Решение по дело №498/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

31

Година

18.1.2016 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.18

Година

2015

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.134 и сл. от ГПК.

От съдържанието на исковата молба съдът констатира твърдените факти, от които ищцовата страна счита, че е възникнало и съществува претендираното право. А те са: При настъпилото ПТП на 27.12.2012 г., причинено от ответницата Л. Л. при управление на лек автомобил, са причинени травматични увреждания за Х. Х., ищец – мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, контузия на поясната област и посттравматично стресово разстройство, и за ищцата – контузия на шията, мозъчно сътресение, счупване на две линии три ребра вляво, левостранен хемоторакс, посттравматично разстройство и посттравматична депресия. Автомобилът, който е управляван от ищеца и в който се е намирала ищцата, е претърпял увреждания при причиненото от Л. ПТП. Същият вследствие на ударите отпред и отзад не подлежи на възстановяване и оборудване. В резултат на деянието, извършено от Л., ищците получили тежки травматични увреждания и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които не са отзвучали и до днес, а ищецът е загубил и майка си. Наред с това са били лишени от единствения автомобил, с който са разполагали до този момент. С молбите, постъпили след проведени процедури по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищците са конкретизирали: обстоятелствата, които обосновават отговорността на застрахователната К.; действията на ответницата, от които твърдят, че са настъпили описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, претърпени от двамата ищци; обстоятелствата, от които считат, че произтича солидарната отговорност на двамата ответници; факти и обстоятелства, които обосновават виновното поведение на ответницата Л., в резултат на което са настъпили твърдените от тях претърпени неимуществени вреди.

Въз основа на така твърдените факти и обстоятелства е направено исканесъдът да осъди СОЛИДАРНО двамата ответнициза причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, на ищеца - в размер на 15 000 лева, за причинените му травми, и сума в размер на 120 000 лева за причинената смърт по непредпазливост на неговата майка. Претендира се и законната лихва, считано от увреждането на настъпилото ПТП. За ищцата се претендира сума в размер на 12 000 лева за получените травми, като също се претендира законната лихва от настъпилото ПТП. Претендира се и сума в размер на 750 лева, на всеки един поотделно от ищците, за причинените имуществени вреди, изразяващи се от лишаÔането от лекия автомобил, също се претендира законната лихва, считано от настъпването на ПТП.

Постъпили са отговори на исковата молба от двамата ответници в законоустановения срок.

Ответното дружество излага обстоятелства, които счита, че обосновават твърденията му за невъзникване на претендираното от ищците право, както и обстоятелства, свързани с претендирания от тях размер на исковите претенции.

Ответницата в постъпилия отговор, наименуван становище, и чрез изявленията на процесуалния си представител по пълномощие в днешното съдебно заседание оспорва исковите претенции по размер.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и съображения и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искови претенции за солидарно осъждане на двамата ответниците с правно основание: обуславящите - чл.45 от ЗЗД и чл.226 от КЗ, отменен, но приложим към настоящия казус; обусловените - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД.

От фактическа страна.

Съдът е прогласил за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, установени чрез присъда, постановена по НОХД №52 по описа за 2014 година на ВТОС, които обстоятелства са регламентирани с разпоредбата на чл.300 от ГПК, а именно: деянието е извършено, така както е описано с посочената присъда, неговата противоправност и виновността на ответницата.

От приетите по делото като писмени доказателства - "З. полица" и "Свидетелство за регистрация",приложени от л.13 до л.16 от делото, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Собственикът на МПС има сключен валиден договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ответника – застраховател, който е действал по време на настъпилото ПТП, при което са причинени уврежданията на ищците.

Съдът счита за ненужно да обсъжда какви обстоятелства са установени чрез другите събрани по делото доказателства по съображения, които ще изложи в правните си изводи.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящите искови претенции.

Предявената искова претенция за солидарно осъждане на двамата ответници e неоснователна. Съображенията за този извод са следните:

Ответницата, като причинителят на уврежданията, носи деликтна отговорност спрямо ищците на основание чл.45 от ЗЗД.

Застрахователната К., като застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", носи отговорност спрямо ищците на основание чл.226 от КЗ, отменен, но приложим към настоящия казус.

С императивната разпоредба на чл.121, ал.1 от ЗЗД законодателят е прогласил, че солидарност възниква единствено и само по силата на закона или ако е уговорена.

Няма правна норма, с която законодателят да е регламентирал възникване на солидарна отговорност между причинителя на непозволено увреждане, който отговора на основание чл.45 от ЗЗД за причинени на увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, и застрахователя по застраховка "гражданска отговорност", който също отговаря за причинени на увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, но на основание чл.226 от КЗ, отменен, но приложим към настоящия казус.

Солидарност възниква, ако законът изрично я е прогласил, а не от факта, че всеки едни от ответниците дължи на увреденото лице причинените му имуществени и неимуществени вреди при осъществяване на едно и също деяние, както ищците обосновават твърдението си за солидарна отговорност на двамата ответници.

Солидарност възниква, ако изрично е уговорена, а не от факта, че отговорността на застрахователя възниква освен от настъпилия деликт и по силата на застрахователния договор, както ищците обосновават твърдението си за солидарна отговорност на двамата ответници.

„При липса" на солидарна отговорност, предявената претенция за солидарно осъждане е неоснователнаСАМО на това основание.

Това е така, защото видът на търсената защита при искане за солидарно осъждане е различен от този с искане за осъждане на същите субекти при условията на разделност.

Дори претендираното обезщетение да е дължимо по отделно от всеки един от твърдените за солидарни длъжници, "липсата" на солидарна отговорност води до неоснователност на исковата претенция за солидарно осъждане.

Отхвърленото на предявената претенция за солидарно осъждане не формира сила на присъдено нещо по отношение на същата претенция, предявена по отношение на всеки един от твърдените за солидарни длъжници.

С оглед на горните изводи съдът не обсъди другите установени по делото обстоятелства и настъпилите от тях правни последици, както и наведените от страните доводи по отношение на тях.

По изложените съображения предявената обуславяща искова претенция за солидарно осъждане на двамата ответници, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По отношение предявената обусловена искова претенция.

Поради неоснователността на обуславящата искова претенция и обусловената е неоснователна. Не е възникнала солидарна отговорност както за обуславящата искова претенция, така и за обусловената. Поради което итази искова претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС, т.5 и с ППВС №77/77 г.,т.11 е прието, чекогато не е налице предвидената от законодателя солидарна отговорност, както е при деликвента и застрахователя на гражданска отговорност, обективното съединяване на исковете по чл.45 от ЗЗД и по чл.226 от КЗ, отменен, но приложим към настоящото производство, при условията на кумулативност е недопустимо.

Недопустимосттана обективното съединяване на посочените искове при условията на кумулативност не се отразява върху допустимостта на отделните предявени искове.

Всеки един иск е процесуално допустим.

Увредените лица могат да предявят и двата иска, но в отдели искови производства.

С ТР №2 от 06.06.2012 г. по Т.Д.№1/2010 г., ОСТК на ВКС на РБ е прогласенане само допустимостта на едновременно развитие на производствата по предявени искове по чл.45 от ЗЗД и по чл.226 от КЗ, а е прогласена и допустимостта на прекият иск по чл.226, ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" както при уважен иск срещу деликвента по чл.45 от ЗЗД, така и при плащането на сумата, присъдена на увреденото лице. Плащането на сумата е факт със значение евентуално за основателността на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ, а не на допустимостта му.

Когато съдът е сезиран с повече от един иск при недопустим вид съединяване, било то първоначално или последващо, и когато недопустимо съединените искове, като самостоятелно предявени, са допустими, съдът е задължен да раздели исковете за разглеждането им в отделни искови производства.

Изложеното мотивиранастоящият състав да приеме, че не само е допустимо, но е и необходимо да раздели предявените искове по чл.45 от ЗЗД и по чл.226 от КЗ в две отделни производства, като след влизане в сила на решението, делото да бъде докладвано на Заместник административния ръководител за образуване на две отделни дела.

При този изход на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 1 000 лв. за ответницата и в размер на 400 лв. за застрахователното дружество.

Водим от горното и на основание чл.121, ал.1 от ЗЗД; на основание чл.45 от ЗЗД; на основание чл.226 от КЗ и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.121, ал.1 от ЗЗД; на основание чл.45 от ЗЗД; на основание чл.226 от КЗ, отменен, но приложим към настоящото производство, и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД от Х. Ц. Х., ЕГН-..., и от В. Н. Х., ЕГН-*, и двамата с адрес гр. С., ул. "Ч." №.., против "З. К. О. клон Б."-К., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Г. Д." №.., и против Л. И. Л.,ЕГН-*,с адрес гр. В. Т., ул. К. З." №.... искови претенции, с които се претендира да бъдат осъдени СОЛИДАРНО "З. К. О.клон Б."-К., ЕИК-..., и Л. И. Л.,ЕГН-*, да заплатят на Х. Ц. Х., ЕГН-..., сума в размер на 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/,представляваща претърпени неимуществени вреди - изразяващи се в болки и страдания за причинените му травми; сумав размер на 120 000лв. /сто и двадесет хиляди лева/ причинената смърт на майкана Х. Ц. Х., ЕГН-....; заедно със законната лихва, считано от 27.12.2012 година-датата на увреждането, до окончателното изплащане на всички главници; и на В. Н. Х., ЕГН-*, сумав размер на 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/ представляваща претърпени неимуществени вреди - изразяващи се в болки и страдания за причинените й травми; заедно със законната лихва, считано от 27.12.2012 година-датата на увреждането, до окончателното изплащане на главницата; както исумав размер на 750лв. /седемстотин и петдесет лева/, на всеки един поотделно от Х. Ц. Х., ЕГН-...., и от В. Н. Х., ЕГН-*, за причинените имуществени вреди, изразяващи се от лишаването от собствения им лек автомобил; заедно със законната лихва, считано от 27.12.2012 година-датата на увреждането, до окончателното изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.

ОСЪЖДА Х. Ц. Х., ЕГН-...., и В. Н. Х., ЕГН-*, и двамата с адрес гр. С., ул. "Ч." №..., да заплатят на "З. К. О....клон Б."-К., ЕИК-...., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Г. Д." №.... сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Х. Ц. Х., ЕГН-...., и В. Н. Х., ЕГН-*, и двамата с адрес гр. С., ул. "Ч." №...., да заплатят на Л. И. Л.,ЕГН-*,с адрес гр. В. Т., ул. К. З." №... сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща направените разноски за първоинстанционното производство.

РАЗДЕЛЯ в две отделни производствапредявените от Х. Ц. Х., ЕГН-...., и от В. Н. Х., ЕГН-*, и двамата с адрес гр. С., ул. "Ч." №..., против "З. К. О...клон Б."-К., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Г. Д." №.., и против Л. И. Л.,ЕГН-*,с адрес гр. В. Т., ул. К. З." №... искови претенции, едните с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, а другите с правно основание чл.226 от КЗ, отменен, но приложим към настоящото производство, и чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, с които се претендира да бъдат осъдени както следва:

= "З. К. О.клон Б."-К., ЕИК-..., наоснование чл.226 от КЗ, отменен, но приложим към настоящото производство, и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, да заплати на Х. Ц. Х., ЕГН-...., сума в размер на 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/,представляваща претърпени неимуществени вреди - изразяващи се в болки и страдания за причинените му травми; сумав размер на 120 000лв. /сто и двадесет хиляди лева/ причинената смърт на майкана Х. Ц. Х., ЕГН-....; заедно със законната лихва, считано от 27.12.2012 година-датата на увреждането, до окончателното изплащане на всички главници; и на В. Н. Х., ЕГН-*, сумав размер на 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/ представляваща претърпени неимуществени вреди - изразяващи се в болки и страдания за причинените й травми; заедно със законната лихва, считано от 27.12.2012 година-датата на увреждането, до окончателното изплащане на главницата; както исумав размер на 750лв. /седемстотин и петдесет лева/, на всеки един поотделно от Х. Ц. Х., ЕГН-..., и от В. Н. Х., ЕГН-*, за причинените имуществени вреди, изразяващи се от лишаването от собствения им лек автомобил; заедно със законната лихва, считано от 27.12.2012 година-датата на увреждането, до окончателното изплащане на главницата;

= Л. И. Л.,ЕГН-*, на основание чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, да заплати на Х. Ц. Х., ЕГН-.... сума в размер на 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/,представляваща претърпени неимуществени вреди - изразяващи се в болки и страдания за причинените му травми; сумав размер на 120 000лв. /сто и двадесет хиляди лева/ причинената смърт на майкана Х. Ц. Х., ЕГН-....; заедно със законната лихва, считано от 27.12.2012 година-датата на увреждането, до окончателното изплащане на всички главници; и на В. Н. Х., ЕГН-*, сумав размер на 12 000лв. /дванадесет хиляди лева/ представляваща претърпени неимуществени вреди - изразяващи се в болки и страдания за причинените й травми; заедно със законната лихва, считано от 27.12.2012 година-датата на увреждането, до окончателното изплащане на главницата; както исумав размер на 750лв. /седемстотин и петдесет лева/, на всеки един поотделно от Х. Ц. Х., ЕГН-...., и от В. Н. Х., ЕГН-*, за причинените имуществени вреди, изразяващи се от лишаването от собствения им лек автомобил; заедно със законната лихва, считано от 27.12.2012 година-датата на увреждането, до окончателното изплащане на главницата.

След влизане в сила на решението, делото на се докладва на Заместник административния ръководител за образуване на две отделни дела.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната.

СЪДИЯ: