№ 35404
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110123876 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
****************** срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: ***************, за която съдът констатира, че е редовна, а предявените с нея
искове – допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на -30.09.2025 г.
от 10.55 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: ****************** срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес
на управление: ***************, с която се иска:
-да се прогласи недействителността на Договор за предоставяне на
потребителски кредит №***************** г., сключен между Е. Г. М., ЕГН ********** и
„ФБ“ ЕООД, ЕИК ***********.
Ищцата твърди, че бил сключен Договор за предоставяне на потребителски
кредит №***************** г., по силата на който кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя сума в размер 7,000.00 лв., при условия: лихвен процент – 23.33%,
годишен процент на разходите (ГПР)- 49.66%, брой вноски - 18, обща сума за връщане –
9,450 лв. Съгласно чл. 5 от Договора за заем кредитът се обезпечава с Поръчителство
предоставено от ************* в полза на Дружеството. В резултат на това, за използването
на заем в размер 7,000.00 лв. ищцата е следвало да плати не описаните по договор 9,450.00
1
лв., а обща сума в размер 16,870.00 лв.
Излагат се доводи, че възнаграждението за гарант всъщност представлява
допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна
лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че едноличен
собственик на капитала на „ФБ" ЕООД е именно дружеството „поръчител“ – **********,
така че двете дружества са несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на
отделни части между съсобствени дружества с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК
касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи на добрите нрави
Поддържа се, че с кумулирането на възнаграждението към вноските по
погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя – ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за
предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в размер 49.03% е абстракно посочено
в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в
процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до
оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант. Твърди се, че Считам, че
договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй
като в него не е посочен действителния годишен процент 6 на разходите.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.
Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде
подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ********** (*****).
Оспорва се като неоснователно твърдението, че поръчителство от ********** е
задължително условие за сключване на договора. Излагат се доводи, че при кандидатстване,
всеки кредитополучател, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант
(поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да
посочи поръчител, избран от него. Сочи се, че ********** е самостоятелно юридическо
лице. кредитна институция, лицензирана в *****, която предоставя услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № **** в нарочния регистър на
БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за прогласяването на
нищожността съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна
по делото. Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита, тъй като
договорът за гаранция е възмездна незадължителна услуга.
Предявен е насрещен иск, с който се иска Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
********************* да бъде осъдена да заплати на „ФБ“ ЕООД с ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: ***************, сумата от 7000 лева – главница по
Договор за предоставяне на потребителски кредит №***************** г., ведно със
законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на
иска/************** г./ до окончателното й изплащане.
Сочи се, че кредитът е следвало да бъде погасен на 18 вноски, но към момента
2
потребителят не е заплатил никакви суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата
молба,с който не се не оспорват сумите по размер, а по основание. Прави се препратка към
изложените аргументи относно недействителността на договора за кредит в комбинация с
договора за предоставяне на гаранция.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 124, ал.1 ГПК във вр.
чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения насрещен иск е чл. 79, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и не нуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит
№***************** г., по който ищцата е получила сумата от 7000 лева.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е
изпълнил задълженията си точно, в т,ч, че страните са били обвързани от валидна клауза за
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
3
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, както и препис
от отворите на исковите молби.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4