РЕШЕНИЕ
№ 1536
Габрово, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Габрово - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ГАЛИН КОСЕВ |
При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИН КОСЕВ административно дело № 20247090700265 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Д. М. П. от гр. Севлиево, чрез пр. представител- адвокат, с което се оспорва Заповед № ЗАП569- 11.06.2024г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, с която е наредено Д. М. П. да бъде отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика, както и е обявено за невалидно удостоверение № 13057/21.09.2017г., ведно с всички произтичащи от него права. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са налице законовите предпоставки за издаването й. Жалбоподателят сочи, че не бил уведомен за започване на административното производство по издаване на процесната заповед, като по този начин били нарушени разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от АПК и не били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Оспорва се и активната легитимация на издателя на обжалваната Заповед. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направени деловодни разноски.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован се представлява от пр. представител- адвокат, който поддържа жалбата, моли да се отмени заповедта, претендира разноски.
Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез пълномощник оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество и основателна.
В случая е установено, че на жалбоподателя, вписан в регистъра за упражняване на лесовъдска практика (обстоятелство неоспорено от страните),
За да се постанови процесната Заповед се твърди, че са издадени три броя наказателни постановления №**********/12.12.2022г. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, НП №**********/12.02.2022г. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и НП № **********/12.06.2023г. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ връзка с чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с т. 11.7.1 от Заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. на Изпълнителен директор на ИАГ София.
Изпълнителен директор на ИА по горите е уведомен за наличието на основание по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ за отписване от регистъра за упражняване на лесовъдска дейност на лицето Д. П., като е посочено, че същият има влезли в сила три наказателни постановления в рамките на 12 месеца.
На 03.06.2024г. комисия назначена от Изпълнителния директор на ИАГ със заповед №188/28.02.2023г., е разгледала документите и е взела решение, обективирано в Протокол №13/03.06.2024г. да направи предложение за отписване от регистъра за упражняване на лесовъдска дейност лицето Д. М. П., както и да се обяви за невалидно Удостоверение №13057/21.09.2017г., като изрично е посочено, че в рамките на 12 месеца срещу лицето са издадени и влезли в сила три наказателни постановления с които са установени нарушения по ЗГ.
При така установената фактическа обстановка административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ - в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влезли в сила три или повече акта на компетентен орган са установени нарушения на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, извършени при упражняване на дейността, за която е регистрирано лицето и е издал процесната заповед № ЗАП-569/11.06.2024г.
В хода на съдебното производство са приети като доказателства: цялата административна преписка, както и наказателни постановления №**********/12.12.2022г. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, НП №**********/12.02.2022г. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и НП № **********/12.06.2023г. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ връзка с чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с т. 11.7.1 от Заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. на Изпълнителен директор на ИАГ София, решение № 132/20.10.2023г. по АНД№21/2023г. на СРК, Решение №100/07.08.2023г. по АНД№20/2023г. на СРС, Решение №131/10.11. по КАНД№131/2023г. на ГАС.
След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл. 168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед на изпълнителния директор на ИАГ - София представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изложение на фактически обстоятелства, изпълняващи изискването за мотивираност по чл. 240, ал. 1 от ЗГ, които и в съвкупност са отнесени към хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ, т. е. налице е корелация между фактическо и правно съдържание на заповедта.
С оглед преценка законосъобразността на акта по реда на чл. 168 от АПК и във връзка с останалите основания по чл. 146 от АПК съдът приема, че материалния закон не е приложен правилно. Анализът на писмените доказателства по делото показва липса на предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ – не се доказва, че в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване, са влезли в сила три или повече акта на компетентен орган, за установени нарушения на ЗГ, извършени от Д. П. при упражняване на лесовъдска практика.
НП2210500698/12.06.2023г. на Директор на РДГ В. Търново за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ връзка с чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с т. 11.7.1 от Заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. на Изпълнителен директор на ИАГ София не е влязло в законна сила към датата на постановяване на процесната Заповед. Същото е предмет на обжалване пред РС Севлиево, като е налице постановено съдебно решение, което не е влязло в законна сила №114/07.11.2024г. по АНД№230/2024г. и в който съдебен акт състава на съда е обсъждал подробно въпроса с допустимостта на оспорването на Д. П., а именно дали жалбата е подадена в законния срок или е просрочена. Изводът на съда е, че жалбата е подадена в срок, допустима е и като такава е разгледана по същество. Следователно, в случая не е налице предвидената в чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ предпоставка за отписване на Д. М. П. от Публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика, както и за обявяване за невалидно на Удостоверение №13057/21.09.2017г. По този начин се опровергават констатациите на административния орган за влезли в сила най-малко три НП, установяващи извършени нарушения на ЗГ от жалбоподателя в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика. От събраните по делото доказателства се налага извода, че така постановената Заповед е преждевременно издадена, без да се изяснят факти и обстоятелства от значение за случая. Не се представени доказателства в подкрепа на твърдението, че оспореното пред СРС НП2210500698/12.06.2023г. на Директор на РДГ В. Търново за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ връзка с чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с т. 11.7.1 от Заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. на Изпълнителен директор на ИАГ София е влязло в законна сила към датата на постановяване на процесната Заповед.
Налице е основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора по делото, а именно отмяна на обжалваната Заповед №ЗАП-569/11.06.2024г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, основателна се явява претенцията на пр. представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 510 лева, който следва да се заплатят от ИАГ – София. Размерът на така присъдените разноски, включващ ДТ в размер на 10 лева и 500 лева договорен адвокатски хонорар не следва да бъде редуциран въпреки своевременно заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Налице са данни по делото за заплащане на цитираната сума на пр. представител на жалбоподателя, а размерът на същата е съобразен с минимално предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004г. размер за подобен вид дела.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № ЗАП- 569/11.06.2024г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите - София, с която е наредено да се отпише от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика Д. М. П. от гр. Севлиево, както и е обявено за невалидно удостоверение №13057/21.09.2017г., ведно с всички права, произтичащи от него.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Д. М. П. от гр. Севлиево 510 лв. /петстотин и десет лева /разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок с касационна жалба пред ВАС на Република България.
| Съдия: | |