РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 11.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5111 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, срещу А.Ц.Ч. ЕГН **********,*** и Б.Ч.Ч. ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че: 1.
ответниците дължат на ищеца следните суми /след оставяне на производството
по делото без движение в проведеното по
делото о.с.з. и направено впоследствие уточнение от страна на ищеца:, както
следва: солидарно да заплатят сума в размер на 1095,72 лева за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.12.2014 г. до31.07.2015 г., както и 311,08
лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.02.2015 г. до 16.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното
погасяване на задължението; 2. че ответницата А.Ч. дължи на ищеца сума в размер
на 930,95 лева за консумирана топлинна енергия за периода от 01.08.2015 г. до
31.05.2016 г., както и 178,22 лева, представляващи лихва за забава за периода
от 02.10.2015 г. до 16.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението както и направените в заповедното производство
разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 544/2018 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, като
първият от тях е депозирал възражение по чл.414 ГПК, а втория от тях е уведомен
за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е и
депозиран настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда
доводи, че ответниците като собственици /ползватели/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 1006122, находящ се в гр. *** са клиенти на топлинна енергия по см.
на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 544/2018
г. извлечение от сметка за абонатен номер № 1006122 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага
се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „***“ ЕАД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма „***“ ЕАД на база на реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1
от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Сочи се, че процесната
сума включва: сума за отопление с ИРУ, сума за топлинна енергия отдадена от
срадна инсаталация, сума за БГВ и сума за дялово разпределение. Излага се, че в
процесния имот има монтирани 4 бр. уреда и един водомер.Твърди, че процесната
сума се претендира солидарно до датата на прекратяване на гражданския брак
между страните. След прекратяване на същия до продажбата на имота на публична
продан претендират поцесната сума само от ответницата, доколкото с решението за
разовд имотът й е предоставен за ползване. Претендират се и сторените в
настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски. Прави възражение за прекомерност на претендиранато адвокатско
възнаграждение.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът А.Ч. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер.Прави
възражение за липса на солидарност, тъй като нито е уговорена между страните,
нито е предвидена в закона. Твърди, че бракът й с Б.Ч. е прекратен с решение
№1082, постановено на 17.07.2015г. по гр.д. №2942/2015г. по описа на ПлРС.
Навежда доводи, че сградата - етажна собственост, в която се намира процесният
недвижим имот не е сключвала договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Излага, че не е собственик, нито ползвател
на процесния недвижим имот. Сочи, че от 01.06.2016г. не живее в процесния
апартамент, тъй като е изнесен на публична продан през 2016г. и придобит от
„ВИП 2" ЕООД, ЕИК *********. Твърди, че не е битов клиент по смисъла на
ЗЕ, тъй като не й е доставяна и не е потребявала топлинна енергия през
процесния период. Излага, че бившият й съпруг е сключил договор с ищеца за
разсрочено плащане на стари задължения от 24.11.2014г. за период от
01.11.2010г. - 31.10.2014г. сочи, че след раздялата им разбрала, че не е
заплащал дължимите суми към ищцовото дружество и случайно открила описания
договор. Твърди, че през м. август или септември 2015г. посетила офис на ищеца,
като изразила желание да заплаща сумите по сключеното от Б.Ч. споразумение,
като предоговори условията, но й било отказано, тъй като не е страна по
споразумението. Поради изложеното счита, че е приложима разпоредбата на чл. 83,
ал. 1 от ЗЗД, за което развива подробни съображения. Сочи, че по делото не са
представени фактури, за месечните дължими суми за доставена топлинна енергия за
процесния период. Излага и, че дължимата според ищеца сума е посочена в общ
размер, но не са описани поотделно дължимите суми за всеки месец от процесния
период. Сочи, че извършеното
разпределение на топлинна енергия е извършено неправилно, не е в съответствие с
действащата нормативна уредба и съгласно действащите ОУ, като е извършено от
лице, което не е следвало да извършва тази услуга. Твърди, че процесните суми
са погасени по давност. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск
и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан на изложените в отговора съображения. Претендира
присъждането на разноски. В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли
предявения иск. Сочи, че сградата, в която се помещава процесния имот му е
клиент. Излага, че ТЛП не е представил доказателства, че е избран за търговец,
съобразно разпоредбата на чл.24, т.3 от ОУ. Дори и да се приеме, че ищецът е
доставял ТЕ на процесния недвижим имот, то счита че същата е разпределена
неправилно и в противоречие с действащата нормативна уредба. Твърди и, че
ищцата не е потребител на ТЕ. Излага, че в настоящия случай е приложима
разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗЗД, за което развива пространни доводи. Сочи и,
че предявения иск е погасен по давност.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника Б.Ч.
е депозирал отговор на исковата молба. Твърди,
че не са представени доказателства, че ответникът е собственик и/или ползвател
на топлоснабден имот- апартамент №1, находящ се в гр. Плевен, ул. „Дойран”
№168, вх.”А”. Сочи, че не са представени доказателства, че Б.Ч. е сключил
договор за извършване на услугата, както се твърди в исковата молба. Счита, че
е налице изтекла погасителна давност по отношение на задължения- главница и лихва
за период 2014/2015г. и прави възражение в тази насока. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като погасен по давност.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „***“ ЕАД не изпраща представител. С нарочна
писмена молба представя документи касаещи разпределението на топлинна енергия
за абонатен № 1006122 за процесния период. Сочи, че сградата – етажна собственост на адрес в ***
има договор за ежемесечен отчет и обработка на данни с ТЛП за процесния период.
Твърди че потребеното количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния имот
за процесния период са определени съгласно правилата, залегнали в действащите
към съответните моменти законови нормативи.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №544/2018г. по
описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните суми: сума
в размер на сумата от 3 937.03 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2013 г. до 30.04.2017 г., лихва върху
главницата в размер на 1 164.67 лв. за периода от 03.12.2013 г. до 16.01.2018
г., ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 152,04
лева. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 613/08.02.2018 г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника Ч. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на длъжницата Ч.
лично. Срещу издадената заповед е постъпило възражение , поради което и ищецът
е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по заповедното
производство препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана
топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответниците, водени в
счетоводството на дружеството за исковия период – 31.12.2014 г. до 30.04.2017 г.
Видно е
от приобщената справка от СлВП за процесния имот е, че на 18.04.2018 г. е
вписано „прехвърляне на собствеността“, с основание „ придобиване на публичен
търг /постановление за възлагане“ от *** с
посочен длъжник ответника по делото.
Приложено
по делото е и постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2016 г.,
вписано в СлВП с вх. Рег. №10901/20.07.2016 г, акт №180, том 21, дело
№4560/2016 г., от което се установява, че процесния топлоснабден имот е възложен
на ***.
Отк
представеното по делото копие на изпълнително дело №424/2012 г. по описа на ЧСИ
Н. Вангелова с рег. №814 на КЧСИ с район на действие ПлОС се установява, че
същото е образувано по повод на издаден изпълнителен лист в полза на ищеца
срещу ответниците по делото за суми за доставена ТЕ за период предшестващ
исковия.
Установява
се от приобщеното по делото решение №1082/17.07.2015 г. по гр.д. № 2942/2015 г.
по описа на ПлРС, че гражданския брак между ответниците по делото е прекратен
по чл.50 СК и ползването на семейното жилище, находящо се в *** е предоставено
на съпругата.
От
приложения по делото Договор №8378/24.11.2014 г. за разсрочено плащане на стари
задължения към „Т.П.“ ЕАД, сключен между ответника Б.Ч. и ищеца се установява,
че е сключен договор за разсрочване на плащането на задълженията за периода от
01.11.2010 г. до 31.10.2014 г. за доставената ТЕ до процесния имот.
Приобщени
като доказателства по делото са и справките за дялово разпределение за
процесния прериод по отношение на топлоснабдения имот, представени от ТЛП.
Приобщено
като доказателство по делото е и изпълнително дело № 50/2019 г. по описа на ЧСИ
Ц. *** с рег. №756 на КЧСИ с район на действие ПлОС, от което се установява, че
процесният топсонабден имот е продаден на публична продан.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите *** и ***.
Свидетелката *** свидетелства, че познава страните.
Твърди, че ответницата се е преместила да живее на с.квартира до нея в края на
май 2016 г. свидетелства, че знае, че преди това е живяла в собствено жилище,
което е било продадено от ЧСИ.
Свидетелят ***, брат на ответницата свидетелства, че
сестра му и Б. притежавали недвижим имот – апартамент, който впоследствие е бил
продаден на публична продан. Излага, че ответницата е живяла в този апартамент
до края на м. май 2016 г., след което отишла на квартира. Твърди, че след
развода им сестра му проверила на много места какви сметки се дължат, защото
бившият й съпруг бил задлъжнял и се оказало, че не е плащал сметките си не само
към „Топлофикация-Плевен“, но и към други институции. Свидетелства, че лично тоя я е карал в
„Топлофикация-Плевен“, за да види какво може да преговори. Твърди, че това е
било през август – септември 2015 г. Сочи, че от „Топлофикация-Плевен“ й
отговорили, че не е страна на договора и не може да направи нищо. Излага, че
имота, в който е живяла сестра му е имало „парно“.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена и неоспорени от страните.
От заключението по допуснатата ССЕ се
установява, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от ищеца на база
изготвяни отчети от фирмата за дялово разпределение та ТЕ на база отчет от
уредите за дялово разпределение, като в процесния имот има начислено отопление
от ИРУ и за периода е ползвана топла вода; че размерът на претендираната
главница, представляваща стойността на консумирана и незаплатена ТЕ за периода
от 17.07.2015 г. до 31.07.2015 г. е в размер на 1095,70 лева, а лихвата за
забава за периода от 03.02.2015 г. до 16.01.2018 г. е в размер на 311,08 лева;
че размерът на претендираната главница, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена ТЕ за периода от 01.08.2015 г. до 31.05.2016 г. е в
размер на 930,95 лева, а лихвата за забава за периода от 01.08.2015 г. до
16.01.2018 г. е в размер на 178,22 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответниците, че етажната
собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, за която ответницата е уведомена лично, а
ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост, съобразно направеното уточнение на
исковата молба.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че
ответниците са били собственици на процесния топлоснабден имот, като до
31.07.2015 г. имотът се е ползвал от двамата, а от 01.08.2019 г. до 31.05.2015
г. се е ползвал само от ответницата.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. Този
факт се установява, както от приложените по делото доказателства, така и от
свидетелските показания на свидетеля Хайдърски, който сочи, че имота на сестра
му отопляван с „парно“.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно:
да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за плащането, на
която не е необходимо изпращането на покана. От представената по заповедното
производство препис – извлечение от сметка за задълженията за заплащане на
консумирана топлинна енергия, както и от изслушаната ССЕ, неоспорени от длъжниците
се установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца размери.
Спорно по делото е дали ответникът дължи
претендираните суми за периода от 01.12.2014 г. до 31.07.2015 г. т.е. дължима ли е тя,
или е погасена по давност. В случая следва да се има предвид, че по силата на
изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен
от момента на подаване на заявлението – 23.01.2018г. Претенцията за
главница е за ТЕ, отдадена с начален период 01.12.2014г., но следва да се има предвид, че отдадената ТЕ се
отчита на месечни периоди, като след тяхното изтичане, съгл. чл. 31 ал.1 от ОУ
на ищеца, следва 30-дневен срок, в който купувачът/в случая потребителят/ може
да заплати доброволно месечните дължими суми за предходния месечен период. Т.е.
– за потребената от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. ТЕ, вземането на ищеца
е станало ликвидно /установено по основание и размер/ на 01.01.2015 г. и до 31.01.2015г., то е можело
доброволно да бъде заплатено от длъжника. Изискуемо е станало след 31.01.2015 г., и съгл. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, едва оттогава е
започнала да тече погасителната давност за него. Горното сочи, че при предявена
претенция на 23.01.2018г., погасителната давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД не
е изтекла и възражението за изтекла погасителна давност за посочения период,
включен в исковата претенция е неоснователно.
За
неоснователен съдът приема довода на ответника, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЗД, тъй като неизпълнението на задължението за
издаване и изпращане на фактури представлява нарушение на договорно задължение.
Следва
да се посочи, че по силата на чл. 68, б."а" от ЗЗД паричните
задължения са търсими, а не носими, поради което задължение на длъжника е да
предложи изпълнение. Задължението на потребителя за заплащане на услугата не
произтича от фактурата, а от сключения договор за предоставяне на топлоснабдителни услуги, които
съдът е приел, че са налице между страните.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответниците,
в качеството си на потребители на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответниците дължат
процесните в исковото производство суми – главница и лихва. За периода, в който
ответниците са ползвали заедно имота дължат претендираните суми солидарно, а
след постановяване на решението за развод, доколкото само ответницата е
ползвала имота, то само тя дължи претендираните суми. За неоснователни съдът
приема доводите на особения представител на ответника, че за периода след
17.07.2015 г. искът срещу ответника Ч. е недопустим. Количеството потребена ТЕ
се отчита помесечно и, ако страните след прекратяване на брака им не са
пожелали контролно измерване с цел да се установи какво е потреблението до
конкретна дата, поради което и ищецът претендира цялата сума и от двамата за
целия месец.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответниците е съществувало задължение към ищеца за заплащане на
процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. За заповедното производство ответницата Ч.
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 49,98 лева, а ответника Ч. -24,99
лева.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, като ответницата Ч. понесе
разноски в размер на 220,22 лева, ответникът Ч. -528,11 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.Ц.Ч.
ЕГН
**********,*** и Б.Ч.Ч. ЕГН ********** *** дължат солидарно на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, сума в размер на сума в размер на 1095,72 лева за консумирана топлинна енергия за
периода от 01.12.2014 г. до31.07.2015 г., както и 311,08 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 03.02.2015 г. до 16.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.Ц.Ч.
ЕГН
**********,*** я дължи на „Т.П.“
ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, сума в размер на 930,95 лева за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.08.2015 г. до 31.05.2016 г.,
както и 178,22 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.10.2015 г.
до 16.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА А.Ц.Ч. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 49,98 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 544
по описа за 2018 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Ц.Ч.
ЕГН
**********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, сумата от 220,22 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Ч.Ч. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, сумата от 24,99 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 544 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Ч.Ч.
ЕГН ********** *** да
заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 528,11 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „***“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: