Р Е
Ш Е Н
И Е
№........., град Шумен, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното съдебно
заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Кремена Борисова
при участието на секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административния съдия
Кр.Борисова адм. д. №209 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.118 ал.1 от КСО,образувано по жалба на Ю.М.Ю. , ЕГН ********** с постоянен адрес ***,действащ чрез
пълномощника си и процесуален
представител-адв.Г.С.от АК-Шумен със съдебен адрес ***,против
Решение№2153-27-38 /21.06.2021год. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен,с
което е отхвърлена жалбата му срещу
разпореждане ,с което е отказано
отпускане на пенсия№Ц 2213-27-1636#1 от 27.04.2021год.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се иска неговата
отмяна от съда и връщане на преписката на административния орган със
задължителни указания за извършване на по-нататъшни действия по отпускане на
пенсията. Поддържа се, че административният орган неоснователно не е приел
отбиването на наборна военна служба в периода 10.02.1971 г. – 03.03.1973 г.
като действителен осигурителен стаж. При зачитане на същия са налице условията
по чл.68 ал.3 от КСО, поради което жалбоподателят моли съда да отмени
атакуваното решение, да върне преписката на органа при дадени указания по
приложение на закона, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на ТП на НОИ град Шумен,
редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от
процесуалния представител юрисконсулт Л.И.за неоснователност на жалбата.
Излагат се доводи, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване, поради което
се отправя искане към съда жалбата да бъде отхвърлена.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална допустимост.
Производството пред административния орган е започнало по
повод заявление вх. №Ц2113-27-1636/31.12.2020 г., с което жалбоподателят е
направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68 ал.1-3 от КСО. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след
извършена проверка на представените документи, извършване на справка за
осигурителен стаж, е приело, че жалбоподателят към датата на подаване
на заявлението има навършени 68 години 01 месеца 04 дни, като е зачетен
придобит общ осигурителен стаж от втора категория труд 12г. 09м. 29 дни,от трета
категория труд 04г. 02м. 13дни,в т.ч. и наборната военна служба.На основание
чл.68 ал.3 от КСО на Ю. е зачетен общ осигурителен стаж, без превръщане, с
продължителност 17 г. 00 м. 12 дни. Прието е обаче, че действителния осигурителен
стаж е 14 години 11 месеца и 21 дни, като не е зачетен за такъв периода на наборната
военна служба от 2 г. 00 м. 21 дни в периода 10.02.1971 г. – 03.03.1973 г.
При тези констатации длъжностното лице е приело,
че жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по реда на
чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж към
датата на подаване на заявлението по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, поради
което с Разпореждане № Ц 2213-27-1636#1 от 27.04.2021 г. ръководителят по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ град Шумен е отказал на жалбоподателя отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Недоволен от процесното Разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред
горестоящия административен орган - Директор на ТП на НОИ град Шумен с жалба
вх.№1012-27-52/10.06.2021 г. С оглед твърденията и доводите в жалбата, които са
насочени към неправилно незачитане на наборната военна служба като действителен
осигурителен стаж, както и приложените доказателства по пенсионната преписка,
Директорът на ТП на НОИ град Шумен се е произнесъл с оспореното в настоящото
производство Решение №2153-27-38 /21.06.2021год., с което е отхвърлил жалбата
срещу разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
град Шумен като неоснователна. В тази насока Директорът на ТП на НОИ град Шумен е приел, че осигурителният стаж
в обжалваното Разпореждане правилно е определен, тъй като периодът на отбиване
на редовната военна служба от 2 г. 0 м. 21 дни се явява осигурителен стаж, но
по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО във вр. с чл.68 ал.3 от КСО не е
действителен осигурителен стаж. Формиран е крайният извод, че жалбоподателят
няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68
ал.3 от КСО, тъй като има изискуемата навършена възраст към датата на подаване
на заявлението, а именно 68 г. 01 м. и 04 дни, но няма 15 години действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, при установен такъв
14 г. 11 м. 21 дни.
Към доказателствата по делото е приложена
цялата административна преписка, съдържаща пенсионното досие на жалбоподателя.Представена
е от ответната страна и Справка за зачетения действителен стаж,наборна служба и
общ осигурителен стаж.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
На първо место следва да се посочи, че спор по
фактите няма между страните. Спорът е по приложение на материалния закон и в
частност, периодът на отбитата наборна военна служба, следва ли да бъде зачетен
като действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68 ал.3 от КСО.
Съдът приема, че оспореният административен
акт – Решение на директора на ТП на НОИ град Шумен, е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл.90
от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ град Шумен. Не
са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.
Съдът намира, че оспорения административен
акт е постановен в противоречие с материалния закон, поради следните
съображения:
Съгласно чл.68 ал.3 от КСО в действащата сега, както и към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия редакция, в случай че лицата
нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Няма спор, но се установява и от доказателствата по делото, че към
датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 31.12.2020 г.,
жалбоподателят Ю.М.Ю. е навършил 68 години 01 месеца 04 дни. Следователно
жалбоподателят към подаване на заявлението е
навършил изискуемата възраст.
В мотивите на разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия е
посочено, че лицето не притежава 15 години действителен осигурителен стаж, тъй
като времето на наборна военна служба – 02 г. 00 м. 21 дни не следва да бъде зачетено като действителен
осигурителен стаж. Със същите мотиви от страна на Директора на ТП на НОИ град
Шумен е отхвърлена и жалбата срещу процесното разпореждане.
Настоящият съдебен състав намира решението на директора на ТП на НОИ
град Шумен, с което е потвърдено Разпореждането за отказ да бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя при
условията на чл.68 ал.3 от КСО, за незаконосъобразно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон – чл.68 ал.3 от КСО във връзка с чл.81 от
отменения ППЗП и §9 ал.1 от ДР на КСО.
Видно от гореупоменатите мотиви,към момента на подаване на заявлението и
към момента на разглеждане и решаване на заявлението, жалбоподателят е
навършил изискуемата възраст.От прил. по пенсионната преписка
доказателства и представената в хода на производството от ответника Справка за
зачетения действителен стаж,наборна военна служба и общ осигурителен стаж се
установява,че на жалбоподателя е зачетен общ осигурителен стаж с
продължителност 17 г. 00 м. 12 дни. От
така зачетения осигурителен стаж, само 14 г. 11 м. 21 дни е признат от
пенсионните органи за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68 ал.3
от КСО.
В настоящото производство релевантният въпрос по делото се свежда до
това следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж, стажът от 02 г.
00 м. 21 дни - наборна военна служба в периода 10.02.1971 г. -03.03.1973 г. В разпоредбата на чл.9 ал.7 от КСО
изрично е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят
осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В
този смисъл категорична е и нормата на чл.44 ал.1 от НПОС, която признава за
осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която
се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Относима към спора е и
разпоредбата на чл.81 от отменения ППЗП, съгласно която, изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е
положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед
нормата на §9 ал.1 от КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до
31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна
служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно
основание. Разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
република България (отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба
във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба.
Специалната разпоредба на чл.9 ал.7 от КСО изисква внасяне на осигурителни
вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и
лицето да е било задължително осигурено и за посочените в §1 ал.1 т.12 от ДР на
КСО и други осигурителни рискове. Със създаването на новата т.12 от ал.1 на §1
от ДР на КСО не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов
и осигурителен стаж. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС,
шесто отделение, по постановените по идентични казуси решения - Решение №806 от
17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. №11816/2012 г., Решение №28 от 3.01.2013 г. на
ВАС по адм. д. №9460/2012 г., Решение №4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д.
№1961/2016 г., Решение №7647 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм.д. №4023/2017 г.,
Решение №9471/17.07.2017 г на ВАС по адм.д. №7470/2016 г., Решение №11681/03.10.2018
г. на ВАС по адм.д. №10591/2017 г. и др.
При това положение и при признаването на периода
на наборна военна служба от 02 г. 00 м. 21 дни действителният осигурителен стаж
на жалбоподателя надвишава 15 години /17г. 00м. 12дни/, а не както е посочено в
оспореното решение - 14 години 11 месеца 21 дни и с оглед навършената възраст –
68 години 01 месеца 04 дни, същият е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.68 ал.3 КСО. Това се установява и от
приложената по делото справка от 07.09.2021 г. от ответната страна. Като са
приели обратното, органите на ТП на НОИ град Шумен са постановили
незаконосъобразни административни актове, постановени в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с целта на закона
,съставляващи отменителни основания по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК и като такива следва
да бъдат отменени. Доколкото естеството на спора не позволява
разрешаването му по същество от съда, то на основание чл.173 ал.2 АПК, делото
следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст вх. №Ц 2113-27-1636 от 31.12.2020год.
по описа на ТП на НОИ град Шумен, при
съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
С оглед изхода
на спора и направеното своевременно искане, ведно с приложен списък на
направените разноски, на жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски. В тази връзка от процесуалния представител на ответната
страна е направено възражение за прекомерност на договореното и изплатено
възнаграждение за един адвокат. Видно от приложения Договор за правна защита и
съдействие е договорено възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 лв.,
което е внесено изцяло в брой. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от НАРЕДБА №1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500.00
лв. Следователно договореното и заплатено изцяло в брой възнаграждение за един
адвокат е под минималния установен размер, поради което възражението за
прекомерност се явява неоснователно. На основание чл.143 ал.1 от АПК ТП на НОИ
град Шумен следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя Ю.Ю. направените
по делото разноски в размер на 400.00 лева, представляващи възнаграждение за ползвания
от него адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение 2153-27-38 /21.06.2021год. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен
, с което е оставена без уважение жалбата на
Ю.М.Ю. , ЕГН ********** с постоянен адрес ***, против Разпореждане №Ц 2213-27-1636#1 от 27.04.2021год издадено от ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ град Шумен, с което му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ град Шумен да заплати на Ю.М.Ю. , ЕГН ********** с постоянен адрес ***, направените по делото
разноски в размер на 400.00 /четиристотин лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: