№ 313
гр. Казанлък, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20245510201134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №24-0284-001204 от
06.06.2024г. на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, РУ-Казанлък
/упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/,
с което на жалбоподателя Д. А. Т. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение
на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният
санкционен акт. Жалбоподателят Т. оспорва издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено. Релевира се и довод за
недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по
въведения административнонаказателен състав. Излагат се оплаквания за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от
адв. Р. Ж., който моли съда да отмени НП и излага допълнителни аргументи за
основателността на депозираната въззивна жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща
представител. В писмено становище на гл. юрискносулт Милен Алексиев се
излагат доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН)
1
и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и
прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради
което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното наказателно постановление е прието, че на
27.05.2024г., в 10.45 часа в гр.Казанлък, на ул."Ген.Драгомиров" до № 37, в
посока изток-запад, жалбоподателя Д. А. Т. e управлявал лек автомобил Мазда
323 Ф, с рег. №....... собственост на В.П.Г., родена на 30.01.1999г. от с.Горно
Сахране, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARAM 0003 за употребата на наркотични
вещества или техните аналози. На водача Т. е издаден и връчен талон за
изследване с №294085 със залепени холограмни стикери серия А-084051,
отговарящ на талона за изследване. Жалбоподателят не е дал кръв и урина за
медицинско и химическо изследване.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателя Д. А. Т., като водач на лек автомобил е бил проверен от
контролните органи при управление на лек автомобил Мазда 323 Ф, с рег.
№....... на 27.05.2024г., в 10.45 часа в гр.Казанлък, на ул."Ген.Драгомиров" до
№ 37, в посока изток-запад. Проверяващите служители на РУ- Казанлък – св.
И. Х. Д. и М. К. К. са пристъпили към проверка на водача за употребата на
наркотични вещества или техните аналози. От показанията на актосъставителя
К. П. А. и свидетеля И. Х. Д. се установява по един безспорен и несъмнен
начин, че жалбоподателя Д. А. Т., категорично е отказал да бъде тестван за
употребата на наркотични вещества или техните аналози. Актосъставителя А.
категорично заявява, че на място е попитал жалбоподателя, дали ще даде
проба за анализ с „Дръг Тест 5000“ и същият е отказал, за което му е съставил
АУАН му е връчил талон за медицинско изследване. За отказа на лицето да
бъде тествано за употребата на наркотични вещества или техните аналози
свидетелства и разпитания в с.з. св. И. Х. Д.. Тези показания на служителите
на полицията не се опровергаха по никакъв начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства.
Описаната фактическа обстановка се установява от Наказателно
постановление №24-0284-001204/06.06.2024г., АУАН №1293714/27.05.2024г.,
талон за изследване №294085, свидетелство за регистрация на МПС с рег.
№......., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-
0284-000250/28.05.2024г., писмо с рег. № 284р-17127/30.05.2024г. на РУ –
Казанлък, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министерство на вътрешните
работи, справка за нарушител/водач, както и от показанията на разпитаните в
с.з. св. А. и св. Д., които кореспондират помежду си.
Така възприетата фактическа обстановка се подкрепя и от
представения по делото Талон за изследване №294085, издаден на основание
чл.3, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
2
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози на Министъра на здравеопазването. Върху същият талон е посочено
че проверяваното лице отказва да му бъде извършена проверка с тест. Не се
установиха протокол по чл.24, ал.2 и протокол по чл.14, ал.2 от същата
Наредба, което обстоятелство е в подкрепа на твърдението на АНО, че
жалбоподателят не е дал кръв /биологични проби/ за изследване.
Предвид на това, съдът намира за безспорно по делото, че водачът
и жалбоподател Д. А. Т. е отказал извършването на проверка за употребата на
наркотични вещества или техните аналози. С оглед отказа е издаден талон за
медицинско изследване от същата дата, връчен на жалбоподателя, като
последния не е дал кръвна/биологична проба за установяване наличието на
наркотични вещества или техните аналози. Тези действия на жалбоподателя са
дали основание на контролните органи да съставят акт за установяване на
административно нарушение и издаване на обжалваното впоследствие
наказателно постановление. Други доказателства по делото не се събраха.
Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП визира в себе
си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва със съответното административно наказание. В
разглеждания случай, за съда несъмнено жалбоподателя Д. А. Т. е осъществил
изпълнителното деяние на визираното административно нарушение.
Несъмнено се установи, че жалбоподателят Т. е имал качеството, изисквано от
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно – водач на МПС.
Нарушението е такова на просто извършване – не е необходимо настъпването
на конкретен общественоопасен резултат за осъществяване на фактическия му
състав. Нарушението е извършено при форма и вид на вина – пряк умисъл.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание. Точно
и ясно е описано административното нарушение, правилно е приложен
материалния закон, разяснена е административнонаказателната отговорност
на нарушителя, той е бил запознат с фактите по
административнонаказателната преписка, посочено е конкретното място и
дата на извършване на административното нарушение, както и правната
норма, нарушена с действията на жалбоподателя. Следователно съдът приема,
че са изпълнени изискванията на чл.57 от ЗАНН при реализиране на
административнонаказателната отговорност. Неоснователни са доводите в
жалбата, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
са допуснати процесуални нарушение досежно компетентността и
ангажирането на наказателната отговорност спрямо жалбоподателя, тъй като
тези обстоятелства бяха безспорно установени в хода на съдебното следствие,
както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от
представената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи.
И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат
3
необходимите реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са
предявени по надлежния ред на нарушителя.
Следователно жалбоподателят Д. А. Т. с деянието си е извършил
формално административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с
което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания
случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, обществена
значимост, вероятността за възникване на тежки общественоопасни
последици от извършването му, както и това че, в последно време е често
срещано, административнонаказващия орган, съвсем законосъобразно е
наложил наказание в предвидения в закона размер. Отделно от това –
предвидените размери на административни наказания "Глоба" и "Лишаване от
право на управление на МПС" са абсолютно определени в разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП и последващото им обсъждане се явява безпредметно.
Доколкото в НП е формулиран фактически извод, че водачът
(жалбоподателя Т.) е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като
изрично са посочени мястото, датата и часа на този отказ, и същият е доказан,
то дори да се приеме, че вмененият му последващ състовомерен отказ – да
даде биологични проби за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване, е фактически и/или доказателствено необоснован,
това не би довело до отпадане на отговорността му за извършено нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП, респективно до отмяна на НП. Законът предвижда в
условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние – отказ на
водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение от
негова страна на предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, чрез които може да се осъществи състава на административното
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, което нарушение обаче по същество
винаги е едно – отказ за извършване на проверка за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Следователно, независимо дали
ще бъде осъществено чрез първата от двете или чрез двете форми на
изпълнително деяние, нарушението ще бъде извършено и за него ще се
следват двете кумулативно предвидени в закона наказания – глоба от 2000 лв.
и лишаване от право на управление на МПС за срок от две години.
С оглед изложеното съдът, намира че наказателното постановление се
явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на основание чл.63д от ЗАНН,
жалбоподателят Т. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 от АПК и
с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се взе предвид и
неявяването на процесуален представител в съдебно заседание в полза на
4
въззиваемата страна, следва да се определят и присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1, вр.
ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0284-001204 от
06.06.2024г. на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, РУ-Казанлък
/упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/,
с което на жалбоподателя Д. А. Т. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение
по пътищата.
ОСЪЖДА Д. А. Т. с ЕГН **********, с адрес : с.Хаджидимитрово,
общ.Казанлък, ул.“Тракия“ 10, пост. адрес : с.Енина, ул.“Синчец“ №10 да
заплати на ОД на МВР – Стара Загора, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5