№ /10.11.2020 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХІІ състав в закрито заседание на дeсети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ЕВГЕНИЯ БАЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 596 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по жалбата на Т.Р.П. *** срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-9743/29.11.2016 година, издаден от главен инспектор в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.
Жалбоподателят твърди, че АУЗД е незаконосъобразен, като постановен
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното :
С АУЗД № № МД-АУ-9743/29.11.2015
година, издаден от главен инспектор в Община Варна са
установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2011 – 2015 година в общ размер на 898,33 лева и лихва върху
тях в общ размер на 254,55 лева.
С жалба, входирана на 17.02.2020
година в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна жалбоподателят е сезирал
Административен съд – Варна с искане за отмяна на АУЗД № МД-9743/29.11.2017 година, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна.
С Определение № 1284/17.06.2020 година, постановено по адм.д. № 596/2020 година съдът е прекратил производството по жалбата на Т.Р.П. *** и е върнал преписката на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна за произнасяне по жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че произнасянето на горестоящия орган – директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу АУЗД, арг. чл. 155 от ДОПК.
С Определение № 12331/06.10.2020 година, постановено по ч.к.адм.д. № 9132/2020 година състав на Върховният Административен съд на Република България е отменил прекратителното определение и е върнал делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
С писмо от 27.10.2020 година ответникът е представил входиранана на 15.01.2020 година жалба срещу АУЗД.
С молба от 09.11.2020 година жалбоподателят е представил входирана на 13.01.2020 година жалба срещу АУЗД.
Съдът намира, че АУЗД не е връчен редовно на жалбоподателя, предвид следното: Съобщенията, изпратени на два адреса до жалбоподателя са върнати в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. На 28.02.2017 година е поставено съобщение по чл. 32, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), свалено на 14.03.2017 година. Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване, чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция, арг. чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК съобщението за връчването трябва да се постави на видно място в териториалната дирекция, да се публикува в Интернет, като заедно с поставяне на съобщението трябва да се изпрати и писмо с обратна разписка на адреса. Видно от представените писмени документи процедурата по чл. 32, ал. 2 и 4 от ДОПК не е спазена. Липсват съставени протоколи, удостоверяващи посещения на адресите на жалбоподателя. Не са представени и доказателства, че съобщението по чл. 32, ал. 4 от ДОПК е публикувано на Интернет страницата на Община Варна.
Предвид нередовното връчване на АУЗД, с подадената на 15.01.2020 година жалба директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е сезиран с произнасяне по законосъобразността на акта. Срокът за произнасяне по жалбата срещу АУЗД е изтекъл на 15.04.2020 година, арг. чл. 155, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. На тази дата е формиран акт, с който по аргумент от чл. 156, ал. 4 от ДОПК, приложим по препращане от чл. 4 от Закона за местните данъци и такси, АУЗД е мълчаливо потвърден. От 16.04.2020 година тече 14-дневния срок за обжалването му пред Административен съд – Варна.
Въз основа на така установеното
съдът прави извод за недопустимост на жалбата, поради преждевременното и
подаване. Към датата на сезиране на съда – 17.02.2020 година не е формиран
подлежащ на обжалване акт. Такъв е формиран едва на 15.04.2020 година. Допустимостта на оспорването се преценява към
момента на подаване на жалбата, поради което възникналите след това факти са
ирелевантни.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.
№ 596/2020 година по описа на Административен съд – Варна, ХІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седмодневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: