РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Кюстендил, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520102004 по описа за 2023 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД срещу Е. П. Н., с която са предявени
положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Заявява, че
между „Микро Кредит“ АД като заемодател и Е. П. Н. като заемател бил
сключен Договор за заем Microcredit № 9032-00100005, по силата на който
дружеството заемодател се задължило да предостави на заемателя под
формата на заем парична сума в размер на 700 лева. Подписвайки договора за
заем, заемателят удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума,
като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията,
посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на
797,58 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната
лихва по него, като по отношение на договорната лихва по заема страните
постигнали съгласие да бъде в размер на 97,58 лева, която следвало да се
1
изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски.
Твърди се, че ответникът не е извършвал плащания по процесния договор, а
към момента на подаването на исковата молба дължимата главница е в размер
на 700 лева, както и договорна лихва в размер на 97,58 лева. Заявява се, че
съгласно разпоредбите на Общите условия които са неразделна част договора
за заем, при забава на дължима погасителна вноска по договора за заем,
заемателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до
окончателното изплащане на задължението. На посоченото основание, на
заемателя било начислено обезщетение за забава върху незаплатените суми
по договора за заем в размер на 68,06 лева за периода от 26.06.2022г. до
27.06.2023г. Твърди се, че по силата на Рамков Договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 12.03.2021г. на основание чл.99 ЗЗД между
„Микро Кредит“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, процесното вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД (правоприемник на което е „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, считано от 25.11.2022г.). До
ответника било изпратено от страна на „Микро Кредит“ АД, чрез „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, уведомително писмо за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в
договора за паричен заем постоянен адрес. Обратната разписка се върнала със
статус „Писмото не е потърсено“. Предвид гореизложеното, е отправено
искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищцовото дружество има срещу ответника следните вземания по Договор за
заем Microcredit № 9032- 00100005 от 10.05.2022г.: главница в размер на 700
лева; 97,58 лева – договорна лихва за периода от 25.06.2022г. /датата на
първата вноска/ до 25.06.2022г. /датата на настъпване на падежа на договора/;
лихва за забава върху непогасената главница, в размер на 68,06 лева за
периода от 26.06.2022г. до датата на подаване на заявлението – 27.06.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски и в двете производства. С исковата молба е
направено особено искане за постановяване на неприсъствено решение на
основание чл.238 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
2
ответника.
Съдът като взе предвид процесуалното поведение на страните и
приетите по делото доказателства, намира следното:
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище
по предявените искове, не се е явил и не се е представлявал на проведеното
открито съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Във възражението си по чл.414, ал.1 ГПК
ответникът не е навел конкретни възражения, подлежащи на разглеждане. На
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание с Разпореждане №
4514/25.10.2023г. С оглед представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове. като предпоставка за постановяване на неприсъствено
решение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, по искане на процесуалния представител на ищеца, направено в
проведеното открито съдебно заседание. На основание чл.239, ал.2 ГПК съдът
не излага мотиви по същество на спора.
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В
заповедното производство същият е сторил разноски в размер на 50,93 лева
общо за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 124,25
лева, и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422
ГПК искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД, че Е. П.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, с адрес на упрвление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, незаплатени задължения по Договор
за заем Microcredit № 9032-00100005, сключен между ответника и „Микро
Кредит“ АД, прехвърлени с договор за цесия на ищеца, в общ размер на
865,62 лева, от които главница в размер на 700 лева, 97,58 лева – договорна
лихва за периода от 25.06.2022г. /датата на първата вноска/ до 25.06.2022г.
/датата на настъпване на падежа на договора/ и лихва за забава върху
непогасената главница, в размер на 68,06 лева за периода от 26.06.2022г. до
датата на подаване на заявлението – 27.06.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
3
окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Е. П. Н., ЕГН **********, да заплати „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 50,93 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 224,25 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4