НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 1671
гр. Варна, 19.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6212 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителите С.Н.Н. и И.Х.Г., чрез
пълномощника им юрк. Р.И. срещу „Р.Г.0.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление *** и Г.Р.Г., с ЕГН ********** ***, с която са предявени кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищцовото
дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 1473/02.03.2017г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2770/2017г. по описа на ВРС,
ХХXIV-ти състав:
832.94 лева /осемстотин
тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена
главница по договор за потребителски кредит № *** год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2017
год. до окончателното й изплащане;
1029.18 лева /хиляда двадесет
и девет лева и осемнадесет стотинки/ – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора,
316.63 лева /триста и
шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ – законна лихва за забава след
прекратяване на договора, начислена за периода от 02.02.2016 год. до 28.02.2017
год.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че на 01.03.2017г. ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. №
2770/2017г. по описа на ВРС, ХХXIV-ти състав и издадена заповед за изпълнение.
Тъй като длъжниците подали възражение срещу дължимостта на сумата по заповедта
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, то за ищеца се породил правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
На 09.11.2015г. между страните
бил сключен договор за заем Профи кредит Бизнес №***, по силата на който
ищцовото дружество предоставило на длъжниците кредит в размер на 1000 лева за
срок от 12 месеца. Ищцовото дружество изпълнило задълженията си по договора за
кредит и превело по банкова сметка *** „Р.Г.0.“ ЕООД кредитната сума. Ответниците
не изпълнявали точно поетите в договора задължения и не погасили нито една от
уговорените месечни вноски. На 02.02.2016г. договорът бил прекратен от страна
на „П.К.Б.“ ЕООД, като след датата на прекратяването длъжникът направил 7 пълни
вноски, с които покрил част от задължението си в размер на 1225.42 лева.
Съгласно погасителния план към договора за кредит към подаване на исковата
молба оставали задължения на длъжниците в размер на 832.94 лева. С писмо от
03.02.2016г. ответниците били информирани за извършеното от ищеца едностранно
прекратяване на договора за кредит и за възможностите за извънсъдебно уреждане
на отношенията между страните. На основание т.11.4 от общите условия на
ищцовото дружество към договора за заем при прекратяване на договора длъжниците
дължали и неустойка в размер на 50% от общия размер на дължимото задължение по
ДЗПКБ – 2058.36 лева. Ответниците дължали и лихва за забава в размер на 0.028%
изчислена за всеки ден забава върху размера на непогасената главница и договорна
лихва.В периода от 02.02.2016г. до 01.03.2017г. дължимата от ответниците лихва
за забава била в размер на 316.63 лева.
Ищеца моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
Oтветниците не са изразили
становище по иска, като не са депозирали писмен отговор в законоустановения
срок, не са изпратили представител, който да се яви в първото по делото съдебно
заседание, и не са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответниците е указано, че при непредставяне на
писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, може да бъде
постановено неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и
предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни. Ищецът е представил надлежно
заверени за вярност копия от договор за заем от 09.11.2015г. и искане за заем
от 29.10.2015г. подписани от ответника Г.Р.Г., в лично качество и в качеството
му на законен представител на ответното дружество „Р.Г.0.“ ЕООД, кредитно
нареждане за превеждане на заемната сума на кредитополучателя, уведомителни
писма за прекратяване на договора, както и извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит, като истинността на представените документи не е оспорена
в срока по чл.131 ГПК.
Предвид приетите по делото писмени доказателства,
съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски
в размер на 206.43 лв., от които 106.43 лева платена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в тежест
на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк.
Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се
произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите
не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция, то на ищеца следва
да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 93.57
лв. – 43.57 лева платена такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Р.Г.0.“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление *** и Г.Р.Г., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на „П.К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е
издадена Заповед № 1473/02.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 2770/2017г. по описа на ВРС, ХХXIV-ти състав:
832.94 лева
/осемстотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № ***год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 01.03.2017 год. до окончателното й изплащане;
1029.18 лева
/хиляда двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ – неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
316.63 лева
/триста и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ – законна лихва за забава след прекратяване на
договора, начислена за периода от 02.02.2016 год. до 28.02.2017 год.
ОСЪЖДА „Р.Г.0.“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление *** и Г.Р.Г., с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** сумата от 206.43 лв. /двеста и шест лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Р.Г.0.“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление *** и Г.Р.Г., с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** сумата от
93.57 лв. /деветдесет и три лева
и петдесет и седем стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2770/2017г. по описа на ВРС, ХХXIV-ти състав
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: