№ 794
гр. Б., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120203198 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „Ев." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****************, представлявано от управителя Ф.Щ.Р., чрез адв.Н. Д. от БАК
срещу Наказателно постановление № 845100-F839839/25.08/2025г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за
нарушение на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118,ал.1 ЗДДС и на основание
чл.185, ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и
материалноправна незаконосъобразност. В пределите на приведената защитна аргументация се
отстоява становище за липса на обективен оценъчен анализ на смекчаващите отговорността
фактори, и нарушение на закона във вр. с неприлагане на чл.28,ал.1 ЗАНН,в т.ч. че процесната ФКБ
е издадена в по-късен момент, продажбата е на незначителна стойност ,плащанията са отразени и
не се ощетява фискът.Извършена е референция към приложимост в настоящия случай на
разрешенията на Решение от 03.07.2025 г. по дело С-733/2023г. на СЕС.
В открито съдебно заседание „Ев." ЕООД, се представлява от упълномощения адв.Н. Д., който
поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт Ч., която счита, че издаденото НП
е правилно и законосъобразно,т.к. нарушението, свързано с неиздаване на ФКБ е грубо нарушение
на данъчното законодателство и съгласно чл.25,ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ се
санкционира във вр. с всяка нерегистрирана доставка на стока и услуга чрез издаване на ФКБ.
Намира и,че практиката на СЕС е неприложима, т.к. ЗНПАМ не е била приведена в изпълнение и
обектът не е бил запечатван. Пледира за потвърждаване на НП и за присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.13- НП е връчено на законния представител
на жалбоподателя на 01.09.2025г., а жалбата е депозирана в РС-Б. на 09.09.2025 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка
на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си
1
по съдебния контрол намира за установено следното:
Срещу „Ев." ЕООД е съставен АУАН от 10.08.2025 г. за това,че в стопанисван от него търговски
обект - „Т. фр.", находящ се в *****************, при проверка на 10.08.2025 г., в 14.08 ч., се
установило,че дружеството в качеството си на лице по чл.3,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ е допуснало нарушение на Наредбата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и
услуги по данъчна група според вида на продажбите.
След легитимация на органа по приходите е установено,че в обекта е монтиран ПОС-терминал,
като при изведен подробен отчет от пос-терминалното устройство, се констатирали приети
плащания с кредитни/дебитни карти –на 10.08.2025 г. в 01.40 ч. с бележка №015456 на стойност
16.50 лв.; на 10.08.2025 г. в 01:44 ч. с бележка №015457 на стойност 14,50 лв., на 10.08.2025 г. в
02:21 ч. с бележка №015458 на стойност 4,50 лв., на 10.08.2025 г. в 02:38 ч. с бележка №015459 на
стойност 9,00 лв., на 10.08.2025 г. в 04:28 ч. с бележка №015460 на стойност 11,50 лв., на 10.08.2025
г. в 04:57 ч. с бележка №015461 на стойност 6,00 лв., на 10.08.2025 г. в 05:00 ч. с бележка №015462
на стойност 11,50 лв., на 10.08.2025 г. в 05:01 ч. с бележка №015463 на стойност 11,50 лв., на
10.08.2025 г. в 05:03 ч. с бележка №015464 на стойност 4,50 лв., на 10.08.2025 г. в 06:40 ч. с бележка
№015465 на стойност 16,50 лв., на 10.08.2025 г. в 06:47 ч. с бележка №015466 на стойност 5,00 лв.,
на 10.08.2025 г. в 13:43 ч. с бележка №015482 на стойност 8,00 лв. и на 10.08.2025 г. в 13:44 ч. с
бележка №015483 на стойност 23,00 лв.
Въз основа на изведен КЛЕН за 10.08.2025 г. за времето от 00.00 ч. до 14.10 ч, контролният орган
формирал извод,че за приетите плащания не са издадени фискални касови бележки от наличното и
работещо към обекта фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки.
Посочено е още,че в обекта бил наличен монтиран, въведен в експлоатация и работещ към
момента на проверката касов апарат, модел Eltrade B1 KL,с идентификационен номер на фискална
памет №44360997.
Посочените фактически данни според приходна администрация съставляват вид противонормена
дейност,субсумираща се под материалноправната квалификация на нарушението на чл.25 ал.1,т.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.1 ЗДДС.
АУАН бил съставен на 10.08.2025 г. и връчен на същата дата на законния представител на
дружеството жалбоподател,който го подписал и получил препис от него.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление,в което
правната квалификация на нарушението била по идентичен начин определена- чл.25 ал.1,т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.1 ЗДДС и на жалбоподателя била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.185, ал.1 ЗДДС.
В приобщения към административно-наказателната преписка Протокол за
извършена проверка сер. AA No 0483233/10.08.2025 г. са обективирани сходни констатации,а
именно,че при проверката на Обект „Т. фр.", находящ се в гр. С., и представляващ заведение
за обществено хранене -4 масички с по 4 стола,общо 16 места на открито, е установен ПОС
терминал към ЦКБ Банк, видно от който има плащания с дебитни и кредитни карти -13 бр. ,
за които не е издаден от налично ФУ ФКБ.Така описаните констатации се потвърждават от
изведен КЛЕН от фискалното устройство за 10.08.2025 г. от 00.00 ч. до 14.10 ч.
В хода на съдебното следствие представителя на дружеството въззивник представи
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-268-0483233/25.08.2025г.
издадена на 25.08.2025г., издадено от Началник на отдел Оперативни дейности-Б., Д-я Оперативни
дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която е приложено запечатване на процесния
търговски обект „Т. фр.“, находящ се в ***************** и забрана за достъп до него за срок от
14 дни на основание чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ ЗДДС и чл.187,ал.1 ЗДДС. Видно от писмо от За
Началник отдел „Оперативни дейности“Б., издадената ЗНПАМ №ФК-268-0483233/25.08.2025г.,
била обжалвана в частта относно допуснатото предварително изпълнение и с определение
№7455/03.09.2025г. Б.кият административен съд отменил разпореждането за предварително
изпълнение. Посочва се,че търговският обект - бързо хранене „Т. фр.“, находящ се в
*****************, стопанисван от „Ев." ЕООД с ЕИК ********* не е бил запечатван на
основание ЗНПАМ № ФК-268-0483233/25.08.2025 г
2
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и
легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и
пресъздават непрекъсваема верига от факти, представляваща надеждна доказателствена
основа.
От правна страна:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ30-875/23.06.2025 г. –т.1.3
и т.2.1. Актосъставителят К. У. в НАП при ЦУ е съставил АУАН, в качеството на орган по
приходите, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон за НАП и
приложената по делото оправомощителна заповед Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. / в т.см. и
Решение № 652 от 25.02.2025 г. на АдмС - В.Т. по к. а. н. д. № 964/2024 г./
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита, които ограничават
възможностите на административнонаказания субект да разбере точно и еднозначно
съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към състава на предявеното му с
АУАН нарушение. Съдът отчита,че са допуснати съществени процесуални дефицити в
ясното описание на същността, формата и вида на нарушението, с което е дерогиран
задължителният стандарт, съгласно разпоредбите на чл. 42,ал.1,т.4 и чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП не става
ясно, за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателят, тъй като едновременно са
изложени фактически обстоятелства от състава на две различни нарушения - по
чл.27,ал.1,т.1-т.4 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.4 ЗДДС и на чл.25,ал.1,т.1
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.1 ЗДДС . В този контекст с изчерпателното
описание на фактите,а именно,че задълженото по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
лице е „допуснало нарушение на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки
и услуги по данъчна група според вида на продажбите“ се очертава фактическата състав на
нарушение по чл.27,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.4 ЗДДС – неправилно
регистриране на извършваните продажби според относимата данъчна група.
От друга страна в съдържанието на АУАН и НП са пресъздадени съставомерни
факти, корелиращи и релевантни към преценка за евентуално реализиране на друг състав на
нарушение по чл.25,ал.1,т. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.1 ЗДДС-
неизпълнение на задължението за издаване на ФКБ от ФУ за всяка продажба. В синхрон с
допуснатата липса на симетрия и еднозначност, определяща по ясен начин вида на
нарушението, съставляващо изходна основа за индивидуализиране приложимите правна
квалификация, съдът намира, че не е налице валидно изпълнение на процесуалните
изисквания на чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН –за описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено.
По изложените съображения по мнение на настоящия състав е останала
неизяснена действителната воля на административнонаказващия орган относно естеството
на вмененото нарушение на „Ев.“ЕООД, дали се касае за неправилно класифициране
продажбите на стоки/услуги по съответстващи данъчни групи, което нарушение се извежда
именно от издадена за съотв.продажба ФКБ или за неиздаване ФКБ от ФУ за всяка
3
продажба. Спецификата на всяко от цит.нарушения– на чл.27, ал.1 т.1-т.4 и чл.25,ал.1,т. 1
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ предпоставя извод за форми на противоправно деяние,
които предвид различните елементи от структурата на двете разпоредби обосновават
аргумент за противоположност и несъвместимост, поради фактическите характеристики на
двете нарушения.
Сочените пропуски обуславят нарушаване правото на защита на санкционираното
лице и препятстват съдебния контрол за законосъобразност на НП./ в т.см. съдът съобрази
практиката на касационната инстанция в Решение № 797 от 16.06.2022 г. на АдмС - Б. по к.
а. н. д. № 667/2022 г. Решение № 862 от 28.06.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 892/2022 г.
И др./ Така в Решение № 30 от 4.01.2013 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1593/2012 г.
Волята на административно-наказващия орган не може да се извежда по тълкувателен път
чрез формиране на предположителни изводи за твърдяната хипотеза на нарушението.
На следващо място, налице са и други съществени съдържателни разминавания
между фактическото изложение на правнозначимите обстоятелства в АУАН и в НП:.
Съгласно изложеното в АУАН дружеството „Ев.“ ЕООД не е издало множество фискални
касови бележки от наличното и работещо в обекта ФУ, нито бележка от кочан с ръчни
касови бележки, във вр. с приети множество плащания чрез ПОС терминал, както следва:
на 10.08.2025 г. в 01.40 ч. с бележка №015456 на стойност 16.50 лв.; на 10.08.2025 г. в 01:44
ч. с бележка №015457 на стойност 14,50 лв., на 10.08.2025 г. в 02:21 ч. с бележка №015458 на
стойност 4,50 лв., на 10.08.2025 г. в 02:38 ч. с бележка №015459 на стойност 9,00 лв., на
10.08.2025 г. в 04:28 ч. с бележка №015460 на стойност 11,50 лв., на 10.08.2025 г. в 04:57 ч. с
бележка №015461 на стойност 6,00 лв., на 10.08.2025 г. в 05:00 ч. с бележка №015462 на
стойност 11,50 лв., на 10.08.2025 г. в 05:01 ч. с бележка №015463 на стойност 11,50 лв., на
10.08.2025 г. в 05:03 ч. с бележка №015464 на стойност 4,50 лв., на 10.08.2025 г. в 06:40 ч. с
бележка №015465 на стойност 16,50 лв., на 10.08.2025 г. в 06:47 ч. с бележка №015466 на
стойност 5,00 лв., на 10.08.2025 г. в 13:43 ч. с бележка №015482 на стойност 8,00 лв. и на
10.08.2025 г. в 13:44 ч. с бележка №015483 на стойност 23,00 лв.
Според различаващата се фактическа обстановка в НП/с елиминиране на част от описаната
от фактическа страна детайлизация в АУАН/ „Ев.“ ЕООД не е издало 1 бр. фискална касова
бележки от наличното и работещо в обекта ФУ, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки, във
вр. с прието конкретно плащане чрез ПОС терминал, както следва:
на 10.08.2025 г. в 06:47 ч. с бележка №015466 на стойност 5,00 лв.
От това различно фактическо съдържание на двата документа не става ясно, дали се
касае за осъществен състав на нарушение и еднократно санкциониране на жалбоподателя на
осн. чл.185,ал.1 ЗДДС във вр.със систематично осъществявана от него антифискална
дейност по см. на чл.25,ал.1,т.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.1
ЗДДС,обективирана в множество приети плащания от извършени продажби, отразени в
изчерпателно изброените бележки от ПОС-терминал в АУАН. Или предвид подхода на
процедиране, наказващият орган приема за съставомерно по см. на чл.25,ал.1,т.1 Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ неиздаването само на 1 бр. фискална касова бележка от ФУ за една отделна
продажба – в случая материализираната продажба с бележка от на 10.08.2025 г. в 06:47 ч. с
бележка №015466 на стойност 5,00 лв.
Целта на процесуалното изследване е свързана с установяването на съществените,
релевантни обстоятелства и факти, което би гарантирало истината за събитието на
4
нарушението и неговия автор, което в случая не е изпълнено, тъй като в двата документа се
съдържа различно представяне на фактология с правнорелевантно значение. Според АУАН
броят на извършените продажби, за които не е издавана ФКБ е 13, във вр. с изброените
приети плащания с ПОС-терминал, което според актосъставителя се съотнася с реализиране
състава на чл. чл.25,ал.1,т.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.1 ЗДДС. В случая с
нееднозначното описание на фактическа информация,която се съотнася по определен начин
с диспозицията на чл.25,ал.1,т.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.1 ЗДДС в НП,
съдът формира заключение, че е неясна волята на наказващия орган във вр. с броя на
деянията,квалифицирани по чл.25,ал.1,т.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.чл.118,ал.1
ЗДДС от актосъставителя, респ. предпоставките за реализиране на административно-
наказателна отговорност по чл.185,ал.1 ЗДДС и момента на довършване на нарушението.
Чрез посочването в НП единствено на бележка от 10.08.2025 г. в 06:47 ч. с №015466 във вр. с
продажба на стойност 5,00 лв., за която не е издадена ФКБ, според съда съществено е
стеснен, обемът на фактическото обвинение, което препятства проследимостта на
хипотезата, при която е реализирана административно-наказателна отговорност по
чл.185,ал.1 ЗДДС, респ. съблюдаването на правилото на чл.18,ал.1 ЗАНН.
Ето защо детайлните различия във фактическото изложение в АУАН и в НП на свой
ред са довели до злепоставяне правните възможности на наказаното дружество за защита.
По приложимия материален закон:
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са
регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира
и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки
се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 " Независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
т.1 по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1".
От анализа на цитираните разпоредби става ясно, че фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е
доказателство за извършеното плащане.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в
стопанисвания от въззивното дружество търговски обект – „Т. фр.“, е извършена продажба
на обща стойност 5,00 лева, във вр. с която е прието плащане чрез пос/терминал с
кредитна/дебитна карта, за която касов бон не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен
5
регистриран, включен и технически изправен фискален апарат. Задължението не е
изпълнено от санкционирания търговец, като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде
ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на
определеното задължение. Продажбата, извършеното плащане чрез пос-терминал, както и
постъпването на парите по сметка на търговското дружество, се доказва чрез изведен КЛЕН
за дата 10.08.2025 г. за времето от 00.00 ч. до 14.10 ч. След анализа и съпоставката му с
изведен подробен отчет от пос-терминалното устройство за приети плащания, приходният
орган установява и доказва,че за документираното с бележка №015466 от 06.47 ч. на
10.08.2025г. плащане не е издавана ФКБ с реквизити, съвпадащи по време и обща стойност
на продажбата, нито е издадена бележка от кочан с ръчни касови бележки. Констатациите на
контролния орган са надлежно обективирани в протокол, съставен в предвидените от закона
форма и ред, представляващ годно и безспорно доказателство за извършеното нарушение
В тежест на АНО е да установи и докаже категорично извършеното деяние, за да ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя, което в случая в принципен
план е сторено. Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние се осъществява под
формата на бездействие. Но предвид липсата на фактологически синхронизирано
обвинение, с оглед включените твърдения за допуснато друго несъвместимо по фактически
характеристики нарушение на Наредбата,и настъпила промяна във фактическото обвинение
едва при издаване на НП, съдът констатира фактическа неопределеност на обвинението,
равносилна на липса на фактическо обвинение.
Все в този контекст следва да се спомене, че настоящият състав напълно споделя
разрешенията практиката на касационния съд в Решение № 2090 от 13.03.2024 г. на АдмС -
Б. по к. а. н. д. № 217/2024 г. досежно пределите на доказване по отношение състава на
чл.25,ал.1,т.1 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като е изтъкнато, че контрапункт на
установеното от приходния орган нарушение на чл.25,ал.1,т.1 Наредбата, се явява
възможността на нарушителя да представи фискален касов бон от регистрирания и действал
по време на проверката фискален апарат, с отразяване на часа и предмета на продажба,
съвпадащ с тези, индикирани от актосъставителя и АНО. Представянето на такъв фискален
касов бон в случая не е изпълнено от санкционираното дружество.
В случая при комплексна преценка на обстоятелствата по делото и събраните
доказателства категорично не може да бъде заключено, че за извършената продажба е бил
издаден фискален бон.
Независимо от гореизложеното съдът приема,че е налице и неправилно
приложение на материалния закон от страна на наказващия орган предвид
манифестирания подход за издаване на 13 бр. наказателни постановления, с които за всяко
самостоятелно неиздаване на ФКБ във времевия обхват на проверката от 00.00ч. до 14.10 ч.
на 10.08.2025г. на жалбоподателя са наложени отделни имуществени санкции, поради
следното:
С Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. по идентичен от фактическа
страна казус е утвърден единен механизъм за спазване баланса при отмерване на
наказанията като адекватен показател за тежестта и степента на обществена опасност на
нарушението, както и за укрепване принципа на пропорционалност на предвидените в
националната правна уредба санкционни мерки спрямо тежестта на наказваните с тях
деяния. От мотивите на цит. решение се извежда еднозначно,че обективен измерител на
тежестта на нарушението се извлича от правната му квалификация от една страна, а от друга
на плоскостта на конкретната фактология –чрез съотнасянето му със стойността на
продажбите, за които не е издадена ФКБ, съответно чрез прецизиране съотношението с
неплатения ДДС поради неиздаване на касови бележки за всички плащания, съответстващи
на отделно санкционираните нарушения, и размера на общата наложена санкция.
6
Така в Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. „Съгласно практиката на
Съда според последния принцип предвидените в национално законодателство санкционни
мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно
преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва
да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално
се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за
постигането на споменатата цел“
Като основен, водещ ориентир при отмерване вида и размера на наказанието, респ. точен
показател, обуславящ несъразмерност на заложената в националната правна уредба санкция,
са изведени обективните характеристики на деянието, изводими по отношение
нарушението на чл.25,ал.1,т.1 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ от стойността на
продажбата, предвид приетото в цит. решение:
„Освен това, с оглед на факта, че съгласно посочената правна уредба размерът на
имуществената санкция за първо нарушение не може да бъде по-нисък от 500 лева (около
250 евро) и че този размер е почти 200 пъти по-висок от размера на ДДС, избегнат за
всяко извършено в случая нарушение, а именно 2,70 лева (около 1,35 евро), изглежда
изключително трудно да се определи санкция, чийто интензитет не надхвърля тежестта
на установеното нарушение.“
В заключение в Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. се приема
следното обвързващо настоящия съд разрешение:
„Член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която
предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер
имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална
възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба
или друг вид по-леко наказание.“
Със санкционната разпоредба на чл.185,ал.1 ЗДДС е предвиден диапазон на наказанието
„имуществена санкция“ с фиксиран минимум, както следва: На лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
В случая съдът използва за формален мащаб при регулиране административно-
наказателната отговорност за съответното нарушение разпоредбата на чл.27,ал.5 ЗАНН,
според която: „Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-
нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи.“
Дължимото от съда произнасяне е само в обсега на наказанието „имуществена санкция“ и
размерът на това наказание –за юридическите лица е от 1000 до 4000 лв., т.е. с фиксиран
минимален праг, предвид ограничителната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Следователно това наказание не може да бъде определено в по-нисък размер, който да е
съразмерен на стойността на нефискализираната продажба – 5,00 лв., респ. да се спази
съотношението с неплатения ДДС поради неиздаване на касова бележка, доколкото такава
възможност не е изрично предвидена в ЗДДС.
В случая, с постановките на Решение по дело С-733/2023 г. на СЕС, съдът е длъжен да
приеме,че преценката за пропорционалност и съразмерност на санкцията от гл.т.на
границите, в които е допустимо да се преследват легитимните санкционни и предпазващи
цели, се извършва в контекста на характеризиращите всеки отделен случай обстоятелства. С
цит.Решение на СЕС се аргументира виждането,че административното наказание в
същността си е отговор на извършеното нарушение, поради което и следва да се приеме,че
при диференциране на неговия вид и размер, всякога основният, водещият ориентир се
явява деянието с неговите обективни характеристики, тежест и социална укоримост, а не и
формалните предпоставки за санкциониране на проявата, произтичащи от абстрактната
7
законова формулировка – в случая на чл.185,ал.1 ЗДДС.
С манифестирания подход на процедиране, свързан с индивидуално санкциониране на всяка
от проявите относими към самостоятелно неиздаване на /13 бр./ ФКБ във вр. с продажби на
незначителна стойност /в диапазон от 4.50 до 23 лв./, се стига до необосновано отклоняване
от принципа на пропорционалност и съразмерност на наказанието /в настоящия случай
1 500 лв./ Несъобразени остават видът и тежестта на нарушението – неиздадена ФКБ за
продажба на стойност 5,00 лв., респ. за избегнат ДДС или създадена опасност от избягване
на ДДС в размер на 1,00 лв. Изложеното поставя упражняването на санкционните
правомощия на наказващия орган на основата на формализма и инертното следване на
критерия за индивидуална целесъобразност, дистанцирайки тези правомощия от
обективната справедливост, към която насочва изискването на 27,ал.2 ЗАНН.
Настоящият съд счита,че посегателства от вида на процесното против механизмите за
данъчна отчетност, съществен и основен дял, сред които заема своевременното
фискализиране на продажбите в момента на приемането на плащането, изискват строга
реакция. Но практическото нейно проявление не може да бъде в механичното налагане на
множество самостоятелни и ненужно тежки наказания, очевидно дисбалансирани от
гледище на тежестта на отделните нарушения.
Настоящият съд не намира, че допускането на липса и изобщо отказ от санкциониране на
дружеството жалбоподател във вр. с множество, системно извършвани продажби при
неизпълнение на задължението за издаване на ФКБ, би благоприятствало възможността за
законосъобразна реализация на дружеството при бъдещи негови форми на организиране
данъчно-правната отчетност. Но строгостта на санкцията следва да бъде в унисон с тежестта
на наказваното с нея нарушение, независимо от действащата национална правна уредба. Все
в този контекст съдебният състав счита и,че с манифестираната систематичност на
неправомерното поведение на жалбоподателя реално се засягат механизмите за отчетност,
злепоставя се контрола върху регистрирането, проследимостта и данъчното облагане с ДДС
на извършвани продажби като важен сегмент от законосъобразното формиране на
приходната част на държавния бюджет. Следването обаче на подход,свързан с налагане на
множество прекомерни по тежест отделни имуществени санкции, при това в размер над
установения в чл.185,ал.1 ЗДДС минимум, и в отчетлива диспоропорция със стойността на
продажбите за всяко от нарушенията,респ. с евентуално избегнатия размер на ДДС /в общ
размер на ДДС за всички продажби - 28,40 лв./, е съпътствано от риска за превръщане на
административното наказание в произволна и самоцелна административно-репресивна
мярка. Подобна мярка не води до благоприятни последствия нито за извършилия
нарушението, нито за обществото. Само справедливата санкция /например еднократно
санкциониране с индивидуализация на санкцията, в която да е отчетен броят
нефискализирани продажби, евентуално с общия размер на избегнатия ДДС / може да
обезпечи предупредителното и възпиращо въздействие спрямо извършилия нарушението,
респ. да изпълни ролята на общо-превантивния ефект върху обществото. Непремерената
административно-наказателна репресия, освен че надхвърля границите на преследваните
цели на наказанието съгл.чл.12 ЗАНН, уврежда сериозно правата на санкционираното лице
и не би могла да възпре срещу по-нататъшно противоправно поведение, нито да възстанови
увредените с нарушението обществени ценности, във вр. създадените предпоставки за
увреждане финансовите интереси при данъчно-правното регистриране, отчитане и облагане
с ДДС на продажбите.
Не са налице предпоставките на чл.28,ал.1 ЗАНН, а именно дружеството –жалбоподател да
бъде предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото
решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, с
оглед констатираните от съдебния състав допуснати съществени процесуални нарушения.
Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, разноски се дължат в полза на дружеството-жалбоподател, което
своевременно е направило искане за присъждането им, ведно с писмени доказателства,
8
документално обосноваващи реалното извършване на разноски в размер на 400 лв. за
заплатен адвокатски хонорар.
Посочените разноски следва да се възложат в тежест на НАП,гр.С.. Водим от горните
съображения, съдът
Така мотивиран, настоящият състав на БРС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 845100-F839839/25.08.2025 г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ, вр.чл.118,ал.1 ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 ЗДДС на „Ев." ЕООД, ЕИК *********
е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.С. да заплати на „Ев." ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 400 лева, представляваща разноски за процесуално представителство
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9