Решение по дело №667/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 153/28.02.2023г. по НАХД № 667/2023г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М. К. К., ЕГН: **********,
*, за това, че на 14.07.2022 год., в град Бургас, ж. к. „Меден рудник“ по бул.
„Александър Г.ев - Коджакафалията“, в посока бл.281, е управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил „Дачия“, с рег.№ *, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № */25.08.2021
година, от началник група към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция“, връчена на
05.09.2021 г., влязла в сила на 20.09.2021 година - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.
ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в
минимален размер, а именно – 1000 лева.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично, като
изразява съжаление и моли за налагане на глоба.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18
НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият М. К. К., ЕГН: **********, е *.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗППАМ/ №
*/25.08.2021 година, издадена от началник група към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, на обвиняемия К. временно било отнето свидетелството за управление на
МПС, на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП- поради отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Заповедта била връчена лично на К. на 05.09.2021г, не е била
обжалвана и влязла в сила на 20.09.2021г.
На 14.07.2022г, обв. К. се качил на товарен автомобил „Дачия“, с рег.№ *, и
потеглил. Около 12.40 часа същия ден, в град Бургас, ж. к. „Меден рудник“, по време
1

на движение по бул. „Александър Г.ев - Коджакафалията“ в посока бл.281,
обвиняемият бил спрян за проверка от свидетелите * и *- и двмата на длъжност
„Младши инспектори“ при Четвърто РУ-МВР-Бургас. При извършената проверка
същите установили, че К. не разполага със СУ на МПС, тъй като същото му е отнето от
контролните органи. Двамата свидетели поискали съдействие от екип на Сектор „ПП“
при ОД-МВР-Бургас. На място пристигнал свид. *- на длъжност мл.автоконтрольор
при Сектор “ПП“ОД-МВР-Бургас, който след като извършил необходимите проверки
също констатирал,че спрямо обв. К. има издадена ЗППАМ „Временно отнемане на СУ
на МПС“. За констатираното нарушение свид.Русев съставил на обвиняемия акт за
установяване на административно нарушение, серия АД, бл. № */ 14.07.2022г, който К.
подписал без възражения. При съставяне на акта било иззето свидетелството за
регистрация на превозното средство, както и двете регистрационни табели на
автомобила.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
съдебното и досъдебното производство доказателствен материал, преценен от
настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите * (л. 13 от
ДП), * (л. 14 от ДП), * (л. 15 от ДП), * (л. 16 от ДП) и * (л. 17 от ДП), както и
обясненията на обвиняемия от ДП (л. 35 от ДП).
От писмените доказателства: справка за нарушител (л. 24-25 от ДП), справка за
съдимост (л. 11), АУАН с бланков № * (л.23 от ДП), Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № */25.08.2021 година (л. 22 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи
се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения,
защо приема едни от тях за сметка на други.
Фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемия, които в обясненията си
изцяло подкрепя изложеното от свидетелите, както и отразеното в писмените
доказателства.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае
2

подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343в, ал.3 НК, за което му
е повдигнато обвинение.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението
се изразява в „управление” на МПС. Безспорно действията на обвиняемия по
привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в в град
Бургас, ж. к. „Меден рудник“, по време на движение по бул. „Александър Г.ев -
Коджакафалията“ в посока бл.281, представлява „управление” на МПС по смисъла на
закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на
ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление", включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка
„Дачия“, с рег.№ *, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство” по
смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, а именно пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия от
обективна страна, законът изисква управлението на МПС да се осъществява в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство. В конкретния случай и този
признак от обективна страна е налице, доколкото видно от приложената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № */25.08.2021 година, СУМПС на
обвиняемия е било временно отнето на основание чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП до
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Въпросната
ЗППАМ е била връчена на обвиняемия лично, срещу подпис на 05.09.2021г., поради
което и същият е бил запознат с ограниченията, които същата му налага. Деянието е
извършено на 14.07.2022 г., когато тази заповед още е произвеждала действието си, тъй
като видно от справката нарушител/водач, към тази дата издаденото наказателно
постановление за деянието, във връзка с което е издадена заповедта, все още не е
отразено като влязло в сила, т.е. въпросъд за отговорността не е бил решен.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк
умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият К. е съзнавал
общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява МПС, тъй като търпи принудителна
3

административна мярка за временно отнемане на СУМПС, както и че с действията си
привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, като от
волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то и то именно в срока на
забраната, наложена му с процесната ЗПАМ.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години и глоба от двеста до
хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от
НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години; 2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди; 3) към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4)
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна
повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито са налице
множество престъпления.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер
от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващо
обстоятелство следва да се отчете неколкократното санкциониране на обвиняемия за
нарушение по ЗДвП. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете чистото
съдебно минало на К.. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в
разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер. В случая
обвиняемият е неосъждан за каквито и да е престъпления, което следва да бъде
отчетено в негова полза при преценката за неговата обществена опасност. Следва да се
отчете и съдействието на обвиняемия по разкриване на обективната истина в хода на
цялото наказателно производство, както и изразеното искрено съжаление за стореното.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска
степен на общественаопасност, поради което счита, че спрямо същия следва да се
определи наказание при наличие на превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минимален размер, а именно – глоба в размер на 1000 лева.
4

Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Във връзка с образуваното тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на
Наказателна колегия на Върховния касационен съд по въпроса разпоредбата на чл.
343г от НК относно предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да се
управлява МПС по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК приложима ли е в случаите на престъпление
по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, настоящият състав намира за необходимо само да
изясни, че счита, че чл. 343г от НК не се прилага в хипотезата на чл. 343в, ал. 3 от НК,
тъй като би се стигнало до налагане на наказание по аналогия, което е недопустимо.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото
разноски. В настоящия случай, обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас
5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	153
Дата:	28 февруари 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20232120200667
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 февруари 2023 г.

Решение по дело №667/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите