Решение по адм. дело №1323/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ .

Образувано е по жалба на Н. Д. Н., [ЕГН], [населено място], община Карлово, [улица], чрез адв.П., срещу заповед № РД-206 от 28.02.2025 г. на кмета на община Карлово.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – неучастие на адресата на заповедта в проведеното административно производство по издаването и при противоречие с материалния закон - процесният строеж е търпим, като попадащ в хипотезата на § 16, ал.1 ДР ЗУТ, съответно не подлежи на събаряне.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Представят се подробни писмени бележки от адв.П. в подкрепа на заявената теза.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

За ответника – кмет на община Карлово се заема становище за неоснователност на жалбата. Представя се и подробна писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № РД-206/28.02.2025 г. на кмета на община Карлово, с която, на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „навес“, намиращ се в южния дял на [УПИ], кв.22 по плана на [населено място], община Карлово, с административен адрес [улица] извършител на строежа – Н. Д. Н..

За да издаде процесната заповед, АО, е приел, че строежът „навес“ е изграден от дървена конструкция, покрит с керамични керемиди, без оградни стени и е с размери приблизително 7,00 Х 4,00 м. Изграденият навес представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване и може да се определи като строеж VI категория на основание чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Дотолкова доколкото разпореденият за премахване навес е изпълнен без разрешение за строеж, няма протокол за откриване на строителна площадка, няма протокол за определяне на строителна линия и ниво, е изведен извод, че същият представлява незаконен такъв по смисъла на чл.225, ал.2 т.2 ЗУТ.

Тези обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни лица при община Карлово проверка и са обективирани в Констативен акт № 36/27.05.2024 г. КА е съставен в присъствието на сина на жалбоподателя и е връчен на него. Срещу този КА не е постъпило възражение от страна на жалбоподателя.

Въз основа на КА е издадена оспорената заповед.

Жалбата срещу нея е подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от акта, за което съществува правен интерес от оспорването му, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че заповедта е издадена от компетентен орган – кмета на община Карлово, в чийто териториален обхват попада [населено място] и дотолкова доколкото се касае за строеж VI категория - чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.

Неоснователни са оплакванията, че заповедта е издадена при СПН. Невръчването на съставения КА на самия жалбоподател, а на член на неговото семейство, който е присъствал на извършената от страна на служители от община Карлово проверка, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е оспорил пред настоящата съдебна инстанция самата заповед като по този начин е упражнил/защитил правата си в пълна мяра.

Неоснователни са и оплакванията по жалбата, че разпореденият за премахване обект не е в достатъчна степен индивидуализиран като се излагат в писмените бележки твърдения, извлечени от двете приети по делото СТЕ, че се касае за два, а не за един навес. Тези доводи не се споделят от съда – съобразявайки констатациите по двете приети по делото СТЕ, съдът счита, че се касае за един навес с размери около 7 м. на 4 м. ситуиран като един цял Г-образен навес (по разпита на ВЛ инж.Н. при приемане на заключението по геодезическата СТЕ – л.116 гръб). В аналогичен смисъл са и констатациите по първото прието по делото заключение на инж.Р., според която процесният обект представлява дървена конструкция за навес, изпълнена на две части.

Неоснователни са и изложените твърдения, че процесният стореж не подлежи на премахване, тъй като е търпим.

Съобразявайки твърденията по жалбата и свидетелските показания на св.Ганчоолов и Т. (л.96 и сл.) се налага извода за изграждането на процесния строеж към 1969 г. – 1972 г. – 1974 г. т.е. приложимата хипотеза за преценка на търпимостта на стоежа е § 16, ал.1 ПР ЗУТ. За да бъде приет за търпим процесният навес, същият следва да бъде допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон.

Към годината на построяване действащи са бил ЗПИНМ, правилника за прилагането му и „Строителни правила и норми за изграждане на населени места“, издадени от Председателя на КСА, обн.ДВ бр.75 от 18.09.1959 г., отм.ДВ бр.69 от 02.09.1977 г. Процесната постройка не отговаря на изискването за допустима квадратура от 20 кв.м. за допустимите параметри на второстепенните постройки съгласно т.60, ал.4 от „Строителни правила и норми за изграждане на населени места“. Според заключението на ВЛ инж.Р. процесният навес е 23,73 кв.м., не отговаря и на допустимата ширина на застрояване от 3 м като процесният навес е с ширина 4,25 м.(л.84). Т.е., съотнасяйки параметрите на процесната постройка и изискванията на нормативната уредба, действаща преди 1977 г. към периода 1969 г. – 1972 г. се установява, че процесният навес не е бил допустим по действащите правила и нормативи с ширината си на застрояване и застроената си площ.

Преценяйки допустимостта на процесния строеж съгласно ЗУТ, съдът кредитира заключението на ВЛ инж.Н., според което следва да се приеме за спазено изискването на чл.42, ал.3 ЗУТ за разстояние от 3м. до източната регулационна граница. Дотолкова доколкото обаче се касае за съсобствено УПИ и предвид липсата на съгласие от другия съсобственик за изграждането на процесния навес единственият възможен извод е, че разпореденият за премахване навес не отговаря на правилата и нормативите съгласно този закон – чл.183 ЗУТ.

Според заключението на ВЛ инж.Р., проследявайки регулационно-застроителния статут на процесния имот по КРП, одобрен със заповед № 6361/17.12.1957 г. процесната сграда не е отразена като съществуваща. Макар и този план да е регулационен в него с червен цвят са нанесени сгради за бъдещо застрояване, сред които не попада процесната.

По действащия ПУП по отношение на застрояването – действащ план за застрояване за процесния имот е одобреният със заповед № 680/13.06.1990 г. застроителен и регулационен план на [населено място], община Карлово като този план предвижда запазване на съществуващата двуетажна жилищна сграда като основно застрояване, а допълващо застрояване в имота не е предвидено.

При това положение следва да се приеме, че процесният навес не е допустим нито по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, нито съгласно този закон. Съответно не е търпим строеж и подлежи на премахване.

По тези съображения, съдът приема, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа - разрешение за строеж. Дотолкова доколкото същият не е търпим, той подлежи на премахване. Същият е незаконен и съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, който въобще не предвижда допълващо застрояване.

По изложените съображения жалбата е неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 150 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Д. Н., [ЕГН], [населено място], община Карлово, [улица], срещу заповед № РД-206 от 28.02.2025 г. на кмета на община Карлово.

ОСЪЖДА Н. Д. Н., [ЕГН], [населено място], община Карлово, [улица], да заплати на община Карлово разноски по делото в размер на 150 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.