Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 25.09.2020                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                     Първи  граждански състав

На осми септември                                                                       Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1197 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че въз основа на сключен между него и ответника Договор № М4290628 от 12.11.2014 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и приложения към него за периода от 16.04.2016 г. до 15.11.2016 г. било извършено изпълнение от страна на ищцовото дружеството. Твърди още, че ответникът не бил заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел" ЕАД и натрупал задължения в размер на 171,82 лв. - абонаментна такса, такса за телекомуникационни услуги, както и фиксиран интернет и цифрова телевизия. Към Договор № М4290628 от 12.11.2014 г. било сключено и приложение за продажба на изплащане на Апарат LG G Flex 2 Silv+BT LG HBS-730W за периода 16.04.2016 г. - 15.11.2016 г. абонатът не бил заплатил дължимите вноски по погасителния план и натрупал задължения в размер на 460,00 лв., от които незаплатени месечни вноски за периода 16.4.2016 г. - 15.10.2016 г. и предсрочно изискуемите оставащи вноски, начислени съгласно договорните условия, във фактурата от 18.11.2016 г. Заради незаплащане на задълженията в срок договор № М4290628 бил прекратен по вина на ответника и съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел" ЕАД, на 26.10.2016 г. била начислена неустойка в общ размер на 499,85 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 415 от ГПК ищецът предявява настоящия иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 1131,67 лв. От страна на „А1 България" ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 23/2018 г. на PC - Стара Загора. В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от П.Г.П.. На основание чл. 415 от ГПК ищецът предявява иск за дължимо парично вземане в размер на 1131,67 лв., като тази сума е сбор от следните суми: 171,82 лв. — цената на за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 16.04.2016 г. до 15.11.2016 г., начислена съгласно условията на договор № М4290628, приложенията към него и Общите условия, и се отнася за мобилен телефонен номер ********** и услугата фиксиран интернет и цифрова телевизия. За сумата са издадени следните първични счетоводни документи: данъчна фактура № ********* от 18.05.2016 г., издадена по договор No. М4290628 от 12.11.2014 г. за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 16.04.2016 до 15.05.2016 за сумата от 50,38 лв. с включен ДДС непогасеното задължение е в размер на 50,38 лв.; данъчна фактура № ********* от 20.06.2016 г., издадена по договор № М4290628 от 12.11.2014 г. за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 16.05.2016 до 15.06.2016 за сумата от 54,20 лв. с включен ДДС непогасеното задължение е в размер на 54,20 лв.; данъчна фактура № ********* от 19.10.2016 г., издадена по договор № М4290628 от 12.11.2014 г. за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 16.09.2016 до 15.10.2016 за сумата от 105,78 лв. с включен ДДС, за която е издадено кредитно известие на стойност 38,54 лв., непогасеното задължение е в размер на 67,24 лв.; както и сумата от 460,00 лв. - вноски за закупено устройство Апарат LG G Flex 2 Silv+BT LG HBS-730bl на изплащане съгласно условията на договор № М4290628, приложенията към него. За сумата са издадени следните първични счетоводни документи: данъчна фактура № ********* от 18.05.2016 г., издадена по договор № М4290628 от 12.11.2014 г. за месечна вноска по Договор за продажба на изплащане за периода oт 16.04.2016 до 15.05.2016 за сумата от 23,00 лв. с включен ДДС непогасеното задължение е в размер на 23,00 лв.; данъчна фактура № ********* от 20.06.2016 г., издадена по договор № М4290628 от 12.11.2014 г. за месечна вноска по Договор за продажба на изплащане за периода от 16.05.2016 до 15.06.2016 за сумата от 23,00 лв. с включен ДДС непогасеното задължение е в размер на 23,00 лв.; данъчна фактура № ********* от 20.07.2016 г., издадена по договор № М4290628 от 12.11.2014 г. за месечна вноска по Договор за продажба на изплащане за периода от 16.06.2016 до 15.07.2016 за сумата от 23,00 лв. с включен ДДС непогасеното задължение е в размер на 23,00 лв.; данъчна фактура № ********* от 18.08.2016 г., издадена по договор № М4290628 от 12.11.2014 г. за месечна вноска по Договор за продажба на изплащане за периода от 16.07.2016 до 15.08.2016 за сумата от 23,00 лв. с включен ДДС непогасеното задължение е в размер на 23,00 лв.; данъчна фактура № 33983298] от 20.09.2016 г., издадена по договор № М4290628 от 12.11.2014 г. за месечна вноска по Договор за продажба на изплащане за периода от 16.08.2016 до 15.09.2016 за сумата от 23,00 лв. с включен ДДС непогасеното задължение е в размер на 23,00 лв.; данъчна фактура № ********* от 19.10.2016 г., издадена по договор No. М4290628 от 12.11.2014 г. за месечна вноска по Договор за продажба на изплащане за периода от 16.09.2016 до 15.10.2016 за сумата от 23,00 лв. с включен ДДС непогасеното задължение е в размер на 23,00 лв.; данъчна фактура № ********* от 18.11.2016 г., издадена по договор № М4290628 от 12.11.2014 г. за месечна вноска по Договор за продажба на изплащане за периода от 16.10.2016 до 15.11.2016 за сумата от 322,00 лв. с включен ДДС непогасеното задължение е в размер на 322,00 лв., както и сумата 499,85 лв. - неустойка начислена поради предсрочно прекратяване на договор № М4290628 от 12.11.2014 на 26.10.2016 г. и приложенията към него, поради неплащане в срок на задълженията по тях. Същата е начислена и за нея са издадени следните първично счетоводни документи както следва: сметка № ********* от 26.10.2016г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М4290628 от 12.11.2014г. за сумата 299,85 лв., непогасеното задължение е в размер на 299,85 лв. - представляваща месечните абонаментни такси от момента на прекратяването на договора по отношение на мобилен телефонен номер ********** до края на срока на същия. Всяка в размер на 19,99 лв., сметка № ********* от 26.10.2016г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М4290628 от 12.11.2014г. за сумата от 200,00 лв., непогасеното задължение е в размер на 200,00 лв. - включваща цената на 2 бр. устройства за услугата фиксиран интернет и цифрова телевизия, които абонатът не е върнал на оператора след прекратяването на договора. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, да признае, че по отношение на  „А1 България" ЕАД, гр. София ответникът П.Г.П.  му дължи сума в общ размер от 1131,67 лв., както и законната лихва върху сборната сума 1131,67 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 23/2018 г. на PC - Стара Загора до окончателното изплащане на задължението. Претендира за разноските в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответникът П.Г.П. не взема становище по предявения иск. В заповедното производство е депозирал възражение, в което е посочил, че вземането на ищеца е погасено чрез плащане.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 23/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 38/03.01.2018 г. за сумата 1131,67 лева за незаплатени суми за ползвани далекосъобщителни услуги по договор № М 4290628 от 12.11.2014 г., Договор за продажба на изплащане и данъчни фактури № *********/18.05.2016 г., № *********/20.06.2016 г., данъчна фактура № ********* от 20.07.2016 г., данъчна фактура № ********* от 18.08.2016 г., данъчна фактура № ********* от 20.09.2016 г., данъчна фактура № ********* от 19.10.2016 г., по сметка № ********* от 26.10.2016 г., по сметка № ********* от 26.10.2016 г., данъчна фактура №*********/18.11.2016г., законна лихва от 21.12.2017  г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

По делото е представен договор № ********* от 12.11.2014 г., по силата на който „Мобилтел" ЕАД, гр.София се е задължило да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги, фиксиран интернет и цифрова телевизия. Освен това страните са сключили и договор за продажба на изплащане № ********* от 03.02.2016 г. за апарат LG G Flex 2 Silv+BT LG HBS-730blа МАТ 25.

Разпоредбата на чл.26.4 от Общите условия за взаимоотношенията на „Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE предвижда, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. По делото са представени издадени от ищеца по договорното правоотношение между страните фактури както следва: данъчна фактура № ********* от 18.05.2016 г., издадена за потребител № М4290628 от 12.11.2014 г. за периода oт 16.04.2016 до 15.05.2016 за сумата от 50,38 лв. за месечни такси и 23,00 лв. за стоки на изплащане; данъчна фактура № ********* от 20.06.2016 г., издадена за потребител № М4290628 от 12.11.2014 г. за периода от 16.05.2016 до 15.06.2016 за сумата от 54,20 лв. з амесечни такси и 23,00 лв. за стоки на изплащане; данъчна фактура № ********* от 20.07.2016 г., издадена за потребител № М4290628 от 12.11.2014 г. за периода от 16.06.2016 до 15.07.2016 за сумата от 23,00 лв. за стоки на изплащане; данъчна фактура № ********* от 18.08.2016 г., издадена за потребител № М4290628 от 12.11.2014 г. за периода от 16.07.2016 до 15.08.2016 за сумата от 23,00 лв. за стоки на изплащане; данъчна фактура № ********* от 20.09.2016 г., издадена за потребител № М4290628 от 12.11.2014 г. за периода от 16.08.2016 до 15.09.2016 за сумата от 23,00 лв. за стоки на изплащане; данъчна фактура № ********* от 19.10.2016 г., издадена за потребител № М4290628 от 12.11.2014 г. за периода от 16.09.2016 до 15.10.2016 за сумата от 105,78 лв. за месечни такси и 23,00 лв. за стоки на изплащане; данъчна фактура № ********* от 18.11.2016 г., издадена за потребител № М4290628 от 12.11.2014 г. за периода от 16.10.2016 до 15.11.2016 за сумата от 322,00 лв. за стоки на изплащане.

Общият размер на дължимите суми за месечни такси за ползваните услуги от ответника по описаните фактури е 210,36 лв., а за изплащане на получения апарат по същите фактури е в размер на 460 лв. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че ответникът е заплатил на ищеца  посочените суми.

Ето защо съдът намира за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми в размер на 171,82 лв. за предоставени далекосъобщителни услуги по договор № ********* от 12.11.2014 г. и 460 лв. незаплатена цена по договор за продажба на изплащане № ********* от 03.02.2016 г.

Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 299,85 г., начислена в представената сметка 299,85 г. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението. В т. 5.3.1 от Приложение № 1 към процесния договор е предвидено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Съдът намира, че тази клауза е неравноправна, поради което и нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, във връзка с чл. 143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. Мобилният оператор по прекратения договор би получил имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по договора. В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че текстът се изготвя от ищеца търговец, се налага изводът, че ответникът не е имал възможност влияе върху съдържанието на клаузата за неустойка. Поради това и не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема от КЗП за нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЗП и за нелоялна търговска практика. Действително е налице постигната по гр. дело № 12268/2014 г. по описа на Софийския градски съд спогодба между КЗП и ищеца в настоящото производство според която, когато абонатът е физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава  трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. При тези обстоятелства съдът намира, че размерът на дължимата неустойка следва да бъде ограничен до размера на три месечни вноски, или до размера на 59,97 лв. /3 х 19,99 лв./. Тъй като процесният договор за мобилни услуги е прекратен на 26.10.2016 г. едностранно от ищеца поради виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане на предоставените му мобилни услуги, за ищеца е възникнало вземане  за неустойка в размер на 59,97 лв. В останалата част до претендирания размер 299,85 лева искът за неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира се и неустойка за невръщане след прекратяване на договора на 2 бр. устройства за услугата фиксиран интернет и цифрова телевизия в размер на 200 лв., начислена със сметка № **********/26.10.2016 г. Заплащането на тази неустойка е предвидено в т.4.9 от Приложение № 1А към договора за далекосъобщителни услуги от 31.05.2016 г. По делото няма данни ответникът да е върнал посочените устройства след прекратяване на договорното правоотношение с ищеца, което налага извода за дължимост на претендираната неустойка.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от вземането в размер на 59,10 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 98,50 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.П. *** съществуването на вземането на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, за сумата 171,82 лева за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 16.04.2016 г. до 15.11.2016 г. за потребител № М4290628 по договор № ********* от 12.11.2014 г., сумата 460 лева вноски за закупено устройство LG G Flex 2 Silv+BT LG HBS-730blа МАТ 25 за потребител № М4290628 по договор за продажба на изплащане № ********* от 03.02.2016 г., сумата 59,97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ********* от 12.11.2014 г. за потребител № М4290628 и сумата 200 лева неустойка за невръщане на 2 бр. устройства за услугата фиксиран интернет и цифрова телевизия по договор № ********* от 12.11.2014 г. за потребител № М4290628, и законна лихва от 21.12.2017  г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 38/03.01.2018 г. по ч. гр. д.№ 23/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, против П.Г.П. *** иск за установяване съществуване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 38/03.01.2018 г. по ч. гр. д.№ 23/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта относно неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ********* от 12.11.2014 г. за потребител № М4290628 в останалата част до претендирания размер 299,85 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Г.П. *** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, сумата 59,10 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 98,50 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: