Р Е Ш Е Н И Е
№ 1739 22.07.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
тринадесети юли
две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена М.а,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 1590 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.
чл.19,
ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗИНЗС, вр. чл.16е от ППЗИНЗС, вр. чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
и е образувано по повод исковата молба на П.И.Х.
против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на
дежурство за периода 02.03.2017 г. – 02.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Ищецът
твърди, че в процесния период
е полагал труд като надзирател в
Затвора – гр. Бургас, първа категория, за която
длъжност има определен със Заповед №453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора
гр. Бургас
режим на работа при 24 часови смени с начало на работния ден 08,00 часа на
същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден. Твърди, че обичайно извън времето за дежурство той полага труд
допълнително минимум един час и петнадесет минути на смяна, който труд се
извършва със знанието и без противопоставянето на работодателя.
До
11.05.2019 г. това време от час и петнадесет
минути не е било съобразено от работодателя при заплащане на възнаграждението
на ищеца, а след тази дата, когато е издадена заповед № Л-2271/2019 г. на главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“,
впоследствие отменена с допълнителна заповед №Л-2788/2019 г., е разпоредено
това време да е в рамките на тридесет минути и да се включва към отработеното
време, върху което се формира възнаграждението. Според ищеца отработеното от
него време извън дежурството за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. е в размер на
200 лева и следва да му се заплати допълнително от ответника.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който без да се оспорва
твърдението на ищеца, че в периода 02.03.2017 г – 02.03.2020 г. е държавен
служител, като е полагал труд, искът се оспорва като неоснователен на подробно
изложени аргументи. Твърди се, че няма изискване назначените в наряд да се явяват в
поделението 15 минути преди определеното за ниструктаж вреиме, както и че времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време според нормата
на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС. Набляга се, че посочените са включени в т. нар. „отработено време”, а 60-минутната
или 90-минутна почивка не представлява работно време и не би следвало да се
заплаща от работодателя като „отработено време”. Твърди се, че в ежедневните
ведомости е обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно
установените почивки за всеки служител от наряда. Изложени са и нормативно
определените часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5
, т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.). Претендира се
за отхвърляне на иска.
В
проведеното на 22.06.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска чрез неговото увеличаване от
200 лева на 2293,37 лева за положен труд извън времето за
дежурство от 323 часа.
В
съдебно заседание процесуалните
представители
на ищеца поддържат така
изменения иск и молят съда да го уважи, като присъди на страната сторените от
нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалните
представители
на ответника оспорват иска и молят съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, че за процесния период
между тях е съществувало служебно правоотношение, като ищецът е изпълнявал
длъжността „***“ в Затвора – гр. Бургас.
Със Заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора Бургас за дежурните надзиратели е определен режим на работа при
24-часови, 12-часови и 8-часови смени, с начало на работния ден 08.00 часа и
край на работния ден 08.00 часа на следващия ден при 24-часови смени,
респективно от 08.00 часа до 20.00 часа за 12-часова дневна смяна и от 20.00
часа до 08.00 часа за 12-часова нощна смяна. При 8-часовите смени работното
време е организирано от 08.00 часа до 16.30 часа. С т. 9 на същата заповед е
определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да е 15 минути преди началото на работното време за
конкретното работно място.
Със Заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на
главния директор на ГДИН е наредено времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство за всички затвори, затворнически общежития, ареста Пловдив, ареста
Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ № 42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г.
Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките на 30 минути, а за всички останали
арести и поправителни домове да бъде 15 минути, което време следва да се
включва към отработеното време на служителите. В мотивите на заповедта е
посочено, че същата се отнася за всички постове, подържани при 8, 12 и 24 часа
в териториалните служби на ГДИН.
Съгласно Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на
гл. директор на ГДИН, влязла в сила на 01.07.2019 г., е отменена заповедта от
13.05.2019 г. и е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр. София да
е в рамките на 45 минути, във всички останали затвори, затворнически общежития,
арести в затворите, ареста Пловдив, ареста Варна, ареста бул. „Г.М. Димитров“ №
42 – ОСИН София и ареста ул. „М-р Г. Векилски“ № 2 – ОСИН София да е в рамките
до 30 минути, а за всички останали арести и поправителни домове да бъде до 15
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Според Заповед № 436/01.07.2019 г. на
началника на затвора Бургас е наредено времето, необходимо за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
смяна или дежурство в Затвор Бургас и ЗО да е в рамките до 30 минути, като за
работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30
минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода 02.03.2017 г. –
02.03.2020 г. за ищеца са отчетени 280 броя положени дежурства, от които:
24-часови дежурства – 121; 12-часови дежурства – 158 (96 дневни, 57 нощни и 5 в
болница); 8-часови дежурства – 1 брой. За периода 02.03.2017 г. – 30.06.2019 г. в
начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са включени суми за
дейности по приемане/сдаване на дежурство, съответно труд за този вид дейност не е
заплащан, а
за периода 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г. в начислените и изплатените суми за трудово
възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време съответно на 30
минути – за 24-часови и 12-часови дневни смени и 15 минути – за 12-часови нощни
смени и 8-часови смени.
В заключението си вещото лице изчислява размера на нетното и увеличеното
трудово възнаграждение на час на ищеца на база размера на основното му трудово
възнаграждение и броя работни часове за съответния месец, както и размера на
допълнителното възнаграждение за полагане на труд при приемане и сдаване на
дежурство, използвайки продължителност на този труд от 1 час и 15 минути на дежурство, като е
приспаднало начисления и платен от ответника труд от по 30 минути (при 24-часови и 12-часови дежурства) и по 15
минути (при 8-часови дежурства) след 01.07.2019 г.
При така извършените изчисления,
вещото лице дава
заключение, че при положени от ищеца 280 дежурства през процесния период и
при условие, че дейностите по приемане/сдаване на дежурство продължават по 1
час и 15 минути на дежурство, на ищеца се
дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 2293,37 лева за 323 положен извънреден труд.
По делото са разпитани свидетелите Х. Г. Г., надзирател в Затвора – гр. Бургас, и
Д. Д. М., началник надзорно-охранителна дейност
в затвора гр. Бургас. От техните показания се установява следното:
24-часовите смени, 12-часовите дневни
смени и 8-часовите смени започват по едно и също време – 08.00 часа, а нощните
12-часови смени започват в 20.00 часа. Не намира упора в доказателствения
материал твърдението на свидетеля М., че след 01.07.2019 г. служителите следва
да бъдат в затвора за провеждане на инструктаж в 07.50 часа. От показанията на
свидетеля Г. (а и от Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас) времето от
07.45 часа до 08.00 часа, респективно от 19.45 часа до 20.00 часа е определено
за инструктаж. Няма заповед, нормативен акт или устно нареждане, които да
задължават надзирателите (каквито са свидетелят Г. и ищецът) да идват на работа
в 07.30 часа, нито да идват цивилни на работа – преценката е на всеки служител.
Проверката
на командира на отделение, която се извършва на служителите преди влизането им
в залата за инструктажа, е свързана с това той да се убеди, че са налице всички
надзиратели по график, проверява служебните карти и ако прецени проверява
индивидуалните помощни средства, белезници. С това приключват неговите
ангажименти и съответно вписва кой надзирател на кой пост ще бъде. Командирът запитва
общо всички надзиратели, а не всеки поотделно, дали някой е неразположен, като
това се случва непосредствено преди инструктажа, когато са събрани всички. Ако някой декларира, че има здравословен
проблем, той не се допуска до инструктаж. Тази проверка отнема от 2 до 4 минути.
Надзирателите се разписват в нарядна ведомост,
след което започва инструктажът.
След края на инструктажа всеки
надзирател поема своя пост. След края на дежурството идва новият наряд, който
приема поста, а старият наряд – сдава (проверяват се лишените от свобода и
решетките), след което те двамата се разписват в книга. Правомощията на
отсъстващия надзирател приключват с полагане на подпис, че е сдал поста. Всички
трябва да сдадат постовете си и всички трябва да отидат при главния надзирател
за доклад, което става по време на „отвода“, който пък продължава според
свидетеля Г. 10-15 минути. При отвода се обобщават резултатите от дежурството
от главния надзирател, на когото надзирателят предава и докладна записка за
събитие, което се е случило по време на дежурството. В този смисъл, след като
сдаването и приемането на постовете отнема до 20 минути максимум, според
свидетеля М., а отводът започва след това, то няма как служителите от
надзорно-охранителния състав да бъдат освободени от отвода до 08.20 часа, а вечер
– не по-късно от 20.10 часа.
Тези, които дават 8-часови смени, в
16.30 часа приключват. Те присъстват само на инструктаж. Постът е едносменен и
се поддържа в работно време, след което никой не застъпва. Освобождаването им
става по телефона или на място от главния надзирател, което трае около минута –
(показания на свидетеля М.).
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, на показанията на
свидетелите Г. и М. и на заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
По
доказателствената тежест на протокол от 21.02.2019 г. на комисия, назначена със
заповед на началника на затвора гр. Бургас:
Той
не е подписан от всички лица, които са определени като членове на комисията. В
този смисъл дори и да се приеме, че е официален
документ, то се касае за неподписан официален такъв, който няма
обвързваща съда доказателствена сила, в този смисъл Определение № 1411/12.10.2009 г. на ВКС по
гр.д. № 1005/2009 г. IV Г.О. След като не се касае за официален документ, то
документът е частен удостоверителен такъв, който няма
материално-доказателствена сила. Съдът може да приеме, че е подписан само от
лицата, които се сочат евентуално за негови автори. Но е видно от самия
документ, че той не е подписан от всички лица, посочени като представители на
комисията, т.е. следва да се цени като неподписан частен документ. Извън
горното, видно от съдържанието му комисията установява, че за затвора времето
за сутрешен инструктаж на 24-часови и 12-часови дневни смени, сдаване на
постове и освобождаване на дежурната смяна е 30 минути, а за сутрешен
инструктаж на 8-часови смени – 10 минути. Тези данни се оборват от показанията
на свидетеля М., който е част от тази комисия, защото след като инструктажът
започва в 07.45 часа, респективно в 19.45 часа (т.9 от Заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора Бургас не е отменена, а заповедта
на началника на затвора от 01.07.2019 г. не разпорежда различно), сдаването и
приемането на постовете отнема до 20 минути максимум след края на смяната, след
което се извършва отвод, то очевидно общото времетраене на тези мероприятия е
повече от 30 минути (а именно 45 минути). На следващо място, инструктажът на
8-часовите смени следва да трае 10 минути, но началото на инструктажа е 15
минути преди началото на работното време, т.е надзирателят трябва да е в
затвора в 07.45 часа, а не в 07.50 часа.
В този смисъл съдът не кредитира
удостовереното в този документ при изясняване на фактическата обстановка.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.
16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС предвижда, че за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график, като в тези случаи съгласно чл. 16д,
ал. 2 работното време се изчислява сумирано за тримесечен период. По същия
начин е предвидено да се изчислява работното време и в чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, който в случая също намира приложение по силата на
препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според
разпоредбата на чл. 16е,
ал.1 от ППЗИНЗС отработеното време включва:
работните часове в рамките на установеното редовно работно време, удълженото
работно време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство, времето за физиологични почивки, времето за отдих, времето
за хранене, фактически извършената работа по време на разположение (активен
период на разположение в поделението), времето за провеждане на професионално
обучение, времето на дежурство.
При 12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа
отработено време по ал. 1 (чл.16е, ал.3), а при
24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено
време по ал. 1 (чл.16е, ал.4). Всяко отработено време, надвишаващо тези стойности,
следва да се заплаща като извънреден такъв – аргумент от чл.19 от ЗИНЗС, вр.
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.
305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят в поделението в
определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. Според Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас
(т. 9) ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития започват
15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място, т.е.
ищецът е длъжен да е на работното си място 15 минути преди началния час на
дежурството му. Дори и да се приеме твърдението на свидетеля Г., че проверката за
годността на надзирателя да носи служба се извършва преди предвидените минути
за инструктаж, това време не се включва в отработеното време по смисъла на
чл.16е от ППЗИНЗС, защото през него ищецът реално не полага труд, поради което
не следва да се възмездява като извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал.
6 този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Във връзка с определяне размера на времето, което е необходимо за
извършване на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство са издадени приложените по делото Заповед
№ Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед №
Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, както и Заповед № 436/01.07.2019 г. на
началника на затвора Бургас, като главният директор на ГДИН е определил считано
от 01.07.2019 г. за заеманата от ищеца длъжност това време да е до 30 минути, а
със заповедта на началника на затвора за работещите в затвора са определени
следните времеви критерии: при 24-часови и 12-часови дневни смени - 30 минути,
а при 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
Установи се, че след края на 12-часово
и 24-часово дежурство ищецът остава още 30 минути до окончателното приключване
на задълженията. Това се случва със знанието и без противопоставянето на
работодателя. Нещо повече, извършването
на дейности по приемане и сдаване на дежурството не се
оспорва от ответника, а напротив – издадените заповеди за заплащане на
допълнително възнаграждение за тези дейности, считано от 01.07.2019 г., представляват
извънсъдебно признание на ответника по отношение на този факт, поради което и за периода преди
01.07.2019 г. на ищеца се дължи възнаграждение за времето на инструктаж, приемане и сдаване на дежурство,
но такова не му е заплащано.
Времето,
през което надзирателите не са на постова служба, но са на разположение и не
могат да напускат територията на поделението, представлява част от работното
време и следва да се квалифицира и отчита като такова, съответно при
превишаване на нормативно определената продължителност на работното време да се
отчита като извънреден труд по смисъла на закона. Дейностите по развод, предаване на
дежурството и
отвод са
абсолютно задължителни и дежурството не може нито да бъде поето, нито да бъде
сдадено, без те да бъдат извършени,
поради което са част от отработното време.
В
този смисъл реалната продължителност на полаганите от
ищеца дежурства е 8 часа и 15 минути при 8-часовите
дежурства, 12.45
часа при 12-часовите дежурства и 24.45
часа при 24-часовите дежурства от момента, в който той следва
да се яви на работа, до момента, в който е освободен и реално напуска работното място. След 01.07.2019 г. на ищеца е заплащано възнаграждение за
времето, което е определено със заповедта на началника на затвора за приемане и
сдаване на дежурство, т.е. по 30 минути за 24-часово и за 12-часово дневно
дежурство и по 15 минути за 12-часово нощно дежурство и за 8-часово дежурство. Ето защо за периода 02.03.2017 г. – 30.06.2019 г. на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за извънреден труд в размер на по 45 минути за
положено 24-часово и 12-часово дежурство и в размер на 15 минути за 8-часово
дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г. следва да му бъде присъдено
допълнително възнаграждение за още 15 минути извънреден труд за всяко
положено 24-часово
и 12-часово
дневно дежурство и 30 минути извънреден труд за всяко положено 12-часово нощно
дежурство. За положено 8-часово дежурство не следва да се присъжда
възнаграждение за извънреден труд.
Следователно през периода 02.03.2017 г.
– 02.03.2020 г.
ищецът е положил общо 182 часа и 45 минути труд извън редовното му работно време,
като през никое от тримесечията не е отработил допълнително над 70 часа, поради което и на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за тези
допълнителни часове труд следва да му бъде платено възнаграждение за извънреден
труд, размерът на което следва да бъде изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК и според данните в Приложение № 1
към заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Общо дължимото и
неплатено възнаграждение за положените от ищеца 182 часа и 45
минути извънреден труд през през периода 02.03.2017 г.
– 02.03.2020 г.
е в размер на 1275,73 лева, до който искът
е основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, а в останалата му част до предявения размер от 2293,37 лева за положен труд извън времето за дежурство
от 323 часа искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.243, ал.2 от ГПК не
следва да се постановява предварително изпълнение на решението, защото
ответникът е държавно учреждение.
По разноските:
При този изход на делото право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е представляван от двама
адвокати, но е заплатил едно адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
Вярно е, че като последица от влизане в
сила на Решение № 5419 от
8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, считано от 15.05.2020 г., разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, уреждаща минималният размер на
адвокатското възнаграждение при защита по трудови дела (каквото е настоящото
производство), е изменена. Договорът за правна защита и съдействие обаче е
сключен на 06.03.2020 г., когато действаща е разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от
цитираната наредба, която обвързва минималният размер на адвокатското
възнаграждение с материалния интерес по делото.
Спрямо
подзаконовия нормативен акт (какъвто
безспорно е цитираната наредба) законодателят е въвел
специална правна норма – чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно,
за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с
влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици – аргумент от Тълкувателно
решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС по т. д. № 2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Ето
защо до влизане в сила на Решение № 5419 от
8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в на 15.05.2020 г. действат старите редакции на наредбата
от 2017 г., които съдът следва да съобрази при произнасянето си на основание
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатено адвокатско възнаграждение,
защото те са действали към момента на възникване на правоотношението.
В
този смисъл, размерът на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е
прекомерен и следва да бъде взет предвид при изчисляване на дължимите на
страната разноски. С оглед уважената част от иска, ответникът дължи на
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 250,32 лева.
Ответникът е защитаван в процеса от
юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлената част от иска
страната има право на такова възнаграждение в размер на 66,56 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 51,03
лева, представляваща държавна такса за уважения иск, и сумата от 200 лева
разноски, представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото искът бе
уважен.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат: *********, да заплати на П.И.Х., ЕГН – **********,
сумата от 1275,73 лева (хиляда двеста седемдесет и пет лева и седемдесет и три
стотинки), представляваща
възнаграждение за 182 часа и 45 минути положен
от ищеца извънреден труд извън времето на дежурство през периода 02.03.2017 г. – 02.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано 02.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до
предявения размер от 2293,37 лева и над уважените 182 часа и 45 минути до претендираните 323 часа.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес гр.
София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат: *********, да заплати на П.И.Х., ЕГН – **********,
сумата от 250,32 лева (двеста и петдесет лева и тридесет и две стотинки), разноски по
делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.И.Х., ЕГН – **********,
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат: *********, сумата
от 66,56 лева (шестдесет
и шест лева и петдесет и шест стотинки), разноски по делото съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с адрес
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат: *********, да заплати по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 51,03 лева (петдесет и един лева и три стотинки), представляваща
дължима държавна такса за уважения иск, както и сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ