РЕШЕНИЕ
№ 16837
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110117428 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от В. И. Н.
срещу „**************“ ЕАД за прогласяване нищожността на договор за
паричен заем № ************* от ************* г. поради противоречието
му със закона, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 ЗЗД за признаването за нищожна на клаузата по чл. 7 от Договор
за паричен заем № ************* от ************* г., с която се задължава
ищеца да заплаща застрахователна премия и такса за оценка на риска, като
противоречаща на закона. Предявен е отрицателен установителен иск от В. И.
Н. срещу „**************“ ЕАД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с
искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 50 лв., частичен от 4245.25 лв., на основание нищожност договор за
потребителски кредит № ************* от ************* г.
Ищецът твърди, че между него и „**************“ ЕАД на
************* г. е сключен Договор за паричен заем № ************* за
сумата от 7500 лв., като видът на вноската е месечна, броят на погасителните
вноски е 24, със срок на договора – 15.11.2020 г., с посочено ГПР в размер на
43,94 %, с ГЛП в размер на 24,80 %, като размерът на месечния лихвен
процент е посочен като 1/360 – та част от ГЛП. Заявява, че съгласно договора,
заемателят се е присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка
Програма „Защита живот“, като е включена и сумата в размер на 702 лв.,
която е наименувана „**********“. Посочва, че към кредита била начислена и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 984.24 лв. Поддържа, че
общата дължима сума по кредита е в размер на 11745.25 лв., като уговорената
вноска по кредита била уговорена в размер на 489.38 лв. Изтъква, че към
1
настоящия момент е извършвал частични плащания на дължимите суми по
договора. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Поддържа, че остава неясно, когато застрахователната премия се заплаща
директно на застрахователя, как този разход е включен в сумата за връщане
към кредитодателя, но не е отразен в ГПР. Твърди, че като начин за усвояване
на предоставената главница е било уговорено превеждането на сума по
банковата сметка на заемателя. Заявява, че няма данни застрахователната
премия да е заплатена на застрахователя от кредитодателя, за да има
последният правно основание да претендира въпросните суми. Сочи, че
всички вноски по застрахователна Програма „Защита живот“ представляват
съществена услуга по усвояване и управление на кредита, които съгласно чл.
10а, ал. 2 ЗПК са забранени. Намира за нищожна и клаузата от договора за
потребителски кредит, с която е уговорена „такса за оценка на риска“. Счита,
че тази такса не може да се опише като допълнителна по смисъла на чл. 10, ал.
1 ЗПК, като същата според ищеца представлява съществена услуга по
усвояване и управление на кредита, което съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК е
забранено. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Пред съда процесуалния представител на страната прави уточнение на
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**************“ ЕАД заявява,
че счита за неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният
договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира за
неоснователни твърденията на ищеца, че таксата за застрахователна премия
следва да бъде включена при изчислението на ГПР. Счита, че допълнителната
услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита.
Поддържа, че ищецът е бил наясно с параметрите на застрахователното
правоотношение и сам е пожелал да сключи застрахователния договор.
Заявява, че не може да се приеме, че застрахователните премии, за
финансирането на които е отпусната част от главницата, представляват разход
по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на
ГПР. Оспорва твърденията на ищеца. Че предвидената в процесния договор
такса за оценка на риска е в разрез с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Поддържа, че процесната такса не нарушава разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Ищецът твърди, че са налице два отделни договора, пораждащи две
самостоятелни правоотношения, като счита, че за застрахователния договор
важат изискванията за форма и съдържание, предвидени в КЗ, а не тези по чл.
10 от ЗПК. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между В. И. Н. и „**************“ ЕАД бил сключен
2
договор за потребителски кредит № ************* от ************* г.
Горното се установява и от представения договор за потребителски кредит №
************* от ************* г., сключен между ищеца и ответника,
съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 7500 лв., със срок на
връщане от 24 месеца, при лихвен процент по заема 24.8 %, годишен процент
на разходите на заема 43.94 %, като общият размер на задължението възлиза
на 11745.25 лв. В договора е предвидено заплащане на сумата от 984.24 лв.,
представляваща такса за оценка на риска, която била дължима в деня на
подписване на договора за кредит, която се финансирала от кредитора и се
възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Съгласно договора е предвидено заплащане и на сумата от
702 лв., представляваща BANK живот агент.
По делото е представена застрахователна полица № *****************
сключена между В. И. Н. и ЗК „************“ АД със срок на действие 24
месеца и застрахователна сума от 7500 лв. Съгласно полицата
застрахователната премия е 702 лв., като се заплащала на датата на отпускане
на кредита.
По делото са представени рамков договор за платежни услуги за
физически лица, сключен между В. И. Н. и „**************“ ЕАД, искане за
откриване на банкова сметка, както и заявление декларация за установяване на
договорни отношения.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на
************* г. банковата сметка на ищеца е била заверена със сумата от
9186.24 лв. с посочено основание усвояване на кредит *************.
Вещото лице е посочило, че кредитът окончателно е бил погасен на 15.06.2020
г., като платените от ищеца суми по договора за кредит са в размер на 11630.85
лв., с която сума са били погасени главница 9186.24 лв., възнаградителна
лихва в размер на 2414.29 лв., наказателна лихва 29.32 лв. Съгласно
заключението при определяне на ГПР с включена единствено възнаградителна
лихва, то неговия размер е 27.68 %, при определяне на ГПР с включване на
застрахователни премии и такса оценка на риска, то неговия размер е 58.81 %,
а при определяне на ГПР с включване такса оценка на риска, то неговия
размер е 38.80 %,
С определение от 15.05.2025 г. съдът е указал на ищеца да обоснове
правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
недължимостта на процесните суми. По делото е постъпила молба от
28.05.2025 г., в която молба ищецът не обосновава наличието на такъв. При
отрицателния установителен иск, какъвто е настоящият случай в тежест на
ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи
служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в
която твърденията на ищците за правен интерес от иска не се установят по
делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се
прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв
не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се
произнася по основателността на иска. В конкретния случай по делото не се
спори, а и от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
процесния кредит окончателно е бил погасен на 15.06.2020 г., като платените
от ищеца суми по договора за кредит са в размер на 11630.85 лв. Настоящият
състав намира, че в случаите, когато сумите са били заплатени на ответника,
3
то длъжникът по кредита разполага с осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД
срещу ответника, поради което следва да се приеме, че отрицателния
установителен иск е недопустим, тъй като за тази сума той няма интерес да
води иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. При условие че процесните сумите са били
заплатени на ответника и той е изцяло удовлетворен по кредита, не е налице
правен интерес за ищеца от предявяване на иск по чл. 124 ГПК.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото беше установено, че
ответник е бил изцяло удовлетворен, то настоящото производство по
предявения отрицателен установителен иск от В. И. Н. срещу
„**************“ ЕАД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да
се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 50 лв.,
частичен от 4245.25 лв., на основание нищожност договор за потребителски
кредит № ************* от ************* г., се явява недопустимо поради
липса на правен интерес, поради което следва да бъде прекратено.
Настоящият състав намира, че вземането на ищеца, произтича от сключен
на 24.11.2023 г. с ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ ****, което обстоятелство не се явява спорно между страните.
Представените с исковата молба документи съдът цени и с останалите приети
по делото доказателства, както и с оглед на отделените за безспорни
обстоятелства, от която се установява, че общо усвоената главница по
процесния договор за кредит от ищеца била в размер на 1200 лв. С оглед на
гореизложеното съгласно представените доказателства се установява
сключването на процесния договор за кредит за сумата от 1200 лв. при лихвен
процент по заема 40.97 %, годишен процент на разходите на заема 49.7 %, с
включена таксата за бързо разглеждане в размер на 247.57 лв.
Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит №
************* от ************* г. е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
По делото е несъмнено установено, че на ************* г. между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо
от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за
потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 7500 лв. със срок на
връщане от 24 месеца, при лихвен процент по заема 24.8 %, годишен процент
4
на разходите на заема 43.94 %. Процесният договор е сключен в писмена
форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание –
чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Настоящият състав намира, че предвидената такса за оценка на риска,
както и застрахователната премия, включени в общия размер на задължението
като главница съставляват разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че сключената
5
застраховка не се явявала задължително условие за сключване на процесния
кредит, доколкото договорът за потребителски кредит в случая се явява
правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за
застраховка. Това се потвърждава и обстоятелството, че застрахователната
премия е включена в главницата и се заплаща на ответника по делото.
Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за
необходимост от сключване на конкретната застраховка, без всякаква друга
възможна алтернатива, чрез сключване на застраховка на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя юридическо лице - застраховател, сключването на
договора за застраховка в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с
изричната уговорка за изплащане на застрахователната премия с основното
задължение по кредита. Не може да се приеме, че текста в чл. 7 от заявление –
декларация за установяване на договорни отношения касае доброволен и
информиран избор на потребителя за сключване на застраховка. От начина на
уговаряне и приемане на задължението на потребителя следва да се счита, че е
предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да
сключване на конкретна застраховка. Застрахователната премия обезпечава не
изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за
преценката за кредитиране. Тъй като сключването на конкретната застраховка
в определения предварително застраховател се явява единственото изпълнимо
условие, следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да
заплати по договора за застраховка са пряко свързани с основната му
престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на
допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да
бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан
с договора за потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати,
поради което възражението на ответника е неоснователно.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за кредит
от ************* г. е в размер на 7500 лева, а застрахователната премия е в
размер на 702 лв., а таксата за оценка е 984.24 лв. Видно от приетия по делото
6
договор за кредит, останалите суми, формиращи ГПР по договор
************* г., са в размер на 43.94 %, поради което размерът на ГПР по
договора за кредит съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза възлиза на 58.81 % при добавяне на такса за оценка на риска, както
и застрахователната премия. Таксата за оценка на риска, както и
застрахователната премия не е включени в оскъпяването на ползваната сума и
което води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което процесния договор за кредит се явява нищожен на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и предявения иск следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 50 лв. заплатена държавна такса и 150 лв. депозит за вещо
лице. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца
се дължат разноски за първата инстанция в размер на 180 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че не следва да
разглежда възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото в хипотезата на чл. 38 ЗА, съдът определя размера
на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на спора на ответника не се
дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството, в частта по иск с
правна квалификация 124, ал. 1 ГПК предявен от В. И. Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес ************* чрез адв. В. М. срещу „**************“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ************* за
признаване за установено в отношенията между страните, че В. И. Н. не
дължи на „**************“ ЕАД сумата от 50 лв., частичен от 4245.25 лв., на
основание нищожност договор за потребителски кредит № ************* от
************* г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от В. И. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес **********, чрез адв. В. М. срещу
„**************“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление *********************** иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД договор за паричен заем № ************* от *************
г., сключен между от В. И. Н. и „**************“ ЕАД, поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „**************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление г**************, да заплати на В. И. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес г*****************, чрез адв. В. М., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 200 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „**************“ ЕАД, ЕИК ***************, със седалище
7
и адрес на управление ****************** да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „ДМ“ вписано в регистър Булстат под № ********,
фирмено дело № ********** г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 180 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В. И. Н. пред
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8