РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Търговище, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Ел. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530101730 по описа за 2024 година
Предявени са искове, с правно осн. чл. 266 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата 9323,89 лв.
Ищецът твърди в молбата, че между него, в качеството на изпълнител и
и търговските дружества „Политех“ ЕООД и „365 Кариери“ ЕООД, като
възложители е имало сключен на 16.11.2017 год. Двугодишен договор за
консултантски услуги, по силата на който ищецът се е задължил в срока на
действие на договора да извършва консултантски услуги по проследяване на
подходящи за възложителите европейски програми за финансиране, по които
възложителите са допустими кандидат, както и да изготвя, администрира и
управлява проектни предложения, с които възложителите да кандидатстват по
желана от мярка. Твърди се, че съгласно чл. 7 от договора, когато това е
необходимо се допуска услугата на консултанта да бъде извършвана и за трети
дружества, за което се подписва допълнително споразумение, с което
съответното трето дружество да се ползва от предлаганите в договора услуги,
срещу поемане на разписаните в същия задължения. Ищецът твърди, че на
основание чл. 7 от договора на 23.08.2019 год. е подписано Допълнително
споразумение към договора между ищеца и ответниците „Ингаз Комерс“
1
ЕООД и „Политех“ ЕООД, с което първия ответник е встъпил като
съвъзложител, а „Политех“ ЕООД се е задължило да отговарят солидарно за
изпълнение на задълженията по допълнителното споразумение, като в
изпълнение на поетите към първия ответник задължения ищецът е изготвил
проектно предложение за кандидатстване пред Управляващия орган
Министерството на околната среда и водите по Процедура BG16M1OP002-
2.009 Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на управлението на
отпадъците, по който стойността на инвестицията била 640 892,42 лв., от която
субсидията била в размер на 391 000,00 лв. Твърди се в молбата, че проекта е
бил предаден и приет от ответника на 23.08.2019 год., без възражения и е бил
подаден в Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ИСУН
2020/ с идентификационен № BG16M10P002-2.009 – 0009, бил е одобрен от
Управляващия орган, но е бил поставен в списъка на одобрени проекти, за
които не достига финансиране по програмата, което предполагало при отказ на
одобрен проект с финансиране проекта на ответника да получи такова.
Ищецът твърди, че на 22.02.2022 г., между МОСВ и „Ингаз Комерс“ ЕООД е
подписан Административен договор Д-34-28/22.02.2022г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014-
2020“, но с Решение №1/11.01.2022г., на Управляващия орган, гореописаният
проект е бил несъществено коригиран с оглед сумата, предвидена за отпускане
като безвъзмездна финансова помощ, като от стойността на инвестицията в
размер на общо 640 892,42 лева, стойността на финансирането /субсидията/ е
била фиксирана в размер на 364 447,62 лева., като с тези корекции е бил
подписан договора, по който ответникът не е получил финансиране, тъй като
се е отказал от изпълнението му.
Ищецът твърди в молбата, че съгласно сключените договор и
допълнително споразумение възложителят дължи възнаграждение за успех,
при одобряване на изготвен от ищеца проект в размер на 4 % от размера на
одобрената сума, а при отказ от изпълнението на одобрения проект,
възложителят дължи на изпълнителя половината от допълнителното
възнаграждение за успех, платимо в срок от 8 календарни дни, считано от
датата на извършване на отказа. Ищецът счита, че след като е изпълнил
задълженията си по договора с ответниците, да изготви проект, който е бил
одобрен, но в последствие ответникът „Ингаз Комерс“ ЕООД се е отказал
2
сключване на договора, то последните му дължат възнаграждение за успех в
размер на 8746,74 лв., като посочената сума е следвало да бъде заплатена в
срок до 06.06.2024 г. Тъй като въпреки отправените покани ответниците не
изпълнили задължението си ищецът моли съда да постанови решение, с което
да ги осъди да заплатят исковата сума и обезщетение за забава в размер на
577,15 лв., за периода 07.06.2024 год. – 27.11.2024 год. Претендира законната
лихва от завеждане на иска, направените по делото разноски и разноски в
обезпечително производство. В съдебно заседание поддържа молбата си, чрез
пълномощник.
В дадения месечен срок по реда на чл.131 от ГПК ответниците са
упражнили правото си на отговор. В отговорите предявените искове са
оспорени изцяло и по основание, и по размер, като ответниците твърдят, че
допълнителното споразумение е подписано само от един от възложителите по
първоначалния договор, липсвало изразено съгласие от втория възложител и
поради не може да се счита за анекс към основния договор, както и че
допълнителното споразумение не поражда задължения за тях, доколкото при
подписване на споразумение по чл.7 от договора в него следвало да се уредят
и дължимите възнаграждения извън тези по основния договор, а такива не
били уговорени. Ответниците заявяват, че възложителите по основния
договор от 16.11.2017 год. „Политех“ ЕООД и „365 Кариери“ ЕООД не са
подписвали приемо-предавателен протокол, каквото било изискването на чл.
9.4 от договора. Ответниците признават обстоятелството, че „Ингаз Комерс“
ЕООД се е отказало от изпълнението на проекта, тъй като същият бил
извънредно забавен, като първоначалната обява за откриването на проект
BG16M10P002-2.009 Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на
управлението на отпадъците била публикувана през 2019 год., а едва през
2021 г. била публикувана обява въз основа на Заповед РД-ОП-66/16.11.2021
год. на Министъра на околната среда и водите ОСВ. Предвид това
ответниците твърдят, че срока на договора от 16.11.2017 год., на осн. чл.7,
т.7.1 от същия се редуцира от две на една година, поради което към момента
на подписване на допълнителното споразумение на 23.08.2019 год. срокът на
договора е бил изтекъл и е липсвало основание за включване на допълнителни
страни. Ответниците оспорват иска и по размер, като твърдят, че ищецът
претендира 50 % от дължимото възнаграждение, а при тълкуване на
разпоредбите в договора по чл. 6 от същия се дължало възнаграждение в
3
размер на 25 % от възнаграждението за успех. Като считат главния иск за
неоснователен твърдят, че неоснователен и акцесорния такъв за заплащане на
обезщетение за забава. Ответникът „Политех“ ЕООД, в условия на
евентуалност при уважаване на предявения иск е направил възражение за
прихващане, със заплатеното, съгласно чл. 13 от договора възнаграждение по
чл.3 в размер на 4 800 лв. В съдебно заседание поддържат наведените доводи
за неоснователност на иска, чрез пълномощник.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното: Безспорно е предвид събраните по делото писмени
доказателства, че между ищеца и търговските дружества „Политех“ ЕООД и
„365 Кариери“ ЕООД, като възложители на 16.11.2017 год. е бил сключен на
16.11.2017 год. двугодишен договор за консултантски услуги, по силата на
който ищецът се е задължил в срока на действие на договора да следи за
европейски програми за финансиране, по които възложителите са допустими
кандидати, както и да изготвя, администрира и управлява проектни
предложения, с които възложителите да кандидатстват по желана от мярка,
срещу задължение на последните да заплатят възнаграждение в размер на
4800 лв. без ДДС. С допълнително споразумение от 23.08.2019 год., сключено
между ищеца, „Политех“ ЕООД и „Ингаз Комерс“ ЕООД, като съвъзложител
първият ответник е встъпил в правата на възложителя по договора, като се е
задължил солидарно с него да отговаря за поетите към изпълнителя
задължения. Допълнителното споразумение е сключено на осн. чл. 7 от
Договора, съгласно който в случай, че в хода на кандидатстване, програмата
изисква проектът да бъде подаден с дружество различно от възложителя, се
подписва нов договор или допълнително споразумение към действащия
договор, с които третото лице встъпва като съвъзложител по договора без
задълженията по него да се отменят за нито една от страните. От
представените писмени доказателства се установи, че в изпълнение на
задълженията си по договора и допълнителното споразумение, ищецът е
изготвил проектно предложение, на стойност 391 000 лв., с което първият
ответник е кандидатствал по Оперативна програма Околна среда 2014-2020г.,
Процедура BG16M10P002-2.009 „Изпълнение на демонстрационни проекти в
областта на управлението на отпадъците, като проекта е бил предаден и приет
от ответника на 23.08.2019 год., без възражения (виж приемо-предавателен
протокол на л. 13 от делото). Установи се също, че проектът е бил подаден в
4
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ИСУН 2020/, но видно
от Решение № 111 / 07.07.2020 год. на Управляващия орган, приложено по
делото, е бил включен в списъка на одобрени проекти, за които не достига
финансиране по програмата, което предполагало възможност при отказ на
одобрен проект с финансиране, проекта на ответника да получи такова.
Установи се от приложените писмени доказателства, че с Решение № 1 /
11.01.2022 год. на Управляващия орган е променен размера на финансовата
помощ по проекта на първия ответник от 391 000 лв. на 364 447,62 лв., а на
22.02.2022 год. между МОСВ и „Ингаз Комерс“ ЕООД е подписан
Административен договор Д-34-28 / 22.02.2022 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014-
2020“ по процедура BG16M10P002-2.009 „Изпълнение на демонстрационни
проекти в областта на управлението на отпадъците“, като договора е сключен
с коригирания размер на безвъзмездната финансова помощ в размер на
364 447,62 лв. Безспорно е по делото, че първият ответник се е отказал от
изпълнение на административния договор, като видно от приложената
извадка от електронната система на ИСУН 2020 на 29.05.2024 год. договора е
служебно прекратен, поради неизпълнение на заложените в проекта дейности
от страна на бенефициента ( виж л. 179 – л. 186 от делото). От приложеното на
л. 83 писмо от МОСВ се установи, че процедурата BG16M10P002-2.009
„Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на управлението на
отпадъците“ по приоритетна ос2 „Отпадъци“ на ОПОС 2014-2020 г. е открита
на 24.06.2019 год., като обявата и цялата документация по процедурата са
публикувани на 26.06.2019 год., с краен срок за кандидатстване 26.08.2019
год., както и че по обявата, както и по документацията не са извършвани
промени. Действително от приложена на л. 187 извадка от ИСУН 2020 се
установи, че насоките за кандидатстване по програмата и обявата са изменени
със заповед от 16.11.2021 год., но видно от самата заповед изменението касае
единствено общите средства, които управляващия орган може да предостави,
но не касае проектната документация, която вече е била предоставена от
кандидатите.
Видно от приложения договор и съгласно чл. 4, т. 4.3 от същия
възложителят дължи възнаграждение за успех, при одобряване на изготвен от
ищеца проект в размер на 4 % от размера на одобрената сума, като начина и
5
срока на плащане е посочен в чл. 5, а при отказ от изпълнението на одобрения
проект от възложителят, той дължи на изпълнителя допълнително
възнаграждение в размер на половината от сумата по т. 5.1 – 50 % от
дължимото възнаграждение, платимо в срок от 8 календарни дни, считано от
датата на извършване на отказа – чл. 6. Първият ответник не оспорва, че не е
изплатил на ищеца възнаграждение за успех, след като се е отказал от
изпълнение на одобрения проект. Не са представени доказателства в хода на
производството вземането да е погасявано чрез плащане от ответника.
При така установеното съдът прави следните изводи: Не се спори по
делото, че между страните е бил налице сключен договор за консултантски
услуги и допълнително споразумение към него, по силата на който ищецът се
е задължил в срока на действие на договора да следи за европейски програми
за финансиране, по които ответниците са допустими кандидати, както и да
изготвя, администрира и управлява проектни предложения, с които
възложителят да кандидатства по желана от мярка.
Възражението на ответниците, че допълнителното споразумение към
договора, с което ответника е встъпил като съвъзложител, солидарно с
възложителя „Политех“ ЕООД в договора и от където за първия ответник са
възникнали права и задължения по договора е нищожно и не поражда
действие, с довода, че първоначалния договор е сключен с двама възложители,
а допълнителното споразумение е било сключено само с един от
първоначалните възложители по договора, от където и същото се явява
сключено при липса на съгласие за неоснователно. Договорът е сключен с
двама възложители- „Политех“ ЕООД и „365 Кариери“ ЕООД, но при
подробно запознаване с текста на договора, съдът приема, че същите не са
солидарни по отношение на правата и задълженията към ищеца, като всеки
един от тях е възложител и отговаря самостоятелно, а с допълнителното
споразумение ответника е встъпил като съвъзложител, солидарно заедно с
един от възложителите по първоначалния договор, като за това съгласието на
втория не е било необходими и не води до сключване на договора при липса на
съгласие, съответно договора е действителен и е породил своето действие в
отношенията на страните. От събраните многобройни писмени доказателства,
както и от гласните такива се установи, че ищецът е изпълнил задълженията
си по договора да изготви проектно предложение, което е било одобрено от
ответника „Ингаз Комерс“ ЕООД, същото предложение е било одобрено от
6
Управляващия орган, който е сключи административен договор с ответника,
но последният се е отказал от изпълнение на договора, което обстоятелство не
променя факта, че проектното предложение, което е било изготвено от ищеца
е било одобрено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
неоснователни и доводите на ответниците, че не дължат заплащане на
възнаграждение на ищеца, поради неизпълнение от негова страна на
задължения по договора, а именно липса на изпълнение към първоначалния
възложител, тъй като приемо-предавателен протокол бил наличен само с
подписите на ищеца и съвъзложителя, но не и с първия възложител, а и
протокола касаел само допълнителното споразумение, което не е породило
действие. За това, че допълнителното споразумение не е нищожно съдът
изложи съображения по-горе. Отделно от тях следва да се посочи, че след
като само съвъзложителят е кандидат за сключване на договор с МОСВ, то
изготвеното проектно предложение от ищеца касае само него и поради това
приемо-предавателния протокол е подписан само от първия ответник, а и
самото включване на първия ответник се дължи на това, че предложението не
може да бъде подадено от първоначалния възложител ( чл.7 от договора),
поради което и за приемане на проекта неговото съгласие не е необходимо.
Неоснователни са и доводите на ответниците, че допълнителното
споразумение не е породило действие, като сключено към основни договор,
който е бил прекратен към момента на подписването му, поради редуциране
на срока на действие на договора, в хипотезата на чл. 7, т.7.1 от същия. Съдът
счита, че хипотезата на чл. 7, т. 7.1 от договора, която предвижда, че при
забавяне от страна на Управляващия орган на обявяване на прием по програма
ОПИК „Насърчаване на предприемачеството“ и фирмата, посочена от
възложителя не може да бъде допустим кандидат бенефициент по посочената
програма, възложителят има право да получи 50 % от платеното на
изпълнителя възнаграждение, в който случай срокът на договора се редуцира
на една година е неприложима в настоящия случай. Видно от доказателствата
проектното предложение, изготвено от ищецът, прието от първия ответник не
е за кандидатстване по програма ОПИК „Насърчаване на
предприемачеството“, а по програма ОПОС 2014-2020 ( Оперативна програма
Околна среда), поради което и в отношенията между страните е неприложим
текста на т. 7.1 от договора и същият е със срок на действие две години, като
7
към момента на сключване на допълнителното споразумение срокът не е
изтекъл.
При така събраните доказателства съдът приема, че ищецът е изправна
страна по договора, същия е изготвил проекто предложение за участие в
програма за безвъзмездно финансиране, това предложение е било одобрено,
първият ответник е сключил административен договор с МОСВ, но
впоследствие се е отказал от неговото изпълнение и договорът е служебно
прекратен от Управляващия орган на 29.05.2024 год. Ето защо и съгласно
задълженията, които са поели с договора за консултански услуги, в условия на
солидарна отговорност, след подписване на допълнителното споразумение
ответниците дължат на ищеца допълнително възнаграждение за успех, на осн.
чл. 6 от договора. Спор между страните съществува и по отношение на
размера на дължимото допълнително възнаграждение за успех, като ищецът
претендира възнаграждение в размер на 50 % от дължимото възнаграждение
за успех, определено по чл. 4, т.4.3 от договора, а ответниците твърдят, че
размера на възнаграждението е 25 %., като тези твърдения съдът счита за
основателни.
Установи се по делото, че стойността на финансирането по сключения
между първия ответник и МОСВ е в размер на 364 447,82 лв., при което
размера на допълнителното възнаграждение за успех се определя в размер на
4 % от одобреното финансиране, съгласно чл. 4, т. 4.3 от договора, или сумата
от 14 577,90 лв. без ДДС, съответно 17 493,48 лв. с ДДС. В чл. 5 от договора е
уреден начина и сроковете за изплащане на допълнителното възнаграждение,
като в т. 5.1 е посочено, че в срок от 8 календарни дни, от получаване на
първото плащане по одобрен проект възложителят заплаща 50 % от
възнаграждението, а в т.5.2 е посочено, че останалите 50 % от
възнаграждението се заплаща в същия срок, считано от получаване на
финалното плащане по одобрен проект. Така посочените текстове от договора
касаят случаите в които изготвения от ищеца проект е одобрен и изпълнен от
възложителя.
В настоящия случай възложителят се е отказал от изпълнение на
одобрения проект, като отношенията между страните се уреждат от чл. 6,
съгласно който допълнителното възнаграждение за успех е дължимо и в
случаите, в които възложителя се отказва от изпълнението на одобрен проект,
8
като в този случай заплаща само половината от сумата по т. 5.1, в срок от
календарни дни от възникване на обстоятелството за плащане. Както беше
посочено по-горе сумата по т. 5.1 от договора е 50 % от дължимото
възнаграждение за успех, при което и предвид разпоредбата на чл. 6
ответниците следва да заплатят на ищеца половината от тази сума,
съответстваща на 25 % от допълнителното възнаграждение за успех, или
сумата от 4373,397 лв. с ДДС, в който размер съдът приема, че предявения иск
е основателен и следва да бъде уважен, като в останалата част и до пълния
размер от 8746,74 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед уважаването на главния иск следва да се уважи и акцесорния
такъв, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца обезщетение за
забава върху главницата от 4373,37 лв., за периода от 07.06.2024 год. до
27.11.2024 год. размер на 288,58 лв.
По възражението за прихващане : Ответникът „Политех“ е направил
възражение за прихващане, със дължима от изпълнителят неустойка, съгласно
чл. 13 от договора в размер на заплатеното от ответника възнаграждение по
чл.3 - 4 800 лв. Възражението съдът счита за неоснователно по следните
съображения : Ответникът твърди, че в срока на действие на договора до
16.11.2018 год., приемайки, че срока на договора е редуциран на една година,
ищецът не е изготвил нито един проект, който да е одобрен, поради което и в
негова полза е възникнала неустоечната клауза на чл. 13. Както беше
посочено по-горе срокът на действие на договора не е една година, а две
години, като в срока на действие на същия ищецът е изработил проектно
предложение, което е одобрено т.е същия е изпълнил задълженията си към
възложителите, поради което клаузата на чл. 13 от договора не намира
приложение. За другите заявени от ответника неизпълнения на договорни
задължения от ищеца по чл. 1, т.1.1, т.1.3, 1.4 и 1.5 от договора не са
представени никакви доказателства.
При така установеното съдът счита, че предявените искове са
основателни в посочените по-горе размери и следва да бъдат уважени, а в
останалата част и до пълния размер следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски в
производството. С оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят ,
9
съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете. Видно от
представения списък разноските на ищеца са в общ размер на 3515.87 лв., от
които 1899,87 лв. са разноските в исковото производство, а останалата сума от
1616 лв. са направени разноски в обезпечително производство по
обезпечаване на предявения иск и изпълнителното производство по
изпълнение на обезпечителната заповед, доказателства за които са приложени
по делото, като съгласно ТР № 6 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС разноските по
обезпечителното производство се присъждат в исковото такова по
обезпечените искове. Размера на разноските на всеки един от ответниците,
съгласно представен списък са в размер на по 800 лв. – адвокатско
възнаграждение.
С оглед изложеното ответниците следва да бъдат осъди да заплатят на
ищеца направените разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 1757,94 лв., а ищецът следва да заплати на всеки ответник разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на по 340 лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ингаз Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Търговище, кв. „Запад“, бл. 28, ет. 3, ап. 9,
представлявано от Г. Т. Кр. и „Политех“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “Царевец“ № 17, представлявано от
Т. Н. Кр., солидарно да заплатят на „Централна Консултантска Компания“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
район „Изгрев“, ул. “Н. Хайтов“ № 2, представлявано от Управителя Й. К. Н.,
действаща чрез пълномощник адв. Н. Х. от САК, със съдебен адрес : гр.
София, ул. “Солунска“ № 59, ет.4, сумата от 9323,89 лв., от която главница в
размер на 4373,37 лв., представляваща възнаграждение за успех по чл. 6 от
двугодишен договор за консултантски услуги, сключен на 16.11.2017 год.,
ведно със законната лихва, считано от 17.12.2024 год. до окончателното й
изплащане, и обезщетение за забава в размер на 288,58 лв., за периода от
07.06.2024 год. до 27.11.2024 год., на осн. чл. 266 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля исковете в останалата им част и до пълния
10
им размер, съответно от 8746,74 лв. – главница и 577,15 лв. – обезщетение за
забава, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Ингаз Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Търговище, кв. „Запад“, бл. 28, ет. 3, ап. 9,
представлявано от Г. Т. Кр. и „Политех“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “Царевец“ № 17, представлявано от
Т. Н. Кр. да заплатят на „Централна Консултантска Компания“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Изгрев“,
ул. “Н. Хайтов“ № 2, представлявано от Управителя Й. К. Н., действаща чрез
пълномощник адв. Н. Х. от САК, със съдебен адрес : гр. София, ул.
“Солунска“ № 59, ет. 4, направените разноски в исковото и обезпечително
производство, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 1757,94
лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Централна Консултантска Компания“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Изгрев“,
ул. “Н. Хайтов“ № 2, представлявано от Управителя Й. К. Н., действаща чрез
пълномощник адв. Н. Х. от САК, със съдебен адрес : гр. София, ул.
“Солунска“ № 59, ет. 4 да заплати на „Ингаз Комерс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, кв. „Запад“, бл. 28, ет. 3,
ап. 9, представлявано от Г. Т. Кр. и „Политех“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “Царевец“ № 17,
представлявано от Т. Н. Кр. направените по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на по 340лв., на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11