Решение по дело №2232/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260025
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20213110102232
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260025/12.1.2022г.

гр.Варна 12.01.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2232/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцовото ТД „Т.Б.“ ЕАД сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу настоящия ответник Р.Д.Н. е образувано ч.гр.д №15798/2020г., по описа на PC Варна и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 103.01лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.

Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, предявява на основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

По повод договор за мобилни услуги от дата 10.12.2018г., сключен с мобилния оператор „Т.Б." ЕАД, ответницата е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*** и титуляр по предпочетения мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма Тотал 38.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 10.12.2020г.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №***.

Съгласно чл.26 от ОУ на ищеца „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.".

За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.02.2019г. до 14.06.2019г. ищецът е издал:

-     фактура №**********/15.03.2019г. за отчетния период на потребление от 15/02/2019г.-14/03/2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 73.51лв. /с ДДС/, от които:

-За мобилен номер ***: 63.12лв./без ДДС/ при пропорционален месечен абонаментен план Тотал 38.99лв. платима в срок 30.03.2019г.

-     фактура №**********/15.04.2019г. за отчетния период на потребление от 15/03/2019г.-14/04/2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 39.89лв. /с ДДС/, от които:

-За мобилен номер ***: 32.49лв./без ДДС/ при месечен абонаментен план Тотал 38.99лв. платима в срок до 30.04.2019г.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 113.40лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 03/2019г. и за месец 04/2019г.

С Кредитно известие №**********/15.05.2019г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на-10.39лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, и е отразен незаплатения баланс в размер на 113.40лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 103.01лв.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 103.01лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.196, в) от ОУ на мобилния оператор, ТД е прекратило едностранно индивидуалните договори на ответницата за ползваните абонаменти.

След прекратяване на отношенията ищецът издал крайна фактура №**********/15.06.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва:

-     390.24лв - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума НЕ е процесна в настоящото производство/;

-     103.01/сто и три лева и 01ст./лв. - за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги /която сума е процесна в настоящото производство/.

Общата сума по издадената крайна фактура възлиза в размер на 493.25лв.

С оглед изложеното, в настоящото производство интерес за ищеца представляват начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги, които претендира на основание едностранното прекратяване на индивидуалните договори за мобилни услуги - чл.75, вр.с чл.196, в).

В настоящото производство Операторът няма претенции относно начислената неустойка и в този смисъл същата не се явява част предмет на иска.

Датата на деактивация на процесиите абонаменти е 07.05.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т. Б. " ЕАД ответникът се е съгласил и е приел ОУ на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от ОУ, Т. има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Т. /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Р.Н..При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".

Ищецът сочи, че по силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

В конкретният случай ответникът Р.Н. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесиите мобилни номера не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Моли се да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 103.01лв. -представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №**********/15.03.2019г., №**********/15.04.2019г. за периода от 15.02.2019г. до 14.04.2019г. и да се осъди ответницата да заплати разноските в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответницата по реда на чл.131 от ГПК е депозирала отговор в който сочи, че не и е предоставяна далекосъобщителна услуга, твърди, че договорът е бланков без да е имала възможност за индивидуално договаряне поради което клаузите в нейна вреда са нищожни при условията на пар.13, т.1 от ДП на ЗЗП като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.

Като писмени доказателства по делото са приети: договор за мобилни услуги от 10.12.2018г., приложение ценова листа, декларация и три фактури. Ищецът е направил искане за допускане на ССчЕ, което е било уважено от съда, но в последствие не е представил доказателства за заплатен депозит за вещото лице и експертизата е заличена преди да бъде изпълнена.

Съгласно представения договор за мобилни услуги ответницата е встъпила в договорно отношение с ищцовото дружество по силата на което да ползва мобилни услуги чрез номер +*** при месечна такса за предоставяната услуга до лимита на изрично посочени параметри в договора при цена от 38.99лв. за срок от две години, т.е. до 10.12.2020г.

Предмет на настоящата претенция са суми търсени като дължими за предоставена услуга за месечните периоди от 15/02/2019г. до 14/03/2019г. и от 15/03/2019г. до 14/04/2019г. Претенцията си за тези два месеца ищецът е подкрепил само с вече коментираният договор, който макар и частен документ, предвид това, че е двустранно подписан и неоспорен се възприема от съда като доказващ неблагоприятните факти за всяка от страните по него, а по отношение ан ответницата в случая това е задължението за заплащане на месечна такса в размер на 38.99лв. Другите представени от ищеца доказателства са три броя едностранно издадени от него фактури, като те нямат обвързваща съда доказателствена сила, а заличаването на допуснатата ССчЕ е довело до невъзможност да се изследва въпроса как е определена като дължима разликата от 38.99лв. до 63.12лв. начислени по фактура №**********/15.03.2019г. за периода от 15/02/2019г. до 14/03/2019г.

При липсата на други твърдения и на събрани други доказателства съставът приема, че се е доказало наличието на договорно задължение между ищцовото дружество и ответницата за предоставяне на мобилна услуга свързана с ползването на определен телефонен номер, като в рамките на същото и ответницата е поела задължение за заплаща месечна абонаментна такса в размер на по 38.99лв., като до този размер всяка от двете помесечни претенции следва да се уважи, а по отношение на първия от двата периода за времето от 15/02/2019г. до 14/03/2019г. за разликата до 63.12лв. следва да се отхвърли.

Следва да се има предвид, че възражението на ответницата за наличие на неравноправни клаузи е неотносимо към настоящия случай, тъй като тук се разглежда единствено неизпълнение на задължение за заплащане на договорени индивидуално месечни такси.

Предвид частичното уважаване на претенцията, направеното искане и представените доказателства съставът намира, че следва да се присъдят и сторените по исковото и заповедното производства разноски намалени пропорционално на частичното уважаване, а именно 385.66лв. по исковото производство и 156.56лв. по заповедното производство.

Ето защо, съдът

    Р Е Ш И

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление ***  и ответника Р.Д.Н. ЕГН********** ***, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумите:

38.99лв. дължима месечна абонаментна такса за периода от 15/03/2019г. до 14/04/2019г. по договор за мобилни услуги от 10.12.2018г. за телефонен номер +***

и

38.99лв. дължима месечна абонаментна такса за периода от 15/02/2019г. до 14/03/2019г. по договор за мобилни услуги от 10.12.2018г. за телефонен номер +***, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от 38.99лв. до претендираните  63.12лв., като недоказана по размер, на осн.чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, като сумите са присъдени в рамките на заповедното гр.д.№15798/2020г. на ВРС.

ОСЪЖДА Р.Д.Н. ЕГН********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление *** сумите от 385.66лв. разноски по исковото производство и 156.56лв. разноски по заповедното производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: