№ 38532
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. С.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С. Гражданско дело №
20231110153214 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16.09.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
РЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. С.
като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.
гражданско дело № 53214 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. В. С., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „...............“, бл. 87, ет. 3, ап. 8, против „...................“ АД, с ЕИК ...................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „..........“, ж.к. „..........-7“, бул.
„......................“ № 28, ет. 2, ап. 40-43, представлявано от изпълнителните директори Г.Т.Т. и
А.В.М., и против „............................“ ЕООД, с ЕИК ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „..........“, ж.к. „..........-7“, бул. „......................“ № 28, ет. 2, ап.
40-43, представлявано от управителя П.Б.Д., за установяване по отношение на „...................“
АД, че Договор за паричен заем № 4353590 от 21.07.2023 г. е нищожен поради противоречие
1
със закона и заобикаляне на закона, както и за установяване по отношение на
„............................“ ЕООД, че Договор за предоставяне на гаранция № 4353590 от 21.07.2023
г. е нищожен поради противоречие със закона и липса на основание, претендира направените
по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 21.07.2023 г. сключила с „...................“ АД
договор за паричен заем с погасителен план към него, като на същата дата сключила с
„............................“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, били й предоставени
стандартен европейски формуляр и декларация съгласие за застраховка. По силата на
сключения договор за паричен заем следвало да получи сумата от 1 000 лв., която сума
следвало да бъде върната в срок от шест седмици, до 18.01.2024 г., на шест вноски, всяка от
които в размер на 184,09 лв., при договорен фиксиран лихвен процент от 35 % и годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер на 40,94 % и обща дължима сума в размер на 1 104,54
лв. Също така твърди, че в чл. 4 от договора се съдържало задължение за заемателя да
предостави на кредитора едно от посочените обезпечения. По силата на чл. 4 от същия
договор ищцата сключила с „............................“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция
№ 4353590, с който да бъде обезпечен договора за заем. Възнаграждението, което следвало
да бъде заплатено по договора за поръчителство възлизало на 503,46 лв. Също ката излага
съображения, че двете дружества били свързани. До подаване на исковата молба ищцата
заплатила сумата от общо 285 лв. Оспорва договорите за заем и поръчителство като
нищожни. Излага твръдения за нищожност на договора за заем поради липса на посочване
на разходите, формиращи годишния процент на разходите /ГПР/. В ГПР не бил включен
разходът за дължимо възнаграждение за поръчител, което представлявало скрита комисиона
за кредитора. Оспорва договора като противоречащ на целта на Директивата. Излага
подробни съображения относно нищожността на клаузата за предоставяне на обезпечение,
позовава се на съдебна практика. Оспорва договора за заем като нищожен по смисъла на чл.
22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага подробни съображения относно
валидността на и на договора за предоставяне на поръчителство, като твърди, че същият
противоречи на закона и за сключването му липсва основание. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „...................“ АД, с който исковите претенции се
оспорват като недопустими и неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен
Договор за паричен заем № 4353590 от 21.07.2023 г., като твърди, че същият е действителен
и не страда от пороци. Позовава се на чл. 19, ал. 5 от ЗПК и практика на СЕС, като твърди,
че неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява непосредствено на
преценката за действителността на сключения договор за кредит. Твърди, че в договора е
посочен ГПР и общата дължима сума от потребителя, както и че ГПР е изчислен съобразно с
изискванията на чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. Оспорва изложените от ищцата твърдения за
предоставяне на гаранция като задължително условие за отпускане на кредита, както и
относно наличие на заблуждаваща търговска практика. Сочи, че кредитополучателя е имал
2
възможност да избира между три вида обезпечения, както и че преди сключване на договора
дружеството е предоставило на ищцата изискуемата информация за вземане на
информирано решение, включително в стандартния европейски формуляр, който ищцата е
получила преди сключване на договора били описани изискванията към обезпеченията и
срока на предоставянето им. Оспорва изложените доводи за недействителност на
процесните договори. Излага подробни съображения. Моли съда да прекрати
производството по делото поради недопустимост на предявените искови претенции, с оглед
липсата на правен интерес от предявяването им, съответно да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски, прави възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „............................“ ЕООД, с който исковите претенции се
оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва исковете като недопустими поради
липса на правен интерес, позовава се на съдебна практика. В случай че исковете са
допустими, оспорва същите като неоснователни. Не спори сключен между страните договор
за предоставяне на гаранция, с който се обезпечавал сключен между ищеца и „...................“
АД договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество е
предоставило услуга, а ищцата е следвало да заплати договореното възнаграждение.
Оспорва наведените от ищцата твърдения относно недействителност на сключения между
страните договор. Твърди, че предоставя гаранции по занятие. Излага подробни твърдения
относно извършените по сключване на договор за предоставяне на потребителски кредит,
както и за предоставяне на поръчителство. Моли съда да прекрати производството по
делото поради недопустимост на предявените искови претенции, с оглед липсата на правен
интерес от предявяването им, съответно да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК.
С оглед нормата на чл.140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл.128 и чл.129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от Т. В. С. против „...................“ АД и против
„............................“ ЕООД за установяване по отношение на „...................“ АД, че Договор за
паричен заем № 4353590 от 21.07.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона, както и за установяване по отношение на „............................“ ЕООД,
че Договор за предоставяне на гаранция № 4353590 от 21.07.2023 г. е нищожен поради
противоречие със закона и липса на основание, претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1
от ЗПК, и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и ал. 2, предл. 3 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
3
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
направените възражения, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава
възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи условия,
съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати като
относими, допустими и необходими.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 53214/2023 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 21.10.2025 г., от 11,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от Т. В. С. против „...................“ АД и против
„............................“ ЕООД за установяване по отношение на „...................“ АД, че Договор за
паричен заем № 4353590 от 21.07.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона, както и за установяване по отношение на „............................“ ЕООД,
че Договор за предоставяне на гаранция № 4353590 от 21.07.2023 г. е нищожен поради
противоречие със закона и липса на основание, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „...................“ АД, с който исковите претенции се
оспорват като недопустими и неоснователни, излагат се подробни съображения.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „............................“ ЕООД, с който исковите претенции се
оспорват като недопустими и неоснователни, излагат се подробни съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1
4
от ЗПК, и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и ал. 2, предл. 3 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключени Договор за паричен заем № 4353590 от 21.07.2023 г. и Договор за предоставяне на
гаранция № 4353590 от 21.07.2023 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже направените
възражения, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а
именно: наличие на действителен договор, сключен при общи условия, съответствие на
клаузите на договора и общите условия със закона.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5