№ 122
гр. Търговище, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500219 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „С.... 64“ЕООД-гр.София, ЕИК
********* против решение №164/ 13.04.2022г., постановено по гр.д.
№949/2021г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която като
неоснователни са отхвърлени предявените срещу ответника „А......“ЕООД-
гр.Търговище, ЕИК ********* главен и евентуален иск по чл.108 от ЗС в
частта им за предаване на владението изцяло (евентуално-върху 3/4 части )
върху поземлен имот с ид.№48338.2.20-нива от 16.491 дка по кадастралната
карта на с.Мировец, общ.Търговище.С доводи за нарушения на закона и
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението в посочената
отхвърлителна част и за уважаване на предявените искове в посочената им
част, с присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът е предявил и частна жалба срещу определение
№621/03.06.2022г. на РС-Търговище по същото дело, с което е оставена без
разглеждане молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в
частта му за присъдените на насрещната страна разноски, чрез намаляване на
адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, с молба за неговата
1
отмяна и разглеждане на въпроса по същество.
С писмени отговори по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
ответникът „А......“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* и подпомагащата го
страна В. И. С. от гр.Девня оспорват основателността на въззивната жалба и
молят за потвърждаване на решението в обжалваната част.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът
оспорва основателността на частната жалба с молба за нейното отхвърляне.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният главен и евентуален иск по чл.108 от ЗС за установяване
на собствеността и предаване на владението изцяло (евентуално-върху 3/4
части ) върху поземлен имот с ид.№48338.2.20-нива от 16.491 дка по
кадастралната карта на с.Мировец, общ.Търговище са обосновани с
обстоятелствата, че ищецът е носител на правото на собственост върху
посочения недвижим имот, като ответникът без основание упражнява
фактическата власт върху същия и отказва да освободи имота, позовавайки се
на договор за аренда от 25.07.2012г., сключен в нарушение на чл.3, ал.4 от
ЗАЗ с един от предишните съсобственици ЕТ“А........“-гр.Търговище, без
последният да притежава повече от 50/100 ид.ч. от собствеността.
В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК с писмен отговор ответникът и
подпомагащата го страна В. И. С. от гр.Девня оспорват исковете с възражение
за упражняване на фактическата власт върху имота на основание договор за
аренда от 25.07.2012г.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
прие за установено следното:
По силата на нот.акт №195, т.IІ, нот.д.№142/2021г. на нотариус №1280
ищецът „С.... 64“ЕООД-гр.София е легитимиран като собственик на поземлен
имот с ид.№48 338.2.20-нива от 16.491 дка по кадастралната карта на
с.Мировец, общ.Търговище, като ответникът „А......“ЕООД-гр.Търговище
упражнява фактическата власт върху същия въз основа на договор за аренда
от 25.07.2012г. и анекс от 20.03.2015г. за продължаване на срока до
2
01.10.2038г., сключен с един от предишните съсобственици ЕТ“А........“-
гр.Търговище, притежавал 25 % от собствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което е държи без основание, като в случая следва
да се прецени дали договорът за аренда е основание за упражняване на
фактическата власт върху имота.
С оглед изискванията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, договор за аренда може да се
сключи със съсобственик, притежаващ повече от 50 на сто ид.ч. от
съсобствения имот, т.е. договорът, сключен с притежател на по-малко от 50%
не е недействителен, а е непротивопоставим на останалите съсобственици,
освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо-решение
№12/01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г. на ВКС, IІ г.о .
В конкретния случай, договорът и изменението са сключени преди
въвеждането на посоченото нормативно изискване по чл.3, ал.4 от ЗАЗ на
07.02.2017г. и не попадат в обхвата на ограничението.Но дори и същото да бе
имало обратно действие, то праводателят на ищеца и индивидуален
собственик на имота от 16.03.2016г. В. И. С. е приел арендните плащания по
договора за целия срок преди отчуждаване на имота, поради което е налице
мълчаливо приемане на действието на договора.Посоченото приемане не е
ограничено със срок и има обвързващо действие за правоприемника, който
встъпва в правното положение на праводателя, поради което арендният
договор е противопоставим на ищеца, ответникът с основание упражнява
фактическата власт и предявените искове по чл.108 от ЗС следва да бъдат
отхвърлени в осъдителната им част.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му
част по съществото на спора, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на въззиваемата
страна се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски
в размер на 700 лв.
Предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е уважен в
установителната му част и отхвърлен в осъдителната, поради което
разноските за първата инстанция следва да бъдат определени по съразмерност
и компенсация.Ищецът е направил разноски в размер на 850 лв., от които
ответникът му дължи сума от 425 лв., съразмерно на уважената част от
3
иска.Ответникът е направил разноски в размер на 2 100 лв. за адвокатско
възнаграждение, като възражението за прекомерност на процесуалния
представител на ищеца не е своевременно направено до приключване на
устните състезания в първата инстанция и не обуславя намаляването му по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което ищецът дължи на ответника сума в
размер на 1 050 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.Или по
компенсация на ответника се следват разноски в размер на 625 лв. за първата
инстанция, обуславящо отмяна на решението в частта му за разноските над
посочената сума до пълния размер от 2 100 лв. и отхвърляне на претенцията
по чл.78, ал.3 от ГПК в посочената част.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №164/13.04.2022г., постановено по гр.д.
№949/2021г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени
предявените от ищеца „С.... 64“ЕООД-гр.София, ЕИК ********* срещу
ответника „А......“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* главен и евентуален
иск по чл.108 от ЗС в частта им за предаване на владението изцяло
(евентуално-върху 3/4 части ) върху поземлен имот с ид.№48338.2.20-нива от
16.491 дка по кадастралната карта на с.Мировец, общ.Търговище, на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №164/13.04.2022г., постановено по гр.д.
№949/2021г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която ищецът „С....
64“ЕООД-гр.София, ЕИК ********* е осъден да заплати на ответника
„А......“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* направените по делото разноски
над сумата 625 лв. до сумата 2 100 лв., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ответника по чл.78, ал.3 от ГПК в
останалата част до пълния й размер от 2 100 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „С.... 64“ЕООД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на
„А......“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* направените във въззивната
инстанция разноски в размер на 700лв., на осн.чл.273 във вр.с чл.78, ал.3 от
ГПК.
В необжалваната му установителна част по чл.108 от ЗС решението е
4
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5