№ 15964
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110159650 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на *** срещу В. К. П., с която са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 440,36 лв., представляваща
цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се ****, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2024 г., до окончателното изплащане
на вземането, 70,09 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., 34,31 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 23.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и 7,65 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.06.2024 г. по ч. гр. д. № 31382/2024 г. по
описа на СРС, 79 състав.
Ищецът *** твърди, е налице облигационно отношение, възникнало между него
и ответника В. К. П., като собственик на процесния имот – апартамент № 54, находящ
се в *****, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като последният не е
заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнася. Като не е
сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
1
забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа,
че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в
сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се
извършва от „*/** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се
дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. К. П., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. Г. И., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Не оспорва да има качеството наследник на *** П.а, закупила
процесния имот през 1989 г., заедно с ***, но счита, че не са представени
доказателства за изрично приемане на наследството на *** П.а, поради което оспорва
пасивната си легитимация в процеса. Оспорва сключването на договор за продажба на
топлинна енергия с ищеца, както и реалното потребление на топлинна енергия през
исковия период от негова страна, тъй като името му не фигурира в представените от
ищеца протоколи. Оспорва доставянето на твърдяното количество топлинна енергия,
съответстващо на посочената стойност. Навежда довод за изтекла погасителна
давност. Оспорва и акцесорните претенции за лихва. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие
на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през
исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по
договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, а също така
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед на релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест
на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
2
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица,
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия като доказателство по делото договор от
02.02.1989 г. за продажба на държавен недвижим имот, сключен по реда на НДИ, се
установява, че *** и *** П.а са закупили апартамент № 54, находящ се в ******
С оглед на приетите по делото удостоверения за наследници на ***, починал на
16.07.2004 г., и съпругата му *** П.а, починала на 12.08.2019 г., както и на
представените копия от заявления за отказ от наследство, депозирани от ******** П.а,
които при служебна справка се установява, че са вписани в особената книга на СРС по
чл. 49, ал. 1 ЗН, следва извод, че единствен наследник на *** и *** П.а е ответникът
В. К. П..
Съгласно установената практика (решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. №
70/2011 г. на ВКС III г. о. и др.) нормата на чл. 48 ЗН регламентира законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60
ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството.
Във връзка с оспорванията в отговора на исковата молба, по делото е изискана и
приета като доказателство справка от особената книга на СРС по чл. 49, ал. 1 ЗН,
съгласно която не се установява вписан отказ от наследството, оставено от *** П.а,
починала на 12.08.2019 г., от страна на наследника й В. К. П.. По делото не се твърди, а
и не се установява ответникът да се е отказал от наследството и на своя баща ***.
Предвид изложеното, законовата презумпция на чл. 48 ЗН не е оборена, поради
което следва извод, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот като
единствен наследник на своите родители, които са придобили имота през 1989 г.
Поради това следва извод, че между ищеца, от една страна, и ответника В. К. П.,
от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение за процесния период
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът, имайки качеството „битов
клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, дължи заплащане на стойността на ползваната
услуга.
Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с
приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия
доказателствен материал по делото.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот е бил
топлофициран и че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата - етажна
собственост, е измервано чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, който е
преминал метрологични проверки, установяващи неговата техническа изправност. От
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за
абонатната станция за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е извършвано от
„*/**, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Посочено е, че през процесния период в имота не е потребявана топлинна енергия за
отопление на имот и за горещо битово водоснабдяване. За исковия период е начислено
3
количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, което е определяно
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на
енергетиката, на база на отопляемия обем на имота. Прогнозно начислената сума за
топлинна енергия абоната за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е 543,88 лв., като
изравнителната сума за периода е 103,51 лв. за получаване.
На база на заключението на СТЕ следва извод, че стойността на доставената
топлинна енергия за процесния период, след приспадане на изравнителната сума,
възлиза на 440,37 лв., с оглед на което искът за главница за стойност на доставена
топлинна енергия се явява основателен за пълния предявен размер от 440,36 лв.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
съдът намира следното:
В процесния период приложими към договорните отношения между страните са
били общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
клиенти в град София, в сила от 11.07.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от ОУ,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който
срок следва да се приеме, че тече от издаването на общита фактура, която в случая е
издадена на 31.07.2022 г.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с
определен падеж (45-дневен срок) и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главниците по общите фактури, поради което дължи мораторна лихва за процесния
период 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г. в размер на 69,47 лв., изчислена от съда на
основание чл. 162 ГПК въз основа на заключението на СТЕ и с помощта на онлайн
лихвен калкулатор. С оглед на изложеното, искът за установяване дължимостта на
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за тази
сума, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 70,09 лв.
По отношение на вземането за стойност на услугата за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение за процесния
период е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 146) и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020
г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ от 2016 г., дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, а съгласно
ал. 2 на същата разпоредба клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. В чл. 36, ал. 1 от ОУ е
уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че
услугата дялово разпределение на топлинна енергия е била реално осъществена. От
4
представените по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност с приетото
заключение на СТЕ, както и с представените от третото лице-помагач изравнителни
сметки, се установява, че дяловото разпределение в процесната сграда през исковия
период се е извършвало от „*/** - дружество, регистрирано по смисъла на чл. 139а ЗЕ.
Поради това съдебният състав намира, че разпределението е извършено по
описания и отразен от вещото лице в съдебно-техническата експертиза начин, в
съответствие с приложимата нормативна уредба. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът дължи на ищеца цена на услугата дялово разпределение в размер на 34,31
лв., каквато е фактурираната й стойност.
Неоснователна е обаче претенцията за лихва върху главницата за дялово
разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата
дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определят от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“, и се обявява по подходящ
начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на
такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до
ответника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо
предявеният иск за сумата от 7,65 лв., представляваща мораторна лихва върху цената
на услугата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г. следва да
бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК), вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задълженията на потребителите за плащане стойността
на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, а съгласно ал. 2, ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В случая се
счита, че исковете са предявени на 23.05.2024 г. - с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, от която дата давността е прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила на 12.08.2016 г., давността за всяко месечно задължение
започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца,
за който се отнася.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.05.2024 г., няма погасени по
давност вземания за цена на топлинна енергия. Най-старото процесно вземане е за
месец май 2021 г., което е станало изискуемо на 16.07.2021 г. с изтичане на 45-дневния
срок за плащане, като давността за него изтича на 16.07.2024 г. – след датата на
5
депозиране на заявлението. Давността за мораторната лихва върху тази главница за
периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г. също не е изтекла.
Макар предвиденият в общите условия н ищеца 45-дневен срок за плащане не
се отнася за цената на услугата за дялово разпределение, поради което тригодишният
давностен срок за нея следва да тече от датата на възникване на вземането, то
вземането за месец май 20021 г. е възникнало на 01.06.2020 г. - с изтичане на месеца,
за който се дължи, поради което то също не е погасено по давност.
При този изход от спора, право на разноски има ищецът, съобразно уважената
част от исковете. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75 лева, като с оглед
уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 73,87 лв. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75
лева, за депозит за СТЕ в размер на 300 лв., за депозит за особен представител в
размер на 350 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лв., или общо 825 лв. С оглед уважената част от исковете следва да му
бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 812,64 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 150 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. П., ЕГН **********, дължи на
***, ЕИК ******, сумата 440,36 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се ****,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 69,47 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., и сумата 34,31 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.05.2024 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.06.2024 г. по ч. гр. д. №
31382/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване
дължимостта на мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г. за разликата над сумата 69,47 лв. до пълния
предявен размер от 70,09 лв., както и на мораторна лихва върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г. в размер на
7,65 лв.
ОСЪЖДА В. К. П., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 73,87 лв. - разноски в заповедното
производство, и сумата от 812,64 лв. - разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „*/**, ЕИК ***** - трето лице-
помагач на страната на ищеца ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7