Решение по дело №2971/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1 ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба от „ПЕТ-НД“ ЕООД, ЕИК *********, с управител А. П. П., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.28, ал.2 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ е отправено искане да бъде осъдена Агенция по вписванията, да заплати на „ПЕТ-НД“ ЕООД сумата от 1260 лева, представляваща претърпени от дружеството имуществени вреди, изразяващи се в сторени от дружеството разноски за адвокатска защита и платена държавна такса в съдебното производство по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ пред Окръжен съд – Варна по обжалване на Отказ № 20220509120255-2/14.06.2024 г. на длъжностно лице от Търговски регистър към Агенцията по вписванията по подадено от жалбоподателя Заявление за обявяване на Декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, приключило с постановено от съда Решение № 306/08.07.2024 г. по търг. дело № 340/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което отказът е отменен като незаконосъобразен, както и сумата от 19,08 лева, представляваща законна лихва, считано от 25.07.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ищецът претендира и за сторените в настоящето производство разноски.

Ищецът сочи, че кумулативно са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт на административен орган, настъпила вреда и причинно - следствена връзка между първите две. Отменен е Отказ № 20220509120255-2/14.06.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър. Същият представлява незаконосъобразен акт на административен орган и длъжностно лице, доколкото Агенцията и длъжностните лица по регистрацията са административни органи по смисъла на § 1, т.1от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон, като постановеният отказ е във връзка с законово вменените им правомощия и задължения по изпълнение на административна дейност. Сторените разноски от „ПЕТ-НД" ЕООД, в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие и платена държавна такса, представляват вреда, която е настъпила за жалбоподателя, съответно ищец в настоящото производство, следствие от постановения незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрацията. Доказателствата за наличието на сключен договор за правна помощ и платено адвокатско възнаграждение, представляващи адвокатско пълномощно, фактура № **********/18.Об.2024 г., ведно с разписка за заплащане, са представени още с подаване на жалбата пред Окръжен съд - Варна, по електронен път чрез Търговския регистър към АВ. Посочва, че платената държавна такса, в размер на 10 лева, за обжалване на постановения отказ също представлява пряка и непосредствена вреда, доколкото плащането на същата представлява задължителна законова предпоставка за достъп до съд и защита на правата и законните интереси на дружеството. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ, Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, обосновава основателността на иска. Посочена е съдебна практика в този смисъл Решение № 11673/15.12.2022 г. по адм. дело № 5569/2022 г. на ВАС .

Ответникът – Агенцията по вписванията чрез процесуалния й представител юрисконсулт И. с писмена молба посочва, че исковата молба е недопустима, в условията на алтернативност оспорва предявения иск. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Варна, чрез прокурор И. намира исковата претенция за основателна.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Заявление вх. № 20220509120255/09.05.2022 г., ищецът е подал за обявяване Декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч за счетоводната 2021 г.

С Отказ № 20220509120255-2/14.06.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, относно Заявление вх. № вх. № 20220509120255/09.05.2022 г. е отказано обявяване на Декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч.

Отказът е бил оспорен от „ПЕТ-НД“ ЕООД, чрез адв. Т.. С жалбата са представени: документ за платена държавна такса в размер на 10 лева, пълномощно, списък на разноските по чл.80 ГПК, фактура № **********/18.06.2024 г. и разписка към същата от 18.06.2024 г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева. В жалбата е направено искане по реда на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски, представляващи платена държавна такса, в размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат, в размер на 1250 лева.

С Решение №306/08.07.2024 г. по търг. дело № 340/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна е отменен Отказ № 20220509120255-2/14.06.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър. Съобщено е на „ПЕТ-НД“ ЕООД на 17.07.2024 г., не е оспорено в предвидения 7 –дневен срок с чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и е влязло в сила на 25.07.2024 г.

С Определение №985/24.07.2024 г. по търг. дело № 340/2024 г. на ОС – Варна е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК от „ПЕТ-НД“ ЕООД за допълване на решението по делото в частта за разноските.

Предвид установеното съдът прави следните правни изводи:

Относно процесуалната допустимост на исковата молба: С Определение № 5602/03.12.2024 г. по гр. дело № 4395/2024 г. петчленен състав на ВАС и ВКС е определил, че компетентен за разгледа исковата молба е Адм. съд - Варна, като в мотивите на определението е прието, „Доколкото обезщетението за имуществени вреди се претендира да произтича от незаконните действия на длъжностно лице при Агенция по вписванията то случаят попада в деликтния състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ“. На основание чл. 3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел се водят от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, наричана по-нататък "агенцията". Съгласно чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Агенцията по вписванията, агенцията е администрация към министъра на правосъдието. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрацията", чиито правомощия са регламентирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрацията са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон.

В производството по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ ищецът е претендирал за заплащане на държавна такса и възнаграждение за адвокат, но искането му е оставено без уважение. Съгласно трайната съдебна практика на търговските състави на окръжните съдилища разноски не се присъждат, тъй като се касае за едностранно регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ, което има белезите на охранително производство по смисъла на чл. 530 и сл. ГПК

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и с оглед нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се приеме, че искът е допустим.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна, което следва от съдържанието на чл. 4 от ЗОДОВ. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.

В настоящия случай първият елемент от посочения фактическия състав е налице. Отказ № 20220509120255-2/14.06.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър е бил отменен като незаконосъобразен с Решение №306/08.07.2024 г. по търг. дело № 340/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Налице е и вторият елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността – настъпили имуществени вреди за ищеца, тъй като той е заплатил адвокатски хонорар за процесуално представителство по горепосоченото дело в размер [рег. номер]. и държавна такса 10 лева дължима на основание чл.29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл.16а, ал.2, т. 20 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Това се установява от представените по търговски дело № 340/2024 г. на ОС – Варна преводно нареждане за държавна такса 10 лева, фактура №**********/18.06.2024 г. в която е посочено, че се издава от адв. Т. на „ПЕТ-НД“ ООД за процесуално представителство и правна помощ срещу Отказ № 20220509120255-2/14.06.2024 г., за услуга на стойност 1250 лева и разписка от 18.06.2024 г. за заплащане в брой на сумата от 1250 лева на адв. Т..

В случая е налице и третият елемент от фактическия състав на отговорността – пряка причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него.

Предвид установеното следва, че държавната такса и адвокатското възнаграждение, които ищецът е заплатил в производството по търг. дело № 340/2024 г. на ОС – Варна се явяват причинена вреда за ищеца, поради незаконосъобразен акт – Отказ № 20220509120255-2/14.06.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър.

От Агенция по вписванията е подаден отговор вх. № 18922/23.07.2024 г. по търг. дело № 340/2024 г. на ОС- Варна във връзка с молба от „ПЕТ-НД“ ООД за допълване на решение по търг. дело № 340/2024 г. на ОС - Варна, като в молбата е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат на основание чл. 78, ал.5 от ГПК и е отправено искане да бъде намалено до минималния размер в Наредба №1/09.07.2004 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/11.12.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС - при иск по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Въпреки, че процесният иск е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът намира, че тълкувателното решение е приложимо, тъй като се касае за заплащане на възнаграждение за адвокат в съдебно производство. Съответно настоящият съд следва да извърши преценка прекомерно ли е заплатеното възнаграждение за адвокат по търг. дело № 340/2024 г. на ОС – Варна. Съгласно чл. 7, ал.1, т.10 от Наредба №1/09.07.2004 г. за производства по Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу дружество, по искове за защита на членствени права, искови производства по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Закона за регистър Булстат и искови производства по други закони, уреждащи регистърни производства и вписванията в тях минималното възнаграждение за адвокат е 1250 лева. Следва, че възражението за прекомерност от ответника за стореното възнаграждение за адвокат по търг. дело №340/2024 г. на ОС – Варна е допустимо, но неоснователно, защото заплатеното възнаграждение е в минимален размер.

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от 25.07.2024 г. – датата на влизане в сила на Решение № 306/08.07.20224 г. по т. д. № 340/2024 г. на ОС - Варна до датата на предявяване на настоящата искова молба - 04.09.2024 г., в размер на 19,08 лева и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожимите актове. В случая претенцията за лихва е основателна и следва да се уважи, тъй като Решение № 306/08.07.2024 г. по търг. дело № 340/2024 г. на ОС – Варна е влязло в сила на 25.07.2024 г.

По изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен изцяло. В този смисъл е Решение № 8383/05.07.2024 г. по адм. дело № 4795/2024 на ВАС.

Ищецът в настоящото производство е заплатил държавна такса 25 лева и 1000 лева възнаграждение за адвокат, видно от Договор за правна помощ от 14.08.2024 г., съгласно който е договорено и платено възнаграждението в брой. Ответникът е направил възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат. Материалният интерес по спора е 1279,08 лева. На основание чл.8, ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за адвокат е 427,91 лева. Делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е с провеждане на едно съдебно заседание, без да е необходимо изготвяне на експертизи, разпит на свидетели или допълнително събиране на други доказателства. Поради тези съображения съдът намира, че възражението за прекомерност на ответника е основателно и следва да се уважи, като възнаграждението за адвокат се намали до предвидения минимум от 427,91 лева. На основание чл. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ следва Агенция по вписванията да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 452,91 лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат в настоящото производство.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на „ПЕТ-НД“ ЕООД, ЕИК ***************, с управител А. П. П., сумата от 1260 лева /хиляда двеста и шестдесет лева/, представляваща претърпени от дружеството имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита и платена държавна такса в съдебното производство по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ пред Окръжен съд – Варна по обжалване на Отказ № 20220509120255-2/14.06.2024 г. на длъжностно лице от Търговски регистър към Агенцията по вписванията, ведно със сумата от 19,08 лева /деветнадесет лева и осем стотинки/, представляваща законна лихва, считано от 25.07.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба – 04.09.2024 г. и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на „ПЕТ-НД“ ЕООД, ЕИК *************, с управител А. П. П. сумата 452,91 лева /четиристотин петдесет и двa лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за адвокат в настоящото производство.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.