РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. ХАСКОВО, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500886 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №184/16.04.2025г., постановено по гр.№1350/2024г. Районен съд-
Кърджали: ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск на К. Г. Т., ЕГН *** от гр.*** против
Районен съд- ***, представляван от адм.ръководител С.О., с правно основание чл. 2б, ал. 1,
вр. ал. 3 ЗОДОВ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца, сумата от 9000 (девет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от бавно правосъдие по
гр.д.№ 591/2024 г. на РС- ***, ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. - датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът К. Г. Т., който го
обжалва в законоустановения срок с оплаквания за нищожност, недопустимост и
неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неговата
необоснованост, а от там и до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че при
постановяване на решението е била нарушена императивната правна норма на чл.10 ал.1 от
ЗОДОВ, тъй като не била конституирана контролираща страна по делото Прокуратурата на
Република България. Това нарушение не можело да се отстрани от въззивната инстанция. По
отношение на неправилността на обжалвания съдебен акт поддържа, че съдът при изготвяне
на доклада по делото, не дал правилни указания на страните при разпределение на
1
доказателствената тежест. По отношение на този порок цитира съдебна практика на ЕСПЧ и
практика на ВКС. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на
РС-Кърджали и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да уважи
изцяло предявения иск.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
Районен съд-***.
Заинтересованата страна Окръжна прокуратура ***, чрез участващия във въззивното
производство прокурор дава становище за неоснователност на жалбата.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
РС-Кърджали е бил сезиран с иск предявен от К. Г. Т., ЕГН *** от гр.***, изменен по
реда на чл. 214 ГПК, против Районен съд- ***, с правно основание чл. 2б, ал. 1, вр. ал. 3
ЗОДОВ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца, сумата от 9000 (девет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от бавно правосъдие по гр.д. №
591/2024 г. на РС-***, ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. - датата на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Изложени са били фактически твърдения за
неоправдано забавяне на производството по гр.д. № 591/2024 г. по описа на този съд, поради
което е претендирано обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в размер
на 9000лв.
Нормата на чл.2б от ЗОДОВ ангажира имуществената отговорност на държавата за
вреди, произтекли от неразумно продължило съдебно производство. Правилото се явява
уредено от българския законодател правно средство за компенсиране на вреди, произтекли
от нарушение изискването на чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните
свободи (КПЧОС) за разглеждане на дело.
По силата на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ отговорността на държавата, в това число и
по чл.2б от ЗОДОВ е обективна. Тя съществува дори и съдията да е направил всичко по
силите си, за да обезпечи издържан от юридическа гледна точка съдебен акт. Достъпният
ресурс на съда е обективно ограничен, но държавата дължи да предприеме подходящи мерки
за надлежното му оползотворяване било чрез подходящо регламентирани процедури, било
чрез организационни мерки както на ниво съд, така и на ниво съдебна система като цяло.
Невъзможността разумният срок да бъде осигурен с достъпния на ресурс на конкретния съд
ангажира управляващите съдебната власт да идентифицират нуждите и да осигурят
2
необходимите условия за качествено и срочно произнасяне по всяко от възложените му дела,
включително и да поиска съдействие за оптимизиране на процедурите, ако разписаните
неоправдано ангажират вниманието на съдията. По отношение отговорността на държавата
в сила е правилото, че на обезвреда подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена
последица от допуснатото нарушение – в случая неоправданото забавяне. Затова и от
значение са конкретните действия и/или бездействия на привлечения в процеса ответник.
Нормата на чл. 6, § 1 КПЧОС утвърждава комплекс от блага, съвместяването на които
единствено обезпечава прокламираното право на справедлив съдебен процес.
Справедливостта е непостижима, ако на конкретния случай не е отдадено
необходимото внимание, обективно изискващо време. В тази връзка именно нормата
на чл.2б ал.2 от ЗОДОВ примерно изброява подлежащите на отчитане обстоятелства:
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи. Съдията дължи
да управлява процеса така, че да обезпечи пълноценно участие на страните.
Трайната съдебна практика възприема еднозначно утвърденото от Европейския съд
по правата на човека разбиране за силна, но оборима презумпция, че неразумната
продължителност на съдебно производство поражда вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ гражданите и юридическите лица
могат да предявят иск с правно основание чл.2б ал.1 по приключени производства само
когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава
трета „а“ от закона за съдебната власт по която няма постигнато споразумение. В
настоящият случай е установено, че гр.д. № 591/2024 г. по описа на РС-***, образувано по
искова молба на К. Г. Т. е било изпратено по подсъдност на РС-Елена, а в последствие на
РС-Горна Оряховица и към момента е висящо и не е приключено. Към датата на подаване на
исковата молба по настоящето производство-12.09.2024г. производството пред РС-*** е
приключено, доколкото делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от друг равен по
степен съд, поради което предявеният иск е процесуално допустим и следва да се разгледа по
същество.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд анализът на доказателствата
води на извод, че РС-*** не е допуснал забавяне при своите произнасяния при
разглеждането на гр.д.№591/2024г. когато делото е било висящо пред този съд. Напротив от
събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
производството по гр.д. № 591/2024 г. на РС-*** е образувано на 09.09.2024г., като с
определение от 11.09.2024 г. делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Елена.
По частна жалба на ищеца цитираното определение е отменено. С разпореждане от
25.10.2024 г. исковата молба е изпратена за отговор. С определение от 04.12.2024г. по
наведеното от ответника възражение за подсъдност, производство по делото отново е
прекратено и изпратено по подсъдност, като на 09.12.2024 г. е образувано гр.д. № 555/2024г.
по описа на РС-Елена. При тези данни по делото се установява, че развилото се пред РС-***
3
производство е приключило в рамките на три месеца, в които е осъществена процедурата по
чл. 131 ГПК и е стабилизирана подсъдността. Адресите на страните са в друг съдебен район,
поради което и с оглед установените в процесуалния закон срокове за подаване на отговор
на исковата молба - едномесечен и за депозиране на частна жалба срещу определението по
подсъдността - едноседмичен, се налага извод, че предприетите от РС-*** процесуални
действия са в рамките и дори под установените критерии за срочно правосъдие. В този ред
на мисли правилно в обжалваното решение РС-Кърджали е приел, че не е налице забавяне
при произнасянията по процесното гражданско дело, поради което ищецът не следва да
получи обезщетение по смисъла на чл.2б ал.1 вр. ал.3 от ЗОДОВ от ответника РС-***, тъй
като не са налице основания за ангажиране на отговорността на държавата за вреди.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че постановеното съдебното решение
е валидно, тъй като е постановено от съд, в рамките на неговата правораздавателна
компетентност, след надлежно сезиране. При постановяване на решението са спазени и
изискванията на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от ГПК и същото е произнесено след задълбочен
и пълен анализ на относимите към спора факти и обстоятелства. Липсват каквито и да било
данни за наличие предпоставките на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, а още по-малко за наличието на
основателно съмнение в безпристрастието на съда.
Обжалваното решение е и процесуално допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по
иска с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 от ЗОДОВ, с който иск е бил е сезиран и срещу
посочения ответник от ищеца при спазване на принципа на диспозитивното начало.
Предявеният иск е процесуално допустим, разгледан е от съда по същество, като твърдените
нарушения на императивни правни норми, посочени във въззивната жалба не са
констатирани Т.е. не е констатирано нарушение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ. Не
са допуснати и съществени процесуални нарушения, водещи до недопустимост на
обжалвания съдебен акт. Обстоятелството, че първоинстанционният съд не е разпитал
искани от ищеца свидетели не е порок на решението,водещ до неговата недопустимост, нито
пък до неправилност на правните изводи. В случая са събрани достатъчно относими и
допустими писмени доказателства, които са били необходими на съда да постанови своя
съдебен акт, поради което не се е и налагало да се извършва разпит на свидетели.
Решението на РС-Кърджали е и правилно. Същото е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка, при правилна преценка на ангажираните от страните по
делото доказателства. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на
първоинстанционният съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №184/16.04.2025г., постановено по гр.д.№1350/2024г. на
Районен съд-Кърджали.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5