№ 802
гр. Сливен, 19.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно
дело частен характер № 20222230200458 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Частната тъжителка, редовно призована, се явява лично и с адв.И. М. от
САК, надлежно упълномощена от преди.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв.П. Н. от АК-
Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Адв.М.: Моля да дадете ход, няма пречки.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Моля да дадете ход.
Адв.Н.: Няма процесуални пречки, моля да бъде даден ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нека бъде даден ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
Адв.М.: Нямаме доказателствени искания.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Няма да представям доказателства.
Адв.Н.: Давам възможност на клиента ми да обясни.
ПОДСЪДИМИЯТ: Това, че всеки път съм квалифициран и обиждан и
заплашван по някакъв начин, заплахите продължават. В момента имам нова
жалба от две седмици. Искам да представя снимки за това, че входната ми
1
врата е бетонирана и не мога да изляза. Това е от преди две седмици.
Предоставям екземпляр и на частната тъжителка. Представям заверено копие
на удостоверение от Началника на РУ-Сливен като предоставям екземпляр от
същото и на повереника на тъжителката. Жалба срещу частната тъжителка не
съм подавал.
Адв.Н.: Обясненията на моя подзащитен по повод на това дали са
подавали заедно със съпругата му жалби се сведе до това, че в сведенията и
писмените обяснения, които са давали по жалби от страна на частната
тъжителка, в същите те са заявявали конкретни действия и деяния, които са
били извършвани според тях от частната тъжителка и което те считат като
подадена от тях жалба. Което разбира се не е станало с изрична писмена
жалба, която да е заведена с входящ номер. Други доказателства няма да
сочим.
Адв.М.: Запознах се с представените доказателства от подсъдимия. Той
не е изпълнил разпореждането на съда, с което се искаше и заявиха както той,
така и неговият защитник, че искат да бъде предоставена справка от
01.01.2020 г. до 31.12.2022 г., така както е разпореждането на съда. Такива не
бяха представени днес. Всички останали неща са неотносими, да не се
приемат.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Запознах се с представените писмени
доказателства, да не се приемат.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира
направените доказателствени искания от страна на подсъдимия за допустими,
а по отношение на тяхната основателност съдът ще се произнесе с крайния си
съдебен акт.
Ето защо по доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените от страна на подсъдимия копие от снимка и заверено копие от
удостоверение от 25.04.2023 г., издадено от Началника на РУ-Сливен.
Адв.М.: Нямаме други доказателства.
2
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Не, нямаме.
Адв.Н.: Също няма да сочим други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам други доказателства.
На основание чл.283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ И ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие,
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и ги ПРЕДЯВИ
на страните.
Адв.М.: Запознати сме с писмените доказателства и нямаме възражения
по тях.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Запозната съм с писмените доказателства и
нямам възражения по тях.
Адв.Н.: Запознати сме с писмените доказателства и нямаме възражения
по тях.
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с писмените доказателства и нямам
възражения по тях.
На основание чл.284 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИ на страните вещественото доказателство по делото, а
именно: 1 брой диск CD-R, м.Kodak, находящ се на л.141 от делото.
Адв.М.: Запознати сме с предявеното веществено доказателство,
нямаме възражения по него. Няма да сочим други доказателства.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Запозната съм с предявеното веществено
доказателство, нямам възражения по него. Няма да соча други доказателства.
Адв.Н.: Запознати сме с предявеното веществено доказателство, нямаме
възражения по него. Няма да сочим други доказателства.
3
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с предявеното веществено
доказателство, нямам възражения по него. Няма да соча други доказателства.
Съдът ПРИКАНИ страните към помирение с оглед изявленията им, че
нямат искания за събиране на други доказателства.
Адв.М.: Не мисля, че би могло да се постигне помирение.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Не можем да постигнем помирение.
Адв.Н.: Няма възможност за постигане на помирение между страните.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма възможност.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
Адв.М.: Заявили сме тъжба против подс.К. К. за това, че на 09.03.2022 г.
около 21,00 часа в двора на съседката му – тъжителката С. Ж., й е нанесъл
побой, предизвикан от факта, че тя отново е подала сигнал на тел.112 за това,
че подсъдимият и семейството му не вземат мерки за безопасност относно
набезите на кучето им в имота на потърпевшата. Това, което е заложено в
този процес, е доброто име на една жена засрамена, унижена, малтретирана в
собствения й дом, пред очите на малолетния й син, като не е имала нито сили,
нито възможност да се защити от необузданото поведение на подсъдимия в
този късен час. Доказателствата, представени в този процес, и
непротиворечивите свидетелски показания потвърждават категорично, че
подс.К. е насилникът. Той е упражнил безогледно физическо насилие върху
нея, злоупотребил е и е бил особено жесток, като е решил сам физически да
се саморазправи с беззащитна жена. Подсъдимият не представи свидетели в
своя защита. Изявленията, дадени в процеса от подсъдимия са неверни и
представляват клеветнически внушения, подпомогнат в отчайващото си
4
положение и страх и от адвокатски некоректни похвати – на всяка цена да
обвинява потърпевшата за да прозвучи като оправдание за престъпните си
действия. Или както е казано в известната българска поговорка „Крадецът
вика „Дръжте крадеца“. Ние Ви молим да върнете справедливостта в живота
на потърпевшата жертва, възстановите пред обществото нейното накърнено
достойнство и постановите, че тя не е насилника, за когото подсъдимия в
своята безпомощност се опитва да твърди, както и да държите подсъдимия
отговорен за лъжите му в съдебна зала. В тази връзка буди недоумение и
лекотата, с която подсъдимият шиканира процеса като изисква отлагане на
делото, което допълнително натоварва финансово моята клиентка, като иска
да бъдат предоставени удостоверения от МВР за подадени жалби от страна на
подсъдимия срещу тъжителката, видно от които се установи, че такива
подадени от негова страна жалби срещу тъжителката няма. По същия начин и
като невярно следва съдът да приеме и представеното несвоевременно в
процеса медицинско удостоверение за твърдените от подсъдимия телесни
повреди, за разлика от потърпевшата, носещи произход от гр.Стара Загора
два дни след събитието. За всеки обикновен човек възниква въпроса защо
човек от Сливен предоставя удостоверение от Стара Загора. Деянието е
извършено с пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите
фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е нанесъл удари с
твърд предмет дървена палка в областта на лицето, главата и тялото и
впоследствие продължил с юмруци, ритници на пострадалата, което е
доказано с представените своевременно и приложени медицински документи
от тъжителката, което я е довело до състояние да се изпусне в бельото си,
видяно и потвърдено от съпруга й и от неговите показания в съдебната зала,
както и полицаите, които са дошли на място. Подс.К. добре е знаел, че
извършва незаконен акт на физическо насилие върху телесната
неприкосновеност на тъжителката и независимо от това същият е извършил
това си действие добре съзнавайки, че ще причини телесни и психически
увреждания. Той е насочил всичките си усилия към осъществяване на този
акт, причинявайки болки, страх и унижение, въпреки че би трябвало да
съзнава обществено опасния характер на деянието си и непременно желаейки
настъпването на неговия резултат, а именно всявайки постоянен страх у
тъжителката. В отговора възражение на тъжбата изявленията по своята
същност са отново неверни и създават клеветнически внушения от
5
подсъдимия, различни от действителността, това, което г-жа Ж. реално е
претърпяла и видно от медицинските документи. По делото са приети
медицинско освидетелстване на моята доверителка и амбулаторни листове, от
които се вижда какви са уврежданията на моята доверителка, а именно
причиняване на лека телесна повреда с причиняване на болки и страдания,
получени от подсъдимия следствие на демонстрация на безнаказаност от
негова страна и пренебрежение към установените правила и норми,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и
достойнството на пострадалата. От показанията на свид.И. Ж. е видно, че в
продължение на повече от една седмица тъжителката е изпитвала болки в
главата, в тялото следствие на нанесените удари. Необяснимо за мен е след
като подсъдимият твърди, че е бил ударен, защо своевременно не е направил
медицинско удостоверение, а е отишъл чак в Стара Загора на 11.03.2022 г.,
два дни след събитието, както и че те не бяха представени своевременно, като
още веднъж моля да не се кредитират с доверие от съда. Във връзка с
гореизложеното подсъдимият не е заявил пред полицейските служители и не е
показал каквито и да е нанесени му увреждания, и в подкрепа на това е
съставен протокол за предупреждение от органите, който той е отказал да
подпише и който е приобщен към доказателствения материал. След
направеното повикване на тел.112 онази вечер на девети март от
потърпевшата Ж. и проведения разговор през оградата със съпругата на
подсъдимия, съпругът на тъжителката И. Ж. отива да посрещне полицейските
служители, отзовали се на сигнала, тъй като живеят във вилна зона, а табели
по улиците липсват. По това време подс.К. е прескочил пътната врата, защото
е била заключена, и е влязъл в двора на тъжителката и започнал да я бие пред
сина й и съпругата си, която е стояла до оградата на техния двор, като й
нанасял удари на тъжителката по главата и тила с твърда палка и юмруци. Ж.
е започнала да вика за помощ и да крещи. Всичко това се случва пред сина й,
който е на 11 години и също се е изплашил и разплакал и викал за помощ.
Избягал към къщи и позвънил на баща си да идва по-бързо, защото подс.К.
пребива майка му. Ж. е била шокирана и изплашена от физическата агресия
на подс.К.. Болките, които са й били причинени, са я принудили да се свлече
на земята и започнала да си клати главата, защото си помислила, че по този
начин той ще я убие. Съпругата на подс.К. – М., която междувременно отказа
да даде показания пред съда, е започнала да предупреждава съпруга си, че
6
идва съседът свид.С.Д., тъй като съседът С. е чул виковете и извикал „Какво
става“, като светел с фенерче, потвърдено в неговите показания пред съда. И
тогава К. е престанал да я удря и избягал в тяхната къща, като отново
прескочил вратата и напуснал двора на тъжителката. Свид.С.Д. подробно и
безпротиворечиво е описал всичко, което е видял лично, както и вида и
окаяното състояние на Ж.. Налице е изискуемата от закона пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между действията на подс.К. –
удари върху главата и тялото на пострадалата, и настъпилия вредоносен
резултат лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания. Налице е и
субективният признак на престъплението, изводим от действията на подс.К. и
съставомерния престъпен резултат. С така изложеното считам, че и
уважаемият съд ще приеме, че от обективна, така и от субективна страна
обвинението на подс.К. е доказано изцяло, поради което моля да му
определите наказание, което да отрази реално чувството на подсъдимия за
демонстративна безнаказаност, причинила дълбоки физически и психически
последствия на г-жа Ж.. Моля да наложите „Пробация“ – двете задължителни
пробационни мерки за срок от шест месеца, с периодичност два пъти в
седмицата. За обвинението по чл.144 от НК считам, че е доказано, той
непрекъснато я заплашва, тя непрекъснато живее в страх, детето й не може да
се прибере само, винаги трябва да се прибира от нея или съпруга й с кола.
Кучетата продължават да правят набези в двора. Поводът, когато тя се е
обадила на 112, той пред полицейските служители е заявил, че още веднъж
ако се обади, ще й се случи нещо, ако не спре да подава до полицията
сигнали, ще й се случи случка. За това престъпление моля за минималното
наказание, предвидено в закона, а именно „Пробация“ – шест месеца със
задължителните пробационни мерки, с периодичност два пъти в седмицата.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Съгласна съм с адвоката си. Морал и
ценности се възпитават и са вродени, той не може да ги придобие сега. Искам
справедливо наказание и да не бъдем тормозени повече. Съгласна съм с
предложените наказания от моя повереник. От 20 години децата ми нямат
достъп до имота, защото изпитваме страх от него, постоянен тормоз,
психически, сега и физически беше наложен.
Адв.Н.: Моля да постановите присъда, с която на основание чл.304,
вр.чл.303 от НПК да признаете подзащитния ми К. К. за невиновен по
повдигнатите му два броя частни обвинения, като го оправдаете по тези
7
обвинения изцяло. Претендираме за присъждане на разноските, които моят
подзащитен е направил в настоящия наказателен процес. По отношение на
първото обвинение, което видимо и явно попада като правна квалификация в
разпоредбата на чл.144, ал.1 от НК, считам че дори и начинът, по който е
формулирано това обвинение, съдържа в себе си абсолютното основание
подзащитният ми да бъде оправдан по него. С други думи това частно
обвинение не съдържа конкретна закана в какво би се изразила същата, камо
ли да са приведени доказателства за възбуден основателен страх у частната
тъжителка от нейното осъществяване. Самото обвинение е формулирано като
извършено деяние от страна на подзащитния ми на 28.02.2022 г., което се
изразило в изречението – ако частната тъжителка не спирала да подава
сигнали в полицията, щяло да й се случи случка. Това е първата част на
обвинението. По начина, по който същото е формулирано, считам че от една
страна не са посочени нито съставомерни признаци на същото от обективна и
субективна страна. Налице е категорична липса на доказателства за
осъществено каквото и да е деяние закана от страна на подзащитния ми
спрямо частната тъжителка, поради което не се налага да излагам и
допълнителни доводи. Поради това моля по отношение на това обвинение да
счетете, че от страна на подзащитния ми няма осъществено деяние, камо ли
такова, което да се е изразило и обективирало в отправена спрямо частната
тъжителка закана. Второто обвинение също е абсолютно недоказано, като
считам че в хода на производството се доказа точно обратното, а именно че
на посочената в частната тъжба дата 09.03.2022 г. частната тъжителка е тази,
която е причинила на моя подзащитен телесна повреда, която е била
обективирана в нанесен удар в областта на едното му ухо, довело до
намаляване на слуха му за определен период от време. Веднага отбелязвам
защо моят подзащитен е потърсил специализирана медицинска помощ в
Стара Загора, а не в Сливен. Първо, защото му е бил препоръчан съответен
лекар специалист от гр.Стара Загора и второ, защото в Стара Загора има
университетска болница с достатъчно на брой добри специалисти, което е
мотивирало подзащитния ми да потърси медицинска помощ точно там. За
разлика от тези обективни данни, които наистина са и документално
обосновани, за което сме приложили неоспорени по делото медицински
книжа, считам че по начина, по който в частната тъжба е направен опит да се
възпроизведе инцидента, от който частната тъжителка твърди, че е
8
пострадала, е тотално опроверган както от самите представени с частната
тъжба медицински документи, така и от множеството свидетели, в т.ч.
свид.С.Д., двамата полицейски служители, а именно Д. И. и И. И., при което
това частно обвинение се основава единствено и само на показанията на
свидетеля И. Ж., който е съпруг на частната тъжителка. Безспорна е неговата
заинтересованост от изхода на делото от една страна. От друга страна
неговите показания са тотално противоречиви на посочените от мен и
разпитани по делото всички останали свидетели. Дори и в днешното съдебно
заседание, като продължение на твърденията, заявени в частната тъжба,
повереникът на частната тъжителка заяви, че тъжителката е получила
множество удари с твърда дървена или полицейска, така и не разбрах каква,
палка по главата и по цялото тяло, които удари й били нанесени от
подсъдимия. Твърди се още, че от тези удари частната тъжителка паднала на
земята, при което подсъдимият продължил да й нанася удари вече с ритници
и юмручни удари. Тези твърдения са тотално неверни, а така също и
опровергани както от свидетелските показания, така също и от медицинските
книжа. Първо, посоченият като пряк очевидец свидетел С.Д. се установи, че
на инкриминираната дата 09.03.2022 г. вечерта, около 21,00 часа той е чул
единствено викове и крясъци, и то преди всичко от страна на частната
тъжителка. Той така и не заяви пряко и лично да е възприел каквито и да са
наранявания по която и да е част от тялото, главата или друга област на
частната тъжителка. Абсолютно в същия смисъл са и показанията на двамата
полицейски служители. Освен това механизма, който се твърди в частната
тъжба, че са били нанесени всички тези изключително много на брой удари,
предполага времеви период, който би следвало да е продължил поне минута
или две, минимум. Което означава от друга страна, че това би следвало да е
възприето най-малкото от свид.С.Д.. Неговите показания, обаче, ни най-
малко са в тази посока, като същият единствено твърди, че частната
тъжителка е била превъзбудена, викала и била разрошена. Двамата
полицейски служители, идвайки на мястото, изрично посочиха, че не са
видели абсолютно никакви видими наранявания на частната тъжителка. Дори
самите са предложили евентуално ако има нужда частната тъжителка да бъде
осигурена линейка, но такава е била отказана и това е било повече от
естествено, защото състоянието на частната тъжителка по никакъв начин не е
налагало каквато и да е медицинска помощ. А това е било така поради факта,
9
че спрямо нея не е била извършена абсолютно никаква физическа агресия. За
разлика от действията, които тя е предприела спрямо моя подзащитен.
Колкото и несериозно да звучи, ще обърна внимание на твърденето в частната
тъжба, а и днес в пледоарията на повереника на частната тъжителка, че
последната се била изпуснала вследствие на побоя, а по-нататък в тъжбата се
твърди, че след като тя заедно със съпруга си посетили кабинета за спешна
медицинска помощ, са се придвижили до полицията, където същата е давала
обяснения. И там в полицията е поискала нещо да й бъде осигурено, да не
сяда на стола, тъй като щяла да го по някакъв начин замърси. Само че, чисто
логично, следвайки тези твърдения, се задава риторичния въпрос, който
налага отговора в себе си. Ако изобщо е вярно, че частната тъжителка се е
била изпуснала, което е станало според нейните твърдения в нейния двор, то
това предполага, че тя е имала пълната възможност да се преоблече и да
ликвидира или неутрализира твърдения от нея проблем. Това, обаче, нейно
твърдение единствено се квалифицира като драматична художествена
измислица, нямаща нищо общо с действителните факти на инкриминираната
вечер. В този смисъл ще Ви помоля да обърнете внимание на факта, че след
като двамата полицейски служители са посетили мястото на инцидента
лицето, което е било превъзбудено, викало на висок тон, а така също и
отправяло множество обидни реплики по адрес на моя подзащитен в
присъствието на полицейските служители е била именно частната тъжителка.
Този факт дава отговор на още два въпроса. Първият и по-важният е, че ако
частната тъжителка е била понесла побой, камо ли във вида, в който тя
твърди, тя би следвало да бъде в състояние, което да не й позволява такъв тип
енергия, която е продължила не две секунди или три, условно казано, а през
цялото време докато полицаите са били на мястото на т.нар. инцидент. И
второ, ако действително е вярно твърдението на частната тъжителка, че тя
изпитвала и изпитва страх от действията на моя подзащитен, то това й
поведение, демонстрирано и пред полицейските служители, по никакъв начин
не кореспондира с подобно нейно състояние, определено като такова,
изпитвано от лице, страхувайки се, в конкретния случай, от моя подзащитен.
От медицинските документи и най-вече от съдебно-медицинското
удостоверение, което е издадено от д-р Т.Ч., се установява че частната
тъжителка е имала лека подутина в лявата област на слепоочието. Без разбира
се тази подутина да е с ясно определен произход. Същевременно, според
10
съпруга на тъжителката, а именно свид.И. Ж., освен подутини по лицето,
които забележете са били вече и посинели, тъжителката имала няколко
цицини в задната част на главата, респективно в тилната област. Оставям
настрана всички останали твърдения за множество удари по цялото тяло,
удари и ритници и т.н., които са тотално опровергани както от липсата на
гласни доказателства в тая насока, така и от съдържанието на медицинските
книжа. В този смисъл използваната народна, може би, поговорка, че крадецът
вика дръжте крадеца, в настоящия случай вероятно е вярна, но в ролята на
крадеца, който вика, е частната тъжителка, а не моят подзащитен. Аз лично не
схванах възражението за несвоевременно депозиране от страна на моя
подзащитен на медицинските книжа, удостоверяващи понесените от него
физически наранявания, причинени му от частната тъжителка, тъй като първо
настоящият процес не е граждански, а и второ, считаме че тези медицински
книжа сме ги представили по делото в напълно разумен срок. По отношение
на характеристиките на страните по делото аз считам, че съдът лично се
убеди в многократно проявеното несдържано, меко казано, поведение на
частната тъжителка, както и поведението на моя подзащитен от една страна.
От друга страна именно поради характера и нрава на частната тъжителка
съпругата на моя подзащитен отказа да свидетелства по делото, от страх
както за самата себе си, така и за общо трите деца, които имат и на които са
родители заедно с моя подзащитен. Това е обективната и действителна
причина съпругата на моя подзащитен да откаже да свидетелства по делото.
Имайки предвид всички тези, според мен абсолютно доказани факти и
обстоятелства, то крайният правен извод би следвало да се концентрира във
факта, че твърдените от частната тъжителка две на брой деяния не са
осъществявани и осъществени от страна на моя подзащитен, което разбира се
обосновава и необходимостта от постановяване на оправдателна присъда по
начина, по който същата беше заявена в началото на моята пледоария. В този
смисъл моля да постановите Вашия съдебен акт.
ПОДСЪДИМИЯТ: Напълно отхвърлям обвиненията срещу мен.
Коментираха се две думи – морал и агресия. Искам да кажа, от 1999 г. съм
учител с прекъсвания и за моя морал може да бъдат попитани моите
работодатели директори, за които съм работил, включително и институцията,
в която в момента работя. Да не кажа и хилядите деца, на които съм
преподавал, да кажат дали съм неморален или агресивен. Още повече имам
11
реноме в града, тъй като съм потомък, по-точно внук на П.Х.. Това, което съм
обвиняван в момента и по-точно човекът, от който съм обвиняван, за мен има
едно логично обяснение и това е, че обвинителката страда от някаква форма
на шизофрения и в полза на това са всички доказателства и факти, които се
случват от поне две години насам. Трудно някой може да даде обяснение как
е възможно човек да се представя с различни имена, да води кореспонденция
с мои познати и приятели от мое име, да се представя за лице, което не е.
Искам да допълня тормозът, който има моето семейство. Ще изредя някои
неща, за които нямам подадена жалба, но винаги съм информирал районния
полицай, а това е, че имам до момента две счупени стъкла на автомобила ми,
имам отровени животни от хвърлена отрова в моя двор, за което също съм
информирал МВР, включително бетонирана врата, която не знам как
нормален човек би обяснил как може да се извърши такова нещо от нормално
разсъждаващ човек. Също и заплахите, които са отправени към моите деца и
към мен, за това че ще ни убиват. По повод на изказването, че е извършено от
мен преднамерено нападение, как бих могъл в упоменатото време
преднамерено да тръгна по нощница да пребивам който и да било. По повод
на това, което каза обвинителката, че от 20 години изпитва страх, как може да
бъде изпитван страх, след като до преди две години същата заедно с нейния
съпруг и нейния син са били неведнъж вкъщи като редовни гости на вечеря и
игра с нашите деца. По отношение на кучето, което е нападнало техния син,
как е възможно след като кучето е на възраст няколко месеца и то също е
отгледано от нейния син и от моите деца. Абсолютно неверни и хаотични
обвинения и един системен тормоз от лицето С. Ж. върху моето семейство.
Мисля, че достатъчно впечатления за периода повече от година, в който съм
идвал тук, може да бъде изградено от Вас – съдията, тъй като и по време на
самите дела съм многократно пъти квалифициран, обиждан, а долу във
фоайето нападан и заплашван, за което имам видео материали. Твърдя, че до
момента, въпреки всичките обвинения, не съм казал нито една груба дума,
обида или лошо действие срещу С. Ж., както и нейното семейство. Твърдя, че
с нейния съпруг винаги сме били в добри съседски отношения и дори сега,
въпреки всичко, ако той има нужда от нещо бих му помогнал, както и той на
мен, предполагам.
Адв.М.: Относно изказването на колегата за свид.Д., че не е видял как
изглежда тъжителката, все пак искам да обърна внимание, че март месец в
12
девет часа е достатъчно тъмно за да не може да види добре в какво състояние
е наистина. Другото, че тя е отказала линейка, възниква въпроса тогава защо
полицаите са предложили да извикат линейка, ако не са видели тя в какво
състояние е. Ударите били нанесени и получила цицини в областта на тилната
област, защото е била свлечена на земята и защото е пазела с ръце главата си.
Относно изказването на подсъдимия, бяха изпълнени с безпочвени обвинения
и трябва да очаква завеждане на дело за нанасяне на обида в съдебна зала към
Ж., че има шизофрения, за набедяване и клевета. Всичко, което каза, са лъжи,
недоказани обвинения и нямащи нищо общо във връзка с предмета на делото.
За медицинското, което представиха, те имаха възможност да го представят
още в първото заседание, а то се представи септември месец след второто или
третото заседание. Моля да ни бъдат присъдени разноските по делото.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА: Ще понесе отговорност за
продължаващите клевети, обиди и набедявания.
Адв.Н.: Няма какво да допълня.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма какво да допълня.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Това, което казах, смятам че е напълно достатъчно.
Нямам какво да добавя.
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам да бъда оневинен и да бъдат всички
обвинения отхвърлени и да бъда напълно оправдан.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и след съвещание
ОБЯВИ присъдата си, като разясни на страните правото на жалба.
Съдът ОБЯВИ, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2
от НПК.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 12,33 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
13