№ 15150
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110117835 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците С. А. К. и М.
А. К. дължат на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделна
отговорност при равни квоти по 1/2 от следните суми: сумата 3 234,03 лв.,
представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., сумата от 515,22 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021г., сумата от 34,33 лв., представляваща главница
за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от
7,35 лв. - лихва за забава за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г.,ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 17.11.2021 г. - датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент № 2, находящ се в гр. София, общ. „Оборище“, ул.
„...“ 43, ет. 1, за които на 17.05.2022г. е издадена заповед за изпълнение на основание
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65610/2021г. по описа на СРС, 81 с-в, които се разпределят
както следва:
Ответникът С. А. К. – 1/2 или за сумите: 1 617,02 лв., представляваща главница
за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
сумата от 257,61 лв. , представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
28.10.2021г., сумата от 17,16 лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 3,68 лв. - лихва за
забава за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г.,ведно със законната лихва върху
1
главниците, считано от 17.11.2021 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът М. А. К. – 1/2 или за сумите: 1 617,02 лв., представляваща главница
за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
сумата от 257,61 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
28.10.2021г., сумата от 17,16 лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 3,68 лв. - лихва за
забава за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г.,ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 17.11.2021г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на
ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответниците М. А. К. и С. А. Контстантинов, представлявани от назначен на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. В. К., са депозирали отговор на
исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който оспорват искове
както по основание, така и по размер. Оспорват наличието на валидно облигационно
правоотношение с ищеца, както и качеството си на потребители на топлинна енергия.
Твърдят, че видно от представеното удостоверение за наследство не са единствени
наследници на починалия, в случай, че той е бил собственик на имота. Сочат, че
имотът е необитаем и няма данни за монтирани измервателни уреди в него, както и за
извършван отчет. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват
доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства. Молят
за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Термокомплект" ООД не изразява
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното: По
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 65610/2021г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 17.05.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу С. А. К. и М. А. К. да заплатят на заявителя „Топлофикация София“
ЕАД в условията на разделна отговорност при равни квоти по 1/2 от следните суми:
2
сумата 3 234,03 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сумата от 515,22 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021г., сумата от
34,33 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 7,35 лв. - лихва за забава за периода от
01.12.2018г. до 28.10.2021г.,ведно със законната лихва върху главниците, считано от
17.11.2021 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот - апартамент № 2,
находящ се в гр. София, общ. „Оборище“, ул. „...“ 43, ет. 1. В рамките на заповедното
производство заповедта за изпълнние по чл.410 ГПК е връчена на длъжниците С. А. К.
и М. А. К. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съответно в указания му срок ищецът е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените
размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците по
силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
3
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема, че не
е установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
4
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото. До
приключване на съдебното дирене в производството пред настояща инстанция ищецът,
чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства от които да се
установява принадлежност на правото на собственост върху процесния имот -
апартамент № 2, находящ се в гр. София, общ. „Оборище“, ул. „...“ 43, ет. 1 от
ответниците по делото, нито е доказано същите да са вещни ползватели, не е
представен и договор, сключен между ищеца и ответниците с данни за открита на
тяхно име партида. Въз основа на гореизложеното съдът намира, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване разпределения в негова тежест
факт, а именно наличието на твърдяната облигационна връзка с ответниците. Предвид
недоказване на първия правопораждащ елемент от гореописания фактически състав,
не подлежат на изследване останалите събрани по делото доказателства.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. С оглед неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлен
и акцесорният такъв за лихва.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение имат ответниците. Същите са
защитавани в настоящото производство от назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, поради което разноски не им се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от „Топлофикация София”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б срещу С. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „...“ 43, ет. 1, ап. 2 и М.
А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „...“ 43, ет. 1, ап. 2, обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците С. А. К. и М. А. К. дължат на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в
условията на разделна отговорност при равни квоти по 1/2 от следните суми: сумата 3
234,03 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сумата от 515,22 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2019г. до 28.10.2021г., сумата от 34,33 лв., представляваща
главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г.;
сумата от 7,35 лв. - лихва за забава за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г.,ведно със
5
законната лихва върху главниците, считано от 17.11.2021 г. - датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, които суми
касаят топлоснабден имот - апартамент № 2, находящ се в гр. София, общ. „Оборище“,
ул. „...“ 43, ет. 1, за които на 17.05.2022г. е издадена заповед за изпълнение на
основание чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65610/2021г. по описа на СРС, 81 с-в.
Решението е постановено при участието на "Термокомплект" ООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6