№ 608
гр. П. , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201345 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. К. П. , ЕГН ***, в качеството на законен
представител на „С.“ ООД, ЕКН ***, съд.адрес: гр.П., ул.“***“ №18, ет.2, оф.
№13-ад.К.У. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
с.Г, №0017250 на ОД на МВР гр.П., с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.4 във връзка с
чл.638, ал.1, т.2 във връзка чл.461, т.1 от КЗ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева.
Жалбоподателят моли електронният фиш, като незаконосъобразен да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител
в писмено становище поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР П., не изпраща представител.
Депозира писмено становище, в което поддържа, че ЕФ като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
1
С обжалвания електронен фиш е наложена имушществена сакция затова,
че на 24.04.2020 г. в 15:08 часа в обл.П.,, път ІІ-37, км 118+502 в посока на
движение към гр.П. е заснето с АТСС (ARH CAM S1) №11743bb да се движи
МПС – товарен автомобил „Ф.К.” с ДК №***, собственост на „С.“ ООД, като
ю.л., което притежава МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно от
движение, не е сключило задължителна застраховка „ГО“.
Жалбата е процесуално допустима и по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства приложени по делото.
Съдът намира, че при издаването на процесния ЕФ не са допуснати
съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на обжалване
по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на
издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението. /Вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на
ВАС по т. д. №1/2013 г./.
Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на
ел.фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
От приложените към административнонаказателната преписка
2
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване се
установява, че използваното в случая техническо средство е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта на МПС тип ARH
CAM S1, за която е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 от 07.09.2017 г., валидно до 07.09.2027 г., т.е. същото
е технически изправно е и отговаря на метрологичните изисквания за
употребата му на територията на България.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира,
че при издаването на фиша не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обуславят неговата отмяна, за което се настоява в
жалбата. Фишът съдържа всички необходими реквизити, изчерпателно
посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, с
конкретно посочване на пътя, пътната отсечка от този път, датата, точния час
на извършване на нарушението, марката и регистрационния номер на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, описание на
нарушението, нарушените законни разпоредби, размера на санкцията, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Фишът е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за
издаването му, съгласно чл.189, ал.4, изречение първо от ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. За извършеното
нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение.
Тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш", съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП - електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. В установените от закона реквизити на електроннния фиш, с оглед
легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи
датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко
от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез
3
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Тъкмо поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на
въведените данни за нарушението и собствеността/ ползването на
автомобила. При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен
реда за установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за
нарушението в административно-информационна система на ОДМВР гр.П.,
последвалата им обработка и окомплектоване с данни за собственика на
автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания електронен фиш.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
ARH CAM S1 №11743bb, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система камера-
лазерен датчик-компютър, като единствената роля на оператора на системата
е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
4
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В настоящия случай обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от
закона реквизити.
Не на последно място съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при
работа с временно разположена на участък от пътя автоматизирана
техническа система за контрол на скоростта, какъвто е конкретния случай, е
попълнен протокол за мястото за контрол, който е съпроводен със снимка на
разположението на уреда.
В този смисъл по аргумент на противното на чл.11, ал.2 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. няма пречка реализирането на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение да се
извърши с издаване на ЕФ.
Фактическите констатации за липса на сключен към момента на
проверката валиден договор за задължителна застраховка се събраните
писмени доказателства и не се оспорват по същество. Видно от официалната
интернет страница на Гаранционен фонд, че към инкриминираната дата
24.04.2020 г. няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ за
въпросното МПС.
При тези данни е осъществен състава на административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, който вменява в задължение на
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение да сключи Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
5
автомобилистите.
Съдът осъществявайки контрол за законосъобразността на НП по
отношение приложимостта на санкционната разпоредба се води от
съдържащите се в него ясни и точни констатации описващи състава на
нарушението, което в конкретния случай е по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и изисква
налагане на санкцията по същия специален закон.
Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет със
стационарната радарна система е собственост на „С.“ ООД. Последното е
видно и от представената справка от ОД на МВР П..
В този случай разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДП изрично предвижда,
че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство.
По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от
ЗДвП собственикът да е представил в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението.
Следователно административно наказателната отговорност на ю.л.
собственик на МПС, при управление на което е извършено нарушението, в
случая жалбоподателя произтича от законовата разпоредба на чл.188, ал.1 от
ЗДвП, с изрично посочени в обжалвания ЕФ субект на нарушението с
посочване на имено на дружеството и ЕКН.
Вярно е, че в ЗДвП не е предвидено налагане на имуществена санкция с
ЕФ, а само на глоба.
Но съгласно чл.638, ал.4 от КЗ е предвидено когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство да се
наложи или имуществената санкция по ал.1.
6
В случая КЗ е нормативен акт от по-висока степен от ЗДвП, освен това е
специален по отношение на последния, поради което се прилагат нормите на
КЗ по аргумент на чл.15, ал.3 от ЗНА.
В тази връзка с оглед субекта на нарушението - ю.л. собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определена вида
на санкцията – имуществена санкция. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.638, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от КЗ императивен
размер на санкцията за съответното нарушение.
В този смисъл съдът счита, че електронен фиш, е правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и потвърждаване на обжалвания ЕФ искането
на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143 от
ГПК, следва да бъде отхвърлено.
В този ред на мисли, при този изход от делото, принципно ответната
страна – ОД на МВР П., би имала право на разноски. Искането на А. С. Г., в
качеството му на пълномощник на директора на ОД на МВР П., от която
териториална структура е издаден фишът е направено в постъпило писмено
становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, но
същото следва да бъде отхвърлено.
Видно от представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. –
началник сектор „ПП“ при ОД на МВР П. е лице с юридическо образование.
Несъмнено отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на
репариране подлежат само действително направените разноски, чието
присъждане законодателят е предвидил. Единственото изключение, което
законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, която гласи,
че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от
публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане
на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува
7
разширително или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната
по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с
юридическо образование по смисъла на чл.32, т.3, пр.2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОД на МВР П. е бил надлежно
представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при
същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, пр.2 от
ГПК във връзка с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е
направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а
изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но
липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като ОД на МВР П., не е бил представлявана от
юрисконсулт, каквото е изискването на чл.78, ал. 8 от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, а именно Решение
№1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №14713/2015 г., ІV отделение, Решение
№1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм.д. №13808/2015 г., ІV отделение,
Определение №47/26.01.2017 г. на Административен съд София-област по
адм.д. №62/2017 г., Решение №80/08.02.2017 г. на Административен съд
София-област по адм.д. №1059/2016 г., Решение №2192/17.12.2019 г. на
Административен съд Бургас по адм.д. №3049/2019 г. и др.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на имуществена
санкция с.Г, №0017250 на ОД на МВР гр.П., с който на „С.“ ООД, ЕКН ***,
представлявано от Г. К. П., съд.адрес: гр.П., ул.“***“ №18, ет.2, оф. №13-
ад.К.У. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на
основание чл.638, ал.4 във връзка с чл.638, ал.1, т.2 във връзка чл.461, т.1 от
КЗ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане на разноски в полза на
дружеството жалбоподател и в полза на ОД на МВР П..
8
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9