Решение по дело №1539/2019 на Районен съд - Пещера

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е :

№  260318/14.06.2021   година, гр. Пещера.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав

На 26.05.2021 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

                       

Секретар: СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА

Прокурор:  

като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр. дело № 1539 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр.с   чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.

Постъпила е жалба от С. *** чрез адв.М.  против отказ  да се издаде  административен акт  по Заявление  с вх.№  ПО-06-28/27.05.2019 година  на  Общинска служба „Земеделие“ гр.Пещера.

В жалбата се твърди ,че  жалбоподателката е законен наследник на  С.С.Б.,починал на 03.05.2005 година ,който от своя страна е бил наследник на  С.С.Б.–починал на  05.07.1994 година,от който останали в наследство земеделски земи,заявени  със заявление  с вх.№  703 от 20.04.1992 година пред ПК –Пещера.В същото заявление били  заявени  за възстановяване  в собственост  земеделски земи  под № 9 и под № 10  в местност  „Потом“ ,която  местност  се намирала  в землището на гр.Радилово    и представляващи: овощна градина  и нива ,съобразно  приложени документи ,но липсвало произнасяне от страна  на органа по възстановяване на собствеността  до момента  на заявлението от 27.05.2019 година.Твърди още ,че вместо да се произнесе с изричен административен акт колективният  административен орган  какъвто  представлява ОСЗ и каквото е изричното искане  на наследниците  на заявителя получили  писмо с изх.№  ПЖ-06-28-1 от 27.05.2019 година подписано от Началника на  ответната служба ,с което  само   ги уведомяват ,че е налице постановено решение ,което е влязло в сила,поради което жалбоподателката приема ,че е налице отказ  за издаване  на административен акт .Твърди се ,че  по депозираното  заявление  с вх.№ 703 от 20.04.1992 година   тогавашната ПК-Пещера не се е произнесла по  заявените за възстановяване  имоти под № 9 и под № 10.Моли да се постанови решение, с което  да се отмени  постановения отказ на  ответната служба и да се задължи същата  да издаде  изричен административен акт по заявление с вх.№ 703 /20.04.1992 година относно  заявени имоти под № 9 и № 10, ведно със законните последици.Претендират се направените по делото разноски.

В  указания от съда срок не е постъпило становище от ответната страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.173 от АПК ,съдът приема за установено следното:

Като писмено доказателство по делото е приложено копие  на преписка № 703  на наследници на С.Д.Б.,от която е видно ,че жалбоподателката е един от законните наследници на С.Д.Б.,починал на 22.04.1960 година.

Със заявление №703 от 20.04.1992 година С.С.Б.като наследник на  С.Д.Б. е поискал да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи, собственост на наследодателя- С.Д.Б.в землището на с.Радилово ,община ,Пещера,както следва:1./нива в местност „Ушите“ с площ от 3.00дка;2./нива в  местност “Златанов гроб“ с площ от 2.5 дка.;3./ нива в местност „Дърварски път“ с площ от 2.5 дка;4./ нива в местност  „Тухлата“ с площ от 3.5 дка;5./нива в местност „Тухлата“ с площ от 2.5 дка;6./нива  в местност „Йончевица“ с площ от 3.5дка; 7./ нива  в местността „Гол.пол с площ от 3.5 дка;8./ лозе  в местността  „Пожара“ с площ от  1.00дка;9./овощна градина в местност  „Потом“ м площ от 18.00 дка и  10./ нива в местност „Потом с площ от 6.00 дка или обща площ от 46 дка.

С декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ /отм./, по същата преписка  заявителят  е декларирал ,че  градина от 18 дка в землището на с.Радилово в местност  „Потома“,при съседи:наследници на М. К.,Т. К. и баир като ½ от същата се ползвала от декларатора и ½ от Т. Б.М..Със същата декларация е деклариран и имот  с площ от 6.00дка  в местност  „Потом“ ,при съседи:Т. К. и наследници на  М.Б..

С протокол № 703 от 27.01.1993 година  ПК Пещера  е признала и  определила за възстановяване  право на  собственост  върху земеделски земи  с план за земеразделяне на   наследници на С.Д.Б.върху: нива  с площ от 3.00 дка в местност „Ушите; върху нива с площ от 2.5 дка в местност  „Златанов гроб“; върху нива с площ от  3.5 дка в местност  „Дърварски път“;върху нива  с площ от 3.5 дка в местност „Тухлата“; върху нива  с площ от 3.00дка. в местност  „Йончевиц“; върху лозе с площ от 1.00 дка в местност  „Пожара“; върху лозе с площ от 0.400дка в местност  „Илинска черква“ и върху  нива с площ от 2.00 дка в местност  „Пеево келеме“,а с   решение № 703 от 27.01.1993 година е  възстановила право на  собственост в съществуващи /възстановими / стари реални  граници на  наследници на  С. Д.Б.  върху нива с площ от 2.5 дка в местност  „Гешев кутел“ и  нива с площ от 3.00дка в местност  „Голям чал“.

Като писмени доказателства по делото са приети удостоверения ,от които се установява ,че на името на С.Д.Б.по основните данъчни книги  на Радиловски  Народен съвет  от 1929 година са вписани : нива от 7.00да в местност „Бакалови ниви“/Потома/; нива от 16 дка в местност  „Бакалови ниви“/Потома/ и ливада  от 2.00 дка в местността „Бакалови ниви“/Потома/.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа  експертиза изготвена от вещото лице Д.-П. и  повторна единична експертиза от вещото лице  Б. със задача:  „налице ли е административен акт  на административния орган по възстановяване собствеността на земеделски земи ,в който да са  описани като възстановени или отказани  за възстановяване  земеделски земи  заявени от наследодателя на жалбоподателката  в заявление с вх.№ 703/20.04.1992 година  на заявителя С.С.Б.в  землището на с.Радилово,община Пещера ,в местността „Потом“  и съответстващи на  точки  9. -заявен имот  овощна градина  с площ от 18 дка и  под т.10-заявен имот нива с площ от 6.00дка“ като според вещото лице Д.-П. заявлението е било променено ,поради което административните актове са били издадени въз основа  на  променени имоти  ,били са връчени  ,не обжалвани от заинтересованите и влезли в законна сила.Категорично сочи ,че за позиция № 9 нямало произнасяне. Вещото лице Б. в заключението си сочи ,че в заявлението на С.С.Б.като наследник на  С.Д.Б.са заявени за възстановяване  земеделски земи с обща площ от 46 дка в землището на с.Радилово като под № 9 е заявена овощна  градина с площ от  18дка в местността  „Потом“ ,а под №  10 нива  с площ от 6 дка в местността  „Потом“.Върху  заявеният имот с площ от 6.00дка  е констатирала допълнително  зачертаване  без отразяване  на неговия автор,като  тези 6.00 дка са включени  в общата площ отразена в края на заявлението.Установила е още ,че  по заявлението   са налице  две  произнасяния на ПК-Пещера с решение –протокол № 703 от 27.0.1993 година  за възстановяване  на земеделски земи  с план за земеразделяне ,в  което няма  отказ  за възстановяване  на земеделски земи и решение № 703 от 27.01.1993 година за възстановяване   в стари реални граници  като също нямало постановен отказ за възстановяване на  земеделски земи  в стари реални граници. Вещото лице категорично сочи ,че  в постановените решения  няма произнасяне на органа  по отношение на  имоти по заявлението  на С.С.Б.по т.9 относно  овощна градина с площ от 18 дка  в землището на с.Радилово ,местност „Потом“ и по т.10  относно  нива с площ от 6.00дка  в землището на с.Радилово ,в местност „Потом“

Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 /отм./ от ЗСПЗЗ /в редакцията, обн., ДВ, бр. 28/1992г./ предвижда, че при липса на писмени доказателства заявителят може да приложи към заявлението си декларация с нотариално заверен подпис, с която декларира правото си на собственост. Налице е облекчен режим на доказване на притежаваните земеделски земи в административното производство пред ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Заявителят може да представи както нотариални актове, които са пълно доказателство за правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, така и косвени доказателства - делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и др., изброени в чл.12, ал.2 /предишна ал.3/, а също и нотариално заверени декларации, които бяха допустими доказателства за собственост преди отмяната на чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./.

Съдът като съобрази заключението на вещото лице и събраните по делото писмени доказателства, намира че тъй като в декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ /отм./, по преписка с вх. № 703 от 20.04.1992 година  на ОС“З“ – гр. Пещера, С.С.Б.е декларирал  право на собственост върху  двата имота  овощна градина с площ от 18.00дка в местност  „Потом“ и нива с площ от 6.00дка в местност „Потом“ в землището на с.Радилово ,за които се установи ,че няма произнасяне от административния орган то следва ,че жалбата е основателна.

Съгласно чл.14,ал.1  от ЗСПЗЗ  общинската служба по земеделие се произнася с решение ,с което  възстановява/признава правото на собственост или отказва да възстанови/ признае правото  на собственост  върху  земеделски земи.Съгласно посочената разпоредба ОСЗ като колективен административен орган е имала задължението  да  се произнесе с акт  по същество по повод на подадено искане  за заявени имоти  по т.9 и т. 10  от заявление  № 703 от 20.04.1992 година  каквото се установи ,че не е налице  в постановените решения .Допълнителното  зачеркване върху заявлението  както  вещото лице Б.  така и настоящия  състав  не може да установи  неговия автор –дали е самият  заявител или  трето лице,поради което  не може да се приеме ,че има  други заявени имоти.

Настоящият състав  споделя довода ,че актовете на общинските служби по земеделие, с които се признава или се отказва възстановяване на право на собственост са индивидуални административни актове и след влизането им в сила се ползват със стабилитет и могат да бъдат изменявани при условията на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. При това положение след като са изтекли законните срокове, ако има произнасяне от ОСЗ в този смисъл то би било в нарушение на разпоредбите на параграф 34 и чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, поради което би било нищожно на това основание.

В случая обаче  липсва произнасяне  по депозираното заявление  относно  заявени имоти  по то т.9 –овощна градина с площ от 18.00дка и по т.10 -  нива с площ от 6.00дка   и двете в землището на с.Радилово ,в местност „Потом“ като компетентен е единствено колективния орган ОСЗза ,който е специалния  орган по поземлената реформа.

С оглед  на изложеното съдът следва да отмени отказът на ОСЗ-Пещера да издаде  административен акт  по Заявление  с вх.№  ПО-06-28/27.05.2019 година обективиран в писмо с изх.№ ПО-06-28-1/27.05.2019 година  и да върне преписката за произнасяне  на компетентния орган  с решение по същество.

По разноските:

Жалбоподателката чрез процесуалния представител е направила искане за присъждане на разноски в размер на 1050 лева  като ответната служба ,чрез  процесуалния представител е направил възражение за прекомеронст на  адвокатското възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв ,поради което възражението е неоснователно.

В предвид на изложеното и на основание чл.144 от АПК съдът следва да присъди разноски в размер на 1050 лева

 Така мотивиран, съдът

 

                      Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯВА по жалба на   С.С.С.  с ЕГН-********** *** отказа  на ОСЗ-Пещера да издаде  административен акт  по Заявление  с вх.№ ПО-06-28/27.05.2019  година  изложен в писмо-отговор с изх. № ПО-06-28-1/27.08.2019 година

         ВРЪЩА  преписката № 703/20.04.1992 година  на наследници на С. Д. Б.,за  постановяване на решение по същество

         ОСЪЖДА ОСЗ да заплати на С.  С.С.  разноски по делото в размер на 1050 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – гр. Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: