РЕШЕНИЕ
№ 1520
гр. Пловдив, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330112693 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.367 и сл. ТЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Д. транс“ ООД против „Н и Н транспорт логистик“ АД и уточняваща
молба от 23.09.2022г. се твърди, че между страните съществуват търговски
взаимоотношения, при които ответното дружество възлагало на ищеца международен
превоз на товари. Така ищецът извършил транспорт, вследствие на заявка-договор за
международен транспорт на товари, като видно от чл.6 и 7, заявител на транспорта и платец
на навлото било ответното дружество, с указани данни да съставяне на фактура за извършен
транспорт и адрес за кореспонденция, посочени в исковата молба. От заявката било видно,
че е заявен за извършване транспорт от *** до ***, с адрес на товарене ***, ***, с начална
дата на товарене 06.06.2022г., като указан бил и адрес на разтоварване – *** ***, ***, като
товарополучател било дружеството „***“. В заявката – договор били указани и товарното
МПС, с което да се извърши превозът, вид, тонаж, обем на превозвания товар. Ищцовото
дружество започнало изпълнението със заявеното в чл.1 от заявката – договор МПС – влекач
с рег.№ *** и ремарке с рег.№ ***, като била съставена товарителница – от нея било видно,
че са изпълнени всички условия, при които бил сключен договорът. Видно от чл.5, за
извършването на транспортната услуга била договорена цена от 1950 евро без ДДС. Била
издадена от ищеца след извършване на транспорта фактура № **********/16.06.2022г. за
дължимата сума в размер на 4576.63 лв., левова равностойност на договореното
възнаграждение. Срокът за заплащане бил предвиден в чл.6 – 10 – дневен от получаване на
оригинални международни товарителници и на процесната фактура. Документите били
1
изпратени и съответно получени от ответника на дата 17.06.2022г., чрез куриерска фирма
„***“. До момента, въпреки многократните покани, плащане на дължимото възнаграждение
не било извършено. Поради забава в плащането, ищецът имал право и на обезщетение за
забава в размер на 82.63 лв. за периода от 28.06.2022г. до 31.08.2022г. Поради това е
направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество да
заплати на ищеца посочените суми за главница и обезщетението за забава, като са
претендирани и направените по делото разноски.
С уточняващата молба е посочено, че на дати 08.09.2022г. и 20.09.2022г. ответното
дружество е извършило плащания на всички дължими суми – 4 576.63 лв. главница и 82.63
лв. обезщетение за забава, както и на сумата от 10.17 лв. с посочено основание законна
лихва за периода от 01.09.2022г. до 22.09.2022г. Поради това се сочи, че не се претендират
посочените суми, а претенциите на ищеца са за присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Н и Н транспорт логистик“ АД, с
който се заявява, че по делото към момента са спорни размерите и дължимостта на
разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от ищеца по обезпечителното
производство и по исковото производство. Изразено е становище за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в размер на 1940.18 лв. Посочва се, че ответникът е признал
иска. Иска се намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на 390.18 лв. по
обезпечителното производство и 550 лв. по исковото производство.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени заявка-договор за автомобилен превоз на товари, международна
товарителница № ***, фактура № ********** от 16.06.2022г., с доставчик „Д. транс“ ООД и
получател „Н и Н транспорт логистика“ АД на стойност 4 576.63 лв. за международен
транспорт ***-*** ***/***, ел.кореспонденция.
По делото не се спори, че след завеждане на делото ответното дружество е заплатило на
ищцовата страна сумата от 4 576.63 лв. главница и 82.63 лв. обезщетение за забава, както и
сумата от 10.17 лв. с посочено основание законна лихва за периода от 01.09.2022г. до
22.09.2022г.
Приложено е ч.гр.дело № 1785 по описа на Асеновградски районен съд за 2022г.,
производство по чл.390 ГПК, както и удостоверение от *** за извършените разноски по
изпълнително дело № ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С оглед представените по делото доказателства за плащане на процесните суми в хода на
процеса, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Сумите са заплатени след
образуване на делото – 01.09.2022г., тоест ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Поради това съдът намира, че на ищцовото дружество следва да се присъдят направените по
2
делото разноски в размер на 233.06 лв. внесена държавна такса по исковото производство,
както и сумата от 850 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Не са налице основания за
редуциране на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
броя на предявените осъдителни искове – за главница и за обезщетение за забава /в този
смисъл определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о./.
С оглед дадените разяснения по т.5 от Тълкувателно решение 6/2012 гр.София, 6 ноември
2013 год. на ВКС, ОСГТК, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира
при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спорът по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Поради
това съдът намира, че на ищцовата страна следва да се присъдят направените по ч.гр.дело №
1785 по описа на Асеновградски районен съд за 2022г. разноски, в размер на 45 лв. внесени
държавни такси и 690 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Не са налице основания за
редуциране на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
броя на предявените осъдителни искове – за главница и за обезщетение за забава, при
съобразяване разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата.
Не следва според настоящия състав да се присъждат разноските по изпълнително дело №
***, в общ размер от 485.56 лв. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса
единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по
обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени
в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на
висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски, направени по изпълнителното дело, които следва да
се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на
ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т.
д. № 3490/2014 г., I т. о., определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016
г., I т. о., ТК/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д. транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, ул. „Сини връх“ № 3, със законен представител Р. Д. против „Н и
Н транспорт логистика“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Ягодово, Цариградско шосе-изхода на Пловдив, база МАН Сервиз, със законен
представител С.М. искове за осъждането му за заплащане на сумите от 4576.63 лв. главница
– незаплатено възнаграждение за осъществен международен транспорт по фактура №
3
**********/16.06.2022г. и 82.63 лв. обезщетение за забава за периода от 28.06.2022г. до
31.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.09.2022г. до окончателното погасяване, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Н и Н транспорт логистика“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Ягодово, Цариградско шосе-изхода на Пловдив, база МАН Сервиз, със законен
представител С.М. да заплати на „Д. транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, ул. „Сини връх“ № 3, със законен представител Р. Д. сумата от
735 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/ направени разноски по ч.гр.дело № 1785 по описа
на Асеновградски районен съд за 2022г., както и сумата от 1083.06 лв. /хиляда осемдесет и
три лева и 06 ст./ направени разноски по настоящето исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4