изменение на Определение № 1487/13.05.2022г. в
частта за разноските
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението на
страните.
Административен
съдия: