МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 1712/2018г на ДнРС
Районна прокуратура
Благоевград е предявила обвинение срещу П.И.Щ. за престъпление по
чл.210,ал.1,т.3 НК във вр. с чл.209,ал.1
и чл.26,ал.1 НК.
В обвинителният се , че за времето
от неустановена дата в началото на 2014г. до неустановена дата 13 месец
октомври 2014г. в гр. Разлог, в качеството му на пълномощник на ***, съгласно
пълномощно № ********** от 04.11.2013г., в кръга на неговата длъжност - адвокат в АК-Благоевград, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
и подържал заблуждение у Т.П.М., В.Т.А.
и С.Д.А., че е завел и спечелил въззивно гражданско дело, което е било
образувано по негова жалба срещу решение № 4815/25.10.2013г., постановено по
гр.д. № 957/2012г. по описа на РС-Разлог и ще ги снабди с нотариален акт за собственост на имота предмет на делото, при положение, че
с определение № 5129/19.11.2013г. на РС-Разлог, връчено му на 21.11.2013г. е
бил уведомен да представи документи за внесена по сметка на ОС - Благоевград
държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 125 лв. /сто двадесет и пет/ лева в едноседмичен срок от получаване
на съобщението и връчването на препис от
определението, която не внесъл, поради което с определение № 79/07.01.2014г. на
РС-Разлог въззивната жалба му била върната на 10.01.2017г., с което им причинил
имотна вреда в общ размер на 920лв. /деветстотин и двадесет/ лева.
В.Т.А. и С.Д.А. са предявили
граждански иск срещу подсъдимия, за сумата от 1040лв., представляваща
обезщетение за причинените им имуществени вреди, в резултат на престъплението.
Съдът е приел за съвместно разглеждане предявения гр. иск и е
конституирал ***като граждански ищци.
По
искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е разпоредил предварително
изслушване на страните.
Подсъдимия Щ. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.
С определение по реда на чл.372,
ал.4 НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия ,без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Прокурора поддържа обвинението по
обвинителния акт и предлага на подсъдимия да се наложи наказание от една година
и две месеца „Лишаване от свобода“.
Защитника излага доводи за смекчаващи
вината обстоятелства и предлага на подсъдимия да се определи наказание,
съобразно изискванията на чл.58а НК.
Съдът, като взе предвид
самопризнанията на подсъдимия , които се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства-показанията на
разпитаните свидетели, оценителна
експертиза и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Щ. е вписан в регистрите
на Адвокатска колегия гр.Благоевград на 03.11.2006г. и от тогава упражнява
адвокатска колегия в кантора в гр.Разлог.
С
искова молба, подадена от Здравка Маркова , бил предявен иск с правно
основание чл.227,ал.6 б.“в“ ЗЗД пред РС гр.Разлог,за отмяна на дарение върху недвижим имот, и било образувано
гр.д.№957/2013г. С решение по същото дело, иска бил отхвърлен като
неоснователен и Маркова решила да упълномощи друг защитник за подаване на жалба
пред въззивния съд.
По препоръка на сина си -Т.М., който
се познавал с подсъдимия, на 04.11.2013г.,Здравка Маркова упълномощила последния
да подаде въззивна жалба и да я представлява пред второинстанционния съд,за
което му заплатила 700лв. хонорар.
На 11.11.2013г., подсъдимия подал
въззивна жалба срещу посоченото по-горе решение по гр.д.№957/2013г- на РС
гр.Разлог. С определение от 19.11.2013г., по същото дело, съдът оставил жалбата
без движение ,като дал едноседмичен срок на жалбоподателката Маркова, да внесе
държавна такса в размер на 125лв.На 21.11.2013г. на подсъдимия,в качеството му
на процесуален представител, било връчено съобщението, ведно с препис от
горното определение.
Подсъдимият не уведомил повереницата
си,че жалбата е оставена без движение за внасяне на държавна такса, като е не
внесъл от нейно име такава.
С разпореждане от 07.01.2014г.,връчено
на подсъдимия на 10.01-2014г., съдът върнал жалбата ,поради неотстраняване на нередовностите,
като обжалваното решение влязло в сила.
В същия период от време- началото на
м.януари, синът на повереницата на Щ.-Т.М. *** и го попитал за движението на
делото. Подсъдимият, който знаел,че няма образувано въззивно производство, тъй
като жалбата е върната, му казал,че има образувано въззивно дело пред Окръжен
съд Благоевград и обяснил на Тодоров,че е
необходимо да се внесе сумата от 300лв. за вещо лице, която последният
му дал веднага.
След един –два месеца, двамата отново
се срещнали, като Щ. казал на Тодоров,че Окръжен съд гр.Благоевград е решил
делото ,като е уважил иска на майка му и е отменил дарението,като за издаване на нотариален акт,
ще следва да заплати сумата от 300лв.
Между Тодоров и майка му имало
уговорка, след отмяната на дарението, въпросния имот да бъде прехвърлен на
дъщеря му- В.А.,като разходите по прехвърлянето ще са за сметка на последната.
След срещата с подсъдимия, Тодоров се
обадил на дъщеря си и и казал,че баба и е спечелила делото и следва да
предприеме действия по прехвърляне на имота.
През м.март 2014г., А. и баща и , се
срещнали с подсъдимия в кафене в центъра на
гр.Разлог.последният им казал,че следва да му дадат сумата от 120ллв.,
необходима за заплащане на такси за издаване на данъчна оценка, скица и
др.,които са необходими за издаване на нотариален акт на името на А.. На
следващия ден, съпругът на последната- С.А. занесъл на подсъдимия сумата от
120лв.
В началото на м.октомври
2014г.подсъдимият се обадил на С.А. и му казал,че следва да му даде сумата от
450лв. за издаване на нотариален акт на името на съпругата му.На следващия ден,
последният отишъл в кантората на подсъдимия и му предал сумата от 500лв.
Няколко дни по-късно, подсъдимият се
обадил на А. и му казал,че на 14.102014г. съпругата му и баща и-Т.М. трябва да
отидат в кантората на нотариус Коновска и да подпишат документи, които са
необходими за изповядване на дарението на недвижимия имот.Двамата отишли на
посочената дата в кантората на нотариуса и подписали пълномощни, с които
упълномощават подсъдимия да предаде дарението на имота от Тодоров и да го
приеме от името на дъщеря му В.А..След няколко дни, Щ. се обадил на последната
,като и казал,че нотариалният акт е готов и може да и даде копие от него.
Същата отишла до кантората на последния, който и дал копие от нотариален акт за
дарение с дата 14.10.2014г.на същия бил предаден вид,че е издаден от нотариус
Коновска,в който било вписано,че Т.М., чрез пълномощника си Щ. дарява на В.А.,
въпросния недвижим имот. Подсъдимият обяснил ,че А. ще получи оригинала на
нотариалния акт след около седмица, след като дарението бъде вписано в Службата
по вписванията в РС гр.Разлог.
След като изтекла една седмица, В.А.,
заедно със съпруга и С.А. потърсили подсъдимия, за да получат оригиналния
нотариален акт. Тъй като същия не
отговарял на обажданията и не могли да го открият в кантората му, отишли
в РС гр.Разлог, за да проверят дали
нотариалния акт е вписан. След извършена справка в Службата по вписвания по
представеното копие от нотариален акт от А., било установено,че нотариус
Коновска не е издавала такъв нотариален акт и същия не е бил вписван в Службата
по вписвания. Последната незабавно сигнализирала районна прокуратура гр.Разлог.
Техническата и почеркова експертизи
установяват,че копието от нотариален акт, дадено от подсъдимия на А.,
представлява копие от документ, изготвено от сглобяване на части от различни
документи с помощта на система компютър-скенер-принтер, като ръкописния
текст в него е изписан от подсъдимия.
С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна,
следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението са
обществени отношения, свързани с посегателствата върху собствеността. От изложената
по-горе фактическа обстановка, безспорно се установи, че подсъдимият, при условията на продължавано престъпление,е
осъществил четири отделни изпълнителни
деяние на престъплението по чл.209,ал.1 НК. Същите са извършени при една и съща
фактическа обстановка, при еднородност на вината и непродължителен период от
време, като е възбудил заблуждение у Т.М.,че
е подал жалба и впоследствие майка му
Здравка Маркова е спечелила дело за отмяна на дарение на недвижим имот и ще му
извади нотариален акт за този имот на негово име, като му е причинил имотна вреда в размер на 300лв.
Същият е възбудил заблуждение у В.А. и С.А.,
че баба и е спечелила делото за отмяна на дарение и ще я снабди с нотариален
акт на нейно име, като им е причинил имотна вреда в размер на 620лв.
Подсъдимият е осъществил деянието в
качеството си на пълномощник,в кръга на
неговата дейност-адвокат.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл.подсъдимият Щ.
е съзнавал общественоопасния характер
на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици. Този извод
се обосновава от действията чу,по осъществяване на изпълнителните деяния на
продължаваното престъпление- подсъдимият е знаел,че иска за отмяна на дарението
на недвижимия имот е отхвърлен, но е въвел в заблуждение Т.М.,че е уважен и ще
м го снабди с нотариален акт.В същото заблуждение е въвел и В. и С. Ангелови.
С
оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият Щ. е осъществил състава на
престъплението по чл.210,ал.1,т.3 във вр. с чл.209,ал.1 НК във вр. с чл.26,ал.1 НК и,както от обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен и му
наложи наказание.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът
определи наказанието, при усл. на
чл.58а НК,като взе предвид вида и
пределите, визирани чл.210,ал.1 НК, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства .
Степента
на обществена опасност на деянието е по-висока
от характерната такава за този вид престъпления. Съдът направи този
извод, имайки предвид начина и субекта
на извършване на престъплението-измамата е извършена по отношение на
няколко лица от лице, упражняващо адвокатска професия,чието основно задължение
е защита правата на гражданите.
Степента
на обществена опасност и на подсъдимия не е висока. Същият не е осъждан ,
а емоционалното и психическото му състояние
е било доста лабилно, поради
семейни проблеми.
Смекчаващи
вината обстоятелства-самопризнанията и чистото съдебно минало.
Отегчаващи
вината обстоятелства- няма .
С
оглед изложеното, определи наказанието при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, в размер на 1година „лишаване от свобода“. Съдът намали така определеното
наказание с 1/3 и наложи 8 месеца „ лишаване от свобода“.С оглед размера на
наложеното наказание, както и че и подсъдимият е бил неосъждан към момента на
деянието,, съдът прие,че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК и отложи
изтърпяването на наказанията и за тримата за срок от 3 години.
Съдът
счете,че с така определеното наказание,
ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и
превъзпита подсъдимия, като му се отнеме
възможността да извършат и други престъпления, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително и на останалите членове от обществото.
На
осн.чл.189,ал.3 НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят и сторените деловодни
разноски в размер на 657,01лв.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
Предявеният
граждански иск е с правно осн.чл-45 ЗЗД- за репариране на виновно
причинените вреди в размер на 1040лв.от подсъдимия на В. и С.
Авгелови, представляваща настъпила имотна вреда, в резултат на горното
престъпление. Доказателствата по делото безспорно установиха,че подсъдимия е
възбудил заблуждение у В. и С. Ангелови,че бабата на А. е спечелила делото за
отмяна на дарение на имот, че за този имот баща и Т.М. има нотариален акт и че
ще и го дари, за което ще я снабди с нотариален акт.. В резултат на това
заблуждение, двамата са му дали сумата от 620лв.,в който размер е и причинената
им имотна вреда. Последната се явява пряка и непосредствена последица от престъпното деяние на
подсъдимия.Предвид на тези обстоятелства, съдът прие,че иска е доказан по
основание до горния размер. В частта от 620лв. до 1040лв. не се събраха
доказателства,че подсъдимия им е причинил имотна вреда и в тази част съдът го
отхвърли като неоснователен.Съдът не присъди лихва за забавата, тъй като такава
не е претендирана.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: