Решение по дело №2538/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     27.11.2020 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и девети октомври                                       две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2538 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 516321-F536032 от 08.06.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП – Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на Директора на НАП/, с което на “Частно основно училище „Елин Пелин“ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от К.В.Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        ОСЪЖДА “Частно основно училище „Елин Пелин“ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от К.В.Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

              

 

          

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 516321-F536032 от 08.06.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП – Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на Директора на НАП/, с което на “Частно основно училище „Елин Пелин“ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от К.В.Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

                        В жалбата и в постъпилото писмено становище, от страна на процесуалния представител – адвокат Е., се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендира се за направените по делото разноски.

                        Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На “Частно основно училище „Елин Пелин“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от К.В.Р. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F536032 от 30.01.2020 година за това, че при извършена оперативна проверка на 08.01.2020 година в 16.50 часа в търговски обект – Частно основно училище „Елин Пелин“, находящ се в град Стара Загора, улица „Индже Войвода“ № 7, стопанисвана от цитираното дружество е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение, като не е регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стока и услуга в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. От представените доказателства, а именно генериран КЛЕН № 000419/30.04.2019 година, отчет от фискална памет и клен от ФУ и ФП и направена съпоставка с издадена от училището квитанция № 10 от 05.06.2019 година се установява, че сумата от издадената квитанция в размер на 1600 лева ва дата 05.06.2019 година заплатена несъмнено в брой не е отразена като продажба чрез ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискването на наредбата. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На дружеството, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в минимален размер от 500 лева.

                        За изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

                        Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, всяко лице е длъжно за регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или на касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод и други посочени в текста. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускането на обекта. В разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидено съответното административно наказание, за допуснато в тази насока нарушение.

                        В разглеждания случай за съда е безспорно, че към момента на извършената проверка е установена неотчетна заплатена в брой сума от 1600 лева и неиздадена в тази насока касова бележка. За съда това е безспорно установено. Излагат се доводи, че това не била облагаема сделка и не следвало да се издава касова бележка и че договора в последствие бил развален. Според настоящата инстанция с установеното по делото несъмнено виновно е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Това се установява от разпитаните по делото свидетели – актосъставителя и свидетеля по акта. Не се представиха доказателства за отчетени продажби в тази насока, чрез издаден фискален касов бон. Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, спазени са изискванията на закона, безспорно е установено административното нарушение, неговия извършител и фактическата обстановка във връзка с това. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – упълномощен. Не основателно е възражението, че за приетото авансово плащане, дружеството не е имало задължение да издаде фискален бон, тъй като тава е заложено в разпоредбата на чл.33 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година. В случая е налице авансово плащане по доставка по смисъла на закона, за което е налице задължение за издаване на касов бон. Това че договора впоследствие е бил развален не изключва задължението възникнало към момента на авансовото плащане.

                        Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС за допуснатото и описано по – горе нарушение е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай следва да се има предвид от една страна, че нарушението е първо /факт за който не се спори по делото/, от друга, че неговата тежест е малка. Също така, обществената опасност на това нарушение, като се вземе предвид неговата стойност, е ниска. С оглед на това, съда намира, че имуществената санкция, която следва да се наложи за допуснато от него нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, следва да бъде към минималния предвиден в закона размер от 500 лева. Наложената такава от страна на административно-наказващия орган е съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и се явява законосъобразна.    

                        Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Съгласно 63, ал.5 ЗАНН във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК  с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: