Решение по дело №434/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 219
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия: Мария Янева Блецова Калцова
Дело: 20212200500434
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Сливен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500434 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от
адв.Ангелов, особен представител на АЛБ. ДЖ. ЮС., ЕГН ********** от гр.
Харманли, ************** против решение № 120/28.07.2021 г. по гр.д. №
868//2020г. на Новозагорския районен съд, с което на основание чл. 132, ал.1,
т. 2 от СК въззивницата е била лишена от родителски права спрямо детето
З.М.Й. ЕГН ********** поради трайно неполагане на грижи и заплащане на
издръжка. С обжалваното решение е бил определен режим на лични
отношения между жалбоподателката и малолетното дете З.. Въззивницата е
била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200.00лв. и е била
осъдена да заплати издръжка за минало време в размер на 2400.00лв., както и
държавна такса в размер на 288.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Страната изтъква, че от данните по делото не можело да се
направи обоснован извод, че майката А.Ю. трайно не се интересува от
малолетното си дете. Освен това тя не създавала риск за отглеждане и
1
възпитаване на детето. Моли се обжалваното решение да бъде отменено.
Страната не е направила доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В с.з.въззивната страна редовно призована не се явява и не се
представлява. Особеният и процесуален представител - адв.Ангелов в
писмена молба моли жалбата да бъде уважена.
В с.з. въззиваемата страна редовно призован не се явява и не се
представлява .
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Според нормативната уредба – чл. 132, ал. 1 от СК, родител може да
бъде лишен от родителски права в две хипотези – в особено тежки случаи по
чл. 131 от СК (ако поведението на родителя представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето) или когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка. Лишаването от родителски права е крайна мярка и санкция за
пълно и трайно неизпълнение на родителските задължения от страна на
родителя по отношение на собственото му дете.
От данните по делото се установи, че в случая е налице втората
хипотеза на чл. 132, ал.1 от СК – родителят трайно не полага грижи за детето.
Майката А.Ю. е изоставила детето си З.М.Й. когато тя е била само на няколко
месеца и от тогава в продължение на повече от година не е потърсила детето
си, не се е интересувала от него, не е полагала никакви грижи – преки или
опосредени за отглеждането и възпитанието му. По делото няма никакви
данни за съществуването на уважителни причини (здравословни или други),
2
които да възпрепятстват майката да се грижи и интересува за детето си. От
друга страна детето страда от заболяване, което изисква честото посещение
на лечебни заведения. То расте и ще е необходимо да се предприемат и други
действия, за които е необходимо съгласието на майката. При нейното
отсъствие е възможно да се появят различни административни пречки
свързани с отглеждането на детето. Ето защо, съдът намира че е изпълнена
хипотезата на чл. 132, ал.1 от СК и че за запазване на интересите на
малолетното дете З. М.Й. следва да бъдат отнети родителските права на А.Ю.
спрямо него.
Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
От въззиваемата страна не са претендирани разноски, поради което
такива не се присъждат.

По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/28.07.2021 г. по гр.д. № 868//2020г.
на Новозагорския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3