Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4397 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 297,63 лв.- 2 броя и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 41,05 лв.-2 броя.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу С.Н.К., ЕГН **********,*** и И.Н.И., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№1847/18 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжниците, които в срока по чл.414 ГПК са
депозирали писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по
издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответника- апартамент № 54, находящ се на адрес ***с аб.№***. Твърди, че
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла
на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие
и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във
вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда
и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че
ответниците, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** са използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са
погасили задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответниците е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма "***ЕАД. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период за целия топлоснабден имот
общо са: сума за отопление- 174,98 лв., енергия, отдадена от сградна
инсталация- 413,91 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00 лв, услуга
дялово разпределение- 6,36 лв., корекции- 0,00 лв. Твърди, че
в имота на ответника има монтирани 0 индивидуални разпределителни уреда,
0 водомер и 1 брой щранг-лира, а сумата за сградна инсталация е определена при
отопляем обем 136,11 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с
което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника С.Н.К. за
сумата 297,63 лева за главница за периода 01.02.2015г. – 31.01.2018 г. и лихва
върху главницата в размер на 41.05 лева за периода 02.04.2015 г. до 02.03.2018
г. и законната лихва върху главницата от 14.03.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1847/2018г.
по описа на ПлРС. Моли да бъде признато за установено вземането на ищеца срещу
ответника И.Н.И. за сумата 297,63 лева за главница за периода 01.02.2015г. –
31.01.2018 г. и лихва върху главницата в размер на 41.05 лева за периода
02.04.2015 г. до 02.03.2018 г. и законната лихва върху главницата от 14.03.2018
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение
в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1847/2018г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.Н. К., в който заявява, че никой
няма право да я обявява за клиент на каквото и да било без нейно желание и то
изразено писмено и с нейн подпис. Твърди, че никой няма право да ѝ
открива партида и да приписва по нея чужди разходи. Твърди, че на практика от
тях се иска да плащат за това, че другите се отопляват и то докато в техния
имот е студено. Твърди, че в периода на претенцията нито една от двете
ответници не е живяла на посочения адрес. Твърди, че никой няма право да ползва
личните ѝ данни без нейно съгласие и писмена заявка. Твърди, че частният
ѝ имот на ***в гр.Плевен не е топлоснабден, а оборудван за парно
отопление. Твърди, че всичко това цялото оборудване е заплатено от родителите
на ответниците при закупуването на апартамента и точно определен процент от
общите части, а сега е наследено от ответниците. Твърди, че иск за ползване на
неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013г. до 31.01.2017г. бил
обезсилен изцяло с определение № 3688/02.10.2017г. Твърди, че при настоящата
претенция се претендира плащане на суми от 2015г. до 2018г, т.е. не се
претендират сумите за 2013 и 2014г., но твърди, че ги съдят за същото нещо.
Твърди, че както е видно и от доказателствата, представени от ищеца, всички
уреди в процесния топлоснабден имот са изключени. Твърди, че няма и щранг-лира,
тъй като такава няма в никой от средните апартаменти. Счита, че от това следва,
че не може да има потребение-разход. Твърди, че по тази причина отхвърля
всякакви претенции на *** и отказва да плаща каквото и да било.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.Н.И., в който твърди, че не дължи
вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като не е сключвала договор
с *** ЕАД. Твърди, че нейните родители, за чийто имот става дума също нямат
такъв договор. Твърди, че в имота няма отоплителни уреди, нито щранг-лира в
банята. Твърди, че родителите на ответниците, са прекратили топлоподаването в
имоти им преди 22 години и досега никой не ги е съдил за нищо, а сега изведнъж
наследниците станали длъжници. Твърди, че двете ответници са получили молби с
различно съдържание и би трябва да уточнят какво искат, а не да ги разиграват
психически.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца ***ЕАД
със седалище и адрес на управление:***, сграда на ***и адрес в ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява имплицитно от извънсъдебните
изявления на ответниците по делото /Съобщение за подадена декларация от С.К. от
13.03.1998г./, че са съсобственици на процесния топлоснабден имот апартамент № 54, находящ се на адрес гр. ***.
Този факт се призвава изрично от съдържащите се в отговорите на исковата молба
изявления на ответниците, че са съсобственици на процесния имот по силата на наследяване
от родителите им.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен,
приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен
с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено
задължение на ответниците за топлинна енергия за периода от 01.12.2014г. до 30.11.2017г.
е в общ размер от 595,25 лв. от които 174,98 лв.-ТЕ за отопление, 413,91-ТЕ за
сградна инсталация, ТЕ за БГВ не е ползвана и 6,36 лв.- такса услуга дялово
разпледеление. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена главница за
периода от изпадане на ответниците в забава до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 14.03.2018г. е в размер на 84,30 лв.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и
направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния
апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 6942,52
куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответниците е 136,11 куб.м. За
отопление в апартамента на абоната в банята е монтирана щранг-лира.
Отоплителните тела в останалите помещения са демонтирани. Не се ползва топла
вода. Индивидуалната сметка на абоната съдържа два компонента- делът на имота
за отдадена топлоенергия от сградна инсталация и топлинна енергия, отдадена от
щранг-лира. До имота на ответниците е доставяна топлоенергия, тъй като
абонатната станция е работила през времето на процесния период. Отчитана е
топлоенергия за отопление от щранг-лира и дял на имота в сградната инсталация.
Извършеното разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за разпределение на топлинната
енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за
топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Начислените суми са отразени коректно в
индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период 02.2015-01.2018г. и са
в съответствие с Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Щранг-лирата
представлява две тръби, които преминават през баните на всички апартаменти в
аботантната станция и са с предвидения диаметър.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По направеното възражение за недопустимост на
предявения иск, съдът намира същото за неоснователно. След служебна проверка по
гр.д.№ 4222/2017г. по което е издадено посоченото от ответницата К. Определение
№ 3688/02.10.2017г., съдът установи, че с посоченото определение е прекратено
посоченото дело и е върната исковата молба, като е обезсилена издадената
заповед № 1634/12.04.2017г. по ч.гр.д. 1935/2017г. на ПлРС. Липсва произнасяне
по същество по предявената претенция, поради което по нея не се е формирала
сила на пресъдено нещо.
По исковете
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 297,63 лв.- 2 броя:
Не е спорно между страните и се
установява имплицитно от извънсъдебните изявления на ответниците по делото
/Съобщение за подадена декларация от С.К. от 13.03.1998г./, че са съсобственици
на процесния топлоснабден
имот апартамент № 54, находящ се на адрес гр. ***. Този факт се призвава
изрично от съдържащите се в отговорите на исковата молба изявления на
ответниците, че са съсобственици на процесния имот по наследяване от родителите
им.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 153, ал.
1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива
ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без
значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в
неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици,
прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на
топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет
терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като
обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне,
предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на
етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за
прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично
не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части
в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ,
ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана
от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите
необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо
противоположния резултат, от този, който е неговият ratio legis и в крайна
сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за потребителите на битова
топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на
по-благоприятно третиране именно на непотребители, които са се отказали от
услугата. От тази гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на
топлоенергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР
на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от ***.д-р И.Р.. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на
ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния топлоснабден
имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през
отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна
енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на
клиенти на топлинна енергия ответниците дължат на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за
услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на
РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите
на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за липса на щранг-лира в процесния топлоснабден имот. Наличието на такава се установи от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в която е посочено, че
щранг-лирата представлява две успоредни тръби със съответен диаметър,
преминаващи през банята на топлоснабдения имот. Наличието на тези две успоредни
тръби не се оспорва от ответниците по делото. Тяхното възражение се състои само
в твърдението, че тези две успоредни тръби според тях не представляват щранг-лира. Неоснователни по гореизложените съображения се
явяват и оспорванията на ответниците за липса на сключен индивидеален договор
между тях и топлоснабдителното дружество. Облигационната връзка между страните е
възникнала по силата на закона след придобиване на правото собственост на процесния топлоснабден имот. Без
значение е, дали ответниците по делото живеят в
имота. Видно е, че в процесния топлоснабден имот няма други отоплителни уреди
освен щранг-лира в банята, не се потребява топла вода и се претендира само сума
за отопление от щранг-лира и делът на имота в сградната инсталация.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявените искови претенции с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Предвид гореизложеното
и въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и
съдебно-икономическата експертиза, съдът приема, че ищеца е доставил на ответника твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна
енергия, както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия, доставено до абонатната станция, в която е имота на
ответника е извършено съобразно предвидените нормативни правила. Съобразно посоченото
в заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът намира, че исковете
са основателни и доказани в предявените си размери от по 297,63 лв., за която
сума следва всеки един от исковете да
бъде уважен. Не се оспори от ответниците и не са наведени твърдения от тях, че
квотите им в съсобствеността в процесния топлоснабден имот са различни, поради което съдът приема,
че всяка една от ответниците притежава по ½ идеална част от правото на
собственост и дължи заплащането на ½
от общото задължение за главница за имота.
По исковете с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 41,05 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответниците по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи
и обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми
за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца,
за които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава се установява от съда на база на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК общ в размер на 81,60 лв., поради което всеки един от
исковете следва да бъде уважен до сумата от 40,80 лв. за която сума исковете се
явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, а за разликата до 41,05
лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, всеки
един от ответниците следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 27,30
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца, по
½ от направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса 175 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда 100
лв. и депозити за ВЛ в размер на 300,00 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция в общ размер от 287,29 лв. за
всяка от ответниците.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на С.Н.К., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:*** сумата 297,63 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.02.2015г. до 31.01.2018г.,
в едно със законната лихва от 14.03.2018г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1203/15.03.2018г. по ч.гр.д.№1847/2018 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на С.Н.К., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 40,80 лева, представляваща лихва
за забава върху 297,63 лв. за периода 02.04.2015г. – 02.03.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1203/15.03.2018г.
по ч.гр.д.№1847/2018 по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер
от 41,05 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И.Н.И., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:*** сумата 297,63 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.02.2015г. до
31.01.2018г., в едно със законната лихва от 14.03.2018г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1203/15.03.2018г. по ч.гр.д.№1847/2018 по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на И.Н.И., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 40,80 лева, представляваща лихва
за забава върху 297,63 лв. за периода 02.04.2015г. – 02.03.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1203/15.03.2018г.
по ч.гр.д.№1847/2018 по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер
от 41,05 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Н.К.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 27,30 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.1847/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Н.К.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 287,29 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Н.И.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 27,30 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.1847/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Н.И.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 287,29 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца ***ЕАД
със седалище и адрес на управление:***, сграда на ***и адрес в ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: