РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Ямбол, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330100943 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от *** - гр. С. против ЗД „Бул Инс“ АД
– гр. С..
С исковата молба се твърди, че в резултат на настъпило застрахователно събитие на
*** г. на *** „***“ са нанесени материални щети на ищеца, изразяващи се в уреждане на
пътни принадлежности - 20 метра ограничителни системи за пътища в пътната част, като
уврежданията са причинени от л.а. „Шевролет Нубира“, с водач П.Т.М..
Твърди се, че със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
13.11.2023 г. застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие. Твърди
се, че обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП са това, че водачът на процесното
МПС не съобразява скоростта си на движение със скоростта на движещият се преди него
участник в движението, като го застига и блъска в задната част. В резултат от удара
процесното МПС се завърта и удря СПО предпазна мантинела, с което причинява
материални щети по пътните съоръжения, като по случая в ***РП е било образувано ДП №
*** г. по описа на РУ С., прекратено към м.11.2024 г. Сочи се, че към заявлението за
уведомяване и изплащане на претенцията пред ответното дружество била представена
количествено-стойностна сметка относно размера на причинените на ищеца щети. Твърди
се още, че към момента на настъпване на застрахователното събитие управляваният от
водача автомобил и собственост на П.Т.М. отговорността на последния била покрита от
сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на лекият автомобил и ответното дружество със съответната застрахователна
полица. След отправеното от ответника заявление за заплащане размера на нанесената му
1
щета при ответника била образувана щета № ***, като към настоящият момент по така
заявената щета не била постъпило плащане по банковата сметка на *** – Я.. Поддържа се,
че към датата на подаване на исковата молба ответното дружество остава задължено за
сумата от 2968,08 лв.
На изложените основания се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца обща сума в размер на 2968,08 лв., представляваща
обезщетение за нанесените му имуществени вреди в резултат на настъпило на *** г.
застрахователно събитие, за което има сключена застрахователна полица, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признават
следните факти и обстоятелства изложени в исковата молба, а именно: наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобил марка „Шевролет“, модел „Нубира“, с ДК № ***.
На следващо място не се оспорва и обстоятелството, че на *** г. е настъпил пътен
инцидент с участие на горепосоченото МПС, както и обстоятелството, че на 13.11.2023 г. е
била предявена претенция за заплащане на обезщетение във връзка с посоченото ПТП и
претърпените имуществени вреди.
Оспорва се да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки
един от неговите елементи, в т.ч. противоправност и вина в поведението на водача на МПС.
Оспорва се и размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди.
За ищеца в съдебно заседание се явява в качеството на процесуален представител по
пълномощие юрк.Я. П. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа исковата
претенция. Претендират се разноски, прави се възражение за прекомерност на заплатеното
от ответинка адвокатско възнаграждение.
З ответното дружество-застраховател в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.Г. Д. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се иска от
съда да отхвърли иска като неоснователен, а ако съдът прецени, че е частично основателен,
да присъди сумата частично. Сочи се че е налице разминаване в обема на ремонтираната
площ от частта на *** „***“, която е посочена в окончателните документи като 24 линейни
метра, а всъщност се претендира като стойност 20 метра. Претендират се разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото продължение на Протокол за ПТП с бланков № ***
от *** год. на същата дата в 12.54 ч., водачът и собственик на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег.
№ *** П.Т.М. с ЕГН ********** от гр.С. при управление на лекия автомобил на *** „***“
2
км.***+*** в посока гр.С. не съобразява скоростта си на движение със скоростта на
движение на движещия се пред него л.а. като го застига и блъска в задната част, в
следствие на което се завърта с автомобила и се удря в СПО предпазна мантинела, крепежен
елемент, и изхвърча и удря в предно панорамно стъкло на трети участник в движението.
Посочено е още че в резултата на настъпилото ПТП са причинени материални щети на ***
Я., а именно: 5 броя метални подпорни кола за СПО и 20 метра СПО.
Видно от материалите съдържащи се в ДП № *** год. по описа на РУ С., досъдебното
производство е образувано на *** год. по реда на чл.212, ал.2 НПК, за това че на *** год.
около 12.54 часа по *** „***“, км.***+***, посока движение гр.С., при управление на МПС-
лек автомобил, марка и модел „Деу Нубира“ с рег.№ *** е нарушил правилата за движение,
като по този начин допуска настъпване на ПТП и по непредпазливост е причинил телесна
повреда. Наказателното производство е било прекратено от наблюдаващия прокурор с
постановление от 20.11.2024 год. след като е приел че липсва състав на престъпление, тъй
като причинените от ПТП имуществени вреди са под 14 минимални работни заплати, както
и от ПТП са причинени единствено телесни повреди на П.Т.М., който е починал на
04.04.2024 год.
Видно от представената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
към *** год. за МПС с рег.№ *** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ със
застраховател – ответното дружество, с период на застрахователно покритие: 15.10.2022 год.
- 14.10.2023 год.
Ищецът е отправил писмено уведомление към застрахователя с искане да му бъде
изплатена щетата, към което е приложил количествено стойностна сметка за сумата 2 968.08
лева с ДДС, включваща отремонтиране на щети от процесното ПТП 20 метра – демонтаж на
стара, едностранна ограничителна система за пътища в пътна част, без транспорт и всички
свързани с това присъщи разходи и доставка и монтаж на нови ограничителни системи за
пътища – двувълнови N2 W4 за пътна част и всички свързани с това присъщи разходи,
вкл.светлоотражатели, получени от застрахователя на 13.11.2023 год., видно от
представеното по делото пощенско известие.
По делото е представен договор за възлагане на обществена поръчка видно от който
ищецът е възложил на трето лице възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на
ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната,
стопанисвани от ***, *** район, включващ областите Б., С., С.З., Я., като към него е
представена планова заявка за възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни
системи по републиканските пътища на територията на *** Я. /л.52 от делото/ и видно от
която заявка на процесния пътен участък на който са причинени материални щети от
процесното ПТП са заявени ремонтни дейности на участък от 24 метра с вид по дейности
съгласно представения списък с код *** в размер на 2 587.20 лева и код *** на стойност
380.88 лева /при сборуване сума в общ размер 2 968.08 лева/. Представен е и двустранен
констативен протокол за изградени нови ограничителни системи, възстановени или
подменени елементи от съществуващи такива, видно от който са извършени ремонтни
3
дейности на 24 метра ОСП от процесния участък на *** „***“, съответно с код *** –
доставка и монтаж на нови ограничителни системи за пътища - двувълнова N2 W4 за пътна
част и всички свързани с това присъщи разходи, вкл. светлоотражатели и 1081 – демонтаж
на стара едностранна ограничителна система за пътища в пътна част, без транспорт и всички
свързани с това присъщи разходи.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: На база извършения технически анализ на
механизма на ПТП, характера и степента на увреждане на лекия автомобил, както и на ОСП,
включително нейната деформация, скъсването на крепежни елементи и отделянето на части
от конструкцията, може с техническа обоснованост да се приеме, че установените
имуществени вреди са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото на *** год. ПТП
на *** „***“ в участъка между км.***+*** и км.***+*** /повредите по ОСП включват
характерни следи от кинетичен удар – локализирана деформация на метални елементи,
скъсани анкерни детайли, както и механично отделяне на части от конструкцията,
съответстващи на динамиката на настъпилото ПТП/; Пазарната стойност ан имуществените
вреди, оценени на база възстановителни дейности за 1 м. ОСП към датата на ПТП, възлиза
на 148.00 лева с включен ДДС или 123.67 лева без ДДС /стойността е изчислена на база
актуални цени за доставка, монтаж и възстановяване на елементи от ОСП, като са отчетени
техническите изисквания съгласно норми за проектиране и изграждане на ограничителни
системи по републиканската пътна мрежа/; Към същата дата, общата стойност на
имуществените щети в участъка от *** „***“ между км.***+*** и км.***+*** /20 м./,
възлиза на 2 968.08 лева с ДДС или 2 473.40 лева без ДДС /включените разходи обхващат
демонтаж на компрометирани елементи, доставка на нови детайли, труд за възстановяване,
както и дейности по осигуряване на безопасност в зоната на ремонта/.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, причинна връзка между
вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от
чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
4
В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
автомобил марка „Шевролет“, модел „Нубира“ с ДК№ ***, обстоятелството, че на *** год. е
настъпил пътен инцидент с участие на застрахованото при ответника МПС, както и
обстоятелството, че на 13.11.2023 год. е предявена претенция за заплащане на обезщетение
във връзка процесното ПТП и претърпените имуществени вреди.
Спорни между страните е наличието на всички елементи от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД и размерът на причинените от ПТП вреди на ищеца.
В конкретния случай след преценка всички събрани по делото писмени
доказателства, съдът намери за доказани всички елементи от фактическия състав на деликта.
Относно механизма на ПТП съдът съобрази не само представения протокол за ПТП,
но и материалите съдържащи в № *** год. по описа на РУ С.. Действително наказателното
производство е било прекратено, но поради липса на обективна съставомерност на деянието
/материални щети под размера на 14 минимални работни заплати/, както и поради смъртта
на виновния водач управлявал застрахованото МПС, като обстоятелство само по себе си
изключва и възможността спрямо него да бъде ангажирана административно-наказателна
отговорност, в която насока са част от възраженията на ответника обективирани в отговора
му по чл.131 ГПК.
При тия фактически данни съдът намери, че пътното произшествие е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача за застрахования при ответника лек
автомобил, който е следвало да съобрази скоростта си на движение със скоростта на
движение на движещия се пред него автомобил.
Деянието на водача е противоправно, защото е извършено в нарушение на общото
задължение за всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди – чл.5 ЗДвП, както и в нарушение на
задължението да контролира непрекъснато ПТС което управлява, а при избиране скоростта
си на движение да съобразява освен друго и интензивността на движението, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а когато възникне опасност за
движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да
предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя
живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни
материални вреди – чл.20 ЗДвП.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като в ал. 2 е уредена оборимата презумпция, че във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай презумпцията на, ал. 2 не беше оборена и от установените по
делото фактически данни следва извод, че водача на застрахованото при ответника МПС е
нарушил виновно правилата за движение по пътищата.
5
Установи се от доказателствата по делото и конкретно от заключението на вещото
лице и наличието на пряка причинно следствена връзка между процесното ПТП и
причинените имуществени вреди на ищеца.
Всичко изложено и предвид застрахователното правоотношение по застраховката
"Гражданска отговорност" валидна към датата на ПТП, доказва по безспорен начин
наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Изпълнено е и изискването на чл. 380 от КЗ, а именно преди депозиране на исковата
молба в съда ищеца е отправил писмена застрахователна претенция към застрахователя, за
заплащане на застрахователно обезщетение с посочване на банкова сметка.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая се претендират имуществени вреди, които настоящият съдебен състав
намери за доказани както по основание, така и по размер.
Действително ищецът е предявил през застрахователя претенция за демонтаж на
стара едностранна ограничителна система за пътища в пътна част, без транспорт и всички
свързани с това присъщи разходи – 20 метра на стойност 317.40 лева и доставка и монтаж на
нови ограничителни системи за пътища - двувълнова N2 W4 за пътна част и всички
свързани с това присъщи разходи, вкл. светлоотражатели – 20 метра на стойност 2 156.00
лева, всичко на обща стойност 2 473,40 лева без ДДС, съответно с ДДС 2968.08 лева, а е
заявил ремонтни дейности на 24 метра, но посочените в заявката цени са съответно 380.88
лева за демонтаж на стара едностранна ограничителна система за пътища в пътна част, без
транспорт и всички свързани с това присъщи разходи и 2 587.20 лева - доставка и монтаж на
нови ограничителни системи за пътища - двувълнова N2 W4 за пътна част и всички
свързани с това присъщи разходи, вкл. светлоотражатели, но на заявените в повече метри
съответстват и по високи цени, които не се претендират от ищеца. Т.е. възстановените в
повече 4 метра и разходите за това не са част от исковата претенция. Обстоятелството, че
разходите за 20 м. ремонт на пътни принадлежности след начисляване на ДДС съвпадат като
цифрова величина с разходите в повече за още 4 метра пътни принадлежности не
обосновават сам по себе си извод за противното, доколкото и в плановата заявка не е
посочено начисляване на ДДС.
Отделно от горното видно от заключението на вещото лице е че същото е
пресметнало размерът на причинените имуществени вреди на база 20 метра, а не на 24
метра, като заключението на вещото лице е че същите са в размер на 2 968.08 лева с ДДС,
което кореспондира както с исковата претенция, така и със заявената от ищеца пред
застрахователя застрахователна претенция.
Ето защо и като кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно съдът основава крайния си извод, че искът чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
се явява изцяло доказан както по основание, така и по размер.
6
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ, се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя.
В случая не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява обстоятелството, че на 13.11.2023 год. пред застрахователя е
била предявена претенция за заплащане на обезщетение във връзка процесното ПТП и
претърпените от него имуществени вреди.
Ето защо и с оглед уважаване на главния иск следва да се уважи акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху главницата от 2 968.08 лева считано от
13.11.2023 год. до окончателното и изплащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева
съгласно редакцията и към ДВ бр.74 от 7 септември 2021 год.
В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца в размер на 100 лева, поради липса на фактическа и правна сложност
на делото.
На горните съображения следва в тежест на ответника да се възложат сторените от
ищеца разноски в размер на 1 050.72 лева, от които 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, 118.72 лева – заплатена държавна такса и 832 лева – заплатено
възнаграждение на вещо лице
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА
ЗАПЛАТИ на *** БУЛСТАТ ***, с адрес: гр.С., пл.“***, представлявана от ***.Й.В. – ***,
чрез ***, с адрес: гр.Я., ул.“***, сумата от 2 968.08 лева с ДДС, представляваща
обезщетение за нанесени на *** имуществени вреди в резултат на настъпило на *** год.
застрахователно събитие, за което има сключена застрахователна полица № ***, ведно със
7
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на претенцията със заявление
изх.№ *** год. на *** – 13.11.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА
ЗАПЛАТИ на *** БУЛСТАТ ***, с адрес: гр.С., пл.“***, представлявана от ***.Й.В. – ***,
чрез ***, с адрес: гр.Я., ул.“***, сумата от 1050.72 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8