№ 23364
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110102019 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 7162/10.01.2024
г., от „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., представлявано от А А - Изпълнителен директор и
И И Е председател на УС с която са предявени обективно и субективно
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация,
както следва:
срещу Р. Н Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220, общ....
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 3557.36 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2020 г. до 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 541.63 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до
31.07.2023 г., изчислена върху главница от 3557.36 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 11.88 лева главница за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
1
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.59 лева -
лихва за периода 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., изчислени върху главница
от 11.88 лева
за които суми има издадена Заповед № 24564 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45330 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 126665, ID номер 186153, инсталация
№ …., за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1220, общ....
срещу Ц. Н. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220, общ....
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 3557.36 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2020 г. до 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането
6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 541.63 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до
31.07.2023 г., изчислена върху главница от 3557.36 лева
7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 11.88 лева главница за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.59 лева -
лихва за периода 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., изчислени върху главница
от 11.88 лева
за които суми има издадена Заповед № 24564 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45330 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 126665, ID номер 186153, инсталация
№ …., за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1220, общ....
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
съсобственици на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: гр.
София, п.к. 1220, общ. .... Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да
заплащат топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна
енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия
на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а
2
ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени
от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок
след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна
енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и
ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за
дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово
разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB
9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците чрез особения си представител
оспорват исковата молба по основание и размер. Правят възражение, че
производството е недопустимо, поради изтекъл срок за предявяване на искова
молба. Оспорва наличието на облигационно отношение за доставка на
топлинна енергия. Оспорва отговорността да е разделна. Твърди, че в
представения нотариален акт лицето е със същото име, но с различно ЕГН.
Оспорва количеството на топлинна енергия, както и начина на отчитане и
изчисляване на претендираната топлинна енергия. Оспорва съдържанието на
фактурите. Оспорва, че сумите са начислени съгласно закона, както и
наличието на валиден договор с топлинния счетоводител. Твърди, че не е ясно
кой е топлинния счетоводител, както и че решението на ОС на ЕС е взето
назаконосъобразно. Прави възражение за давност. Оспорва исковете по чл.86
ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковете.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира
разноски. Представя списък.
Ответниците се представляват от особен представител. Оспорва
исковете. Възразява срещу удостоверението за идентичност на имена, тъй като
е преклудирано. Твърди, че не е установено връзка между Н ИН АД. Твърди,
че не е установено колко са брой лице обитаващи апартамента, както и
оспорва протокола за неосигурен достъп до апартамента, тъй като липсват
свидетели. Твърди, че не се доказа, ответникът да е потребител на топлинна
енергия с оглед сбърканото ЕГН.
Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
3
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 33648/20.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 68-77 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 33648/20.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 68-77 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения н.а. се установи, че на 01.03.1994 г. ответниците Р. Н
Ц., ЕГН ********** и Ц. Н. Ц., ЕГН ********** купуват следния недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж. к. Надежда, бл. 141, вх. Г, ет.5, ап.85 (л.19-20
от делото).
4
На 13.03.1997 г. Р. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
надежда, б141, вх. Г, ет.5, ап.85 е подала заявление за присъединяване към
топлопреносната мрежа като е декларирала, че жилището ще се ползва от две
лица (л.17-18 от делото).
По делото е представено удостоверение за идентичност на имена, от
което е видно, че Р. Н. Ц. ЕГН ********** е фигурира и с имена като Р. Н Ц..
От писмото, изходящо от СО – район Красно село се установи, че няма лице с
ЕГН ********** (л.140-141 от делото). Неоснователно е възражението на на
особения представител, че представеното доказателство е преклудирано.
Същото е събрано по повод възражения на ответника в първото о.с.з. и
направено искане в това първо о.с.з. за издаване на СУ.
Неоснователно е възражението на особения представител, че Р. Ц. не е
собственик на ЕГН. В действителност в цитирания н.а. същата е записана с
друго ЕГН **********, но както се установи липсва такова лице в НБД на
посоченото ЕГН. С оглед попълненото лично от ответника заявлението и
удостоверението за идентичност съдът направи доказателствен извод, че
лицето записано в н.а. е именно това което е подало заявлението до ищцовото
дружество за присъединяване към мрежата. Видно от н.а., така и от
заявлението от Р. Ц., същите имат един и същ предмет на вещно право – един
и същ апартамент. И двете посочени имена (собствено, бащино и фамилно)
съвпадат в н.а. и посоченото заявлението и представено удостоверение за
идентичност на лице с различни имена. Първите 8 цифри от ЕГН напълно
съвпадат, като грешка има в последните две цифри. По н.а. е 73, а по
заявление и справка в НБД е 90. При това положение, с оглед веригата от
косвени доказателства съдът приема, че именно ответникът Р. Н (Н.) Ц., ЕГН
********** е собственик на процесния имот, съгласно представения н.а.
Грешката в ЕГН не е толкова голяма и да не може да се отстрани от другите по
делото събрани доказателства. Тълкувайки всички събрани писмени
доказателства и доказателствени средства, в тяхната съвкупност, е налице
пълна идентичност на лицето, което е подало заявление за присъединяване
към топлопреносната мрежа и лицето посочено като собственик в н.а. Ето
защо правоизключващото възражение на особения представител за
сбъркано ЕГН не е основателно.
При това положение, както с факта, че ответникът лично е заявил пред
ищеца, че желае да му бъде открита сметка при него за топлинна енергия, така
и с представения н.а. съдът приема, че Р. Н Ц. , ЕГН ********** е собственик
на процесния имот и като такъв е потребител на топлинна енергия. Същата
дължи заплащане на сумите за топлинна енергия.
По отношение на другия ответник Ц. Н. Ц. съдът приема, че същият
също е собственик на процесния имот от 1994 г. и като такъв има качеството
на потребител на топлинна енергия.
В представения н.а. е записано, че двамата ответниците купуват имота,
като не е упоменато при какви квоти. При това положение важи презумцията
5
на чл.30, ал.2 ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване
на противното. Ето защо всеки има по 1/2 ид. ч. от процесния имот. След като
процесният имот се намира в съсобственост между ответниците, то те
отговарят разделно спрямо задълженията на имота, на основание чл. 30, ал.3
ЗС. Ето защо отговорността на съсобствениците е разделна. Същите не са
необходими и задължителни другари. При това положение не е основателно
правоизключващото възражение на особения представител, че
отговорността не е раздела. Напротив, отговорността е разделна, на основание
чл.30, ал.3 ЗС.
При това положение съдът направи правен извод, че за процесния
период ответниците са съсобственик на процесния недвижим имот. Като
такива се явяват потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето
защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на
иска, че ответниците са потребители на топлинна енергия за целия имот за
процесния имот.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието
заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от
компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период
и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз
основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през
процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга
по дялово разпределение. От нейното заключение се установи, че твърдяната в
исковата молба сума и показания за топлинна енергия напълно съответства на
показанията на уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на
цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се
установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна
инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има
сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се
намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово
разпределение. От заключението се установи, че уредите са метрологично
точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата
молба (л. 107-114 от делото).
От представения протокол от 15.08.2002 г. се установи, че първоначално
дружество, извършващо услугата дяловото разпределение е "ТА Е С Н И"
ЕООД, ЕИК . (л.21-24 от делото). С договор от 03.06.2020 г., дружеството
извършващо дялово разпределение е „Н“ АД, ЕИК: ..... (л.30-37 от делото).
Същото това лице е привлечено като трето лице – помагач, на основание
чл.219 ГПК. От отговора на въпрос 1, зададен от съда, се установи, че лицето,
извършващо дялово разпределение за процесния период е „Н“ АД. При това
положение е без значение какво е качеството на "ТА Е С Н И" ЕООД, ЕИК ..
Същият е имал качество на топлинен счетоводител, но за друг период на
отчитане, който не е процесния. Ето защо възражението на ответника за
идентичност на лицето, извършващо дялово разпределение не е относимо към
период на исковите претенции. По делото по безспорен начин се установи, че
6
от м.05.2020 г. топлинен счетоводител е именно третото лице – помагач.
Предишните дружество, извършващи дяловото разпределение не са относими.
На това основание е неоснователно възражението на ответника за липса на
идентичност на дружеството, извършващо дялово разпределение.
От СТЕ се установи, че уредите са отчитали правилно. И процесните
суми са начислени на основание неосигурен достъп до имота, както за периода
от 2020-2021, така и за 2021-2022 г. В о.с.з. вещото лице уточнява, че за сезон
2021-2022 г. сумите са начислени на неосигурен достъп, но не може да се
изчисли реално какво количество вода е използвано, защото и за предходния
сезон също е имало неосигурен достъп. В наредбите за топлоснабдяване не е
указано как трябва да се процедира в случай, че за предходния сезон не е
имало достъп и не се знае началното показание на водомерите. Посочва, че
дружеството за дялово разпределение и той е направил изчисленията на база 4
брой лица (л.118 от делото). Следователно по делото се установи, че
процесните суми са само за топла вода, общи части и щрангове, и са
начислени на база неосигурен достъп до имота.
Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са
служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според
чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната
собственост, които да подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за
отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез съставяне на
протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на
топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством
които ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на
наредбата служебно количество на топлинната енергия, което след това е
фактурирал. Ето защо е неоснователно възражението на особения
представител на липсата на неосигурен достъп.
При това положение, съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
петата предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.99-102 от делото). Заключението на вещото лице установява размера
на дължимите суми за целия процесен период. Същите напълно съвпадат с
исковата претенция. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата
предпоставка за уважаване на исковата молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
7
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия. Следователно
задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово разпределение са
дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.04.2022 г. Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на
съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила.
Ето защо вземането за мораторна лихва се дължи.
По възражението за давност и размера на дължимите суми
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (л.103-106 от делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 11.08.2023 г., които суми към 11.08.2020 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 11.08.2020 г.,
съобразно исковия период.
Следва да се отчете, че СТЕ и ССчЕ и тази по давността начисляват
сумите за 4 обитатели. По делото ищецът не успя да докаже, че апартаментът
се обитава от 4 обитатели. Липсва и такава законова презумпция. Напротивq
по делото е налице документ, изходящ от ответника, съгласно който
апартаментът се обитава от две лица. При това положение получените суми от
СТЕ, ССчЕ и тази по давността следва да се разделят на 2 за две лица.
Доколко отговорността между съсобствениците е разделна, то на основание
чл.30, ал.3 ЗС, получената сума следва да се раздели на 2, за да се получи за
един ответник. При това положение, получените суми от СТЕ и ССчЕ и тази
по давността следва да се разделят на 4, за да се получи за едно лице.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността, но разделени на четири, се получа
следното, за един ответник:
Табл. 1
8
1234567
Експертиза по
давността Три
ССчЕ
годишен период,
Период поРазмер по(доказана
лева
№искИзвод
искаИМ, левачаст),
леваот 11.8.2020
до 11.8.2023
Искът е
отм.05.2020частично
доказан
Главница
13557.361778.681765.06
за ТЕ
Давността е
дом.04.2022частично
настъпила
Искът е
от15.8.2021частично
Мораторна
доказан
2лихва за541.63266.81256.06
Давността е
ТЕ
до31.7.2023частично
настъпила
Искът е
от1.7.2020частично
доказан
Главница
311.885.945.94
за ДР
Не е
до30.4.2022настъпила
давност
Искът е
от15.9.2020частично
Мораторна
доказан
4лихва за2.591.301.30
Не е
ДР
до31.7.2023настъпила
давност
При съпоставка на данните от таблицата се получава за всеки един от
ответниците, че искът за главница е основателен за 1765.06 лева, а за
горницата от 1765.06 лева до 1778.68 лева, следва да се отхвърли като погасен
по давност, а за горницата от 1778.68 лева до пълния претендиран размер
3557.36 лева искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Искът за мораторна лихва върху главницата следва да се уважи за
сумата от 256.06 лева, като за горницата от 256.06 лева до 266.81 лева следва
да се отхвърли като погасен по давност, а за горницата от 266.81 лека до
пълния претендиран размер от 541.63 лева, като неоснователен и недоказан.
Искът за главница за ДР следва да се уважи за 5.94 лева, а за горницата
от 5.94 лева до пълния претендиран размер от 11.88 лева, като неоснователен
9
и недоказан.
Искът за мораторна лихва върху главницата за ДР следва да се уважи за
1.30 лева, а за горницата от 1.30 лева до пълния претендиран размер от 2.59
лева, като неоснователен и недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски (л.132 от делото).
Ответникът се представлява от особен представител и не претендира
разноски. Такива не е направил. Ето защо съдът не следва да се произнася за
неговите разноски.
При съпоставка на доказана част, погасена по давност, съответно
отхвърлена, уважена се получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ4113.46
2Доказана част2052.73
3Недоказана част2060.73
3Уважена част2028.36
4Погасена по давност24.37
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част2085.10
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса10164.54
3Общо214.54
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК105.79
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
10
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1).
Тъй като ответниците са двама, разноските следва да се разделят на две.
Така всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 52.90 лева.
Ето защо Р. Н Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220, общ. ...
следва да бъде осъден да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „...“,
№ 23 Б сумата от 52.90 лева (петдесет и два лева и деветдесет стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 45330/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Ето защо Ц. Н. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220,
общ.... следва да бъде осъден да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София,
ул. „...“, № 23 Б сумата от 52.90 лева (петдесет и два лева и деветдесет
стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 45330/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Ответникът се представлява от особен представител, поради което
разходът за експертиза по давността е за сметка на ищеца, на основание чл.83,
ал.1, т.5 ГПК.
Възражението за давност е частично основателно, поради което този
разход следва да се признае на ищеца пропорционално на уважената искова
претенция. Затова се включва в ред 5 на Табл. 5, а не в ред 9.
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса16164.54
2Юрисконсултско възнаграждение-300.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)81800.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)80800.00
5Експертиза по давността82400.00
5Съдебни удостоверения1265.00
6Особен представител58,1371223.00
7 Общо 3692.54
8Пропорционално на уважената част-1820.80
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК1820.80
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
11
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ред 10 се получава като се събере ред 8 и 9.
Общият брой разноски, които следва да се признае на ищеца е 1820.80
лева. Разделен на две, за всеки един от двамата ответниците, е 910.40 лева.
Ето защо Р. Н Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220, общ. ...
следва да бъде осъден да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „...“,
№ 23 Б сумата от 910.40 лева (деветстотин и десет лева и четиридесет
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 2019/2024 г. по описа на СРС,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Ето защо Ц. Н. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220,
общ.... следва да бъде осъден да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София,
ул. „...“, № 23 Б сумата от 910.40 лева (деветстотин и десет лева и
четиридесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 2019/2024 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК
....., гр. София, ул. „...“, № 23 Б срещу Р. Н Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр.
София, п.к. 1220, общ.... обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, че Р. Н Ц. с
ЕГН:********** дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..... сумите, както следва:
1. 1765.06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 11.08.2020 г. до 11.08.2023 г., ведно със
законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
1765.06 лева до 1778.68 лева, като погасен по давност, а за горницата от
1778.68 лева до пълния претендиран размер от 3557.36, като
неоснователен и недоказан, за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.;
2. 256.06 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 31.07.2023
г., изчислена върху главница от 1765.06 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата от 256.06 лева до 266.81 лева, като погасен по
давност, а за горницата от 266.81 лева до пълния претендиран размер от
541.63 лева, като неоснователен и недоказан;
3. 5.94 лева - главница за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от
5.94 лева до пълния претендиран размер от 11.88 лева, като
12
неоснователен и недоказан;
4. 1.30 лева - лихва за периода 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., изчислени
върху главница от 5.94 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата от 1.30 лева до пълния претендиран размер от 2.59 лева, като
неоснователен и недоказан;
за които суми има издадена Заповед № 24564 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45330 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 126665, ID номер 186153, инсталация
№ …., за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1220, общ.....
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК
....., гр. София, ул. „...“, № 23 Б срещу Ц. Н. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр.
София, п.к. 1220, общ.... обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, че Ц. Н. Ц. с
ЕГН:********** дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..... сумите, както следва:
5. 1765.06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 11.08.2020 г. до 11.08.2023 г., ведно със
законната лихва от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
1765.06 лева до 1778.68 лева, като погасен по давност, а за горницата от
1778.68 лева до пълния претендиран размер от 3557.36, като
неоснователен и недоказан, за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.;
6. 256.06 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 31.07.2023
г., изчислена върху главница от 1765.06 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата от 256.06 лева до 266.81 лева, като погасен по
давност, а за горницата от 266.81 лева до пълния претендиран размер от
541.63 лева, като неоснователен и недоказан;
7. 5.94 лева - главница за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 11.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от
5.94 лева до пълния претендиран размер от 11.88 лева, като
неоснователен и недоказан;
8. 1.30 лева - лихва за периода 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., изчислени
върху главница от 5.94 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата от 1.30 лева до пълния претендиран размер от 2.59 лева, като
неоснователен и недоказан;
за които суми има издадена Заповед № 24564 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 45330 по описа на
13
СРС за 2023 година, за абонатен номер 126665, ID номер 186153, инсталация
№ …., за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1220, общ....
ОСЪЖДА Р. Н Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220, общ.
... да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „...“, № 23 Б сумата от
52.90 лева (петдесет и два лева и деветдесет стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 45330/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Н. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220,
общ.... да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „...“, № 23 Б сумата
от 52.90 лева (петдесет и два лева и деветдесет стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 45330/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Н Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220, общ.
... да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „...“, № 23 Б сумата от
910.40 лева (деветстотин и десет лева и четиридесет стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 2019/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Н. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1220,
общ.... да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „...“, № 23 Б сумата
от 910.40 лева (деветстотин и десет лева и четиридесет стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 2019/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
"Н" АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, ул. .....
на страната на ищеца „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., ул. „...“ № 23 Б, на основание
чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14