Присъда по дело №219/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №16 от 08.09.2021г., постановена по НОХД
№219/2021г. по описа на РС - Левски.

Производството по делото е образувано по внесен от Районна
прокуратура – Плевен обвинителен акт, с който на З.К.З.. от гр.Левски, е
повдигнато обвинение за това, че на 21.06.2020г. в ************ причинил
средна телесна повреда на Г. Т. Б. от с.гр., изразяваща се в счупване на долна
челюст – престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В разпоредително съдебно заседание съдът е приел за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия Г. Т. Б. срещу
подсъдимия З.К.З.. с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на последния да
заплати сумата в размер на 12 500 лв., представляваща обезщетение за
причинените на Г. Т. Б. неимуществени вреди от престъплението по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК, предмет на повдигнатото обвинение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от деня на увреждането – 21.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането. В същото съдебно заседание
пострадалият Г. Т. Б. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител.
С протоколно Определение №44 от 08.09.2021г., в сила от 08.09.2021г.,
съдът е одобрил постигнато между прокурора, подсъдимия и защитника му,
със съгласието на гражданския ищец и частен обвинител, споразумение за
решаване на делото по реда на чл.384 НПК. По силата на одобреното от съда
споразумение подсъдимият З.К.З.. се е признал за виновен в извършване на
престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, предмет на повдигнатото
обвинение, като на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, изтърпяването на което е отложени на основание чл.66, ал.1
от НК с изпитателен срок от три години.
След одобряване на споразумението и прекратяване на делото в
наказателно-правната му част и по аргумент от Тълкувателно решение №1 от
4.02.2013г. по тълк. дело №1/2012г. на ОСНК на ВКС, производството по
делото е продължило за произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за обезщетение за причинените от
престъплението неимуществени вреди.
Представителят на Районна прокуратура – Плевен пледира, че
предявеният граждански иск е основателен и следва да бъде уважен, като по
отношение на неговия размер, предоставя на преценката на съда.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв.М.С. –
ПлАК излага доводи, че гражданският иск е доказан по основание, предвид
сключеното споразумение, както и по своя размер. Излага съображения, че по
делото са събрани доказателства, че в резултат на причинената на
пострадалия телесна повреда, същият е претърпял болки и страдания за
продължителен период от време, двустранното счупване на челюстта е
продължило лечението. Счита, че гражданският иск в предявения му размер е
справедлив и отговаря на претърпените болки и страдалия от пострадалия.
1

Излага становище, че за разлика от задължението за издръжка, при
определяне на обезщетението от деликт е ирелевантно материалното и
семейно състояние на подсъдимия, като обезщетението следва да бъде пълно
и справедливо.
Гражданският ищец и частен обвинител Г. Т. Б. поддържа заявеното от
повереника.
Защитникът на подсъдимия – адв.В.П. – ПлАК, изразява становище за
основателност на иска, поради наличието на причинно-следствена връзка
между деянието на подсъдимия и уврежданията на гражданския ищец. Моли
при определяне размера на обезщетението съдът да съобрази, че подсъдимият
има три деца, няма постоянни трудови доходи, поради което ще бъде
затруднен при изплащане на обезщетението в претендирания размер.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника. При упражняване на
предоставеното му от съда право на последна дума заявява, че иска съдът да
прецени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият З.К.З.. е роден на ***** в ***********, с адрес:
************ ****** ***, българин, с българско гражданство, със средно
образование, безработен, женен, неосъждан, с ЕГН:**********.
С протоколно Определение №44 от 08.09.2021г., в сила от 08.09.2021г.,
съдът е одобрил постигнато между прокурора, подсъдимия и защитника му,
със съгласието на гражданския ищец и частен обвинител, споразумение за
решаване на делото по реда на чл.384 НПК. По силата на одобреното от съда
споразумение подсъдимият З.К.З.. се е признал за виновен в това, че на
21.06.2020г. в ************ причинил средна телесна повреда на Г. Т. Б. от
с.гр., изразяваща се в счупване на долна челюст – престъпление по чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.3 от НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда.
На основание чл.88, ал.1 от НПК при разглеждане на предявения в
наказателното производство граждански иск е приложима разпоредбата на
чл.300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда е задължителна при
разглеждане на гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради изложените доводи и предвид одобреното от съда и влязло в
сила споразумение относно престъплението, представляващо деликта, чиято
обезвреда се търси с предявения граждански иск, деянието се явява доказано
от обективна и субективна страна. От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че в
резултат на осъщественото от З. деяние, на Г. Т. Б. е било причинено
двустранно счупване на долната челюст, което е довело до затруднение на
дъвченето и говореното за срок около един и половина месеца. С оглед
2

изложеното, в причинно-следствена връзка с осъщественото от подсъдимия
деяние на пострадалия са били причинени неимуществени вреди, което води
до извод за доказаност на предявения граждански иск по основание.
Досежно неговия размер, съдът намери, че гражданският иск е
основателен до сумата в размер на 8000 лв.
На основание разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя по
справедливост. Съгласно указанията на ППВС 4/1968г. справедливостта не
следва да се възприема като абстрактна величина, а винаги има своите
обективни измерения, като критерият за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В случаи,
при които е засегнато здравето на пострадалото лице, следва да се
съобразяват характера и степента на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, интензитета, продължителността и трайността на търпените
болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на съответното
заболяване. В процесния случай по делото е установено, че телесната повреда
е причинена на пострадалия от няколко удара с ръка и крак в областта на
лицето на пострадалия. Установено е, че причинената на пострадалия телесна
повреда – двустранно счупване на долна челюст, освен кръвотечение, болки
и страдания, които се установяват от свидетелските показания и са обективна
последица с оглед характера на телесната повреда, са довели и до затруднение
в дъвченето и говореното за един продължителен период от време от около
един и половина месеца. Установено е от заключението на вещото лице, че в
резултат на причиненото на Б. увреждане същият е бил е приет в болница,
където се е наложила оперативна намеса и наместване на счупените костни
фрагменти и тяхното обездвижване с ластични шини.
С оглед на така установеното по делото, съдът намери, че обезщетение
в размер на 8000 лв. отговаря в процесния случай на критерия справедливост,
визиран в чл.52 ЗЗД, както и съответства на вида и характера на телесната
повреда, начина на причиняването й, вида и продължителността на
причинените на пострадалия болки, страдания, затруднения, установени по
делото. Предвид на изложеното, съдът уважи предявения граждански иск,
като основателен и доказан до сумата в размер на 8000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърли иска за разликата
над присъдената сума до пълния претендиран размер от 12500 лв., като
неоснователен.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен с одобреното от съда
споразумение и уважаване на предявения граждански иск, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди З.К.З.., със снета по делото самоличност, да
заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху уважения размер на
3

предявения граждански иск, в размер на 320 лева, както и да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител Г. Т. Б., направените от него разноски
в размер на 850 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	16
Дата:	8 септември 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия:	Десислава Константинова Николаева - Георгиева

Дело:	20214410200219
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юли 2021 г.

Присъда по дело №219/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите